Първата протестантска църква в България

Институт за българска протестантска история

Раждането на първата българска протестантска църква в Банско е свидетелство за животa, който Божието Слово, Библията носи. В основата на църквата в Банско стои спонтанно започналото изучаване на Новия завет от част от жителите на градa. През 60-те години на 19-ти век, водени от православния свещеник Димитър Младенов и местния учител Никола Попфилипов, жителите на град Банско започват да се събират за изучаване на Новия завет. Към този момент никой от протестантските мисионери не е посещавал Банско.

Първото мисионерско посещение в Банско е на пътуващия книжар Петър Мусевич, който – помолен от жителите на Банско – организира посещение на мисионера Чарлс Морз през 1867 г. Същият е посрещнат приветливо от цялата градска общност. Общуването с Морз обаче става катализатор за началото на първата българска протестантска общност, макар самият Морз и неговите съработници на този етап да не са си поставяли такава цел.

След отпътуването на американеца голямата част от прогресивното православно общество, изучаващо вече Новия завет, се обявява за евангелски вярващи. Тази позиция предизвикала остра реакция на градските свещеници и първенци, и изповядалите евангелската си вяра бански християни били поставени под огромен натиск, а напрежението в града заплашително нараствало. Научавайки за този развой на събитията, Ч. Морз се завръща в Банско, придружен от Х. Пейдж и приелия евангелската вяра Никола Бояджиев. Този път групата е посрещната враждебно от градските първенци и свещениците, и се стига до физическа разправа и прогонване от Банско. След намеса на турските власти на гостите било осигурено пребиваване в града.

При така развилите се обстоятелства единственият изход бил учредяването на българска евангелска църковна община в Банско. Формално се приема, че 6-ти август 1868 г. е рождената дата на първата протестантска църква в България. Сред учредителите на църквата са Петър Ушев, Марко Петканин, Лазар Амиджев, Георги Сарандов и др. Първоначално събранията се провеждат в къщата на Петър Ушев, но нарастващият брой посетители налага преместването и в кафенето на Георги Сарандов. Впоследствие е построена подходяща сграда, която и до днес е молитвеният дом на Евангелската църква в град Банско.

Натискът върху новосъздадената евангелска община непрекъснато нараствал – вярващите били лишавани от елементарни условия за живот – добитъкът им не бил допускан до общинските пасища, градската фурна станала недостъпна за тях, а може би най-чудовищната агресия срещу тях била забраната да ползват градското гробище. Наложило се една от нивите на Георги Сарандов да бъде превърната в ново гробище за протестантите.

Българите протестанти не изгубили кураж обаче, а зряло и смело изграждали своята християнска общност. На 15 август 1871 г. се провежда Църковен събор на евангелските християни в град Банско според конгрешанската традиция и официално е учредена Евангелската църква в града. За пастир на църквата бил ръкоположен проповедникът Иван Тонджоров, роден в Самоков и завършил мисионерското училище в Пловдив. С цел да се избавят от произвола и икономическия тормоз на своите сънародници, протестантите в Банско извоювали причисляването им към протестантския милет, според съществуващата в Османската империя милетска система и излъчили протестантски кмет на своята община, който да ги представлява пред властите. Този статут бил съхранен до присъединяването на Банско към българската държава през 1912 г.

Съдбата на Евангелската църква в Банско оправдала позицията на своите учредители. Църквата, въпреки наложената изолация, непрекъснато нараствала и само десетилетие след своето учредяване надхвърляла 400 члена. Църквата послужила за учредяване на нови евангелски църкви в Пиринска Македония. Същевременно към църквата било организирано начално училище и образователни курсове за възрастни. Нивото на грамотност сред българите протестанти драстично надвишавало това на техните православни сънародници. Протестантската етика довела до промяна цялостния облик на евангелската община, повишила значително благосъстоянието на евангелските християни и оставила своя отпечатък върху всяка сфера на живота им.

Постепенно грубият натиск върху протестантите в Банско отстъпил място на един по-трезв и справедлив подход към случилото се. Банските протестанти във всичко печелели доверието на своите сънародници, което предизвикало и промяната на негативното отношение към тях. Участието на българите протестанти в Банско в борбите за освобождение на Македония от османско владичество ще бъде разгледана отделно. Десетки години след тези събития думите на поета Пейо Яворов в “Хайдушки копнения” дават една обективна оценка на плодовете от учредяването на първата протестантска църква в България: ”На следния ден ние почнахме работа и при нас идваха пъстра върволица от хора. Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4-5000 жители от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията, те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, “позволени” от полицията и “непозволени”. Православните обаче са останали все пак селяни като баща си и дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито на Великден даже.”

Мнозина от потомците на основателите на Евангелската църква в Банско днес са членове на протестантските църкви в България, представлявайки живо свидетелство за верността на Божиите обещания.