ЕТНИЧНОСТ, РЕЛИГИЯ И МИГРАЦИИ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 

ез последните две десетилетия циганите в Бълга- рия все по-често стават обект на проучване в сфери-
те на обществените и хуманитарните науки. Те представляват  интерес за различни представителства на местната и държав- на власт, на български и чуждестранни медии, на неправител- ствени организации и като цяло на широката общественост.  Изследванията, свързани с тях, се популяризират предимно в  академичните и университетските среди, а широкото знание  за тази общност в нашето общество се гради предимно върху  медийния им имидж. Той не винаги е достоверно и коректно  представен и често на „ромите“ или „циганите“ им се припис- ват стереотипни етнически, социални и политически „черти“.  Етницизирането на социални и икономически проблеми, би- туването на редица субективни оценки за циганската култура  (която се дава от позицията на друга култура, без да се позна- ват реално етническите специфики), политическата им моби- лизация и съществуващите стереотипи оказват влияние върху  образите им и популяризирането им в обществения дискурс.  Създава се контекст, в който те имат ограничени възможно- сти за общностно развитие и социална интеграция. Ето защо  бяхме провокирани да съставим този научно-приложен сбор- ник с наши авторски текстове с цел да създадем реална кар- тина на ситуацията с циганите, опитвайки се да приближим  академичното познание по ключови въпроси като етничност,  религия и миграции до по-широка общественост. Познаването  на етнокултурните специфики, вътрешната групова структу- ра на циганската общност, която е част от българското обще- ство, ще допринесе за нейното опознаване и „приемане“. Раз-

 

 

6

глеждането на разнообразните тенденции и явления, които  се развиват при циганите, но които са характерни и за други  етнически групи в България, ще помогне за по-доброто „раз- биране“ на етническото и културното ни разнообразие. Тук си  заслужава като послание да припомним една от „заповедите  на утнографа“ на руския учен Лев Яковлевич Щернберг: „Не  прави кумир от своя народ, от своята религия, от своята кул- тура. Знай, че потенциално всички хора са равни: няма нито  елин, нито юдей, нито бял, нито цветнокож. Който познава  само един народ – не познава нито един, който познава само  една религия, една култура – не познава нито една“. (Цит. по Н.  И. Гаген-Торн. 1971. Ленинградскоя этнографическая школа в  двадцатые годы [у истоков советской этнографии]. – Совет- ская этнография 2:142)

Адаптирахме тази компилация от научни разработки с  цел да бъдат полезни за изследователи, експерти, преподава-
тели, студенти, държавни и общински служители, специали- сти от неправителствени обществени и частни организации,  журналисти и като цяло на всички, които имат професиона- лен и личен интерес към тази общност. Сборникът представя  резултатите от съвместни теренни етнографски изследвания  на авторите върху различни цигански групи в България и на  български цигани в чужбина, а изборът на темите е определен  от тяхната обществена актуалност, както и от професионал- ния ни интерес.

Тази книга е естествен етап в професионалното разви- тие на авторите и е резултат от дългогодишната им съвместна  работа, която продължава успешно до днес. Тук е мястото да  благодарим на всички цигани, с които сме разговаряли, за това  че ни разказаха за тях самите и миналото им, за начина им на

 

 

7

живот и тяхната култура, че се отнесоха към нас добронаме- рено и открито, без да ни „съдят“ за това, че сме различни от  тях. Благодарни сме и на наши колеги, представители на мест- ната и държавната власт в България, български институции в  чужбина, които също ни помогнаха при събирането на инфор- мация и ни представиха тяхната гледна точка по изследваната  проблематика.

Надяваме се, когато четете сборника да мислите за ци- ганите, не само от вашата по-различна етническа, културна,  социална или професионална позиция, а да се опитате да ги  възприемете като хора, които имат специфична култура, но  които са и винаги са били част от нашето общество.

ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ!

