до др. [рък. не се чете] Тук! …. (1стр.), 155-3стр-177
др. Началник, за да не бъда голословен [относно заповедите за арест и публично- наказателния им процес като врагове на партията и народа] и да подкрепя своето твърдение, ще приложа един списък с имената на пасторите, които са завършили образованието си в Америка или друга чужда държава. Освен религиозната си фанатичност, те безспорно са придобили характера и манталитета на „светските“ западни демокрации. Така например…
Васил Георгиев Зяпков – 47-годишен, завършил висши богословски науки в Манчестър и Ню Йорк. Разпитван от Държавна сигурност и доведен почти до лудост, преди да „признае“ за създаването на шпионска мрежа, която саботирала „народната власт“ и вредяла на „братските отношения със Съветския съюз“, като по този начин се превърнал в „слуга и помощник на интересите на Англия и Съединените щати“. Според сценария, написан в София и Москва по модела на Вишински, именно Зяпков бил представен като „зловещият мозък“ на цялата конспирация (т.нар. „шпионски център“). Първоначално е изолиран и подложен на натиск да се отрече от своите вярвания, след което е изнудван, а накрая арестувани в началото на ноември 1948 г. В продължение на почти три месеца бил разпитван в килиите на Държавна сигурност с другите пастири принудени да признаят всичко, което им било вменено.
Зяпков завършва литература (не богословие както погрешно се смяташе) в Манчестър. Има широка мрежа от приятели в Англия и Америка и дори семейни връзки, което Държавна сигурност смята за опасно и потенциално вредно за България. По настояване на Димитър Фурнаджиев (1867–1944) го наследява като религиозен представител на ОЕЦ. Зяпков пастирува централната методистка църква „Д-р Лонг”. Изпратен е от конгрешаните в тяхната Юниън Тиолоджикъл Семинъри, където най-вероятно през 1932 завършва магистратура. Участието му в българската делегация на Парижката мирна конференция през лятото на 1946 г. по-късно е използвано като аргумент в процеса срещу него, че е установил шпионски връзки.
Свидетелството на Зяпков (с кодово име „ЧЕРВЕЙ“) разкрива техниките на разпитите. При четенето на този документ, написан през 1951 г. и озаглавен Моето признание за процеса, който се предполага, че е бил изпратен като писмо до министър-председателя с молба за преразглеждане на делото, се откриват множество паралели с мемоарите на Харалан Попов (друг от осъдените свещеници). Разказът за изтезанията (повече психологически, отколкото физически) и начинът, по който накрая са били изтръгнати фалшивите самопризнания, се повтаря и в двата случая.
Зяпков пише, че рядко е бил бит („само веднъж главата ми беше разбита в бетонната стена“), но най-мъчителни били непрестанните заплахи със смъртна присъда и изнудването чрез семейството му (например: „дъщеря ти ще стане проститутка“). В продължение на седмици той е принуждаван да пише самопризнания до 23:00 ч., а след това буден малко след полунощ за продължителни нощни разпити. Заплшван е, че присъдата ще бъде изпълнена с екзекуция в килията. В края на тези изтощителни разпити затворниците получавали халюцинации. Била измислена нова история, в която директорът на Американския колеж в София Флойд Блек и неговият син Сайръл били представени като главни конспиратори. Стратегическата разузнавателна информация, която Зяпков уж бил събрал и предал на своите предполагаеми наставници, се състояла в броя и имената на съветските кораби, акостирали в пристанището на Варна, които заучил наизуст, за да не компрометира признанията си по време на процеса.
Спас Иванов Асенов от с. Малко Белово, смъртен по процеса(на „Свободните воини“ – анархисти. Бил в една килия с пастор Васил Зяпков и казвал, че е неверующ. Но като го изкарвали да го убиват казал: „Довиждане! Ще се видим горе, пред божиите врати!“
Заедно с Зяпков са арестувани всички по-влиятелни духовни ръководители. Мъчителното следствие се води от следователи, набрали опитност по инквизиторска жестокост от следствията на опозиционните деятели. Месеци наред физически и психически тормоз напълно невинните църковни служители са превърнати в глинени фигурки, които по сатанинската традиция на ДС правят своите „самопризнания“ за извършен „шпионаж, клевети срещу народната власт и подготовка за подривни действия. Цели три години и след осъждането си, Зяпков едва успява да се върне към нормално поведение.
Ламбри Маринов Мишков – 40-годишен, завършил духовна семинария в Принстън. Според К. Грозев, завършва химия в Чикагския университет, след което богословие в Харвард, а през 30-те години на XX век работил върху докторската си степен в Кембридж. По това време бил принуден да се върне в България, за да бъде до майка си в нейните последни дни. Малко вероятно, но не и невъзможно е младият Мишков да е успял да завърши толкова различни и многобройни специалности в рамките на двайсетина години. Напълно възможно е също така името му да се бърка със съименника му Павел Мишков, който наистина е завършил в Чикаго. В следователското му досие е записано единствено, че е получил богословско образование в Принстън.
