„Арменската Евангелска Църква 1846-1996 г.”,
Пастор д-р Вахан Тутикян, 1996, Детройт
30.06.2020, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Спорът беше около въпроса – „Мисионерите на ABCFM Благата Вест ли разпространяваха сред арменския народ, или го
обръщаха към протестанството?”
За съжаление, въпросът – евангелизация срещу вероотстъпничество остава неразрешен. Проблемът дълбоко в себе си е въпрос на лично тълкуване. Съществуват две гледни точки. Някои твърдят, че понеже арменците бяха християни и нямаха нужда от Благата Вест, те бяха водени към протестантството. За доказателство на това твърдение посочват създаването на Арменската Евангелска Църква (74). Други твърдят, че първите арменски евангелски вярващи изобщо не са били под натиск да променят вероизповеданието си, нито е имало очакване те да се присъединят към някоя чужда протестантска деноминация. Неевангелски арменци смятат евангелските арменци за вероотстъпници (75).
Каквито и да са относителните ценности на тези две заключения, американските мисионери оказаха безценна услуга на арменския народ, особено в сферите на образованието, благотворителността, културата, политиката и религията. По-долу ще представим обобщената оценка на тези служения.
Образование.
Чрез учебните учредения, които те са основали, от детска градина до колеж, американските мисионери предадоха цялостен вид на арменското интелектуално Възраждане през XIX-XX век, което бе започнало през XVIII век чрез духовниците на „Мъхитарян” (76). Образованието стана изпълнима мечта за всички арменци без изключение. Хиляди млади арменци получиха висшето си образование във Висшите учебни заведения, които бяха открили американските мисионери (77). Мнозина завършиха тези училища и заеха лидерски позиции сред арменската общност. Висшето образование стана достъпен избор дори и за момичетата, които бяха лишени от това до откриването на училищата от страна на мисионерите.
Мисионерските училища подготвиха голям брой образовани жени, които заеха достойни места в арменската общност. А те на свой ред се превърнаха във възпитатели на новите арменски поколения. Всъщност, към края на XIX век по-голямата част от учителите на началните училища бяха възпитаници от американски мисионерски колежи, гимназии и педагогически курсове (78). В общество, където мъжете доминираха, статусът на жените се издигна благодарение на висшето образование.
Неразделима част от това интелектуално пробуждане бе общественото и политическото пробуждане. Както с право отбелязва Ервант Хадидян: „американското демократично възпитание с естеството си запали в умовете на младите любов към свободата и по-добрите социални отношения” (79). Американските мисионерски училища поставиха своите студенти лице в лице пред западната идеология и начин на живот.
Благотворителност.
Американските мисионери с постоянната си подкрепа предоставиха ценна услуга на арменците, които не бяха привилегировани. Чрез техните сиропиталища, болници, старчески домове и клиники те се погрижиха за физическите нужди на мнозина (80). Тези служения бяха средство за „проповядване на Евангелието … и напредване в духовните им цели” (81). Във вътрешните провинции на Турция, където не съществуваха медицински възможности, служенията по здравеопазването показаха предварителна помощ. Безброй животи бяха спасени чрез сръчните умения на мисионери лекари и медицински сестри (82).
По време на Първата Световна война, когато милион и половин арменци с неописуеми зверства бяха избити, а други един милион арменци бяха изкоренени от земите на своите предци и заточени в сирийската пустиня без опитни водачи, американските мисионери поеха ролята на Добрия Самарянин. Те мобилизираха всички свои възможности и се притекоха на помощ на арменците. Благодарение на тяхната визия и инициативност, през 1915 година бе създадено Спомагателното Сдружение за Близкия Изток. То се превърна в първокачествена благотворителна и спасителна институция в тази част на света. Чрез него бяха покрити всякакви нужди – социални, образователни, физически и материални. Чрез него беше осигурена храна за оцелелите от кланетата и бяха създадени убежища за онези момичета, които бяха избягали от ислямските хареми. Чрез него бяха открити сиропиталища и бяха създадени условия за медицински грижи и лечения за всякакви болни. Дори повече – Сдружението откри детски градини за малките и занаятчийски училища – за по-големите. Бяха организирани лечебни и занимателни обществени дейности, както и курсове за обучение на различни занаяти. Тези служения бяха предоставени за „Оцелелите остатъци”, които намериха подслон в Сирия, Ливан, Египет, Палестина, Ирак и Иран. Но най-голямото служение, което предостави Сдружението, представлява създаването на убежище и осигуряване на образование за 132 000 арменски деца, много от които станаха уважавани граждани в страните, където намериха подслон.
