Кратка история на ЕПЦ Подуяне

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, ИМАМЕ удоволствието да споделим с вас КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕПЦ ПОДУЯНЕ, която днес отпразнува своя 90-годишен юбилей. Репортаж за събитието ще публикуваме своевременно. Евангелска петдесятна църква Подуяне е основана през далечната 1934 г. от 8 човека в дома на брат п-р Ангел Динов. Ето и имената на основателите: Ангел Динов, Йорданка Динова, Никола Николов, Димитър Динов, Катя Делибашева, Стоян Апостолов, Цветанка Давидова и Георги Николов. Пo-късно през 1934 г. църквата се премества на ул. „Каймакчалан“ 21 и започва редовни богослужения в неделя, в сряда и в петък. Към църквата се разкрива сестринско служение, водено от сестра Йорданка Динова, съпругата на брат Ангел Динов. На Събора на СЕПЦ във Варна през 1937 г. църквата е приета за член на Съюза. През 1940 г. в църквата се учредява младежко служение. За най-малките в църквата, през 1942 г. се създава неделно училище. През 1948 г. пастир Ангел Динов е арестуван от атеистичната власт и прекарва няколко месеца в ареста. В периода 1934-49 г. църквата се помещава на 7 различни места като достига до 80 члена. През 1949 г. църквата се настанява на ул. „Острово” 10, където се помещава и до днес. Атеистичната власт закрива неделното училище през 1950 г. През 1961 г. към църквата се приобщават група вярващи с брат Костадин Томов, а през 1972 г. и друга група с брат Живко Давидков. Освен пастир на църквата, през 1950 г. брат Ангел Динов поема и председателството на СЕПЦ в България, който ръководи успешно до своята смърт на 29 август 1976 г. След п-р Ангел Динов ръководството на църквата се поема от п-р Тодор Енчев. По това време църквата наброява около 150 члена. Към църквата се развива силно младежко служение. През 1989 г. младежите напускат църквата и образуват първата независима евангелска църква в страната под името „Васан” с ръководител Красимир Аначков. През 1990 г. пастир Тодор Енчев се пенсионира. Той почива на 89 г. през 2019 г. От 15 септември 1990 г. п-р Румен Борджиев поема ръководството на църквата. Вследствие на проведените улични евангелизации повярват много нови хора. След 1989 г. към църквата различните служения придобиват нови измерения: сестринско служение, младежко служение, неделно училище за деца, хора при църквата… Възникват и нови служения: братско общение, работа с тийнейджъри, семейно служение, обгрижване на вдовиците, служение със сираци, работа в затвора, с бездомните… В църквата винаги е имало талантливи музиканти и хвалители, които са помагали на вярващите да се покланят на Бога по време на богослуженията. През 1992 г. се изгражда разширение на църковния салон с нови 250 места. Благодарение на личното благовестие на вярващите, през годините много хора са приемали Христос за Спасител и Господ и след покаяние и кръщение са се приобщавали към голямото духовно семейство на църквата. Освен за своите вярващи, църквата е полагала грижи и за други църкви около София: Ботевград, Бухово, Елин Пелин, Пирдоп, Ботунец, Златица и др. През годините много семейства напускат страната, с които и до днес църквата поддържа братски, приятелски отношения. През периода 2020-22 г. църквата премина успешно през пандемията от Ковид-19, без да затваря вратите на молитвения дом. През 2021 г. е извършен основен ремонт на молитвения дом. През 2022 г. п-р Румен Борджиев е избран за Председател на СЕПЦ в България. С разрастването на църквата, за нейните нужди през годините са ръкополагани нови презвитери и дякони. През 2023 г. в църквата е ръкоположен втори пастор – Иван Табаков. Към днешна дата църквата има ръкоположени 2 пастори, 8 презвитери и 14 дякони. Днес, 90 г. от началото на своето съществуване църквата ни наброява около 350 члена. „Дотук ни помогна Господ!“ 1 Цар.7:12