ВЪВЕДЕНИЕ
Съюзът на Евангелските Баптистки Църкви (СЕБЦ) в България обединява
църкви, изповядващи вяра в Триединния Бог и приемащи Библията като Свято Божие
Слово, върху което основават своята вяра и живот.
Първите баптистки църкви в България възникват през 60-те години на 19-ти век
още преди освобождението на България от Османско иго, (в Казанлък, Русе, Лом,
София и др.) а обединяването им в Съюз се осъществява в началото на ХХ-ти век.
Първият устав на Съюза е приет през 1909 година, видоизменен е през 1938
година, 1949 година, 1990 година и през 2007 година.
СЕБЦ в България е член на Европейската Баптистка Федерация и на Световния
Баптистки Алианс.
ГЛАВА I
ИМЕ, СТАТУТ И СЕДАЛИЩЕ НА СЪЮЗА
Чл.1. Съюзът носи името “СЪЮЗ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ БАПТИСТКИ
ЦЪРКВИ В БЪЛГАРИЯ“.
Чл.2. Съюзът е юридическо лице – вероизповедание – съгласно Закона за
вероизповеданията.
Чл.3. Седалището на Съюза се намира в гр. София, район Възраждане, ул.
„Осогово“ № 63.
Чл.4. Съюзът се състои от местни поделения (църкви), които са юридически
лица.
ГЛАВА ІІ
ОСНОВНИ ДОКТРИНИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО
Чл. 5. Вярваме в Един Бог, вечно съществуващ в три лица: Бог Отец, Бог Син и
Бог Святи Дух. Вярваме в Бога като Творец на всичко видимо и невидимо. (Посл. До
Колосяни 1:16)
Чл. 6. Вярваме в Божественото вдъхновение на Свещеното Писание – Божието
Слово – като Божието откровение, достоверен и върховен авторитет по всички въпроси
на вярата и живота. (2 посл. до Тимотей 3:16)
Чл. 7. Признаваме всеобщата греховност и вина на човека пред Бога, и вярваме
в заместническата жертва на дошлия в плът Божий Син, Господ Исус Христос, като
единствена и вседостатъчна основа за изкупление от вината и силата на греха. Вярваме,
че грешникът се оправдава единствено по Божия благодат, чрез новораждането, само
по вяра в изкупителното дело на Исус Христос. (Посл до Римляни 3:21-26; 6гл.)
Чл. 8. Вярваме в Личността и делото на Святия Дух на Бога, Който изобличава
за грях и ни води чрез спасително покаяние към създаването на един нов човек във
вярващия, по образа на Христос, и към произвеждане на подходящи плодове в нашия
живот. (Посл. до Галатяни 5:22,23,25; Еван. от Иоан 14:26; 16:8-11,13-14)
Чл. 9. Вярваме, че Църквата на Христос на земята се състои само от вярващи,
които са равни помежду си пред Бога. Приемаме свещеничеството на всички вярващи,
и правото на всеки вярващ да чете и тълкува Божието Слово. (1 посл. на Петър 2:5,9;
Откровение на Иоан 1:6)
Чл.10. Приемаме и практикуваме следните основни тайнства: Господната
Трапеза (1 посл. до Коринтяни 11:23-32) и Кръщението (Посл. до Римляни 6:4-5).
Чл.11. Вярваме, че кръщението в Името на Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух,
е само за вярващи хора, на съзнателна възраст, доброволно и отговорно приемащи го
върху себе си. То е израз на вярата им, а не средство за постигане на спасение и се
извършва чрез потапяне във вода. (Деяния на Апостолите 8:36-38).
ГЛАВА ІІІ
ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТ
Чл.12. Целите на Съюза като вероизповедание са:
1. Да организира проповядване на Божието Слово – Библията, за довеждане на
хора до спасителна вяра в Христос и грижа за тяхното духовно израстване.
2. Да се грижи за спазване на единна доктрина в съюзните църкви.
3. Да представлява баптистките църкви и общества в страната пред централните
и местните органи на държавно управление.
4. Да представлява църквите от Съюза пред другите религиозни и обществени
организации в страната и в чужбина.
