След известно време пак в къщата на моята майка към три часа сутринта имах видение. Намирах се в една гора и чух един вик, като че ли блееше овца. Отначало се чуваше “Бее, бее,” после ми се чу като човешки глас да казва “Милтаун, Милтаун, Милтаун.”

Един приятел отпътува с мен на следващата събота в Милтаун. Ние се движехме по един хълм и аз съзрях една баптистка църква до едни гробища, която се използваше само за погребения. След като се снабдих с ключа й, започнах да каня хора за служба. Първият, когото поканих, ми отговори: “Нямам време да посещавам събрания. Ние развъждаме кокошки и не ни остава време за подобни работи.” Малко след това този човек умря и нямаше вече време за развъждане на кокошки. Когато почнахме първата служба, имаше само четирима посетители. На третата вечер се покая един мъж. Той сега е пастир на тази църква там. Той ми разправя за едно момиче, което прочело моята книга “Исус Христос същият вчера, днес и завинаги.”

То лежало 8 години и 9 месеца на легло от туберкулоза и лекарите не го лекували вече. То е 23-годишно и тежи само 25 килограма. Момичето със сълзи на очи се молило да повикат брат Бранхам, но родителите й не давали и да се чуе за това, понеже в църквата им казвали, че онзи, който отиде на събранията на Бранхам, ще бъде отлъчен. Когато влязох при него, родителите му ги нямаше. Аз го попитах: “Вярваш ли това, което си прочела в книгата ми?” С тих глас то потвърди. Аз му разказах за излекуването на момичето на Нейл и го поканих да призове Бога, за да му покаже във видение, че иска да го изцели.

Следващата седмица имаше малко съживление и аз кръстих във вода 30-40 човека. През нея седмица болното момиче се молило, Бог пак да прати Бранхам при нея. След водното кръщение бях на вечеря у един брат и чух глас: “Не яж, а иди в гората.” Когато отидох, видях жълта светлина на небето и чух: “Иди сега при момичето.” После чух различни гласове да викат: “Брат Бранхам, брат Бранхам.” При напускането на гората се спуснах право в прегръдките на брата, който ме търсеше. Ние пътувахме около 12 километра. Майката се била разгневила на Бранхам, че раздразнил дъщеря й, та сега лежала на умиране. Какъв ли човек е той, се питала тя. Тогава се помолила. Неочаквано чула глас: “Погледни.” Тя видяла сянка на стената, после познала образа на Христос. Изплашена тя попитала: “Господи, какво да сторя?” Той й отговорил: “Кой влиза през вратата?” В това време аз влизах в къщата. Възбудена тя изтича в другата стая при дъщеря си и извика: “Джорджия, нещо се случи,” и разказала видението си.

Аз влязох в стаята. Майката падна на един стол. Приближих се до болното момиче и казах: “Сестро, дерзай, Исус Христос, на Когото си служила, Когото си обичала и на Когото си се молила, чу твоята молитва и ме изпрати при тебе. Стани. Господ те изцели.” Тогава я хванах за ръката. Тялото й беше страшно отслабнало. Главата й изглеждаше четириъгълна. Очите й бяха потънали дълбоко в орбитите си и ръцете й бяха тънки като пръчки.

Но като й казах, че е изцелена, тя веднага се изправи. Нейната майка, която се беше съвзела започна да вика, понеже за пръв път от 9 години видя дъщеря си да крачи из стаята без човешка помощ. Когато после бащата се върнал в къщи, чул дъщеря си да свири на пиано. Той отишъл в града и разказвал на всеки срещнат за изцелението. Оздравялото момиче излязло в градината, седнало на тревата, погледнало нагоре към Бога и хвалило Христос за безкрайната Му милост. Същата вечер църквата беше препълнена. В неделя имахме второ водно кръщение. Джорджия и Нейл бяха между кръстените. Джорджия е пианистка в баптистката църква и до днес, съвършено здрава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *