Д-р Вениамин Пеев
Наличието на ранни разработки и клевети срещу двамата братя Попови още преди пасторския процес през 1949 г., т.е. по времето на монархията в България, свидетелстват за една отдавна подготвяна кампания на Държавна Сигурност срещу тях. Наличните архиви на ДС от различните политически периоди обаче разкриват редица факти, които позволяват да се направи изводът, че институцията, методите и средствата на Държавна сигурност не са се променили по същество. Враждебната позиция на царската Държавна Сигурност, отдел „А”, е послужила за база на Държавна Сигурност на народната власт. Омразният за комунистите спецполицай Никола Гешев е трасирал пътя на доносничеството, оклеветяването и унищожаването на набелязаните лица за комунистическите разузнавачи и агенти. Вълкът си е сменил наглед кожата, но нравът му си е останал от вълчи по-вълчи. Можем дори да подчертаем, че офицерите на комунистическия вариант на ДС не са проявили никаква оригиналност и аналитични способности по казуса „петдесетна секта” и „вражески настроените” й дейци, а са преписали донесенията и решенията на Гешевия отдел и са ги пуснали по конвейера на политическата инерция. Това се доказва особено красноречиво от факта, че десетината документа за „антидържавната дейност” на п-р Харалан Попов отпреди 9 септември 1944 г. се пазят и са включени в обемистата 35-томна документация[1] на следствените органи на комунистическата ДС, подготвяна за „пасторския процес”. С тях надлежно са се запознали разузнавачите, следователите, обвинителите и съдийският състав и по епигонски начин са продължили тезата за „противодържавна дейност” и „шпионаж”, с която се инсценира „пасторският процес”.
Запазена е и друга малка папка с документи, свързани с името на п-р Харалан Попов отпреди идването на комунистите на власт, от която е видно, че той е привлякъл вниманието на царската ДС почти от самото начало на своето пастируване. Документите касаят пастируването му в Бургаската евангелска петдесетна църква и разкриват интересни подробности, които не са представени в нито една от наличните истории на СЕПЦ. От анализа, който ще направя по-долу, ще се види, че обвиненията на царската Дирекция на полицията, отдел „А” на ДС, през 1943 г. са напълно идентични с обвиненията на тоталитарната власт срещу Попов преди, по време и след процеса през 1949. Сякаш в институцията ДС, известна като „ударния юмрук” на комунистическата власт, е имало едни и същи служители, които просто са преписали клеветите срещу него от времето на Гешев. Разликата може би се състои единствено в това, че комунистическите разузнавачи и агенти са участвали в клеветническата кампания с по-голяма ярост и непоколебима решимост да ликвидират на всяка цена евангелисткия пастор, който не се е поддал на техния нехуманен натиск. Агентите на ДС не могат да простят на п-р Харалан Попов откровеното и безстрашно представяне на лицемерието на комунистическата система. Той пише в своята книга „Изтезаван заради вярата си”, че комунистите са усвоили до съвършенство методите, чрез които могат „да направят черното бяло, а истината – лъжа”. Комунистите се оказват дори по-опасни за обикновените хора от хитлеристките палачи. „Нацистите бяха жестоки, а комунистите бяха и жестоки, и сатанински лукави – не се страхува да подчертае Попов. – Това на практика е единствената истинска разлика между тях”.[2] Такава прямота и откровеност не може да не бъде забелязана и помнена с омраза от противниците на християнската вяра. Нещо повече, тя се превръща в лайтмотив в цялостната десетилетна и детайлизирана агентурна инициатива срещу братя Попови, организирана от Управление Шесто на ДС и активно подкрепяна от ръководствата на СЕПЦ до края на 80-те години.
„Шпионите” Харалан и Рут Попови
Християнското служение на младия Харалан Попов в Бургас и бургаския район (от 1938 г.) не остава толерирано от официалните църковни и полицейски власти на Царство България. Попов, който е назначен като петдесетен пастор в гр. Бургас от Съюза на евангелистките петдесетни църкви, се изявява като много добър говорител и благовестител. В своята автобиографична книга „Изтезаван заради вярата си” той пише, че е проповядвал Евангелието из цялата страна в продължение на 16 години, чувствайки, че това е неговото призвание от Бога. Той е бил убеден, че върши едно апостолско служение: „служих и като евангелизатор в планинските градове и села, където Божието слово нямаше още опора”.[3] Онова, което пастор Попов няма никога да узнае, е, че неговата преценка за служението му не е била споделяна от някои църковни водачи. В обяснителното Писмо на областния полицейски началник на Бургас от 04.10.1943 г., адресирано до отдел „А” на царската Държавна Сигурност, е посочено, че сливенският митрополит Евлогий е писал донесения до бургаската полиция, че Попов „е обикалял градове и села от областта ни, за да върши непозволена от закона инославна пропаганда между православните християни”.[4] В споменатия по-горе т. 28 на следственото дело на комунистическата ДС преди „пасторския процес” се съхранява едно оригинално донесение на сливенския митрополит.[5] В него митрополит Евлогий се оплаква, че „пастор Харалампи Попов” извършвал забранен от Конституцията „прозелитизъм” (чл. 37 и 40) „от никого необезпокояван” и настоява „да се вземат необходимите мерки за предотвратяване пакостната дейност на Харалан Попов”, като „му се направят потребните внушения и предупреждения”. Тонът и съдържанието на митрополитското донесение са взети тутакси под внимание от царската ДС. Вследствие оплакванията на високопреосвещения митрополит в дома на Попов е направен обиск и са иззети пишеща машина, циклостилна машина и написани на тях материали. Те служат като „веществени доказателства за „противоконституционната” му дейност. „Потребните внушения и предупреждения” обаче изкристализират в намерението на бургаския областен директор на полицията да осъществи „въдворяване”, т.е. изселване на семейството на Рут и Харалан Попови и малката им дъщеря Рода друго място.[6] Видимо митрополит Евлогий е побързал да забрави (или пренебрегне!) Великата повеля на „Начинателя и Усъвършителя” на християнската вяра (Евреи 12:2), която е по-висш закон от законите на всяка държавна институция: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин” (Еванг. според Матей 28:19-20 – според синодалния превод). Оттук насетне започват поредицата от проблеми на Попов и неговите близки с ДС – царската и комунистическата, които не стихват, но се засилват все повече и повече до края на живота му.
Още през есента на 1943 г. полицейските служби в Бургас сътворяват хипотезата за „шпионска дейност” на пастирското семейство Рут и Харалан Попови. В писмо № 3846 (4.Х.1943 г.) на Околийския началник в Бургас, написано до Дирекция на полицията на ДС, отдел „А”, е посочено, че съпругата на п-р Попов – Рут е водила интензивна кореспонденция със свои приятели в Швеция.[7] Следващото твърдение на бургаския полицейски началник, че „в кореспонденцията й има сведения, съдържащи данни за шпионаж”, свидетелства за отварянето на писмата. Това полицейско обвинение към Рут Попова е вече известно на Министерството на външните работи и изповеданията в Царска България. В едно официално писмо до Дирекцията на полицията с № 8872-51-V/18.II.1942, подписано от Директора на изповеданията K. М. Сарафов, се докладва и прилага превод на писмо на Рут, публикувано в шведското списание „Evangelii Harold”, кн. 4/22.I.1942 г., в което се дават факти „върху живота на българските евангелисти, които се представят като застрашени от преследвания”.[8] Не може да има съмнение, че Рут Попова е отразила реалното положение в страната, за което има редица факти на преследвания, пък и нейното семейство е потърпевшо. Държавните институции обаче са силно раздразнени от тази откровеност. Полицейската бележка върху писмото на Рут е недвусмислена: да се използва „за дознание”. Нещата стават още по-сериозни и през 1943 г. вече изкристализирва полицейската идея „за въдворяване на Попов и жена му Рут”[9]. Само нестабилната политическа ситуация в Царска България през този период е била причина това да не стане тогава, но комунистическите институции реализират един още по-драматичен сценарий за съдбата на Рут и Харалан Попови. След като Харалан Попов получава ефективна 13-годишна присъда, Рут Попова е изгонена от София с двете си невръстни деца Рода и Пол, а семейният им апартамент е конфискуван с цялата покъщнина.
Фактът, че мнението на царския полицейски началник в Бургас се съхранява в споменатата по-горе комунистическа документация на следствието преди „пасторския процес”, говори ясно и категорично за епигонското продължение на „шпионската теза” от комунистите. В ДОР на името на Рут Харалан Иван Попова, заведено на 25.ХI.1949 г., е посочено: „Отношението й към народната власт е отрицателно. Тя е злостна клеветница срещу О. Ф. и неговите мероприятия, противничка на Съветския строй”[10]. По-лоша квалификация за един български гражданин по онова време едва ли може да се очаква. Днес обаче обективният изследовател има значителни основания да се съмнява в достоверността на горните думи, защото ако беше така, Рут Попова отдавна би последвала затворническата участ на своя съпруг. Блюстителите на тоталитарната система все пак не са посмели да отидат толкова далеч, знаейки за подкрепата, която Рут Попова е имала в чужбина.
