ИСТИНА от СИОН

Християнски център „Прелом“ е независима протестанскта църква. Първоначално известна под името „Истина от Сион,“ църквата е основана през май 1990г. от Георги Бакалов, който заедно с група приятели приема християнската вяра малко преди падането на комунистическия режим в България.

В началото Георги събира новоповярвалите християни в дома си. Броят им непрекъснато нараства чрез споделяне на Евангелието по улиците и площадите на София, на близки и приятели, познати и непознати.

Така през май 1990 г. стартират първите събрания на църквата в сградата на читалището на ул. ,,Парчевич’’. Малко по-късно църквата наема по-голяма сграда и броят на членовете отново нараства.

Само за няколко месеца тя също става тясна и през пролетта на 1991 г. църквата се премества в залата на Университета по архитектура, строителство и геодезия на бул. ,,Христо Смирненски” (тогава зала ВИАС). От 50 човека през 1990 г. за по-малко от две години църквата нараства до 400 членове и близо още толкова посетители.

През пролетта на 1992 г. църквата е съорганизатор на „Небесна експлозия“ – мащабно евангелизационно събитие на стадион ,,Васил Левски’’. Присъстват над 50 000 човека, голяма част от които изповядват Христос за техен Спасител.

През 1992 г. към ,,Истина от Сион’’ се присъединява църква ,,Слово на живот’’. В периода 1993 – 1994 г. църквата функционира под това име и работи в близко сътрудничество с Библейски център ,,Слово на живот’’ от Швеция.
През лятото на 1993 г. ,,Истина от Сион“ се премества в бившата спортна зала на бул. ,,Сливница’’. Посещаемостта на неделните служби достига до 1000 души. От септември 1993г. до май 1994 г. църквата провежда деветмесечно Библейско училище ,,Слово на живот’’, което става обект на медийно внимание от първия ден, в който отваря врати, до последния, когато чрез постановление на Главния прокурор Нестор Несторов, зала ,,Сливница’’ е сложена под 24 часово полицейско наблюдение. В резултат на неправомерните действия на държавата, църквата е принудена да напусне залата и така се поставя началото на 4 годишен период на гонение, провеждано от правителствата на Жан Виденов и Любен Беров.
От 1993г. до края на 1997 г. църквата преживява огромна опозиция от реакционно настроени хора на правителствено ниво и в медиите, но устоява успешно на опитите да бъде елиминирано нейното съществуване.

С промените, извършени в ,,Закона за лицата и семейството’’, църквата се оказва в нелегалност. През този период вярващите се събират на групи по домовете, по горите и полянките в покрайнините на гр. София и тайно в различни помещения.
След отправени заплахи за живота им, през 1995 г. пастор Георги Бакалов заедно със семейството си заминава за САЩ, където престояват в продължение на година. Там те се свързват с апостол Джон Екарт, водач на църква ,,Крусейдърс’’ от Чикаго. Той изиграва важна роля за разпознаване на апостолския дар в Георги Бакалов и прохождането на църквата в апостолското измерение.

През 1996 г. семейство Бакалови се завръща в България и така започва възстановяването на служението: църквата приема името Християнски център „Прелом“ и поема курс на самостоятелно развитие, несвързано с движението ,,Слово на живот“.

След приемането на новия ,,Закон за вероизповеданията’’, през м. юли 2004 г., ХЦ ,,Прелом“, заедно с апостолските центрове ,,Живот в слава“ в Стара Загора и ,,ПМРДС“ в гр. Бургас, регистрират вероизповеданието Апостолска реформирана църква, с обединяващ апостол Георги Бакалов.

Днес ХЦ ,,Прелом’’ е динамично развиваща се църква, ръководена от второ поколение лидери, начело с пастор Калоян Курдоманов. Църквата е посветена на достигане на България с Божието Слово, промяна на духовния климат чрез силата на молитвата, социални дейности и обучение на лидери.

През последните 20 години на служение, основният акцент на този духовен дом винаги е била визията за реформация на църквата и трансформация на обществото чрез посланието и ценностите на Исус Христос.