 

 

 

 

 

 

Съдържание

Въведение ……………………………………………………………..11

Циганите мюсюлмани: 

„цигани“, „турци“ и/или „милет“? …………………….25

Йелис Еролова

Циганската евангелска църква  

като политикорелигиозна структура ……………47 Магдалена Славкова

Миграционни стратегии  

на български цигани в Гърция и Испания………111 Магдалена Славкова

Нашите цигани в Полша …………………………………..163

Йелис Еролова

Рударите: реконструиране  

на идентичността ……………………………………………187

Магдалена Славкова

За културата на калдерашите ……………………….229

Йелис Еролова

Библиография …………………………………………………….289

Фотоматериали…………………………………………………309

 

 

 

 

 

 

Циганската евангелска църква  като политикорелигиозна   структура 

Магдалена Славкова

 

игани протестанти има в много страни по света.  През ХХ в. и ХХІ в. евангелското християнско дви-

жение постига забележителни успехи сред тази общност. Раз-

лични църкви работят с циганското население и назначават  пастори от тяхна среда. Сходни процеси се случват и в Бълга-

дестранни мисионери започват да извършват покръ- ствания сред тях и подкрепят създаването на религиозни общ- ности. В резултат на навлизането на различни групи проте- станти на територията на страната и тяхната активна пропо- ведническа дейност, циганите християни и техните общества  биват интегрирани към няколко деноминации – методисти,  конгрегационалисти,   баптисти,                                                 петдесятници,                            адвентисти.  Независимо че са включени в различни конгрегации, цига- ните започват да четат Библията, да пеят духовни песни и да  извършват проповеди на майчиния си език. Те намират свое  място за духовно израстване и политикорелигиозно развитие,  създавайки Циганската църква. Тя се развива на национално  ниво и има транснационални измерения. Църквата прави въз- можно въвеждането и употребата на въобразени и ежедневни  връзки между цигани евангелисти, живеещи на различни мес- та по света.

 

 

48                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

Традиционни vs. нетрадиционни  протестантски църкви

Протестантизмът е един от трите основни клона на хрис-

 

 

 

тер. Конкретният повод за отприщ- ване на недоволството срещу католическото духовенство са  злоупотребите с индулгенциите⁶. През 1517 г. Мартин Лутер  поставя на вратата на църквата във Витенберг (Германия) 95  тезиса, с които се обявява против нарушенията в църковните  общини. Вестта за Витенбергските тезиси се разпространява  бързо и прави автора им изключително популярен в страната.  Привържениците на Лутер се наричат „лутерани/лютерани“.  След 1529 г., когато последователите му подават писмен про- тест срещу взетите решения от Германския сейм за спиране  на реформаторското движение, започват да се самоназовават  „протестанти“.  Протестантите  се  наричат  „евангелисти“  по  името на първите четири книги от Новия Завет, известни като  „Евангелия“ (Евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан). В по- широк смисъл на думата, под „евангелие“ се разбира целият  Нов Завет, в който се съдържат разкази за живота и учението  на Исус Христос – неговото раждане, живот, дейност, смърт  на кръста, възкресението и възнесението му. Тъй като про- тестантите отдават голямо значение и почит на Исус Христос,

 

6    Индулгенция е освобождаване от църковните наказания, наложени  за извършването на определен грях, което може да бъде получено и срещу  заплащане. По същия начин се нарича документът, който удостоверява пре- доставянето на индулгенция.

