Момчил Петров
Институт за българска протестантска история

Специфичната структура на евангелското християнство е предпоставка за възникването на доброволни сдружения на евангелски християни. Те имат за цел да подпомагат определени аспекти от евангелското служение спрямо света или да посрещнат определени нужди на самите евангелски християни. Необходимостта от съществуването на парацърковните организации е породена от по-високата активност и инициативност на евангелските християни, както и от нуждата за обединяване на усилията зад общи проекти на множеството евангелски деноминации. Тук е мястото да посочим, че Бостънският борд, който стои зад Мисията в Европейска Турция, практически е парацърковна организация, която макар и близка до Конгрешанската църква набира средствата за своя бюджет самостоятелно, а в дейността му участват християни принадлежащи на различни евангелски църкви.

Първата българска евангелска парацърковна организация е Благотворителното евангелско дружество, за чието възникване и дейност вече разказахме. Едни от най-влиятелните евангелски организации се явяват Младежките християнски дружества. Първото дружество е създадено в Самоков през 1883 г., като е ползван моделът на световните служения YMCA (Young Man Christian Association) и YWCA (Young Woman Christian Association). Същевременно към отделните църкви се образуват Младежки християнски дружества, започва издаването на печатно издание “Младежки вестител”, редактирано от Ст. Бочев. През 1910 г. в София е създаден Съюз на Младежките християнски дружества, които развиват впечатляваща дейност. В концепцията на МХД е залегнало т.нар. “тристранно развитие на личността – духовно, умствено и физическо”. Във връзка с това към дружествата съществуват многобройни комисии – религиозна, социална, физкултурна и просветителна. Създават се самодейни състави и библиотеки. Организират се многобройни инициативи като екскурзии, концерти и състезания.

След Първата Световна война Младежките християнски дружества се отварят широко за младежите извън евангелските среди и придобиват висок обществен статус. Със заповед на Министерството на Народната просвета от 1922 г. се нарежда на средните училища да оказват пълно съдействие на дружествата. Младежко християнско дружество е учредено и към Софийския държавен университет. От днешна позиция е трудно да оценим какво огромно влияние е имала дейността на МХД за промяната на облика на тогавашната българска младеж. Трудно е да си представим, че често дейността на МХД е била единствената възможност на младежите да се докоснат до дейности извън ежедневната борба за насъщния. Интересен факт е, че спортове, които днес са част от ежедневието ни като волейбола и баскетбола, са наложени в България от чуждестранни и български служители на МХД.

Младежките християнски дружества са поредният принос на евангелската общност за формирането на модерното българско общество. Една идея, започнала като чисто евангелска, е оценена от широки обществени кръгове и официалните власти, и се разчита на нейното благотворно въздействие за предпазване на младежта от погрешни лични решения и влияние на разрушителни идеологии. Очевидно ръководителите на МХД успяват да дефинират точно областите, в които могат да бъдат полезни, както и точната дистанция спрямо Евангелските църкви, на които принадлежат, за да достигнат с дейността си максимално широк кръг лица.

Друга мощна парацърковна организация са Женските християнски дружества. Първото дружество е основано в Пловдив от мисионерката Ана Монфърд през 1880 г. и носи името “Скобелева” на името на майката на героя генерал от Освободителната война. Дружеството е насочено към милосърдна дейност, организираните членки се оказват в помощ на стотици нуждаещи се от материална и чисто човешка подкрепа. Трябва да си дадем сметка, че към началото на своето съществуване едва ли е имало други женски организации сред българите. Женските християнски дружества, освен с непосредствената си практична дейност, влияят и върху процесите на еманципация на жените, на осъзнаването им като равноправни в социално отношение личности, допринася за придобиването на увереност и самочувствие от хиляди жени относно техните способности да бъдат полезни в широк кръг обществени дейности. След Първата Световна война към Женските християнски дружества се създават Женски мисионерски дружества, които имат за цел подпомагането на църковните служения и благовестието. По този начин, тази организация остава тясно свързана с Евангелската църква и демонстрира своето убеждение, че най-висшето благодеяние, което може да бъде направено на този свят, е споделянето на Благата вест.

Едни от най-характерните евангелски парацърковни организации от този период са Въздържателните дружества. Като цяло евангелското движение в България е свързано с пиетистката традиция в евангелските църкви. Отказът от употреба на алкохол и тютюневи изделия е бил елемент от практичната святост и бил белег на обновения живот за евангелския вярващ. Същевременно трябва да си дадем сметка, че втората половина на 19 век е време, когато въздържанието среща широка подкрепа от медицината като наука, както и от считани за прогресивни за времето си течения. Първото Въздържателно дружество е образувано през 1879 г. в Самоков, а през 1881 г. в Пловдив пастор Иван Тонджоров издава първата въздържателна брошура. Отново в Пловдив са организирани първите пропагандни въздържателни вечеринки, като посещението на някои мероприятия достигало 400 души. За кратко време към повечето евангелски църкви се образували въздържателни дружества. През 1892 г. е създаден Български въздържателен съюз. Въздържателното дело набира сила и постепенно оформя своя социална програма, изразяваща се в настояването да се забрани употребата на алкохол от ненавършили 20 годишна възраст, въздържателно обучение в училищата и правото на общините да затварят местни кръчми след допитвания с участието на жените. Същевременно била издадена значителна по обем литература с въздържателно съдържание. Тази активност съвпада по време с агитацията за въвеждането на сух режим в САЩ и трябва да си дадем сметка, че очевидно за тогавашните евангелски вярващи тази кауза е била от особено значение. Днес, въпреки широко разпространената злоупотреба с алкохол, трудно можем да си дадем сметка до каква степен алкохолът се е бил сраснал с ежедневието на мъжете, не можем да си представим среда, в която единственото място за неслужебен социален контакт е кръчмата, единственият социално приет начин на прекарване на свободното време е отново кръчмата и основен момент в отбелязването на каквото и да е събитие е употребата на алкохол.

След 1910 г. са създадени значителен брой светски въздържателни дружества, които заедно с евангелското въздържателно дружество през 1927 г. образуват Федерация на въздържателните съюзи с над 85 000 члена. Всички ангажирани с тази кауза би трябвало да си дават сметка, че основите на това движение в България са поставени от евангелските вярващи.

Този кратък обзор на появилите са в края на 19 век парацърковни евангелски организации показва пионерския характер, който евангелските вярващи са носили в българското общество през онова време. Повтарящ се факт е, че тези евангелски организации не търсят уюта на дейността сред църковните членове, но са широко отворени за влияние и въздействие върху българското общество. Българските евангелисти имат самочувствието на носители на идеи, които променят цялото общество и имат находчивостта и самочувствието да намират подходящите форми за тяхното изразяване. Същевременно парацъковните организации са мощно свидетелство за братския дух между евангелистите от различните деноминации и за тяхната обща платформа пред българското общество.