Чрез организирането на различни международни конференции за вярващи, семинари, евангелизационни кампании, мисии и образователни институти , църквата, съставлявана от обикновени хора с необикновена вяра, е била и остава един от ключовите центрове за разпространение на Христовото послание в България. [2011]

 

За пояснение на казуса: Кулминацията на истеричната кампания “анти-секти” от 90те години беше поправката на чл. 133 в Закона за лицата и семейството и премахването на съдебната регистрация на близо 70 организации с идеална цел. На църква Слово на Живот, дотогава действаща в юридическото пространство чрез фондация Слово на Живот, а преди това като сдружение Истина от Сион, беше дадена алтернативата да потърси юридическо убежище при някое от съществуващите вероизповедания. В светлината на тогава все още действащият стар комунистически Закон за вероизповеданията, който даваше всички права на държавата да контролира верските общности, напълно разбираемо беше нежеланието на тази свободомислеща по рода си и съставена предимно от млади хора църква (Слово на Живот) да се присъедини към което и да е от съществуващите вероизповедания.


Непосредствено след 10.11.1989 г. в страната
ни започнаха да навлизат проповедници, които поставиха
основата на такива религиозни групи като „Слово на живот“, „Рема“, „Воини на Христа“ и др.
„Богословието на просперитета“1 навлезе в България чрез проповедта на пастор Георги Бакалов. Пътят на
Георги Бакалов тръгва през 1990 г., когато той и група
млади хора започват да проповядват словото (както те
се изразяват, имайки предвид учението на Библията). Те
са част от младежкото движение на Обединените Божии
църкви (ОБЦ) на пастор Васил Еленков. Скоро п-р Бакалов успява да се отдели и да основе своя църква, наречена „Истина от Сион“. През същата 1990 г. той заминава със съпругата си за Швеция, за да учат в библейското
училище „Слово на живот“. Същото училище завършва и
пастор Иван Хазърбасанов, учредител на църквата „Слово на живот“ в България.
По препоръка на шведските лидери на „Слово на
живот“ през 1992 г. двете течения – „Истина от Сион“ на
Георги Бакалов и „Слово на живот“ на Иван Хазърбасанов – се сливат и така се учредява ново движение под името Библейски център „Слово на живот“. Това движение става основен изразител на принципите на „Богословието
на просперитета“.2
Поради вътрешни противоречия между Бакалов и
Хазърбасанов движението се разцепва и през юли 1996 г.,
след като се връща от САЩ, Бакалов учредява Християнски център „Прелом“ (ХЦ „Прелом“). От 1997 до 2004 г.
този Център става част от Националния алианс „Обединени Божии църкви“.3 През 2004 г., след нормативните промени на правото на вероизповедание, ХЦ „Прелом“ заедно с други два „апостолски“ центъра и църкви регистрира
движението в Софийския градски съд под наименованието
„Апостолска реформирана църква“, с обединяващ апостол
Георги Бакалов.
Към настоящия момент религиозната институция Апостолска реформирана църква има местни поделения в Габрово, Плевен, Монтана, Бургас,
Русе, Малко Търново, Каблешково, Несебър, с. Равадиново (общ. Созопол), Ямбол, с. Ивански (обл. Шумен), Ст. Загора, Твърдица и с. Дълбоки
(обл. Ст. Загора). (Вж. Донкова, Ж. Новите религиозни движения…, с. 97)

В началото на 90-те години на миналия
век веднъж придружих една моя съученичка,
за да видя какви събрания посещава. Така
попаднах в сектата ,,Слово на Живот’’ с пастор
Иван Хазърбасанов и неговата дясна ръка
Румен Митев. Като млад човек на мен ми
хареса дискотеката „Слово на Живот” и
всички тези усмихнати хора, които свиреха с
китари, пееха и танцуваха. Привлече ме това,
че повечето от тях бяха морални и с духовни
търсения, също като мен. Там заживяхме с
чувството за принадлежност към
религиозната общност и за велика мисия за
изграждането на едно по-добро общество,
дори за изграждане на царството Божие на
земята. За да избегнем отчуждението
настъпило между хората в света, в сектата създадохме свое близко обкръжение от
приятели, братя и сестри и цели семейства.
Търсехме отговор на въпросите, които ни
вълнуваха и всичко, което ни липсваше в
ежедневния живот. Липсата на истински
авторитети в живота ни беше толкова
осезаема, че не беше необходимо лидерите
там да проявят особени усилия, за да заемат
това място в душите ни. С повече внимание
към проблемите на отделният човек и с
младежки ентусиазъм да ги разрешат „бързо
и лесно”, те спечелиха симпатиите ни.
Въпросната секта се обедини с “Истина
от Сион”, начело с Георги Бакалов и
американската му съпруга Уанда. Получи се
сдружението „Слово на Живот –
Интернешънъл”. То представляваше
разклонение на шведската религиозна
общност „Слово на Живот”, основана от Улф
Екман през 1983 г., който сам се смята за
реформатор в протестантското движение.
Задължителни за всички членове на сектата
бяха водното кръщение, което се
извършваше повторно, ако си имал
православно такова, и „духовното кръщение
в Светия Дух”, при което получаваш дарбата
да говориш на неразбираем, „ангелски” език.
Не притежаваш ли тази дарба, значи не си
кръстен със Светия Дух и не си спасен! Това
е характерна особеност на всички
„харизматични църкви”, които спадат към
т.нар. ”Движение на вярата”. Баща на това
движение е Кениън, а негов основен
проповедник Кенет Хегин.
Междувременно нашите пастори
отидоха на обучение в библейско училище в
Швеция и след заръщането им техните
проповеди станаха по-агресивни и дръзки.
Традиционната религия у нас – Православието
– стана предмет на най-остри и арогантни
нападки. По време на едно събрание Георги
Бакалов заяви, че Българската Православна
Църква е творение на дявола.

