Пловдив, 13-17.04.1900 г.

Християнски свят, Г. IX, бр. 5 (V. 1900), с. 1.

Българското Евангелско Дружество отпразнува тази година най- тържествено 25-та годишнина на своето организиране. Годишният събор с особено приготвена програма се държа в Пловдив от 13-й до 17-й миналий м. април.

На този събор присъствуваха почти всичките евангелски пастири и проповедници от Южна България, Софийският и Кюстендилският пастири, двама пастири от Северна България, американските мисионери Кларк и Хаскел от Самоков, Хус от Солун, Бонд с госпожата си от Битоля, г-ца Стоун от Солун и двама пастири българи от Македония: г-дата Кимов от Струмица и Христов от Банско, Разлог Освен тези, бяха и много посетители от разни места на Южна България и от Софийско.

Нека кажем, че разпорежданията за приемането и нагостяването на гостите бяха във всяко отношение превъзходни.

Съборът се отвори в четвъртък, на 13-й миналия април, с молитвено събрание водено от г-на Панеджиева, Бургаский еванг. проповедник. Това събрание, на което взеха участие мнозина в молитва и говорене, беше живо и назидателно; също тъй бяха живи и другите молитвени събрания, държани през сесията на Събора.

След молитвеното събрание се отвори първото редовно заседание на Събора под председателството на г-на А. С. Цанов, един от главните основатели на Дружеството.

Чете се рапортът на деловодителя В. Шопов и рапортите на делегата при Мисионерския Събор и на онзи при Научно-богословското и Девическо училища в Самоков. Представи се равносметката на Дружеството, която ще бъде печатана в Изложението на Българското Евангелско Дружество. След това се пристъпи към избирането на ново настоятелство за годината 1900/1901 г. Избраха се по тайно гласоподаване и с вишегласие за председател: Иван Я. Сечанов, подпредседател М. Н. Попов, деловодител А. С. Цанов, секретар Иван М. Цаков, касиер В. Шопов.

С тайно гласоподаване се избраха и десетте члена на така наречената Изпълнителна Комисия, която има да върши твърде важна работа, заедно с настоятелството. Другите служители на дружеството – книжар, прегледвачи на книги и пр. се избраха по явно гласоподаване.

Във всичките частни заседания, държани в петък и събота, на 14-й и 15- й миналий април се обсъждаха обстоятелствено въпроси, касающи се до по- доброто уреждане и подтикване на напред делото Божие между нашия народ.

Сказките се държаха в новопостроената, но недоправена още Българска Евангелска Черква, която е безспорно най-голямата и най-хубавата Евангелска Черква в България и негли в Балканский полуостров.

Предмет на първата сказка беше: „Майките и Учителите като възпитатели“. Сказчиците, г-да Д-р X. К. Хаскел и Д. Н. Фурнаджиев бидоха изслушани с голямо внимание.

По втората сказка „Мойсей иДарвин“говориха г-да А. С. Цанов и П. Ив. Шопов. Първият сказчик представи вкратце Дарвиновата теория за развитието, която е направила много шум, но не още доказана. След туй той счете за нужно да опровергае книжката на цюрихския професор Додела под заглавие „Мойсей или Дарвин“и показа до какви нелепости достигат някои от дарвинистите, които в своето заслепение отиват много по-далеч от Дарвина. Вторият сказчик по същия предмет, д-р П. Ив. Ш опов, като медик се постара да опровергае взглядовете на крайните дарвинисти, които изпадат в материализъм и атеизъм, като особено наблегна върху факта, доказан от химията, че атомите са зависими един от други и следователно не могат да бъдат вечни.

По третата сказка: „Някои от народните язви и как да се премахнат“ говориха г-да Ив. М. Цаков и С. Момчилов. Главните язви: ожесточеното партизанство, безверието и тясно свързаната с него безнравственост се живо представиха от сказчиците. Първият говорител настоя на проповядването Евангелието, като главно средство за премахването на тези и всички други язви, от които страда народът ни.

Всичките сказки се държаха вечер от 8 до 10 часа и на тях присъствуваха от 500 до 600 души – мъже, жени и деца. Никога досега на сказките на Българското Евангелско Дружество не е имало такова голямо число слушатели.

В неделя, 16-й април, се извърши тържествено богослужението пред многобройно събрание в новата черква.

Словото се държа от софийския пастир М. Н. Попов върху текста: „Както Ме Отец проводи и Аз провождам вас“ (Йоан 20:21). Темата: „Посланието на черквата“обширно се разви от проповедника. След пладне, същия ден от 3-4 часа се отслужи Господнята Вечеря и от 8-10 часа вечерта се извърши пак редовното богослужение.

Словото се държа от г-на Д-р И. X. Хаус, мисионерин от Солун. Текстът: „За това, царю Агриппо, не бях непокорен на небесното видение“(Деяние 26:19) се живо разви и практическите от тези думи поучения, се обясниха на слушателите.

В понеделник, 17-й април, Изпращателното Събрание, държано в старото помещение на Евангелската черква от пловдивския пастир Ив. Я. Сечанов, беше трогателно. Водителят, след като поблагодари на присъствующите на събора от разни места на Южна и Северна България и Македония, помоли всички да имат за девиза през живота си пълно посвещение Господу. Молитвите и говоренията, в които мнозина взеха участие, бяха усърдни и назидателни. Бог изобилно да благослови делото, което се е завзело да върши Българското Евангелско Дружество в нашето отечество. Всякой, който живо съчувствува на това дело, може да помага чрез даване волната си помощ в пари или в какви да било друг подаръци на Дружеството. (Заб. Горният отчет, ако и по необходимост кратък, ще даде, надяваме се, добро понятие на тези, които не са могли да присъствуват за тазгодишния събор на Българското Евангелско Дружество.)

Comments