Въпреки че бил свещеник, през 1946 г. бил поканен като хоноруван доцент по философия в новооснования Пловдивски университет. Именно тогава публикувал своята книга Философия на вярата – едно от най-добрите философски изследвания за философията на религията, писани на български език.
К. Грозев го описва като „стар чичо“ – близък приятел на дядо му. Говорел отличен английски, разказвал за Линкълн и обяснявал значението на израза monkey business, както и една от версиите за произхода на известния акроним OK. Мишков преминал през същите разпити и мъчения като останалите, но никога не признал да е контактувал с американското посолство или да е получавал пари (обвинение, което в крайна сметка било снето, а присъдата му – намалена). Под принуда „признал“, че е предал информация за количеството произведени пирони (в килограми) в завод в Пловдив, както и за пътната карта от Пловдив до Пещера – карта, която всъщност можела да бъде закупена от всяка книжарница. Именно тази карта, предмет на разпитите, била предадена от Зяпков на Сайръс Блек, също смятан за част от предполагаемата шпионска мрежа.
Както при всички осъдени, децата му не били допускани в университетите, били принуждавани да работят нископлатена ръчна работа и можели да виждат бащите си веднъж на всеки шест месеца или дори по-рядко. Възрастният Грозев неведнъж водел децата на Мишков на свиждане в затвора, когато майка им била болна, а следващата възможност за среща се очаквала чак след месеци.
Симеон Петров Илиев – 37 годишен. Завършва Американското научно богословско училище, както и духовна семинария в Швейцария. След заминаването на Кр. Стоянов, по инициатива на младежкото дружество към църквата, е поканен да поеме пастирското служение в Асеновград (тогава Станимака). По време на неговото пастируване църквата преживява период на възход. Той успява да обедини няколко други евангелски общества, което води до значително разрастване на църковната общност. Въпреки трудностите на следвоенните години, през този период е построена новата (съвременна) църковна сграда. Освен това, в Асеновград е учредено седалището на Женския мисионерски съюз към южните евангелски църкви, което допълнително укрепва организационната структура на протестантската общност в региона. Симеон Илиев служи като пастор до 1949 г., когато е арестуван и съден по обвинения в шпионска дейност.
Константин Стоянов Мърваков – 55-годишен, завършил богословска семинария в Австрия. Пастирува църквата в Якоруда. Подложен на репресии в периода на комунистическите гонения срещу религиозните общности в България. Обвинен в шпионска дейност, като конкретните обвинения включват предаването на сведения за годишната реколта в Чирпанския регион, както и за производствения капацитет на маслобойната в село Маричлери. Tези обвинения са формулирани в същия контекст като делото срещу Ламбри Мишков, като всички предполагаеми доказателства са сведени до една-единствена страница в следственото досие. Това подчертава характерния за този период начин на фабрикуване на обвинения, при който незначителна или общодостъпна информация се интерпретира като заплаха за държавната сигурност, с цел оправдаване на политически мотивирани репресии.
Кирил Йотов Владов – 43-годишен, завършил във Франкфурт. Учи в мъжката гимназия в Плевен, а по-късно е привлечен за помощник-пастир в софийската методистка църква „Д-р Лонг”. Там работи и се развива под ръководството на п-р Васил Зяпков. Завършва богословие заедно с бъдещите пастири Литов и Сивриев, в Методистката семинария във Франкфурт. Там се запознава с бъдещата си съпруга – Мария Шмайснер, която става негова съпруга през 1931г. През 1939 година, е преместен в плевенската методистка църква, на мястото на п-р Янко Иванов.
Още на 10 септември 1944 г. в пастирския дом се настаняват съветски войници. Два дни по-късно, група цивилни, въоръжени с автомати, нахлува в къщата и започва обиск, а техният ръководител заявява: „Вие сте арестувани! Вземете най-необходимото, малко храна и дрехи, защото ще ви водим в плевенския затвор”. П-р Йотов пита: „Можем ли да се помолим, преди да ни отведете в затвора?” След кратката молитва като че ли всичко е променено. Ръководителят на групата арестуващи започва да успокоява арестуваните. Децата са поети от г-ца Мара Гайтанджева, а после и изпратени в село Бъркач при баба им. Не след дълго Мария се завръща, но напълно променена – времето в затвора остава завинаги в съзнанието ѝ. Кирил Йотов прекарва осем месеца зад решетките, понасяйки жестоки мъчения и побои.
През 1948 г. Кирил Йотов е арестуван отново по вече започналия пастирски процес. Като арестант местен е от МВР Пазарджик, в Пловдив, а накрая в следственото в София. Обвинен, че дава сведения за годишната реколта в Априлско и Церов, годишният добив на зимните култури и за гроздовата реколта. Бит с кожени колани и бичове, откъсвали цели ивици плът от гърба му, за да се признае за виновен но не губи вярата и оптимизма си. Комунистите не успяват да го пречупят и не го включват в процеса, защото е непредвидим и може да разруши предварително начертания им сценарий. Накрая е преместен в лагера „Бобов дол”, а след това изпратен в Белене. Домът му е конфискуван от местните власти и семейството е принудено да се премести в София. Съпругата му Мария Йотова полага изключителни усилия да издържа семейството, но децата са считани за неблагонадеждни и са изключени от всички младежки организации.