събота, 10 март 2012 г.
Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI (Джордж Бакалов Министри Интернешънъл)
Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI (Джордж Бакалов Министри Интернешънъл)
от Kalin Krumov на 10 март 2012 г. в 10:07 ·

Изявление на пастор Калин Крумов във връзка с оттеглянето си от организацията GBMI

Скъпи приятели,

След няколко месечни дебати, размяна на имейли и лични разговори с лидери от АРЦ и Г. Бакалов стана ясно, че не може да има консенсус и единство в мненията относно концепцията, начина на управление и визията за бъдещето на организацията. Въпреки положените усилия, различните позиции по ключови въпроси доведоха до „нажежаване на обстановката” и засилване на вътрешната криза в църква Прелом, както и изостряне на взаимоотношенията между бивши и настоящи служители. Стигна се дотам, че проблемът излезе извън рамките на организацията и придоби международен характер. За да дам малко яснота относно мотивите, подбудили моето решение искам да спомена няколко ключови причини, довели до моментната кризистна ситуация:

Агресивно и небалансирано проповядване на „hard-core Dominiоnism” от страна на лидерството на АРЦ, както и вкарване на идеи с „Ню Еидж” привкус в църквите. (Вярвам, че Бог ни е призвал да проповядваме Евангелието и правим ученици, но не и да „детронираме правителства”, завладяваме Световните пазари и пр. Никъде в Библията не виждаме нито Исус, нито апостолите да проповядват/агитират в църквите Римския император да си подаде оставка или поне да критикуват неговото управление, колкото и тиранично и жестоко да бе то.)
Настойчиво налагане на определени политически възгледи на вярващите, тяхното „надъхване” срещу партии и Държавни институции. Усилена Про-Американска/Анти-Руска пропаганда, крайна нихилистична позиция относно Българската култура, нейното „демонизиране”, умаловажаване на националното наследство и самосъзнание. ( В един от последните ми разговори с Бакалов, той ми зададе въпроса: „Кажи ми Калине, с какво наистина мога да се гордея, че съм българин?”) Профанизирано описание на българското общество и държава, наричани „Кастово общество на етнически принцип” и „Картел”.
Налагане на „двоен стандарт” спрямо проблемите на Българското Протестанство: активното, открито критикуване на Деноминации и Служения, вадене на „кирливи ризи” и прогласяване „от покрива” на компромати срещу служители, докато в същото време се подтискат и отрича наличието на вътрешните кризи и проблеми, всеки възникнал конфликт се потулва и разрешава „на четири очи”.
Некоректо отношение и третиране на членове и лидери от църква Прелом , имащи различно мнение, визия и методи на работа. Потулване на стотиците оплаквания от бивши членове на църква Прелом за употребата на контрол, манипулация, разрушаване на репутацията и заклеймяване на различно мислещите и напускащите организацията.
Бягане от отговорност и отричане на лидерския екип от участието си в провала на бизнес проекта „Соломонова Мрежа” ,чието сриване доведе до загубата на милиони долари и банкрута на голям брой вярващи и църкви.
Утвърждаване на определена “Мода” на лидерско поведение и специфичен стил на живот у Презвитерите/Пасторите.

