Въведение към протестантската история на България

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Протестантската общност в България е една от най-слабо изследваните религиозни малцинства в нашето общество – причина, която налага и настоящото изследване. Този факт е отчасти обясним с относителната малочисленост (спрямо обществото като цяло), както и с незначителното влияние, което на пръв поглед оказват протестантите върху развитието на България. Независимо от това, някои от ключовите моменти от развитието на българската нация преди Освобождението, като формирането на съвременния български език, борбата за църковна независимост, разгласяването на жестокостите при потушаването на Априлското въстание, са тясно свързани с влиянието на протестанството. Това влияние продължава и след Освобождението по време на обединението на България, световните войни, тоталитарния режим и дори днес в посткомунистическата постмодерна българска реалност на 21ви век.

Началото на българското протестантството през 19 в. е поставено чрез дейността на чуждестранни протестантски мисионери (в болшинството от САЩ, въпреки че има изключително интересно разнообразие). За времето си това предполага, че неговите последователи и протестантските общества ще бъдат носители на ценности и съзнание (вкл. за обществено развитие), присъщо на обществата и държавите, от които пристигат мисионерите. Сериозно внимание заслужава и факта, че протестанството въвежда и много от характеристиките на новото време и модерния свят – парламентарната демокрация, свободата на словото и събранията, толерантността към малцинствата (етнически, религиозни, обществени).

В същото време, българското протестантство и неговите мисии, които образуват вероизповедания в страната, са независими спрямо държавата църкви. Поради историческия контекст на тяхното възникване, протестантските църкви в България не търсят като своя цел овладяване на някакви властови механизми в държавата или пък каквато и да е форма на сливане с нея. Усилията, които някои мисии полагат в областта на образованието, просветата, здравната култура и икономическия напредък нямат отношение към желание за роля в политическия живот или някакво участие във властта, а са свързани с религиозния дълг и църковна мисия. Отношение към обществения живот има светогледът, който изповядващите протестантизъм носят и тук е пресечната точка между различните идеологии, които в определен момент взимат връх в българското общество както и специфичните представи за обществен живот на българската протестантска общност.

Като фактори, оказали формиращо въздействие върху българското съзнание, гореописаните процеси и тяхното влияние представляват обект на сравнително малък брой изследвания, писани от различни гледни точки. На практика всички те черпят информация от няколко първоизточника, като главният са архивите на Американския Борд, пазени в Харвардската библиотека Хютън. Частични микрофилмови копия на тези архиви има и в университета Билкент в Турция. От подобна важност са и архивите на Британското Библейско Общество, съхранявани в библиотеката на университета Кеймбридж.

По-малки по размер първоизточници са спомените на мисионерите Кларк, Хакел и Ригс. Първите два представляват частични записки, мемоарни бележки и български книжни издания. За последния се знае само, че е хронологически дневник. Въпреки големия интерес, онези, които са имали привилегията да го изследват, все още не са направили нужното за неговото публикуване. В резултат на това в момента дневникът на Ригс се е превърнал в нещо като свещения граал за изследователите на българското протестантството. Подобна е участта на архивите на българските протестантски църкви, техните делови преписки и институционални справки,както и личните записки на пастори, проповедници и църковни историци. Дано началото на 21ви век стане времето за отваряне на скритите досиета на българското протестантство.

Освен първостепенните източници, съществуват и известен брой изследвания на английски. Няколко монографии заслужават вниманието на изследователите. Между тях е Харвардската дисертация на Дж. Ф. Кларк „Библейски общества, американски мисионери и националното съживление на България.” Авторът, който  е внук на мисионера Бенджамин Кларк, посвещава години на изследване, няколко прекарани и в България през 1930те. През 1988 Кларк публикува и друг труд със заглавие „Перото и меча”, в който засяга  българската история.

Друга важна монография е и тази на У. Хол – „Пуритани на Балканите”, издадена в София през 1938. От значение за обобщаването на по-важните издания е и дисертацията на една от участничките в Хиленадарския изследователски център в университета на Охайо, Татяна Несторова-Матеич.

Не без значение са и биографиите на различни български протестанти, учили и работили в Америка след Освобождението. Макар да запечатват само част от цялостната картина от гледната точка на автора и неговото лично преживяване, тези документи представляват силни свидетелства за времето и процесите, които са го обособявали.

Съществуващите изследвания на български език са изключително полезни като фактология, недостъпна за англоговорящите изследователи. Тяхната обективност, обаче, е често под въпрос, поради редица причини от гледна точка на изследователския метод. Всички те, освен първоизточниците,  индиректно ползват архиви, до които са нямали пълен достъп. Така, крайни заключения за българската протестантска история са правени на базата на частична първостепенна информация и ограничени второстепенни източници. Такива са изследванията на Маньо Стоянов (1964), Петър Шопов (1974) и Христо Христов (1978). Първото изследване прави преглед на началото на дейността на  протестантите в България, а последното разглежда дейността им след Освобождението на страната. В по-честите случаи обективността на такъв вид изследвания е заместена с ненужен православен героизъм или атеистичен негативизъм, което ги превръща в нескопосани опити за антагонистична пропаганда.

Болезнено е също, че историческото представяне на българския протестантизъм започва от светската история на България. Изкуствено наложеният схоластицизъм отделя описаните исторически факти от нормалните им корени в контекста на протестантските движение. Възникването на протестантски мисии, издателства, образователни институции и църкви се описва не като двигателна и катализираща сила на социални и политически явления на Балканите, а като техен индиректен резултат. Възникването на българското протестантство умишлено се отнася към една по-късна дата, като така се пропуска историческата му роля във виталните моменти на Българското Възраждане. Изключения правят изследвания като това на Райна Милева (издание на СУ, 1927) и очеркът на Герасим Попов от 1932.

Докато светски изследователи имат своите пропагандаторски или други извинения, то вътрешноцърковните евангелски автори нямат право на такова. Въпреки това, мнозина от тях определят началото на протестанството в България към дати много по-късни от тези, посочени от светските изследователи. Вместо да послужат като автентични исторически свидетелства и очерци, изследванията, които произлизат от българските протестантски кръгове, са недостатъчно задълбочени, с чести фактологически грешки и определен исторически наивитет. Причината за това е, че авторите са обикновено пастори и водачи на движения, чиято задача е по-скоро обособяването на атмосфера за съществуване на дадена църковна организация, отколкото задълбоченост и обективност в предаването и анализите на исторически събития и закономерности. Друг е въпросътт, че този вид изследвания напълно изключват български мисии и църкви зад граница. Разлика правят само малцинство по-нови научни изследвания, повечето от които все още неиздадени.

Не е трудно да се обобщи, че историята на българските протестанти трябва да следва директива на автентична изследователска методология неразделна от контекста на формиране на протестантските църковни общности в България. Това би определило началото на протестанството в България към една по-точна ранна дата през 18 век и  би предало ново значение на ролята на българските протестанти и техните формации в доосвобожденските социалнополитически събития, както и в историята на България от Освобождението до днес. Надеждата на авторите е, че тази поредица ще създаде именно такава атмосфера за по-нататъшно изследване на протестантската история на България.