Петър Дънов: Миграция и християнизиране на германските племена

Изтегли PDF: Миграция и християнизиране на германските племена

Oколо медийната инициатива относно Ванга и Дънов се появиха два важни исторически документа, които имат отношение към евангелските църкви в България и по-специално, класическите деноминации съществуващи в структурата Обединени евангелски църкви (известна още като Евангелски алианс или ОЕЦ, с официален печатен орган „Евангелски вестник”). Единият от тях е дипломната работа на Петър Дънов, писана в Бостънския университет, а другият сборник от документи от евангелски пастори относно учението на Дънов и Бялото братство.

След като завършва Варненската мъжка гимназия през 1886г., Дънов прекарва едногодишния курс по обучение в Американската научна школа по теология в Свищов, след което прави едногодишна практика в с. Хотанца, Русенско. През август 1888г. е изпратен от протестантските мисионери в България за обучение в Методистката богословска семинария Дрю, (Медисън, щат Ню Джърси), където прекарва четири години. След завършване на семинарията записва Богословския факултет на Бостънския университет и през 1893 защитава дипломната си работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ (Peter Dunoff (a.k.a. Deunov), The Migration of the Teutonic Tribes and their Conversion to Christianity (School of Theology Library, Boston University)).

Петър Дънов се завръща в България през 1895 и на следващата година отговаря на поканата да поеме Ямболската конгрешанска църква като пастор. Дънов е недоволен от методите и изискванията на местния духовен съвет и отказва заплащане. Инцидентът с ямболци поражда у него желание за вътрешна трансформация и в резултата на това търсене, още същата година издава книгата „Hауката и възпитанието”, а на 7 март 1897 обявява себе си за „вселен” и учредява във Варна окултното спиритическо “Общество за повдигане религиозния дух на българския народ”, прераснало по-късно във “Всемирно бяло братство”.

Настоящето издание е във формата на есе с оригинал е около 48 ръкописни страници от които на проблема за миграцията на германските племена са посветени 39. В дипломната си работа Дънов цели да представи корените на класическата реформация, връзката й с образа на апостолът на готите Вулфила (311-383г.) и неговото пребиване в Мизия (областта на дейност на Методистката мисия в България). Дънов вижда Вулфила като естествен продължител на мисията на Кирил и Методи в западна Европа и трансформиране на ортодоксалното християнство, което е и една от целите протестантската мисия. Интерестното в настоящата публикция (в нейното първо издание на български) е, че Дънов пише дипломната си работа в качеството си на методистки проповедник, идващ от България.