5. Да подпомага духовния, организационен и материален живот на
съюзните църкви.
Чл.13. За постигане на своите цели Съюзът извършва следните дeйности:
1. Организира провеждането на редовни богослужения и религиозни събрания
чрез местните църкви, и религиозни събрания по специални поводи, отговарящи на
богослужебната практика и религиозните традиции на вероизповеданието.
2. Насрочва и организира периодични конгреси на всеки четири години, на
които се избира ново съюзно ръководство и ревизионна комисия.
3. Строи и организира църкви, сиропиталища, старчески домове и други
благотворителни и учебни заведения, и развива социална и културно просветна
дейност.
ГЛАВА IV
ИМУЩЕСТВО
Чл.14. имуществото се състои от движима и недвижима собственост, банкови
депозити, и др.
Чл.15. (1). Приходите на Съюза се образува от:
1. Годишни вноски на съюзните църкви;
2. Доброволни дарения от страна на членовете на местните поделения и от
самите местни поделения;
3. Дарения и завещания от български и чуждестранни физически и юридически
лица;
4. Приходи от имуществото на Съюза;
5. Приходи от икономическа дейност, организирана от вероизповеданието в
съответствие със закона;
6. Други.
(2). Получените от Съюза дарения и други приходи служат единствено за
покриване разходите на вероизповеданието по организиране и провеждане на неговата
богослужебна и социална дейност, а не за реализиране на печалба.
Чл.16. Съюзните средства се изразходват в съответствие с приетия бюджет и
съобразно целите на Съюза, в съответствие с действащото законодателство.
Чл.17. Български и чуждестранни физически и юридически лица могат да правят
дарения или завещания в полза на Съюза в съответствие с неговите цели.
Чл.18. Съюзът може да откаже да приеме дарения или завещания, направени с
неприемливи за него условия и в противоречие с неговите цели и Устав.
Чл.19. Разпореждането с имуществото на вероизповеданието се извършва от
Ръководството на съюза в съответствие със Закона и с разпоредбите на настоящия Устав.
ГЛАВА V
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Чл. 20. Органи на Управление на Съюза са:
1. Конгрес.
2. Ръководство на Съюза.
3. Ревизионна комисия.
Конгрес
Чл.21. Конгресът е висшият орган на управление на Съюза. В него участват
специално упълномощени за това делегати от всички съюзни църкви, избрани
пропорционално на броя на членовете на отделните църкви, съобразно решение на
Ръководството на Съюза.
Чл.22. Редовен конгрес се свиква от Ръководството на Съюза веднъж на четири
години, а извънреден конгрес може да бъде свикан от Ръководството на Съюза или по
искане на най-малко 2/3 от църквите, членуващи в Съюза.
Чл.23. Конгресът има следните правомощия:
1. Приема, изменя и допълва устава на СЕБЦ.
2. Избира и освобождава членове на Ръководството на Съюза и ревизионната
комисия.
3. Взема решения за преобразуване и прекратяване на Съюза.
4. Приема за членове нови църкви по правила и ред, установени в специален
правилник.
5. Изключва църкви от състава на Съюза при системни нарушения на
библейските принципи и изискванията на настоящия Устав и по предложение на
Ръководството на Съюза.
6. Решава основни въпроси за дейността на Съюза, които не са в правомощията
на други органи.
Чл.24. Конгресът е редовен, ако на него присъствуват делегати най-малко от
половината църкви, членуващи в Съюза.
Чл.25. (1). Конгресът се свиква от Ръководството на Съюза с покана, която
съдържа дневния ред, датата, часа, мястото на провеждане на Конгреса и по чия
инициатива се свиква.
(2). Поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира
управлението на Съюза най-малко 1 месец преди деня на провеждане на Конгреса, и
църквите-членове на Съюза се уведомяват по пощата.
Чл.26. (1). Решенията на Конгреса се вземат с явно гласуване с обикновено
мнозинство от присъстващите делегати и са задължителни за всички съюзни църкви.
(2). В определени случаи и по определени въпроси по решение на Конгреса
може да се проведе и тайно гласуване.