Няма кой да му изпраща пари отвън, затова се сдобива със бръснач сапун и ръждясала бръсначка с които бръсне и подстригва лагерниците в Белене. През лятото на 1953 година, след 5 години престой по лагери и затвори, пастир Кирил Йотов е освободен. Близките му едва го познават. Когато е арестуван, той е здрав мъж, тежащ 85 килограма, но след пет години излиза изнемощял, едва 48 килограма, слабо тяло, но висок дух и усмивка на лицето. С болка си спомня за множеството достойни хора, които са били потискани, изтезавани и унижавани.
Костадин Спасов Бозовайски – 35-годишен богослов, завършил семинария в Касел, Лондон Англия. Роден е на 11 февруари 1912 г. в село Стоб, Дупнишко. Пастирува в Хасково след Ватралски, Фурнаджиев и Градинаров, а от 1956 г. служи три години като пастор в Асеновград. До 1959 г. той е един от малцината пастири, които все още не са засегнати от репресиите на властта. Когато пастирските процеси започват, Бозовайски заема длъжността касиер в заводи „Пирин“ в Кърджали, като едновременно с това е и пастор на конгрешанската църква в града. При ареста му е повдигнато обвинение като отявлен германофил дружащ изключително с реакционери и немските специалисти в Кърджали. Получава различни суми от разните краища на България, а също така и много колети от Америка, където са двамата му братя, с които е в непрекъсната връзка. През 1945 присъствал на пасторската сбирка на ОЕЦ в Бургас. Предоставил „сведения за годишното производство на мина Пирин, складовете в Кърджали и тютюневото производство“. Сведения били написани на пишеща машина.
След процесите, вече като пенсионер, Бозовайски е председател на Конгрешанската църква в България и пастор на съборната църква на ул. „В. Коларов“ №49. Неведнъж е привикван в Комитета, където му предлагат Вирчев, Тотев и Тимотей Михайлов за заместници. Той отказва, тъй като те не са от съборните църкви, а Михайлов дори не е пастир. „Ще го ръкоположите“, нарежда директорът Цветков.
Властите искат финансова ревизия с цел да отстранят братята Куличеви с обвинение за хулиганство, вкл. за разбиването на църковната врата с брадва. Комитетът се опитва да замени пастор Бозовайски, но конгрегацията отхвърля новото назначение. „През тази година този въпрос ще бъде решен окончателно“, заканват се партийните деятели.„Ръководният и обикновеният членски състав е доста застарял „възможностите на църквата за религиозно въздействие са доста слаби“ отчита доклада на Комитета.
Крум Георгиев Бумбаров – 43-годишен, завършил семинария в Австрия. Роден в с. Огняново (с. Баня), пастирува църквата Хасково след Ватралски, Фурнаджиев, Градинаров и Бозовайски. Докато пастирува в Якоруда, заедно с Ангел Кременлиев проповядва в Банско, Елешница и Разлог. Привлечен като подсъдим с повдигнато обвинение, че дава сведения за годишното производство на мандрите и реколтата в разложко, както и за летните култури в региона. Синът му, Данаил Бумбаров, е арестуван заедно с него в пастирските процесии.
Саркис Бедрос Манукян – завършил в Кингстън-Канада. Фамилията му присъства в заглавната страница на всяко издание на евангелския в. Зорница
Павел Христов Николов – 49-годишен, завършил висше богословско образование в Оксфорд. Пастирува църквата в Пловдив преди Зяпков.
Никола Борисов Димитров – 42-годишен, завършил богословска семинария в Бангор (САЩ, не университета Бангор в Англия).
Йосиф Исаков Данаилов – 49-годишен, завършил в Австрия и Англия. Широко публикуван български литератор. През 1952 е известен от Президиума на Народното събрание: „Йосиф Исаков Данаилов, бивш жител на гр . София, сега с неизвестно местожителство. Съобщавам ви , че с изпълнителен лист No. 2132/1951 г., издаден от Софийския околийски съд, сте осъден да заплатите….“
Йосиф Исаков Данаилов – 49-годишен, завършил в Австрия и Англия. Широко публикуван български литератор. През 1952 е известен от Президиума на Народното събрание: „Йосиф Исаков Данаилов, бивш жител на гр . София, сега с неизвестно местожителство. Съобщавам ви , че с изпълнителен лист No. 2132/1951 г., издаден от Софийския околийски съд, сте осъден да заплатите….“
Атанас Ангелов Кременлиев – 37-годишен, завършил семинария в САЩ. Подържа тесни връзки с Зяпков и п-р Исаков. Споменат е в изричен указ на ДС: „Доказвайте, че подсъдимите ще отговарят само за своята шпионска [дейност]“. Веднага след заточването на п-р Трифон Иванов с присъда за 8 години, п-р Кременлиев е изпратен в лагера край Якуруда с доста странна анотация относно обръщението на евреи към християнството.
Последни коментари