Константин Я. Пачеджиев (1865 – ?), български протестантски пастор, роден на 18 януари 1865 г., учи в Евангелското училище в Самоков, през 1894 година завършва като бакалавър на изкуствата колежа „Алегени“, в 1894/1895 година учи в Методистката теологическа семинария „Дрю“, на 17 юли 1898 година пристига в Бургас и проповядва там до краяна живота си, колегата му Николай Велчев се жени за сестра му Йордана.
Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. През септември на същата 1894 г. в „Дрю“ постъпва Димитър Вишанов, а в колежа „Алегени“ се записва Константин Пачеджиев. 1895 в Медисън, Ню Джърси, когато Дънов се прощава със семинарията Дрю, в нея постъпва след учението си в Алегени колидж пастор Пачеджиев.
Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той заедно с Николай Велчев обикаля региона и двамата държат проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба – сестрата на съпругата на Пачеджиев – Йордана.
В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с. Петър Дънов. (У., № 49)
Дънов : Епистоларни диалози – част ІІ (1898–1900г.)
Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас.
Поздрави бр. Тодора и Николая нарочно от моя страна, а тъй също и г-н Пачеджиева
Николай и Пачеджиев са в Ст. Загора и Казанлък на обиколка по проповед.
Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му. Нито Д-рът, нито никой досега не ѝ е помогнал. Тя има разхлабеност – от кръста до колената. Аз питах. Позволи се да се лекува.
Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им.
Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това.
Пачеджиев, Костадин (Бургас) – У. 62; П.К. 54, 67
К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха“ от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение“. „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!“ бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев. Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал. Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев?
Заплишни, Олга. Българка по произход от известен бургаски православен род, образована в конгрешанското училище в Самоков по препоръка на известния бургаския конгрешански п-р Пачеджиев (а по всяка вероятност и в Роберт Колеж), още преди да имигрира в САЩ Олга заедно с п-р Пачеджиев Заплишна е образована в тринитарна ортодоксалност. MRS Мавритания, 12 дек 1913
Кирил Тонев – Една пречупена съдба
Тук в Плевенския затвор бяха баща и син Черневи. Бащата, пастор, от „пасторския процес“, синът, завършил в Кембридж, осъден на смърт. Очакваше се присъдата да бъде отхвърлена или потвърдена. За това имаше законен срок, но той мина. През това време арестуват бащата – пастор Чернев и за да могат да го превият, да натопи и други свои съпроцесници му казват:
– Ако не кажеш истината, ще изпълним веднага присъдата на сина ти.
Такива бяха методите на ДС. Отмениха присъдата. Дочакаха и двамата освобождаването си. Бяха в едно отделение. Мина време и пасторите бяха реабилитирани. И двамата бяха добри и честни хора.
Както вече споменах, по-младият имаше английско възпитание и на всички ни правеше впечатление начинът му на хранене. Докато всички едва сварвахме да сложим парче вестник и върху него хляба, той винаги изваждаше салфетката, поставяше хляба, канчето, лъжицата върху канчето и започваше да се храни изискано. Това правеше впечатление. В осанката, в погледа му имаше нещо гордо. Беше внимателен към колегите си затворници, но някак отдалечен от тях. Правеше впечатление.
Последни коментари