Исторически контекст
Петдесятното движение в България възниква през 1920-те години като част от световна вълна на обновление, започната в САЩ. Пионери като Иван Воронаев, Дионисий и Олга Заплишни, и Василий Колтович имат ключова роля в пренасянето и адаптирането на петдесятната доктрина към българската духовна среда. Първите кръщения със Святия Дух и създаване на отделни петдесятни църкви стават в Бургас през 1921 г., където Дионисий и Олга са основни носители на новото учение. Постепенно движението се разпространява в цяла България и застъпва основите на Съюза на евангелските петдесятни църкви.
Семейни корени, образование
Олга (Попова) Заплишна е израснала в уважаван християнски дом в Бургас и завършва престижното Конгрешанско училище в Самоков. Съпругът й Дионисий също произхожда от протестантско семейство и още в ранна възраст се насочва към духовното служение. Семейният архив пази снимки от началото на XX век, на които се виждат Олга със сестрите и родителите си, както и портрети на Дионисий като млад служител.
Основаване и развитие
1921 година е повратна – под ръководството на Иван Воронаев и подкрепата на семейство Заплишни, се образува първата петдесятна църква в Бургас, а по-късно такива възникват в Сливен, Велико Търново, Стара Загора, Казанлък и Варна. Петдесятното учение се разпространява сред обикновени хора, учители, работници и млади интелектуалци. Изграждат се структурите на първия съюз и се обучават бъдещи лидери, което има дългосрочно значение за българската протестантска история.
Гонения, емиграция, международна дейност и писма
След 1944 г., с установяването на новата власт, петдесятните църкви са подложени на гонения. Много духовници са арестувани или принудени да напуснат страната. Олга Заплишна и децата ѝ напускат България и се установяват в САЩ, където продължават да подкрепят българските църкви и общности в емиграция. В личните архиви се пазят писма между членовете на семейството, изпратени през океана, както и спомени за изпитанията и подкрепата, която получават от българските протестантски семейства в чужбина. Сред снимките има фотографии на семейството пред църкви в Чикаго, портрети на Олга с нейната дъщеря Марта и внуци през 50-те и 60-те години.
Личността и делото на Дионисий и Олга Заплишни се пазят в спомените на вярващите като пример за отдаденост, вяра и служение въпреки трудностите. Пастори, възпитаници на създадените от тях църкви, продължават тяхното дело в България и емиграция. В архивите има биографични разкази, устни спомени и текстове, писани от самите Заплишни – откъси от проповеди, семейни истории, снимки от младежките лагери и богослужения. Всички те разкриват един дълбок дух на братство, жертвоготовност и стремеж към духовно обновление.