(3). Изборът на Ръководството на Съюза се извършва с тайно гласуване.
(4). Решения по чл. 25, т.1 и т.3 се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите
делегати.
Ръководство на Съюза
Чл.27. (1). Ръководството на Съюза е постоянно действуващ орган за
управление на Съюза, който ръководи съюзната дейност в периода между конгресите.
(2) Ръководството на Съюза се състои от Председател, зам. Председател,
Генерален Секретар и членове. Броят на членовете на ръководството е между 4 и 9, като общият брой лица в Ръководството на Съюза трябва да е нечетен и да не
надвишава 13.
(3). Председателят и Генералният Секретар се избират отделно с тайно
гласуване от конгреса. На своето първо заседание след Конгрес, Ръководството на
съюза по предложение на Председателя избира измежду своите членове Заместник
председател.
(4). Мандатът на Ръководството на Съюза е 4 години.
(5). В Ръководството на Съюза могат да бъдат избирани пастири и църковни
членове.
(6). Всички членове на Ръководството на Съюза са равноправни помежду си.
Чл.28. Ръководството на Съюза:
1. Осигурява изпълнението на решенията на Конгреса.
2. Поддържа връзки с други християнски организации и може да сключва
споразумения за участие на Съюза в такива.
3. Разпорежда се с имуществото на Съюза.
4. Определя реда и организира извършването на дейността на Съюза.
5. Взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно Устава не
спадат в правата на друг орган.
Чл.29. Заседанията на Ръководството на Съюза се провеждат поне два пъти
годишно и се свикват от Председателя с писмена покана, отправена до членовете поне
една седмица преди заседанието.
Чл.30. (1). Заседанията на Ръководството на Съюза са редовни, ако присъстват
повече от половината от членовете.
(2). Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство. В
определени случаи, Ръководството може да реши да бъде проведено тайно гласуване.
Председател
Чл.31. Председателят представлява Съюза и носи отговорност за цялостния
административен и духовен живот на църквите.
Заместник-председател
Чл.32. Заместник-председателят подпомага председателя и го замества в случай
на отсъствие.
Генерален Секретар
Чл.33. (1). На Генералния Секретар се възлага да организира връзките на съюза
с други сродни организации вътре и извън страната.
(2). Генералният секретар подпомага председателя в организирането на
канцеларията на Съюза и в неговата административна дейност.
Ревизионна комисия
Чл.34. За осъществяване на текущ и периодичен финансов контрол върху
дейността на Съюзното ръководство се избира Ревизионна Комисия, състояща се от
председател и двама членове.
Помощни органи и комисии
Чл.35. За подпомагане на дейността си Съюзното ръководство може да създава
помощни органи и комисии.
ГЛАВА VI
ЦЪРКВА
Чл.36. Общество от вярващи в Бога хора, простени чрез спасителното дело на
Исус Христос, кръстени по вяра в Името на Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух и
призвани да живеят според принципите на евангелското учение, образуват църква.
Чл.37. Основа за устройство и управление на Евангелската Баптистка църква е
Словото на Бога – Библията.
Чл.38. Вярващи, които живеят в едно населено място и отговарят на
определението на чл. 1 от настоящата глава, образуват местната Евангелска Баптистка
църква. В едно населено място е възможно да има повече от една баптистка църква.
Чл.39. Главната цел на Евангелските Баптистки църкви е проповядване на
Библията за довеждане на хора до спасителна вяра в Христос и грижа за тяхното
духовно израстване, чрез провеждане на редовни и извънредни богослужения и други
форми на религиозна дейност.
Чл.40. Църквата може да извършва социална, благотворителна и развива
културно-просветна дейност, да строи и организира църкви, сиропиталища, старчески
домове, други благотворителни и учебни заведения, и др.
Чл.41. Църквите са юридически лица. Всяка съюзна църква урежда
самостоятелно своя вътрешен организационен живот, като се ръководи от настоящия
Устав и действащото законодателство.
Чл.42. Църквите се самоиздържат. Те набират средства чрез:
1. Доброволни вноски на членовете.