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  49 названието  „евангелисти“  придобива  широка  популярност.  Голяма роля за по-нататъшното развитие на протестантството  като независимо духовно движение има преводът на Библията  на немски език от Мартин Лутер. Реформацията в Германия  е последвана от религиозни промени в Англия и Швейцария.  Отделилите се от Католическата църква конгрегации дават на- чалото на четирите основни направления в протестантството
– лютеранство, анабаптизъм, калвинизъм и англиканство. От  ранните религиозни направления, в резултат на противоречи- ята, които настъпват в движението, наричано с обединяващия  термин „евангелско“, се оформят неговите основни подразде- ления – лютеранство, конгрегационализъм, методизъм, бап- тизъм, адвентизъм и петдесятничество (Коев и Бакалов 1992:  174-182; Асенов 1998: 36-42; Карапетрова и Коен 1998: 309-328;  Петков 1998). От центровете, където се развива реформатор-
ското движение в Европа, чрез постепенни преселения и целе- насочена мисионерска дейност, протестантството се разпрос- транява по целия свят (Реформацията 2007).

Протестантите вярват, че всеки човек може да общува  непосредствено с Исус Христос чрез вярата, която се заражда  в сърцето му като „дар божи“. Настолна книга за тях е Библия- та, но отдават по-голяма почит на Новия Завет. За разлика от  всички останали, адвентистите приемат авторитета на Стария  и Новия Завет. Те посвещават на Бога и празнуват седмия ден  (събота), а не първия ден – неделя, както останалите христия- ни и затова се наричат и биват назовавани още като „съботя- ни“.

Евангелистите приемат тайнствата евхаристия (причас- тие) и кръщение. Причастието се нарича още Господна трапе- за (Господна вечеря), защото се извършва с „живото участие“

 

 

50                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

на Исус Христос и протича по идентичен начин при всички.  Практикува се два вида кръщение, което е характерно за всич- ки протестанти по света – водно и духовно. То ознаменува  „скъсването“ със стария начин на живот, приемането в рели-

 

Водното кръщение е чрез пълно пота- пяне при баптистките, петдесятните, адвентните молитвени  домове в т.нар. баптистериуми (басейни) или в най-близкия  естествен водоизточник, чрез поливане в конгрегационалист- ките и чрез поръсване с вода в методистките църкви. Духов-

 

 

сновата на петдесятното дви- жение стои вярата, че след като човек получи кръщение в Све- тия дух ще „проговори“ на „непознат, небесен език“ (глосола- лия). Църквите, които признават това кръщение, се наричат  още харизматични църкви. Не всички членове на общността  притежават дарба. Това не ги прави по-малко важни в живо- та на конгрегацията, но тези, които притежават дарба имат по- вече авторитет и могат да получат повече власт от останалите.  Всички протестанти, с изключение на църквите от петдесятен  произход, практикуват тиха молитва по време на служение.  Евангелистите отхвърлят молитвите за починали, молитвите  към светиите, изповядването пред свещенник. Не почитат мо-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  51 в учението си и практикуват еднакви ритуали и служения,  образуват деноминация. Между отделните деноминации съ- ществуват различия в религиозните правила и в култа, което  се дължи до голяма степен на историческите условия, при ко- ито протестантството възниква и се развива.

Евангелистите смятат, че църквата е не толкова религи- озната сграда, в която се провеждат богослуженията, а преди  всичко е общност от силно вярващи християни, които са ду- ховни „братя и сестри“. Тя може да бъде на всяко място, къде- то се събират за молитва и не е задължително това да става в  специално предназначена за целта постройка. По-голяма част  от протестантите имат сгради за религиозни събирания, нари- чани църкви и молитвени домове, но съществуват още домаш- ни църкви, които се помещават в къщите на самите вярващи.  Служенията може да се провеждат в палатки на поляната, в  парка и т.н.

Вътрешното оформление на молитвените домове не е  подчинено на строго определени канонични изисквания, въп- реки че съществува вече наложен модел, по който те се под- реждат, включващ: наличието на амвон, от който проповядва  духовният водач, баптистериум, места за сядане, украшения  като цветя, картини, надписи от Библията и музикални ин- струменти. Практикуваните ритуали и наставленията за вя- рата са задължение на ръководителите на църквите, наречени  пастори.

