Второ лятно училище на българските евангелски проповедници – Ловеч

Християнски свят, Г. VIII, бр. 9 (IX.1899), с. 129-130.

Преди три години се държа в гр. Самоков първото Лятно училище на българските евангелски проповедници. Тази година второто Лятно училище се държа в гр. Ловеч от 28 миналий юлий до 4-й август. Целта на събирането на евангелските проповедници на така нареченото Лятно училище е да се приспособят те по-добре за важното дело, на което са призвани, чрез слушане сказки по предмети от специален и общ интерес за тяхното дело. Програмата се изработва три-четири месеца преди отварянето на училището и на сказчиците се дава доволно време да приготвят сказките си.

В четвъртък на 28-й миналий м. юлий се отвори от Методистката Епископална Черква в гр. Ловеч второто Лятно Училище. След няколко думи от г-на М. Н. Попов, председател на Проповедническото Братство на юг от Балкана, се държа първата сказка върху „Черквата и младежта“от Ив. М. Цаков, пастир на Евангелската черква в Хасково. Тази сказка ще се обнародва в един от близките броеве на „Християнски Свят“. •

Нека кажем тук, че редовните събрания за сказки се държаха всяка заран от 10 до 12 часа. Всяка сказка вземаше около 45 минути и останалото време до 12 часа се употребяваше в разисквание по предмета от членовете на Лятното Училище. По този начин на волните говорители се даваше случай да допълнят в нещо, или пък да обяснят по-добре някои от изложените в сказката мисли. Молитвените събрания, държани всяка заран току преди сказката – от 9 до 1 0 часа, бяха твърде назидателни и добре настройваха проповедниците, както и всички други присъствуващи за слушане на сказките и участвуване в разискванията. Времето след пладне се прекарваше в разходки и екскурзии.

Втората сказка върху „Кой е най-добрият начин за евангелизиране народната маса в България?“ се държа от К Г. Паламидов, пастир на Методистката Епископална Черква в Плевен. Сказчикът най-първо обясни, що значи евангелизиране младежта у нас, той изложи какви трябва да бъдат евангелизаторите, или тези, които се стараят да просветят народа с евангелските истини, необходими за духовното му повдигане. Тази сказка като твърде важна, предизвика живо разискване, в което зеха участие няколко проповедници.

Третата сказка: „Пастирско посещение и значението му“ от Т. Константин, председателствуващ Презвитер на Русенския Черковен окръг. Сказчикът даде твърде добри правила за как най-добре да се правят пастирските посещения.

Службите, държани в неделя на 1-й август, бяха твърде назидателни. От 9 до 10 ч. пред пладне се държа Любовното събрание по реда на Методистката Епископална Черква – с раздаване хляб и вода в знак на християнско общение. В това събрание се казаха и няколко живи християнски свидетелства.

След това последува редовното богослужение.

Проповедта се държа от М. Н. Попов, пастир на Евангелската Черква в Ст. София. Текстът беше: „А това, което се и ще от строителите, е всякой да се намери верен“-1 Коринт. 4:2. Г-н Попов е имал добрината да ни изпрати кратко извлечение от словото си, което ще обнародваме в един от близките броеве на „Християнски свят“. След словото се отслужи Господнята Вечеря.

Подир пладне, на 3 часа, се държа Неделното училище. Урокът беше от Йезекиила 37:1-12 – видението на пророка за сухите кости – К. И. Терзиев – пастор на Евангелската Черква в Самоков води Неделното училище. Той даде твърде живи и трогателни поучения върху урока.

Вечерта в 8 часа се извърши пак редовното богослужение.

Проповедта се държа от С. Томов – пастир на Методистката Епископална Черква в гр. Русе. Текстът беше от Йоан 15:5 – „Защото без Мене не можете нищо да сторитеи Фил. 4:13 „Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява“.

Понеделник, 2-й август, Р. Томсон, директор на Научно-богословското училище в гр. Самоков и бивш редактор на в. „Зорница“, държа сказката си върху „Длъжността на родителите към децата“. Тази сказка обнародваме в този брой. Приятно ни е да напомним, че на сказката присъствуваха мнозина от Ловченските граждани, един от които изказа своята благодарност за практическите и твърде хубави мисли тъй живо изложени. „Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си. По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество.“

Вторник, 3-й август, сказка върху „Влиятелна проповед“от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил. Тази сказка беше специално назначена за проповедници. Предметът се живо и ясно разви от сказчика. Същият ден след пладне проповедниците направиха твърде приятна екскурзия на една хубава местност, покрай реката Осъм. Времето се прекара твърде весело в разни игри и се свърши със сладка вечеря на тревата. Вечерта в 8.30 часа всички се завърнаха благополучно в града.

В сряда, 4-й август, се държа сказка върху „Истинското черковно единство“от М. Д. Далчев, пастир на Методистката Епископална Черква в Ловеч.

Последната сказка, държана от С. Томов в четвъртък, 5 август, беше върху „Библейска хомилетика“или „може ли Библията да послужи за основа на науката и изкуството на проповядването.“

Вечерта в 8 часа се държа Прощалното събрание на Методистката Черква и на другия ден, в петък, се разделиха проповедниците и тръгнаха всякой за своето поле на работа.

Преди да се разидат, проповедниците взеха твърде важни решения, които, като се турят в действие, ще поставят Лятното Училище на по-здрава основа и ще го направят още по-полезно и дори необходимо за всякой проповедник, който желае по-добре да се приспособи за светото дело, на което е призован. Между друго, избра се тричленна комисия да изработи един курс за прочитание за проповедниците и да им го съобщи в началото на идущата 1900 г.

В Съединените Държави на Америка има вече един вид Летен Университет, който носи названието Шитоква (Chautauqu) от името на най-хубавото езеро, край бреговете на което се най-напред организира. Този Летен Университет има планове за всичките държави на Американския Съюз и дори и във всичките Английски колонии. Има разни курсове на този Летен Университет и няма нужда учащите да ходят на Летния Университет. Те могат да учат книгите на който курс желаят, и в края на годината да дадат писмен изпит на въпросите, които им се пратят. Колко щеше да бъде добре да се уредеше подобно Лятно Всеучилище и в нашето мило отечество!