Бащата на Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров, играе активна роля в прочутата афера „Мис Стоун“ (1901–1902), която представлява първото значимо отвличане за откуп в новата българска история. Като действен четник от ВМОРО и близък съратник на революционните водачи, Йонко участва в организирането и охраната на пленените американски мисионерки Елън Стоун и Катерина Цилка. Аферата е замислена с цел набавяне на средства за въоръжаване на четите, а Йонко Вапцаров допринася за успешното укриване и прехвърляне на пленничките през труднодостъпните планински райони на Пирин и Родопите. Този епизод от живота му свидетелства за силната му обвързаност с националноосвободителното движение, което по-късно оказва влияние и върху възпитанието и мирогледа на сина му.
- Иван (Йонко) Николов Проданичин, известен като Вапцаров или Вапцара с псевдонима Белоречки
- Български революционер и разложки войвода на ВМОРО
- Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание
По време на Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение - Баща му Никола Проданичин е убит от турски конвой в 1905 година на път за Солун
- Секретар на банския революционен комитет
- Лично приятел на цар Фердинанд I, който гостуват в дома му с Кайзер Вилхелм II
„През Балканската война (1912-1913), дядо ми Йонко участва в опълчението като войвода на голяма чета около 100 души, тогава получава и чин подофицер. Гръмва граната и затрупва Фердинанд и той изпада във безсъзнание, дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява.“
Другата версия за началото на приятелството между царя и бащата на поета е свързана отново със спасяване, но не на Фердинанд, а на сина му Борис. Според тази версия по време на Междусъюзническата война (1913) бащата на поета попада в близост до тогавашния престолонаследник в момент, в който до тях избухва бомба. Йонко Вапцаров изнася на гръб младия Борис Търновски на безопасно място. Двамата стават близки приятели за цял живот. За благодарност Фердинанд подарява часовник на Йонко с четири капака. През 1928 година според Мая Вапцарова (1924), когато Михайловистите от Вътрешната македоно-одринска революционна организация се опитват да убият Йонко Вапцаров, подареният от царя часовник го спасява от куршумите.
Майката на поета Елена (Ленка) Везюва, после Вапцарова, е родена през 1882 г. За разлика от своя буен и непокорен мъж Йонко тя завършва основно училище в родното си Банско, а по-късно със съдействието на американската мисионерка мис Стоун е приета в американския евангелистки пансион в Самоков. Тук заедно с подробното изучаване на библията тя учи и педагогика, като се увлича и от художествената литература. Влюбва се в театъра. Завършва двегодишния курс за евангелистки учителки в пансиона. През 1908 г. е преместена на работа в родния си град Банско. Тук при необясними обстоятелства се запознава с бъдещия си съпруг – харамията революционер Йонко Проданичин, и през януари 1909 г. се оженват.
Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с него се разбира, че идеята да се отвлче д-р Хаус в Банско е обречена на провал. Вместо него идва друг американски мисионер – Елън Стоун, която води кратък курс за обучаване на български учителки. С нея е помощничката й българка Катерина Цилка. Освен това според Вапцаров и Чернопеев отвличането на Елън Стоун е по-приемливо, тъй като д-р Хаус е в добри отношения със селяните, докато мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население. За акцията първо е известен Разложкият околийски революционен комитет на организацията в Банско, начело с Димитър Лазаров:
С четата трябва да замине и Вапцаров, който да посочи жените, които познава добре от евангелската църква- Четата, която трябва да извърши отвличането трябва да се състои от малко души и в нея не трябва да влизат Яне Сандански, Христо Чернопеев, хайдутът Стоил Просяков
- Отвличането трябва да се извърши по пътя Разлог – Горна Джумая, в местността Подпрената скала.
- Гоце Делчев и Гьорче Петров са посветени в подробностите на плана
ПРОКЛЯТИЕТО над ВАПЦАРОВ
- Родителите на Бойка, заможен адвокатски род от Горна Джумая, не одобряват брака й с Никола Вапцаров
- Поп Здравко отказва венчавката защото Никола е евангелист-протестант по кръщелно. Родът му по бащина линия е Проданичини, а по майчина – Везьови, и двата рода потомстветни протестантски.
- Бойка е непълнолетна според църковните книги (има разлика в годините в документите).
- Никола заминава за Банско да вземе разрешение от евангелисткия пастор и се кръщава в източноправославната вяра
- Двамата пътуват до Неврокоп, където владиката Макарий, приятел на баща му Йонко и революционер, им дава благословия.
Дъщерята на брат му Борис – Мая Вапцарова казва в едно интервю, че поетът е знаел, че ще стане жертва на прегрешение на рода му: „Има три поличби, свързани с Никола Вапцаров, които сякаш предопределят трагичната му съдба.
- Първата е, когато е мъничък, баща му и майка му го водят на гости при цар Фердинанд в двореца в София. Никола заспива в престола, което според легендите се наказвало със смърт.
- Втората поличба се случва при цар Бори III, когато Вапцаров е моряк. Царят идва на два пъти във Военноморското училище във Варна. Тогава кани Вапцаров във Евксиноград, садят на масата да обядват, а поетът, като изяжда своя хляб, изяжда и на цар Борис.
- И третата – самият Вапцаров я описва във своите стихотворения. „Дебне враг в ръката с парабел“.
Йонко Вапцаров умира преди 85 години – на 17 януари 1939 година, когато е на 59 години. Три години по-късно на 23 юли 1942 година, 32-годишният му син Никола е показно разстрелян на гарнизонното стрелбище в София. Според роднини Никола Вапцаров е убеден, че няма как да не е застигнат от родово проклятие.
ИМАМ СИ РОДИНА
Никола Вапцаров
Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полюлеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
Но когато нощем се завръщам
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг в ръката с парабел.
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми требва свобода и хлеб.