Литература и култура.
Едно от най-ценните служения, което предоставиха американските мисионери бе превода на Библията на съвременен арменски език (ашхарапар) от група езиковеди и учени, умело ръководени от Илайъс Ригс. До средата на XIX век арменците можеха да имат само Библии на древноарменски (кърапар), която само малък процент образовани избраници можеха да четат или да разбират. Преводът на съвременния език направи достъпна Библията за почти целия народ.
Дори повече, мисионерите издадоха книги за граматиката, тълкования, религиозни томове, както и възпитателни книжки на арменски език. Печатницата на мисионерите има голям принос за развитието на съвременния арменски език – издавайки издания на народния език. И в тази сфера те станаха иноватори. Въпреки че към края на XVIII век и в началото на XIX век древноарменският вече бе отстъпил, освобождавайки място за съвременния език, древноарменският остана езика на печатните издания.
Съвременният народен език едва бе започнал да се превръща в литературен език. Въпреки че имаше редица консервативни елементи, които бурно се противопоставиха на прилагането на съвременния арменски, но имаше и прогресивни интелектуалци, които насърчаваха прилагането му. Американските мисионери подкрепяха прогресивните сили и положителната им позиция към съвременния арменски до голяма степен допринесе за неговото разпространение. Мисионерите издадоха голям брой религиозни литературни творби, които десетилетия наред бяха водещи за интелектуалния прогрес.
Политическа свобода и социална справедливост
Мисионерите изиграха решителна роля за осигуряване на политическа свобода и справедливост за арменския народ, живеещ в Османската Империя. Ограбващите османски власти преследваха арменското малцинство в социалните, политическите, икономическите, дори и в религиозните сфери.
Понеже арменците представляваха претенденти за земите на предците си и изискваха елементарни човешки права, турците ги гледаха като политическа заплаха и с тях се отнасяха като с второкласни граждани и им спестяваха редица основни свободи.
Повече от четири века арменците, които живееха в границите на Османската Империя, бяха принудени да живеят абсолютно покорни на властите. Американските мисионери, които идваха от свободна и демократична страна, насърчаваха принципа на свободата на съвестта и ума. Това положително впечатли арменците, които през цялото време на историята си са милеели идеята за свободата, дори с цената на живота си.
Мисионерите бяха убедени, че образователното и интелектуалното пробуждане са важни предпоставки за създаване на свободна социална обществена система. Например, те с гордост отбелязаха, че освобождаването на България от турско иго бе резултат на възпитанието, което български ученици са получили в Робърт Колеж.
Мисионерите искрено се надяваха, че техните учебни центрове „ще дадат същите резултати за Древна Армения” (84). 1887 година, към края на свое посещение в Анатолия Колеж в Марзван, консулът на САЩ Милно А. Хюит потвърждава, че „благодарение на образованието, което даваха висшите американски учебни заведения в Турция, сред арменците съществуваше растящ стремеж към ценностите и предимствата на западната цивилизация” (85)
Дори повече, американските мисионери безусловно критикуваха насилието на турското правителство спрямо гражданските права на арменците и често призоваваха западните държави да се намесят в полза на арменците (86).
Религиозни и духовни ценности
Американските мисионери най-много подкрепяха духовния живот на арменския народ, внасяйки нови методи за развитие на здрава християнска общност, полагайки основата на ново понятие – ролята на миряните в мисията на църквата, насърчавайки благотворителните християнски инициативи, правейки достъпна Библията до обикновения народ с разбираем език и насърчавайки изучаването на Свещените Писания. Тези неща не само помогнаха за новосъдалата се Арменска Евангелска Църква, но и се превърнаха в средство за духовно пробуждане сред арменците.
