РЕШЕНИЕ № 4854 на ВАС по касационна жалба от Иван Желев

Доц. Дилян НИКОЛЧЕВ публикува: РЕШЕНИЕ № 4854 (София, 18.03.2015) на Върховния административен съд по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София – град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов

Pavlov_VAS_delo_agent_Angelov

РЕШЕНИЕ

№ 2938
София, 18.03.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседаниена единадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ДОНКА ЧАКЪРОВА ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар	Николина Аврамова	и с участието
на прокурора	Мария Бегъмова	изслуша докладваното
от съдията	ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 7742/2014.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Желев Димитров срещу решение № 2180 от 04.04.2014 г., постановено по административно дело № 6561/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение № 76 от 25.03.2013 г. по преписка № 44/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му, в която е установено по отношение на Павел Николов Павлов, че чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Павлов да бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация не взема становище по жалбата.
Ответникът Павел Николов Павлов, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Административното производство е образувано пред КЗД по жалба от Иван Желев Димитров срещу Дилян Николаев Николчев, Павел Николов Павлов, Костадин Кирилов Нушев и останалите членове на Общото събрание на Богословския факултет (БФ) на Софийски университет (СУ) „Св.Климент Охридски” за извършена от тях дискриминация по признаци „тормоз“ при упражняване правото на труд” и „лично положение”. С постановеното решение № 76/25.03.2013 г. по преписка №44/2012 г. КЗД установява, че гл. ас. д-р Павел Николов Павлов чрез отношението си към проф. Иван Желев Димитров е осъществил състава на „тормоз“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо жалбоподателя, с което е нарушил забраната за дискриминация по чл.4 ЗЗДискр.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че в случая не е налице фактическия състав на „тормоз”, тъй като по делото липсват доказателства за извършени каквито и да било действия от страна на Павлов и по конкретно изказвания на проведеното ОС на БФ на 16.11.2011 г. Отделно от това в решението е посочено, че в административния акт липсва посочване на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В мотивите на акта е прието от органа, че в жалбата се съдържат оплаквания за дискриминация по признака „лично положение” и „обществено положение” и е накърнено достойнството на Димитров, като спрямо него е създадена враждебна среда, което обаче не намира опора в събраните по преписката доказателства.
Решението е правилно.
Легалното определение на понятието „тормоз“ се съдържа в нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съгласно която „тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Хипотезата на неравно третиране е различна от хипотезата на тормоз, който е приравнен на пряка дискриминация. В конкретния случай в административния акт КЗД приема за установено, Че Павлов е извършил тормоз спрямо Димитров, но в мотивите липсват каквито и да било установени факти за извършен „тормоз” от страна Павлов.
Правилни са изводите на съда, че Павлов, като член на ФС на БФ, не може да отговаря за резултатите от проведеното гласуване от Общото събрание на Богословски факултет относно Димитров и за неговото изключване от ФС с това решение. Освобождаването на жалбоподателя от членство във ФС поради неговото минало като сътрудник на ДС не е в пряк резултат от действие на Павлов, а е резултат на гласуване на общото събрание на Богословски факултет.
В мотивите на решението на комисията е прието, че е налице неравно третиране по признак „лично положение“ на един от двамата членове на ФС на БФ, които са с доказана принадлежност към ДС. Не е обоснован от комисията приетия критерий „лично положение“, вероятно се има предвид лично отношение, тъй като в диспозитива на решението е посочено „отношение“.
Комисията не е посочила в мотивите, никакви конкретни действия, извършени от Павлов пред студенти или на проведените заседания на ФС и ОС за принадлежността на Димитров към службите, които представляват поведение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, поради което същото не следва да се изследва в настоящото производство. В този смисъл доводите на страните са неотносими.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по делото не са обсъдени всички доказателства. Съдът е обсъдил доказателствата, на които се основават мотивите на комисията, а те са свързани само с направените изказвания на заседанията на Факултетния съвет и на Общото събрание на Богословския факултет, но от протоколите не се установява такива да е правил и Павлов.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2180 от 04.04.2014 г. по адм.д. № 6561/2013 г. на Административен съд София- град.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Андрей Икономов
секретар:	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Донка Чакърова /п/ Илиана Славовска