Как градът Бургас изпрати пастира си г. Марков

Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (III.1939), с. 7-8.

Вера Грабовска

Членовете на Бургаската евангелска църква и целия град със скръб посрещнаха новината за заминаването на п-р Марков и вечерта на 22-и ноември всички присъствуваха на изпращателното събрание. То беше сякаш погребална служба: един по един ставаха и със сълзи на очи му благодаряха, че им е посочил и обяснил Евангелието и Голгота. Много от тях ставаха на крака, искаха да кажат и те своята мъка от раздялата, или да благодарят на п-ря Марков за добрия пример, който им завещава, но не можеха да издържат и докрай и се задавяха от плач; толкова бе голяма тяхната скръб, наистина! Други свидетелствуваха, че п-р Марков им е посочил словом и делом пътя на Истината, път, който води към живот вечен. Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия. Но какво по- хубаво и по-славно изпращане за един герой и мъченик, какъвто е г. п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина? „Наистина, достойно изпращане за достоен общественик“, казваха мнозина.

На другия ден вечерта. На гарата. Присъствуват всички членове на Църквата и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр. Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи. Всеки носи букет от рози и хризантеми; някои подават лакомства за из пътя. Добрият учител в Германското училище г. Антонов не е забравил своите питомци, малките и сладки Дона-Бела и Владка-Красимира; освен цветя той им поднася шоколади и те се радват и му благодарят. Г-н Кротков се опитва да държи реч, но му напомнят, че речите на открито са забранени. Перонът е препълнен от изпращачите около вагона на Пастиря. Купето му е обкичено от цветя. Няма място задруги пътници и багаж-толкова много цветя. Ето го и г. Спас Бакърджиев.

– Гледай, казва г. Петров, над 200 души изпращачи. Министър досега не е изпращан така в Бургас

Г-н Стефан Шаров, ветеринарен фелдшер, подчертава на всеуслишание, че не п-р Марков губи сега като си заминава, а Бургас губи с неговото заминаване.

Известният общественик г. Н. Киселов просълзен целува п-р Марков по челото и казва пред всички, че много съжалява, че Бургас губи един от преданите си граждани в лицето на г. Марков. И ще дойде ден да се оцени това, а най- вече от Църквата

Бяха дошли и видни членове от Гражданския комитет, от Английските възпитаници на п-р Марков, колеги духовници, журналисти и много други, които също изказаха благопожелания за „добър път“ и пр.

Когато п-р Пачеджиев и п-р Марков се ръкуваха за „последно сбогом“ – те дълго стояха прегърнати като баща и син просълзени, без да могат за дълго време дума да си кажат – колко много се обичат те, всички видяха.

Но изведнъж сред шумните прощавания, глухо се чу сигналът за тръгване.

О, ужас! … И влакът изсвири и бавно потегли. За миг и п-р Марков не е вече между нас… след девет години! Но не е ли това временна раздяла? Бог пак ще ни го върне, нали? Или не – кой знае? Но не е ли това и смъртта: една жива, но временна раздяла!

Младежи бяха отишли напред и за сетен път извикаха своето мощно „ура“!

През сълзи виждахме само как дълго още след това Пастирът махаше с голям букет от бели хризантеми…

От Младежкото християнско д-во „М. Ж. Марков“