Накратко казано, американските мисионери предоставиха ценни услуги, които са достатъчни, за да осигурят за себе си място в културната историята на арменския народ.
Превод от арменски: П-р Нерсес Кетикян
Редакция: Варта Берберян-Гарабедян
**************************************
(74) Բիւզանդ Եղիայեան, Հայ Յարանուանութեանց Բաժանումը (Անթիլիաս, Տպ. Կիլիկիոյ Կաթողիկոսութեան, 1971), էջ 160-185
(75) Պարգեւ Ն. Տարագճեան, «Աւետարանչութիւն եւ Հաւատափոխութիւն», Հայ Աւետարանականներու Առաջին Համաշխարհային Համագումար (Հէյվըրֆորտ, Ա.Հ.Ա.Ը. – Հ.Ա.Մ.Հ.Ա., 1978), էջ 119
(76) За да можем да оценим приноса на американските мисионери в сферата на образованието, необходимо е да имаме статистическата картина на американските училища година преди Първата Световна война – 10 колежа с 1748 ученици, 46 средни училища и интернати с 4090 ученици, 3 богословски семинарии с 24 студенти, 8 занаятчийски училища, 2 училища за слепи и глухонеми и още 369 други училища, които директно или индиректно са свързани с Американската Комисия с 19361 ученици. Трябва да се отбележи, че тези училища получаваха изобилната подкрепа на арменските евангелски вярващи. Въпреки че тези училища бяха основани от американските мисионери, Арменските евангелски църкви в Турция оказаха материална и морална подкрепа. След Първата световна война през 1914-1918 год. повечето от тези училища бяха спрели своето съществуване.
(77) Երուանդ Հատիտեան, «Ամերիկեան Նպաստը Հայկական Մշակոյթին», 1973, Հատոր 9, Թիւ 1, էջ 3-4
(78) Կորիւն Քհնյ. Շրիքեան, Հայերը Օսմ. Կայսրութեան Մէջ եւ Ամերիկեան Առաքելութիւններուն Ազդեցութիւնը: (Դոկտորայի աւարտաճառ ներկայացուած Գոնգորտիայի Ճեմարանին՝ գործակցութեամբ Շիքակոյի Լուտերական Աստուածաբանական Դպրոցին, 1977), էջ 450-451
(79) Երուանդ Հատիտեան, «Ամերիկեան Նպաստը Հայկական Մշակոյթին», 1973, Հատոր 9, Թիւ 1, էջ 6
(80) В сферата на здравеопазването служението на американските мисионери бе безценно. Те държаха 9 болници и 10 клиники с 39 503 пациенти. Бяха основали и училища за подготвяне на медицински сестри, за което сами търсеха и осигуряваха преподаватели и помощници. Това служение съществуваше от деня на основаването им до началото на Първата световна война.
(81) Արտաքին Առաքելութիւններու Ամերիկեան Յանձնաժողով, Տարեկան Տեղեկագիր 1832, էջ 156
(82) Երուանդ Հատիտեան, «Ամերիկեան Նպաստը Հայկական Մշակոյթին», 1973, Հատոր 9, Թիւ 1, էջ 5
(83) Երուանդ Հատիտեան, «Ամերիկեան Նպաստը Հայկական Մշակոյթին», 1973, Հատոր 9, Թիւ 1, էջ 5
(84) Ալեքսանտր Թէրէլ՝ Րիչերտ Օլնիի, Պետական Քարտուղար: Յունիս 15, 1895, նամակ թիւ 556 (Նախարարական Տեղեկագիրներ)
(85) Միլնո Ճիւեթ՝ Ճէյմս Փորթըրի, Օգնական Պետական Քարտուղար: «Տեղեկագիր Փոքր Ասիոյ Ամերիկեան Գոլէճներու Մասին, Սեպտեմբեր 15, 1887», Նամակ թիւ 20 (Հիւպատոսական Տեղեկագիրներ)
(86) Րէյնոլտզ եւ Ըչըր, «Հաստատում մը եւ Կոչ մը Քրիստոնեայ Աշխարհին», Վավերագիր Թիւ 204, էջ 4-5 (Հարվըրտ-Հութըն Գրադարանի Հաւաքածոյ)
Последни коментари