125г. Евангелска баптистка църква – София

„Въ 1888 год. тукъ дошель да живее отъ Русе единъ братъ именуемъ Трайко Порецовъ, македонецъ, родом от гр. Велесъ, Македония. Този брат ималъ ревностъ да работи за Бога, затова като се запозналъ съ некои човеци, почнали да се събират в дома на едного от тях” – така един от най-ранните исторически извори, открити досега, отбелязва началото на баптисткото движение в София.[1]

Описват Трайко като „ревностен за Божието дело служител”, макар понякога и „човек на крайности”, библейски книжар, който пристига в София, след като е работил за малко в Белград, но поради активността и произхода му го арестуват за разпространение на Словото Божие.[2] През същата 1888 г. оттук минава и Васил Марчев – проповедник от русенската църква, който престоява малко с новата група, насърчава хората и се моли с тях. През следващата година в бавно нарастващата по брой на жителите столица се преселват още вярващи – Иван Ничев от Русе, Богдан Найденов от Лом, Анна Николова от Казанлък заедно с двете си деца – бедна вдовица, на която Трайко помага за дълго време. Домът на Трайко в крайния софийски квартал „Юч Бунар“ е отворен за всеки. Там се провеждат не само събрания, но и обеди и вечери за всички – каквото Бог е дал за Трайко е на разположение на всеки. На 29 юни 1893 г. п-р Марчев кръщава няколко новоповярвали в София, между които са Христо Фиснов, Христо Динев и Гюргена Хр. Динева – първи плодове на смирения труд в Господното име.

Преселването в София през 1898 г. на п-р Васил Кьосев, който е завършил колежа Клиф в Шефийлд, Англия и богословската семинария в Хамбург, е от решаващо значение за сериозната богословска основа на местната църква. Този интелигентен, инициативен и успешен проповедник издига авторитета на сравнително новата евангелска общност и въпреки протестите, жалбите и физическата саморазправа на живеещите в квартала, към църквата се прибавят много новоповярвали.

След идването на п-р Спас Райчев през 1908 г. църквата е добре организирана, с широко развита евангелизаторска, социална, издателска и просветна дейност, особено видна през годините на Балканските войни, Общоевропейската и Първата световна война. В периода до Втората световна война софийските баптисти, като една от водещите църкви в София, са активно включени в общия живот на евангелските вярващи. Пастири като Запрян Виделов, Никола Михайлов, Иван Игов, мисионерът Карл Е. Петрик, Трифон Димитров и др. оставят ярка диря в развитието не само на църквата в София, но и в живота и дейността на Съюза на евангелските баптистки църкви в България, основан през 1908 г. През 1923 г. на ул. Осогово е завършена и църковната сграда, осветена на 10 юни същата година, в която и до днес се провеждат богослуженията на обществото.

През епохата на комунизма църквата е подложена на системен тормоз, като нейни пастири са обвинявани в предателство и хвърляни в затвора или изпращани в лагери, заради вярата си в Христос. П-р Иван Ангелов, п-р Никола Михайлов, п-р Иван Игов и п-р Трифон Димитров и семействата им плащат скъпа цена, за да бъде съхранен евангелският пламък на вярата. Божията благодат в подкрепа и опазване, верността на водачи като п-р Васил Ангелов, п-р Васил Вангелов, п-р Тео Ангелов и п-р Николай Неделчев, както и твърдостта на страната на евангелието на останалите водещи вярващи, превеждат с достойнство църквата през един от най-тъмните периоди от историята й. Времена на репресии, отнемане правото на богослужение в църковната сграда и принудителна нелегална активност, се редуват с дейност в посока на започване на нови общества и разпространение на Библии и християнска литература в условия на най-остра лична и обща заплаха от комунистическата власт.

След края на агресивния атеистичен режим, в началото на 90-те години на ХХ век софийската баптистка църква достига ново възраждане. За последните 25 години църквата нараства повече от десетократно, наброявайки днес повече от 300 активно служещи вярващи, няколко клона и нови общества в столицата, интензивно младежко, женско и детско служение, както и многолика социална дейност. Много скоро към старата църковна сграда ще се прибави и модерен център, позволявайки на обществото да доразвие и обогати своето служение във всички сфери на вярата си.

Като благодарим на Господ Исус Христос за вярата, ревността и посвещението на основателите и всички следващи служители и вярващи в софийската баптистка църква, днес, 125 години по-късно, можем с увереност да потвърдим истинните думи на Божието слово:

“Онези, които уповават на Господа,
са като хълма Сион,
който не може да се поклати,
а довека остава!” (Пс. 125:1)

Т. Опренов.