Първият процес срещу евангелските пастири в България

Павел Василев

Изминаха 63 години от процеса срещу евангелските „пастири-шпиони”, за които не се пише и рядко се споменава. Този процес се оказа един срамен момент в историята на българското правораздаване. Обаче, ние сме длъжни да помним преживяното.

На 25- ти февруари 1949 година в 8.45 часа Софийският областен съд е започнал процеса срещу петнадесет евангелски пастири. Това са Васил Георгиев Зайков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов, Георги Николов Чернев, Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Иван Ангелов Станкулов, Захари Спасов Райчев, Митко Матеев Димитров, Харалан Иванов Попов, Александър Георгиев Захариев, Ладин Иванов Попов, Здравко Стефанов Безлов, Йончо Николов Дрянов и Ангел Георгиев Динев. Те всички са членове на Обединените евангелски църкви – цялото ръководство на ОЕЦ и активните пастири от четирите деноминации.

Делото е под №248 и продължава до 9-ти март 1949г – 12 дни. То се е разгледало в състав на Софийски областен съд с председател Константин Унджеев и членове (съдебни заседатели) Лука Вълчев и Вельо Джевизов. Обвинението се е поддържало от главния прокурор на Народната република Димитър Георгиев и прокурора при Софийска областна прокуратура Тодор Цаков.
Голямата зала на Съдебната палата е била пълна. Освен близките на подсъдимите са присъствали представители на българския и чуждестранния печат, аташета по печата при чуждите легации в София. Специално за процеса са дошли представители на агенция „Юнайтед прес”, агенция „Ройтер”, вестник „Ню Йорк Таймс” и др. По делото са били призовани повече от 100 свидетели на обвинението и защитата. Подсъдимите са защитавани от 16 адвокати.

В продължение на четири дни подсъдимите са дали своите показания . По добре изградения сценарии с разпитите на подсъдимите и на свидетелите се е създавало впечатлението, че успоредно с проповядването на Евангелието се е извършвал тотален и добре организиран шпионаж, т.е. щателно са се събирали, сортирали и предавали сведения за военни, стопански и политически обекти. Тези сведения обвиняемите са предавали чрез други лица или лично, като са се свързвали с органите на чуждите разузнавания в България. Така, те са получавали нови указания (задачи) и необходимите средства.

Главните обвиняеми в процеса (Васил Зайков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев) са и лицата, които са правели проекти за създаване на опозиция срещу „народната власт”, която да подтиква и насърчава за смутове и безредици в страната, чрез разпространение на слухове.
За тези признания, в една емисия на радио ББС заявява, че отговорни водачи на римокатолическата църква са изразявали гледището, че „… те са фалшиви и били изтръгнати по някакъв начин, не напълно известен на западния свят….” От друга страна „Гласът на Америка” е защитил правото на събиране на информация от западните сили, макар само….до 15-ти септември 1945 година. „ До тази дата, България като победена страна, се е намирала под надзора на съюзническата контролна комисия. От там следва, че дори подсъдимите да са разговаряли с британски или американски дипломатически представители в София, тези разговори са били напълно оправдани и законни. Британското правителство също е повдигнало въпроса, че изправянето пред съда на тези 15 пастири е било в противоречие с клаузите на човешкото право и договорите за мир.

Присъдата е прочетена на 8-ми март 1949 година в 15 часа в тържествената зала на Съдебната палата. Подсъдимите Васил Георгиев Зайков, Янко Николов Иванов, Никола Михайлов Наумов и Георги Николов Чернев се осъждат на доживотен строг тъмничен затвор и да заплатят по един милион лева глоба.

Подсъдимите Ламбри Маринов Мишков, Георги Николов Васев, Харалан Иванов Попов и Здравко Стефанов Безлов получават присъда от 15 години строг тъмничен затвор и глоба от по 250,000 лева и лишаване от права за 15 години.

Подсъдимите Йончо Николов Дрянов, Иван Ангелов Станкулов и Захари Спасов Райчев – по 10 години строг тъмничен затвор и да заплатят първите двама по 150,000 лева глоба, а третият – 10,000 лева. Подсъдимите се лишават от права за срок от 15 години.

Подсъдимият Митко Матеев Димитров е получил 6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор и глоба от 10,000 лева.

Подсъдимият Ладин Иванов Попов – 5 години строг тъмничен затвор и 4 милиона лева глоба.

