Приносът на евангелистите за България

Приносът на евангелските мисионери и тяхното дело с появата им в живота на български я народ през XIX век

Павел Василев

Развитието на възродителните процеси и Реформацията в Европа не дават отражение върху живота на българите. През 17 и 18 век България остава изолирана от тези основни процеси. Страната ни се намира под Османско робство, а гръцката православна църква прави масирани опити чрез своето духовенство да елинизира българския народ. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност, веднага не дават видими резултати.

В първите години на 19 век, евангелските мисионери постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи. Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание.

Евангелските мисионери намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население.

1. Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията „България през 19 век“.) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование.

2. Евангелските мисионери са започнали усилена просветна работа. С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните.

Особено значение има създаденият от мисионера д-р С. Хамлин Роберт Колеж в Цариград. Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството намладата българска държава – министри, държавни служители, учители и др.За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които даразпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривалинаучно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч идр. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога.

3. Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрезпреводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работате са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства,които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с целликвидиране народностното съзнание на българите.Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г. Върху превода са работилимисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул КостовичСечан-Николов и Петко Рачо Славейков. (Виж статията „Превод на Библията“ -раздел 2, т. 1) От евангелските мисионери са преведени, отпечатани и разпространенимного книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върхународа. (Виж статията „Д-р Алберт Лонг“. – раздел 1. т. 6.1)

За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко.

Евангелските мисионери издават и първият български вестник „Зорница“ в Цариград, който и до днес се печата.

4. Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие. Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно – от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа.Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви,изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви.

5. Евангелските мисионери д-р Ал. Лонг и д-р Уошбърн, преподаватели вРоберт Колеж в Цариград, през 1876 г. са били съпричастни към съдбините набългарския народ при потушаването на Априлското въстание. По тяхно настояване,Еуджин Скайлер, легационен секретар и генерален консул на Америка в Цариград,посещава Батак и вижда ужасяващата картина от 5000 трупа непогребани.Материалите за турските зверства, д-р Лонг своевременно превежда наанглийски език и предава на кореспондента на „Дейли нюз“ Едиун Пиарс. Европанаучава истината. От подадените сигнали, кланетата са спрени. Така тези мисионеризавинаги свързват имената си с българската история.

6. В борба за независима национална църква, евангелските мисионери имат своя принос. Това е един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане и ключов момент в изграждането на съвременната българска нация.На 3 април 1860 г. при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени.Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През м. ноември 1860 г.д-р Елиас Ригс неколко кратно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Практически на този етап, мисионерите се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза.

В най-тежките моменти на борбата, Иларион Макариополски е застрашен от ново заточение. Той познава евангелските мисионери и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ. Освен това той се обръща към Евангелския съюз (алианс), който като посредник да го свърже с посланиците на някои протестантски страни в Европа и с Америка. Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени.

Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците – униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване. Идеята била българската църква да се обяви за част от протестантския милиет, като в този договор те са виждали един формален акт, който обезпечава независимост . При преговорит е между евангелскит е мисионер и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора:

„Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела“.

С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество на Св. Богородица и другите светци.

Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване – единствено на авторитета на Светото Писание и договорът не се е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството – позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет. Евангелските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите – формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите.

Този момент не дава отражение на взаимното уважение между протестанти и православни и на взаимната им подкрепа, особено в борбата на българите за независима църква. И до днес остава открит историческия въпрос:

С какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били по-различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение.

(Пот. 6 със съкращения са използвани материали на Mediapool.)