2. Доброволни пожертвувания чрез дискос при богослужения.
3. Дарения от физически и юридически лица.
4. Дарения и помощи от сродни организации
5. Завещания
6. Приходи от църковни имоти
7. Лихви от влогове
8. Други
Чл.43. Всяка църква може да създава свои клонове. Те представляват групи
от вярващи, за които църквата-учредител носи отговорност. Клоновете на църквите не
са юридически лица.
Чл.44. Нови църкви се приемат към Съюза на конгреси и конференции, като
редът за това се урежда със специален правилник.
Чл.45. Пастирите могат да се обединяват в Пастирска Колегия, доброволно
обединение на пастирите, чиято цел е да подпомага и задълбочава пастирското
служение и сътрудничеството между пастирите в страната. Пастирската Колегия няма
ръководни правомощия, а е сдружение на служители за духовно общение. Насоки по
дейността и функционирането на колегията са оказани в “Правилник за дейността и
функциите на Пастирската Колегия”.
ГЛАВА VII
ЧЛЕНСТВО В ЦЪРКВАТА
Чл.46. Член на Евангелска Баптистка Църква може да бъде човек, повярвал в
Исус Христос като личен Спасител, и кръстен по вяра.
Чл.47. Членството в Евангелска Баптистка Църква е израз на свободна воля и
желание на вярващите.
Чл.48. Приемането на нови членове се извършва на общо църковно събрание
чрез явно гласуване, с обикновено мнозинство.
ГЛАВА VІII
ЦЪРКОВНИ ДЛЪЖНОСТИ
Чл.49. Евангелската Баптистка църква може да има следните духовни
служители: пастир, проповедник, мисионер, дякон, библейски работник, и др. Те
трябва да бъдат членове на църквата и се избират от Общото събрание на църквата.
Чл.50. При необходимост църквата може да назначава свои членове на свои
административни длъжности.
Пастир
Чл.51. Пастирът проповядва Божието Слово, отговаря за редовните
богослужения и извършва всички църковни дейности: отслужване на Господна вечеря,
кръщение, църковен брак, погребение, ръкополагане на църковни служители,
душегрижителство и други.
Чл.52. Всяка църква избира своя пастир. Пастирът на църквата е
ръкоположено за тази длъжност лице. (1 посл. до Тимотей 3:2; Посл. до Ефесяни 4:11;
Посл. до Тит 1:5-7). Броят на пастирите в една църква се определя от самата църква,
според нейните нужди и възможности.
Чл.53. Ръкополагането на нов пастир се извършва от двама или повече
пастири, след като за това е взето решение от църквата, съгласувано със Съюзното
ръководство.
Чл.54. Всички пастири от Съюзните църкви са равно-поставени помежду си.
Чл.55. Преместването на пастири от една църква в друга се извършва със
съдействието на Съюзното ръководство и по желание на съответните църкви.
Чл.56. Трудовите взаимоотношения се уреждат според действащото трудово
законодателство от работодателя: Съюзното Ръководство или местната църква.
Проповедник
Чл.57. За проповедник се ръкополага църковен член, който проявява усърдие
и дарба за проповядване на Божието Слово, а също така е дал доказателство за
примерен християнски живот (1 посл. до Тимотей 4:6). Ръкополагането на
проповедник се извършва от пастиря.
Чл.58. Проповедникът упражнява същите форми на служение като пастиря, с
изключение на правото да ръкополага други пастири. В местната баптистка църква
проповедникът е помощник на пастиря в духовната работа.
Дякон
Чл.59. Дяконът е служител на църквата в нейната духовна и социална дейност.
Чл.60. За дякони се избират членове на църквата, които в своя християнски
живот са показали добро поведение и ревност за служение /1 посл. до Тимотей З:8-12/.
Чл.61. Броят на дяконите се определя от църквата според нуждите й.
Чл.62. Дяконите се ръкополагат от пастиря на църквата.
Чл.63. Дяконът може да упражнява следните форми на служение:
1. Отговаря за вътрешния ред в църквата.
2. Организира и извършва посещения на болни, възрастни и нуждаещи се от
помощ членове.
