Евангелската църква в Пловдив

По калдъръмите на Сахат тепе, на улица  „Лейди Странгфорд“, се издига един забележителен архитектурен паметник – неоготическата евангелска съборна църква в Пловдив. Сградата е позната на болшинството пловдивчани най-вече покрай безкрайните им обиколки в търсене на място за паркиране близо до Главната. Този септември, обаче, имате много по-добра причина да се задъхате по стръмните улици на тепето, защото каменния християнски храм е част от Юбилейната програма на Нощта.

Началото на протестантската общност в града е положено още по време на Османската империя, когато група американски емисари идват тук, за да превеждат Библията. Техните имена още се пазят в двора на църквата, издялани върху паметни плочи. Половин век по-късно, броят на местните протестанти нараснал значително, но сбирките им все още се състояли в малки фамилни къщи. Преследвани заради религията си, много хора от съседните села се установили в по-толерантния Пловдив. През 1900 г., по време на управлението на кмета Никола Чалъков, било закупено място в подножието на Сахат тепе, за построяването на първата протестантска църква в Пловдив.

Без съмнение най-сериозна заслуга в начинанието имал един американски мисионер на име д-р Джордж Марш или Георги Марш, както го превели местните. Чужденецът пристигнал в България уж за малко, но останал тук до края на живота си – цели 40 години. Освен инициатор на стоежа, той бил негов основен спонсор. Авторът  на внушителната църква е знаково име в българската архитектура – арх. Георги Фингов.

Дизайнът се оказал сложен за изпълнение и инициаторът Георги Марш няколкократно сменял строителите, защото не одобрявал работата им. Тогава се появил младият и сръчен родопски дюлгерин от с. Карлуково (днес Славеино) Славо Райчевски. Той сам сформирал група от майстори и съумял да изпълни всички изисквания на педантичния д-р Марш. Като признание за добре свършената работа българинът бил поканен да замине да строи в чужбина срещу завидно възнаграждение. Въпреки това той отказал, защото не искал да се раздели с близките и отечеството.

Издигнатият храм бил висок 25 метра, изграден изцяло от дялан гранит, добит на място от кубиците скална маса останали след разчистването на площадката и оформянето на основите. Вземайки предвид мащабите на сградата, липсата на строителна механизация по това време, сложния терен и използваните материали, трябва да признаем строителното майсторство на родопските дюлгери.

Официално църквата била осветена през 1903 г.

Дървени релси с греди, върху които лежали тежки каменни блокове, съставлявали конструкцията. Фасадните стени били изпълнени с фугирана каменна зидария, с пояси от видима тухлена зидария. Външна мазилка била използвана само по корнизи, рамки на врати и прозорци и други декоративни елементи. Покривът създал много трудности – заради силния му наклон всяка керемида трябвало да бъде продупчена и завързана с тел. Стъклописите, както и металните прозорци, били докарани от чужбина. След вековното си съществуване, храмът все още се извисява гордо и в удивително запазено състояние. Той остава единствен представител на неоготическата архитектура в Пловдив.

Макар и задушена от съседните постройки, без необходимата дистанция за цялостно възприемане, сградата буди възхищение и до днес. Отвътре църквата е семпла и изчистена, изцяло в духа на протестантската религия. Декоративният дъсчен таван и внимателно мащабираното пространство обаче успешно въздействат на посетителя.  Липсва олтар, а пасторът говори от амвон. Църквата се озвучава от цели три органа, дарени от братска църква в Германия.През десетилетията Евангелсата съборна църква е била дом и люлка на редица необикновени организации: женски въздържателен съюз, мъжка въздържателна дружина, мисионерски, детски и благотворителни дружества.