Подсъдимите Ангел Георгиев Динев и Александър Георгиев Захариев са получили условно по 1 година тъмничен затвор и съответно да заплатят глоби от 10,000 и 5,000 лева.
За валутни престъпления и за нанесени щети на БНБ има посочени изчислени суми, които някои от подсъдимите имат да заплатят.
Като препрочитам книгата „Процесът срещу евангелските пастири – шпиони” 1949. Ив. Станчев, изд.

Отечествен фронт, от която се ползвах за написване първата част от този текст, много убедително се излагат фактите за безспорно доказаната и изградена шпионска мрежа у нас от действащите пастири.

Обаче, за мен са много силни и пресни спомените ми от годините преди и след 9-ти септември 1944г. и събитията, които се случиха. Освен това, аз посещавах тогава църквата „Д-р Лонг”, а след това Първа евангелска църква на ул. Солунска. Аз растях в евангелската среда. Нашето семейство и наши роднини бяха обект на репресии. Така, че от първа ръка познавах ужасите от провежданата от комунистите политика на „диктатура на пролетариата”. Специално в случая, целта не бе само да се обезглавят евангелските църкви, но да се унищожи евангелизма в България. Това бе резултат на воюващия атеизъм, който упражняваха комуниститу. За тях Църквата и всеки вярващ се явяваше враг №1. Комунистите предприемаха действия за смазване и физическо унищожаване на всички, които не им се харесваха. Те заклеймяваха като фашисти или интелигентни (висшистите и знаещите чужди езици), или буржоа (които се отличаваха с възпитанието и морала си и вярваха и уповаваха на Бога). Какво ставаше в същност? Хиляди изчезваха без съд и присъда или биваха пребивани в килиите на ДС и изтезавани, или – изпращани с години в концлагери. Оцелелите оставаха след това извън обществото – без работа, унижавани и преследвани.

Как бе подготвен процесът срещу пастирите? Ще ви дам някои примери.

Пастир Янко Иванов. Съпругата му Сузка е първа братовчедка на майка ми. След 9-ти септември 1944г. семейството на п-р Иванов е изселено извън София, а той изчезва в килиите на ДС. Той е разпитван, инквизиран – държан прав само на единия си здрав крак (другият крак от детски години е свит в коляното) повече от 3 седмици, без да му позволяват да заспива. За тези най-ужасни техники на инквизиция Стефан Бочев пише: „….краката стават като кюнци, пълни със съсирена кръв, които се напукват и покриват с труднозарастващи рани…. Пастир Янко Иванов го превръщали в жив труп, който и допълнително биели.” Така, той е докарван до състояние на съгласие с направените му обвинения за шпионаж и да подпише.

Пастир Здравко Безлов. Той е най-младият от подсъдимите – само на 28 години. През 1943 година завършва с отличие духовната семинария в Германия и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години той без колебание взема последния влак за България, защото чувства задължението си да заеме пастирския пост и да бъде с майка си. Получава за няколко месеца работа в църквата в Русе и след това в църквата „Д-р Лонг” – София. С идването на комунистическия режим, п-р Здравко Безлов е свален от амвона и започва своя мъченически път към Голгота – килиите на ДС, лагери, каменовъглените мини, каменните кариери. Той не обичаше да говори за мъченията, които е преживял, но веднъж той сподели, „на лагер съм и знаеш ли при неизпълнение на нормата, освен боят с тояга, как ще се чувстваш да спиш в ямата пълна с кал.”.

Пастир Кирил Йотов. Той е един от тези, които комунистите не можаха да пречупят – изтезаван, гонен, стоял по лагери и затвори, който си отиде от този свят с множество белези по тялото. Той беше бит с кожени колани и бичове, с които са отлепвали ивици плът от гърба му, но п-р Йотов никога не загуби вярата и оптимизма си. Него управляващите не го включиха в процеса, защото бе за тях непредвидим и би развалил сценария.

Най-възрастният между подсъдимите е п-р Александър Георгиев – на 65 години. Милицията е разчитала чрез продължителни разпити, задържане в килиите на ДС да получат показания за зет му п-р Янко Иванов, но той бил в постоянна молитва. Единствено са се заловили за тефтерчето му, в което си отбелязвал седмичните ангажименти като пастир и датите на политическите събития, затова го привлякли за подсъдим.