3. Участва в отслужване на Господна вечеря.
4. Извършва погребения.
5. Извършва кръщения.
6. Проповядва и помага в служението на пастира.
7. Участва в ръкополагането на дякони.
Библейски работник
Чл.64. (1). Длъжностното наименование “Библейски работник” се дава на
вярващи, които притежават квалификацията и способностите, необходими за
пастирско служение, но не са ръкоположени за пастири.
(2). Библейският работник, както пастира, проповядва Божието Слово,
отговаря за редовните богослужения и извършва всички църковни дейности с
изключение на бракосъчетание, ръкополагане и кръщение.
Мисионер
Чл.65. Мисионерът е член на църквата с изявени дарби за основаване на нови
църкви. Неговите функции отговарят на служението на проповедника (гл.VІІІ.,Чл.58) и
на дякона (гл.VІІІ.,Чл.63).
ГЛАВА IX
ЦЪРКОВНО УПРАВЛЕНИЕ
Чл.66. Органи на управление на църквата са:
1. Общо събрание.
2. Църковно настоятелство.
3. Ревизонна комисия.
Общо събрание
Чл.67. (1). Върховният орган на църквата е Общото събрание, което се
провежда най-малко веднъж годишно и се състои от всички църковни членове.
(2). Общото събрание се свиква от Настоятелството по негова инициатива или
по инициатива на 2/5 от членовете на църквата.
(3). Поканата за провеждането на Общо събрание съдържа дневния ред, датата,
часа и мястото на провеждане на Общото събрание и се поставя на мястото за
обявления в сградата на църквата, най-малко 2 седмици преди деня на провеждане на
Общото събрание.
Чл.68. (1). Общото събрание е редовно при присъствие на най-малко 50% от
членовете на църквата.
(2). При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото
място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.
Чл.69. Решения се вземат с обикновено мнозинство.
Чл.70. Правомощията на Общото събрание на църквата са:
1. Избира и освобождава пастиря.
2. Избира и освобождава Настоятелството на църквата, църковният касиер и
членовете на ревизионната комисия.
3. Избира и освобождава дякони за служението на църквата.
4. Приема бюджета на църквата.
5. Решава всички основни въпроси за дейността на църквата, които не са в
правомощията на други органи.
Църковно настоятелство
Чл.71. (1). Постоянно действуващ орган за управление на църквата е
Църковното Настоятелство.
(2). Църковното настоятелство се състои от 3 до 11 члена. Пастирят на
църквата е член на настоятелството по право.
(3). Църковното настоятелство се избира от Общото събрание на църквата за
период от 2 години.
Чл.72. Църковното Настоятелство ръководи цялостния живот на църквата за
периода, за който е избрано, като взема решения по вътрешно църковни въпроси.
Чл.73. Църковното Настоятелство:
1. Ръководи цялостната дейност на църквата.
2. Изпълнява решенията на Общото събрание.
3. Приема дарения и завещания в полза на църквата.
4. Взема решения за управление и разпореждане с имуществото на църквата.
5. Избира делегати за Конгреса на Съюза.
6. Изготвя проектобюджет и го представя за одобрение от Общото събрание.
7. Дава отчет за изпълнението на бюджета пред Общото събрание.
8. Следи за църковната дисциплина и налага възпитателни мерки на членовете
на църквата.
9. Взема решение по всички въпроси, които по закон не са от компетентността
на друг орган.
Чл.74. Църковното Настоятелство се състои от Председател /това може да
бъде пастирят на църквата или друг дългогодишен член/, секретар и членове. Всички
членове на настоятелството са равнопоставени помежду си.
Чл.75. (1). Заседанията на Църковното Настоятелство се провеждат най-малко
два пъти в годината.
(2). Заседанията се свикват от Председателя на Църковното Настоятелство, или
от Пастиря по тяхна инициатива или по инициатива на 1/5 от членовете.
(3). Заседанията са редовни, ако на тях присъстват най-малко половината от
всички членове.
(4). При липса на кворум заседанието се отлага с един час по-късно на същото
място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят.
