Начало на българското протестантство

Момчил Петров, Весела Илиева и Доний К. Донев

Поради ограничения достъп до автентични архиви, теориите за началото на протестантски действия в България са много. За съжаление, почти всички дати, посочени в български изследвания са документално необосновани.  В това отношение, вътрешноцърковните историци определено нанасят щети както на своите изследвания, така и на историческото наследство на деноминациите, които представляват.

Например, Иван Зарев посочва за начало на мисионерската дейност в България годината 1854, когато Илаяс Ригс пише на д-р Дърбин с молба Американския Борд да възприеме България като  мисионерско поле. Истината е, че мисионерска дейност в България има много преди Ригс да изпрати своя доклад, и че Американския Борд не е първата мисия, представяща протестантството в България.  Протестантска дейност в България има много преди Ригс да започне своята работа на Балканите.

В наскорошното си издание, Величко Велев твърди, че “като начало на евангелското вероизповедание в България” се смята годината 1858, когато Уесли Притимън и д-р Албърт Лонг започват работа в Шумен, Велико Търново, София и Банско, където е основана и първата методистка църква. Преди да прави прибързани исторически заключения, такова преднамерено твърдение първо трябва да изясни значението на понятията “евангелски” и “вероизповедание.” След това то трябва да докаже дали основаването на църква е наистина началото или, за да се основе църква, са нужни години основоположен мисионерски труд. Истината е, че българското евангелско движение винаги се е различавало значително от световните разбирания за термина “евангелист”. Същевременно, другият използван термин, “вероизповедание”,  е насилствено наложен на евангелското движение в България, без да обозначава неговата идентичност и без да изяснява, дали представлява евангелските църкви или евангелската вяра. Едва след изясняване на терминологията, предпочетеният изследователски метод, може да претендира за акуратност. Дори тогава, заради самия подход и терминология, може да бъде направено информирано предположение, но не и определено твърдение за началната дата.

В това отношение, светските изследователи са определено по-милостиви към истинските дати на събитията. Манъо Стоянов определя началната дата на протестантска дейност в България с работата на Бенджамин Баркър по намиране на преводач на Библията на български. А Татяна Несторова започва изследването си от 1819 г.

Така, въпросът за  началото на едно движение остава в сила. То не може да бъде построяването на църковна сграда или регистрацията на общество. Православието у нас смята за началото си 864 г., с покръстването на България, много преди да има богослужебна литература, литургия или построен храм. В това отношение е интересен изследователският  подход използван във „Вестители на истината” (ББД, 1994), който заедно с основоположната дейност на мисионерите, интегрира и основаването на първите протестантски общества в България.

Всички наличните факти от българската протестантска история потвърждават нуждата от въвеждането на една по-ранна начална дата. Ето защо, началото на Българското протестанство трябва да се търси именно в първите опити на мисионери и евангелизатори да го представят по българските земи. А те започват с превода на Библията на български език.

През 1840 г. за пръв път излиза от печат целият Нов Завет на български в превод, направен от Неофит Рилски. Преводът на Неофит е резултат на петгодишен труд, започващ със срещата му с мисионера Бенджамин Баркър през 1835 в Габрово. Баркър има опит в тази насока от работата си с Петър Сапунов, който прави опит да преведе Новия Завет през 1828-1834г. Преди това, през 1823-1826 г., Баркър пътува из България с мисионера Лийвс в търсене на подходящ преводач.

Усилията на Лийвс са дори по-ранни от тези на Баркър, тъй като той се занимава с превода на Новия Завет на български, започнат от Теодосий Бистрички през 1819 г. Лийвс, получава информация за този превод от мисионера Пинкертон, който от своя страна, научава за работата на Теодосий от руския консул в Букурещ, Пини. Първите си контакти с българското население Пинкертон осъществява по време на пътуванията си на Балканите през  1815-1818г.

С други думи, още през 1815г. протестантските мисионери са активни на Балканския полуостров и търсят хора, способни да преведат Библията на говорим български език. Понеже тяхното търсене неминуемо се увенчава с успех, би било правилно да се предположи, че именно тези ранни дати в началото на 19в. са предполагаемото начало на протестантска дейност на Балканите. Предвид изложените факти, такова твърдение не е хипотетично, а съвсем автентична предполагаема по-ранна начална дата на протестанството в България. Едно по-подробно изследване на мисионерските архиви на Американското и Британското Библейски Общества може само да докаже такова твърдение и да потвърди съществуването на почти двестагодишно присъствие на протестанството в България.