През 1948 година е арестуван на 60 годишна възраст мирянинът Самуил Василев, във връзка подготовката на процеса. При обиска на жилището му агентите попадат на пощенска картичка от граф Бернадот, от 1916 година, с благодарност за съдействието, което му е оказано при посещението му в България. След 38 години (1948г.) агентите на ДС подлагат Самуил Василев 28 дни и нощи на постоянен разпит с лампа в лицето за връзките му с граф Бернадот. „Казвай! Лъжеш! Гад!” Той многократно припада. Заливат го с вода и наново. Стефан Бочев при срещата му в лагера Бобов дол не е можал да го познае „….след редицата се тътреше, провлачвайки с мъка единия си подут крак, някакъв мършав, прегънат почти на две човечец, провесен целия в парцали, с окъсано торбище през рамо, с обръсната глава, набръчкано и тъмно от слънце и нечистотия лице….”. От предишния Самуил Василев няма и помен – „висок, възслаб, хубав човек…и неизразимо благи очи….” За процеса С. Василев е призован за свидетел, обаче не е разпитан, защото състоянието му било ужасно. В протоколите е посочено, че той е въдворен в Софийския централен затвор. Когато го пущат, той едва носи дървеното си куфарче, защото е само 50 кг – в плачевно здраве.

Във връзка с процеса срещу пастирите шпиони е арестуван и големият финансист член на църквата Стоян Бочев. Без обвинение 21 месеца той прекарва в килиите на ДС, като са го карали непрестанно пред светеща лампа да разправя биографията си. Той бива в килиите на Ловеч, Плевен и накрая в София. Многократно е държан прав, бед сън, с лампа в лицето по цели седмици. Накрая поискали от близките нов костюм и колосана риза за неговото представяне на процеса като свидетел. Стоян Бочев трябвало да потвърди, че п-р Янко Иванов проявил интерес „за участие на чужди капитали в българските предприятия и застрахователни дружества”. След показването му на „сцената на протестантския процес” Стоян Бочев е вкаран в подземията на сградата на Стопанската милиция – първата отдясно сграда, като се слиза по малката уличка със стъпала от площад Александър I към бул. Дондуков. Там той престоява още 9 месеца!

Пастир Марин Глухаров. Арестуван е във връзка с процеса. За 6 години, той минава през килиите на ДС и лагерите Белене и Бобов дол. При разпитите той не дава никакви показания и не е съден, но от инквизициите при разпитите и жестокия побой, кръстът му е бил пречупен. Стефан Бочев го описва „…той не можеше да се изправя. Влачеше се по корем, като на дланите си имаше нахлузени „ръчни” налъми, та да не ги наранява. На ръцете си той се повдигаше малко, за да се придвижва. Да, бяха успели да го направят като влечуго…. тътрещ се със своите ръчни налъми в калта на Берсин, но запазил погледа си на човек, духа си достоен за висини”. Това описание ме потресе, но истинността му бе потвърдена от племенницата му – Велислава Глухарова.

Пастир Симеон Попов също е арестуван и минава през килиите на ДС. Обвинен е в шпионаж и репресиран. Съден е с втория процес на пастирите на 7 години и 8 месеца. Той не получава помилване. И така, приятели мои, – “народната власт” – те можеха да превърнат в шпионин чрез мъчения и физическо унищожение всеки неудобен за тях. Примерите са налице. Невинни, честни и добри българи и християни, не само свещенослужители бяха обработвани и репресирани. Принципът „който не е с нас е против нас” се прилагаше. Всеки без повод можеше да бъде обявен за враг и бъдещето му оцеляване не беше сигурно. Ще задам въпросите: Защо баща ми след 09-ти септември 1944г. събра багажа на семейството ни и ние очаквахме да бъдем изселени, макар че по време на бомбандировките над София, нелегалните шумкари идваха при нас в Трънския балкан, за да ги нахраним? Една от причините бе, че ние живеехме на ул. Оборище и за тях ние имахме апетитно жилище. Освен това, баща ми ходеше с мека шапка и вратовръзка и говореше 3-4 чужди езици. Бог ни запази, макар че баща ми го заличиха от списъците на практикуващите адвокати. Какво ще кажете – защо на мене не ми се даде бележка от ОФ, за да продължа образованието си? Това беше причина аз да започна работа като общ работник на сонда в Язовир Студена, Пернишко, а след това да работя по постройките в София. Бог ми помогна и аз завърших два факултета.

Ежедневно бяхме стъписвани от новините за нови убийства, арести, изселвания и направо изчезване на отделни хора и цели семейства. Тогава на нас ни оставаше да бъдем в постоянна молитва и да уповаваме на Бога. Във всички тези изпитания, ние с родителите ми и нашата Църква виждахме Божията милост.

В заключение, ние всички видяхме, че тези „другари”, които вдигнаха ръка срещу Божиите служители и Църквата, те нямат бъдеще нито тук на Земята, нито във вечността.