Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат

По случай смъртта на Ватралски
Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6.

„В неделя на 1 септември – три дни от смъртта на Ватралски – в сутрешната служба, пастирът (на l-та Бълг. Еванг. Ц-ва в гр. Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. „Утро“, бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: „Религията на Ватралски“. Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение „Душата пътник“ от Ватралски, печатано в „Религия“, бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. „Духовни песни“ и Богослужението продължи“.

(из писмото на Църквата до г-жа Ватралска).

По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо:

Многоуважаема госпожо,

Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник – Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на „Правдастрога“ изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр.“

15 септември бе траурният ден!

Г-н пастир Марков говори на тема: „Религията на Ватралски“ като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите „Агностически размишления“ до верующия „Правдолюбец“. Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски – забеляза п-р М. – не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист.

Не бидейки член на никоя Еванг. Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас“.

– На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. веч. – салонът е препълнен. Песен 380 (Номерата са от евангелската сбирка „Духовни песни“, която се употребява в църквите.) от Ватралски;

П-р Марков чете Евангелието. „Молитва“ – Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите.

Г-ца С. Добрева чете разказа „Иляс“ по Толстой от Ватралски.

Г-н Люб. Бакалов чете студията „Поет на евангелски принципи“ (том „Уводни“ на библ. „Ватралски“) от М. Ж. Марков. П. -288.

Г-н Коста К. Кронев – реферат: „Бог и Войната от гледището на Ватралски“.

Г-ца Лидия Вълканова: „Войната ще престане“ (реч на прор. Исая) из „Първом Правда“.

Г-ца Софка Янакиева: Българийо, майко!.. (декламация). П. -441.

Г-ца Минка Бакърджиева: „Тежко, тежко . по (Хр. Ботев) – въздърж. декл. от Ватралски.

Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема „Щастие и длъжност“.

П-р Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик.

Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен „Отечество, люлка на моите отци“ (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника.

Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.)

Стоян Ватралски Почина …

Напусна ни големият книжовник и обществен деец.

Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ.

Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба:

„с перо или жезъл, с везни ил остен“…
Спи спокойно, скъпи учителю!
Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно
твоя път към Бога!

Съобщ. Един от младите.