Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5.
п-р Д. Н. Фурнаджиев
Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията.
На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква. Ако тая църква е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма. Принципално Християнството е едно за православни и за евангелисти. То е вее Християнство. Разлика съществува в тълкувания, схващания и физическия израз на вярата. За пример, православното богослужение е сложно, мистично, древно, когато евангелското богослужение е отворено, практично, възпитателно. На едни темпераменти едното, на други другото богослужение по-силно апелира; едни се водят повече от чувствата, други от разума. За това църквите ни се нуждаят не от гонения и враждувания, но от веротърпимост, повече сътрудничество и повече любов.
За родния език
Евангелското движения в страната има тоже силен национален колорит. Това е неопровержимо. Историята го подчертава. Един бегъл поглед ще ни увери в истинността на това твърдение. В своята дейност за повече от петдесет години Движението си е служило все с българския език. Даже онези, които са идвали от странство, да ни помагат в работата на Движението, всички са се залавяли да научават първо нашия матерен език. Ако са преподавали английския език, то е било почти факултативно, те. не със задължение да изучат младите, за да им бъде официалния език, но просто да го знаят заради литературата ни. Движението, обаче, си е служило с българския език и всичката му литература е била на български. В религиозните служби не са употребявали славянски, защото не се разбира от народа. Следната случка ни доказва какъв буден страж за родната реч е било евангелското движение. Когато в 1881 г. пионери на Евангелското движение отидоха в Струмица, град, в който гръцкия православен владика не допущаше българския език в никаква форма, а за училище и църква с нашия език дума не можеше да става, то нашите пионери разбиха тази тирания, която се диктуваше от Фенер в Цариград. Ние апелирахме към каймакамина за съдействие, но той отговори, че гръцкото влияние е толкова силно, щото никой не смее да излезе насреща дедо владика. На нашето настояване за правата на болшинството от Струмишкото население, той само ни пошушна: „Настоявайте и ще победите“. Така и стана. Същото стана и в България и по цяла Македония.
С други думи, Евангелското движение в България стои здраво за матерния ни език, народност и държава, като набляга силно на по-библейско, по-съвременно и по-практично тълкуване и прилагане на християнството в живота.
Основния и кардинален принос на Евангелското движение за българския народ е, без никакво съмнение, превода и издаването на Св. Писания на говоримия ни език. Това бе за самото Движение една съществена необходимост. То се крепи и вдъхновява от Библията; без Библия то не може да се нарича Евангелско. Основа, учебник и авторитет за нашите Евангелски Църкви е Библията. Римокатолическата църква, в края на краищата, се обляга на авторитета на папата; Православната отдава тая власт и авторитет на Вселенските Събори; а Евангелизма почива в незиблемата основа на Библията.
Обаче, заедно с тоя принос на Библията, Евангелското движение е допринесло и други заслуги.
За тоя епохален и безценен труд Пенчо Славейков навремето си писа: „Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.“ А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: „Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си“.
Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана. Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй характерна за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език.
За книжнината
Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. „Зорница“, е от интерес. „Зорница“ (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от „Зорница“.
След няколко години „Зорница“ започва като седмичен вестник. За България, Тракия и Македония „Зорница“ стана най-любимия гост-посетител. С каква любов, доверие и наслада се четеше „Зорница“! През 1930 г. тя навърши своя 50 годишен живот – 50 години светлина и борба.
Вестници и списания
Мястото ни допуща само да споменем някои други вестници и списания на Евангелското течение в България. В 1885 г. почна да излиза в Русе и продължи за три години сп.“Християнски Свидетел. Сп.“Домашен Приятел, орган на Бълг. Еванг Благ. Д-во, продължи да излиза от 1889 до 1900 г. В 1892 г. се почна сп. „Християнски Свят“, което продължава за дълги години. За ред години се издаваше в Самоков месечно илюстровано списание Детоводител“. Първият български вестник в защита на нововъведеното у нас въздържателно движение беше сп.“Въздържател“, издаван в Пловдив, начиная 1892 г. Една година след това почна да излиза и друг въздържателен ратник, сп. „Въздържателно Знаме“. Днес излизат още 4-5 частни списания и вестници, редактирани и издавани от евангелските среди.
Освен тая журналистическа и периодична книжнина, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал. Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа – те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън – народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: „Просвещен поп“, ‘Истинни поклонници“, „Алгебра“, „Аритметика за смятане на ум“, „Анатомия и философия“, „Нравствена философия“, „Доказателства за християнството“, „Умствена философия (Психология)“, „Физиология отХъксле“, „Астрономия от Юнг“, „Размишления върху християнството и суеверията“, „Пътешественик“, I и II том, „Речник на Св. Писание“, „Тълкуване на Новия Завет“, ‘Животът на Ап. Павла“, ‘Животът на Исуса Христа“, „Пет стрели против безверието“, „Цел в естеството“ и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда.
Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини. Който иска да я види, ще я открие в духа и сърцето на народа! За пример, ние българите, славяни както сърбите, надминаваме всичките си балкански съседи по толерантност, възприемчивост на нови идеи, демократизъм и признаване правата на други хора и народи. А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота? Това не е тъй у нашите съседи – или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество.
Учебни заведения
Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села. Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин – и от църква и от правителство – народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници – образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища. Помощи при нещастия
Изчерпателно не може да се говори тука, но трябва да споменем още един факт, а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът „Свобода или Смърт“ обви Панагюрище в пламъци, с. Стрелча бе обърнато на пепел, Пловдив трепереше от башибозуците, Клисура бе ограбена до ключовете на къщите и после бе запалена, Батак, Перущица и Брацигово бяха подложени на най-потресни зверства и на изтребителни кланета. Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила. Що беше първата нужда на нещастното население? Само „Съчувствително сърце и спомагателна ръка“. Това съчувствително сърце и спомагателна ръка дойдоха впоследствие позивите на представители на Евангелското движение в България. Представители на същото движение също допринесоха по случай Сръбско-българската война, 1885 г. Сигурно читателят си спомня какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г. и пр.
Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква. Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: „При нас идеха пъстра върволица хора. Тук биеше в очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. В Банско има 4-5000 жители с голяма част протестанти. Предвид последните, аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените . . Като членове на организацията протестантите пак се различават от православните по ревност и кадърност за работа въобще“ (Виж „Демократичен преглед“, кн. V, 1908, с. 499).
Хората от евангелските среди в страна са били и са измежду най-порядъчните и благонадеждни граждани. Държавникът П. Каравелов едно време писа във в. „Пряпорец“, че католици и други смущавали министерството с искане права и помощи от държава, а протестантите са живеели без да причиняват някое главоболие или да предявят някоя претенция за някакви облаги от държавата.
С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива църква и за народното добруване.
Stoqn Raikov liked this on Facebook.