А) Имам информация,че лица работещи в офиса на Прелом са принудени да подпишат договор, в който се казва, че нямат право да казват каква им е заплатата, както и да задават въпроси относно заплатата на техните колеги. Заплатата на старши пастора (на Прелом) се определя лично от Бакалов и е 4 пъти по-голяма от тази на някои от работниците в офиса на църквата. (Знаят ли църковните членове каква е заплатата на пасторите от АРЦ? Има ли прозрачност и отчетност пред събранията за финансовите операции (в детаил) и израсходването на набраните средства?)

Б) Смятам за неприемлив утвърдения „модел” взаимоотношение: пастор-събрание и последвалото изкривяване на идеята за покорство, власт и църковна йерархия. (Като пастор на църква „Победоносна Вяра” Лондон и член на „кор-тима” на организацията Мрежа Жетвен Пробив/ Георги Бакалов Министри Интернешънъл бях лично обучаван от Бакалов да не си губя времето с хората от събранието, понеже там „нивото е много ниско” и ако продължавам да служа всеотдайно, щял съм да „прегоря до 2-3г.” Лично ми бе казано, че хората от събранието не го интересуват, за него е важно аз и семейството ми да сме добре, понеже „днес ги има, утре ги няма”. Дадени ми бяха наставления да се държа „на дистанция” от събранието, за да предотвратя „фамилиарничане” и изградя авторитет и респект).

В) Не одобрявам прахосването на финанси за покриването на разходите на пасторския тим (елита), наемането на лимузини и настаняване в 5* хотели на гост проповедници, заплащане на техните билети, плащане на хонорари (идеята е те „да върнат жеста”), организиране на работни срещи в луксозни ресторанти и заведения (за сметка на служението), докато други работници „ядат банички” и ходят на работа с градски транспорт, понеже нямат пари за бензин.

7. Създаване на нови и нови проекти, без да са завършени старите, прескачане от модел на модел и третиране на членовете като „опитни зайчета” чрез прилагане на различни духовни експерименти за „църковен растеж”, „освобождение”, „съживление” и пр.

А) Няколкократна смяна на името на църквата/организацията : „Истина от Сион”-„Слово на Живот”- „Прелом”. „Неемиева Коалиция”- „Апостолска Реформирана Църква”, “Harvest Breakthrough Network”- “GBMI”(George Bakalov Ministry International). (Очевидно тенденцията за смяна на имена, партньори и лидери се запазва през годините).

Б) Различни недовършени проекти като: „Видението за 1 000 000 спасени до 2010”,”Стратегия 21”, „Европейска Лига на Апостолите”, ”Библейски Институт за Доктрина, Служение и Евангелизъм”.

8. Изграждане на „християнски елит” по модела на тайните общества и Масонски/Кабалски организации, въвеждане на „нов ред в християнството в България”, нов смисъл на термина „еклесия”, правейки църквата „правителство в сянка” на политическо, икономическо, социално и културно ниво. (Един от последните проекти на Бакалов: „Wisdom Round Table” е ярък пример за тайно елитно общество).

9. Всеки пастор/лидер от АРЦ е принуден да се „обвърже финансово” с Георги Бакалов като дава личния си десятък (директно) в джоба му (като част от „апостолското покриване”), а десятъка от техните църкви отива в сметката на организацията „Георги Бакалов Министри Интернешънъл”- практика, която със сигурност не фигурира нито в Библията, нито в Новозаветната църква.

С настоящото изявление искам официално да информирам всички мои братя и сестри, съслужители, познати и симпатизанти за моето оттегляне от Организацията. Поради изброените причини се дистанцирам от лидерския екип и прекъсвам моята 20 годишна финансова и морална подкрепа към Г. Бакалов.

Дълбоко убеден в силата на покаянието и трансформиращата сила на Святия Дух, искрено се надявам изразените от мен негативни белези на развитие да доведат до дълбок размисъл, анализ и преосмисляне на целите,посоката и методите на служение. Вярвам, че пълното съкрушаване,търсене и предаване в ръцете на Бога може да доведе до обрат, изцеление и възстановяване на репутацията на Организацията не само в очите на братята, но и пред цялото българско общество.

Адресирайки наболелите проблеми апелирам към лидерството да прояви нужната мъдрост и зрялост с цел тяхното разрешаване и прекратяване традицията на личностни нападки, хулене и партизански войни, от които страдаме за последните десетилетия.

Ваш в Господа,

Калин Крумов