Пастирската дейност и строежът на църковната сграда на Бургаската ЕПЦ
В Писмото на бургаския полицейски началник са включени редица сведения за живота на Харалан и Рут Попови, които подсказват за продължителна разработка и следене. Посочват се данни за техния произход и образование, за заплатата и приходите на Попов и т.н. На бургаската полиция е известна дори банковата сметка, в която п-р Харалан Попов е внасял сумите от доброволните дарения на църковните членове и парите от продажбата на „Благовестител”.[11] В един агентурен Рапорт от бургаския областен началник до Дирекция на полицията на ДС, отдел ДС (отделение „Б”) е описана по интересен начин ситуацията с първия молитвен дом на Бургаската евангелска петдесятна църква.[12] Казва се, че книжарят Стефан Захариев Николов е построил на собствено място, намиращо се на ул. „Драгоман” № 9, склад за книжарски стоки. Вместо да го използва с това предназначение обаче, той го предоставил на петдесятните вярващи за богослужебни цели. По този начин било нарушено Предписание № 7670-30-V от 5.III.1940 г. на Министерството на Външните работи, според което „за молитвен дом могат да служат помещения, специално построени за целта и то с разрешение на министерството”. Тъй като тази процедура не била спазена, то следвало да се забрани богослужебната дейност в книжарския склад. Освен това, въз основа на оплакванията на Сливенската митрополия, в документа се подчертава духовната вреда, нанасяна от пастора и неговите сътрудници срещу Православната църква в цялата епархия. Интересно е да отбележим, че срещу Попов има оплакване от гр. Поморие, в което неговата „пакостна” благовестителска дейност се сравнява с проповедите по време на Второто българско царство, които довели до „духовно разложение” и „политическо робство”.[13]
Някои от данните, които са четени в канцеларията на спецполицая Гешев, са подчертани – по всяка вероятност – от самия него със зелено мастило. Те се отнасят до финансовите подробности и клеветите за „шпионска дейност”. В една нестабилна политическа ситуация по време на Втората световна война е било много лесно да се припишат такива обвинения. Проповедите на п-р Харалан Попов били следени на всяко богослужение и той е заподозрян в проповядване на „пацифизъм”, т.е. неучастие във военните действия по фронтовете. Освен това той е заподозрян в германофобска нагласа и е определен като „отявлен англофил”.[14] Гешев се е заинтересувал от сведението, че Попов има близки връзки с английската легация в София, от която получавал пари от Америка за нуждите на своята църковна общност и инославната си пропаганда в Бургаска област (Поморие, Созопол и др.). Посочено е, че това били „суми за издръжката на петдесетническите църкви в България”, но те били „укрити” от властите. Посочено е също така, че преди войната били получени 30 000 долара за построяването на църковна сграда и пасторско жилище, но „голяма част от тази сума била злоупотребена от пасторите предшественици на Харалан Попов”.[15] Не става ясно точно кои бургаски пастори преди него се визират тук. Според полицията получаването на пари от Америка и връзките с Великобритания не биха могли да се тълкуват другояче, освен като възнаграждения за „шпионска дейност”. Това се потвърждава и от резолюцията на началника на ДС Гешев от 20.09.1943 г., предизвикала наличното обяснително Писмо от бургаската полиция. В нея се настоява да се провери доколко има „нещо опасно” във факта, че пастор Попов е разполагал с техника за писане и размножаване на материали.[16] Въпреки Обяснението на председателя на съюзното ръководство п-р Георги Чернев (06.09.1943)[17], че двете машини се използвали „за съюзни цели и нужди”, с които е поддържана кореспонденция и са писани проповеди, началниците на ДС не обръщат никакво внимание и остават с измислената си теза за „шпионаж”. Нещо повече, тази теза е подсилена с клеветническото обвинение, че съпругата на Харалан Рут е изпращала писма до едно шведско петдесетно списание, където били публикувани „сведения, съдържащи данни за шпионаж”.[18] Тази фраза в полицейското Писмо е подчертана със зелено мастило в канцеларията на Гешев. Тя се оказва ключова не само за отношението на властите към сем. Попови в Царска България, но се мултиплицира като главно обвинение години по-късно в комунистическа България срещу повечето евангелистки пастори и за малко не подсигурява смъртни присъди за водачите на евангелизма, сред които е Харалан Попов. „Започна яростна клеветническа кампания – пише Попов. – Обвиниха ни в шпионаж. За тях беше по-добре да сме шпиони, отколкото мъченици за Христовата вяра. Представяха ни като „оръдия на империализма” Първия път, когато чух това, се изсмях”.[19] Такава може да бъде реакцията на един напълно невинен човек, но клеветата, уви, е била скалъпена в обстановката на изключителен политически драматизъм и Попов въобще не е предполагал, колко опасно е било това нелепо обвинение в онова време. Днес обаче ние имаме дълг към обективната историческа истина, колкото и болезнена да е тя, и не бива да се залъгваме с повърхностно плъзгане по данните, които е съхранила Историята на българския харизматизъм.
[1] АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 28. 101-115.
[2] Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 1994. 31.
[3] Попов, Х. Цит. съч. 21.
[4] АКРДОПБГДСРСБНА, Архив ИФ 5-5-823, 2-3.
[5] АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 28. 103.
[6] Пак там, 104.
[7] Пак там, 102-3.
[8] АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262. 23.
[9] АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 28, 103.
[10] „Рапорт-заключение за откриване отчетно наблюдателно досие на лицето РУТ ПОЛ ПЕТЕРСЕН /п-р ХАРАЛАН ПОПОВА/” (АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262, 3).
[11] АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 28. 104.
[12] Пак там, 113-4.
[13] Пак там, 107.
[14] Пак там, 102.
[15] АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. 1262. 3.
[16] Пак там, 4.
[17] Пак там, 2.
[18] Пак там.
[19] Попов, Х., пос. съч. 24.
Последни коментари