(5). Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Решенията по чл. 70 т.1, чл.
73 т.4 и чл. 73 т.5. се вземат с мнозинство от 2/3 от членовете на Църковното
Настоятелство.
Чл.76. Председателят на Църковното настоятелство представлява църквата.
Чл.77. Секретарят води и отговаря за документацията на църквата
/Протоколна книга и кореспонденция/.
Ревизионна комисия
Чл.78. Финансов контрол върху дейността на Църковното Настоятелство, се
извършва от избрана от Общото събрание тричленна ревизионна комисия, състояща се
от председател и двама членове.
ГЛАВА X.
ЦЪРКОВНА ДИСЦИПЛИНА
Чл.79. Член на църквата, който не живее според изискванията на Божието
Слово и не спазва този Устав, подлежи на прилагане на дисциплинарни мерки.
Поведението на подобен член се разглежда от Църковното Настоятелство и след
проведени с него разговори ако е възможно това, Църковното Настоятелство може да
наложи следните възпитателни мерки:
1. Братско увещание;
2. Строга забележка;
3. Временно или окончателно отлъчване от членство /в случаите на груби
нарушения/.
Чл.80. Мярката за отлъчване по чл.79, т.3. се прилага след решение на общо
събрание на църквата, взето с обикновено мнозинство.
Чл.81. (1). На пастир на църква или духовен служител също може да бъде
наложено дисциплинарно наказание. Това се прави, когато последният не живее
според изискванията на Божието Слово, проповядва или насажда религиозни учения,
противоречащи на новозаветните принципи; или нарушава системно настоящия Устав.
(2). В подобни случаи могат да бъдат наложени някои от следните
дисциплинарни мерки:
1. Братско увещание;
2. Строга забележка;
3. Временно или окончателно отстраняване от служение;
4. Лишаване от пастирско звание;
5. Временно или окончателно отлъчване от членство.
Чл.82. (1). Налагането на дисциплинарни мерки по чл. 81, се извършва от
комисия в състав: двама упълномощени от Църковното Настоятелство членове на
църквата, един или двама други пастири и един член на Съюзното настоятелство.
Дисциплинарната мярка по чл. 81, ал.2, т.5 се определя и налага от църквата, след
решение на общо събрание на църквата, взето с обикновено мнозинство.
(2). Решението на комисията подлежи на обжалване в срок от един месец пред
Съюзното настоятелство.
(3). Решението на Съюзното настоятелство по отношение на изпратената
жалба е окончателно.
Чл.83. При системни нарушения на библейските принципи и изискванията на
настоящия Устав, от състава на Съюза могат да бъдат изключени и цели църкви.
Решението за подобна мярка се взема от Конгреса на Съюза по предложение на
Ръководството на Съюза. Имуществото на изключената църква се предоставя и става
собственост на Съюза.
ГЛАВА ХI
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.84. Съюзът има свой печат, формата му е кръгла и има надпис: „Съюз на
Евангелските Баптистки Църкви в България“. В средата е изобразена отворена Библия
с инициали: „Еф.4:5“. Върху Библията пада сноп слънчеви лъчи.
Чл.85. Настоящият Устав е задължителен за всички съюзни църкви и
общества в България.
Чл.86. Предложения или искания за промени в настоящия Устав трябва да
постъпят в писмена форма най-малко един месец преди свикване на Конгрес.
Чл.87. При прекратяване на СЕБЦ останалото след удовлетворяване на
кредиторите имущество се предоставя и става собственост на сродна организация
/вероизповедание/, посочена от Европейската Баптистка Федерация. При прекратяване на
местна църква останалото след удовлетворяване на кредиторите имуществото се
предоставя и става собственост на Съюза.
Чл.88. Настоящият Устав е изменен от Конгреса, проведен в София на
23.11.2007 г.
Размисли:
– Пастирят трябва да бъде по право член на ръководството. Тогава, когато един
пастир е избран, но е избран от ръководството в средата на мандата му. Той да
има право да бъде част от ръководството по право. (случаят с Анатоли Илиев и
Румен Илиев.) (месец юни 2010г.)
Последни коментари