Основен приоритет на евангелските църкви е развита- та мисионерска дейност, извършвана от специално назначени  за целта проповедници. Те разпространяват „словото божие“  на достъпен език и привличат последователи. Протестантите  използват разнообразни средства за евангелизация като рели-

 

 

52                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

гиозни мисии, публични евангелизации и концерти, социална  дейност, разпространение на техните идеи чрез средствата за  масова информация (интернет, телевизия, печатни издания).  Самюъл Хънтингтън в своята книга „Кои сме ние?“, посвете- на на измеренията на националната идентичност на америка- нците, отбелязва, че ислямът и християнството като мисио- нерски религии се борят по целия свят за нови привърженици,  но най-голям успех имат мюсюлманските фундаменталистки  движения и евангелисткото протестантство, и това е част от  глобалното възраждане на религията. Авторът твърди, че в  края на ХХ в. и в началото на ХХІ в. в протестантска Амери- ка най-бързо нарастват привържениците на движения като  Църквата на светиите от последните дни (мормони), Консер- вативната евангелистка църква, Църквата на Христос, Божи- ето паство и др., за разлика от големите традиционни протес- тантски църкви, които губят част от своите членове (2005: 425;  444).

Някои от църквите целенасочено избират да работят с  цигани, с оглед на тяхното духовно и културно просвещение.  Съществуването  на  цигански  религиозни  общества,  създа- дени на евангелистка основа, се среща на различни места по  света. Това се случва както в страни, където протестантство- то е официална религия, така и в други държави, където не е  така. Новопокръстените евангелски християни, за да се раз- граничават от хората, които са протестанти по традиция, се  наричат „преродени“, „родени отново“ християни, обръщен- ци, вярващи в Исус Христос, вярващи, покръстени, покаяни и  т.н., при което се поставя акцент върху главната им мотивация  да приемат кръщението, а именно да задоволят нуждата си от  лично и общностно (в случая на циганите) спасение чрез вяра,

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  53 приобщаване и ресоциализация, които официалните религии  не могат да им предложат.

Първите църкви в България от това направление в хрис- тиянството се създават още през ХІХ в. Протестантството не е  традиционна религия и поради тази причина евангелистите се  приемат за „чужди“ и за „сектанти“. Към цигани евангелисти  негативното отношение се изразява по-силно. При тях стерео- типите се формират въз основа на етнически и религиозни  характеристики. Проследявайки историческото развитие на  традиционните  и  не-традиционните  протестантски  църкви  обаче, ние ще видим как циганите съумяват да намерят своя  ниша за религиозно развитие, в която си извоюват достойно  място и да не са стигматизирани, както се случва в православ- ните и мюсюлманските общности.

Днешното  състояние  на  организацията  на  българ- ските  евангелисти  отразява  историческото  развитие,  през  което преминава движението, показва как се развиват отдел- ните църкви и как се променя начинът на богослужение. Те  представляват мозаечна религиозна общност, която включва  всички църкви, произлезли от това течение в християнство- то и признаващи този си произход, регистрирани са като ве- роизповедания и са включени в разнообразни национални и  международни структури, може да имат различна вътрешна  политика. Най-голямата надденоминационна организация е  Протестантският алианс (Обединени евангелски църкви), чи- ито членове са:

Съюз на евангелските съборни църкви (познати като  конгрегационалистки, конгрешански или само като евангел- ски);

Евангелска методистка епископална църква;

 

 

54                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

Съюз на евангелските баптистки църкви;

Съюз на евангелските петдесятни църкви;

Българска божия църква;

Българска евангелска църква „Блага вест“;

Христова евангелска църква „Шалом“;

Християнска църква „Сион“;

Българска църква на Назарянина;

Българска свободна църква;

Божия църква;

Християнска църква „Месия“.

Част от протестантските църкви в България не са чле-

нове на Алианса и си имат свои организации, както например  Българската лютеранска църква и др.

Отделните конгрегационни общности остават единни  в своята доктринална позиция независимо от това каква по- литика се провежда от техните ръководители. Това, което ги  обединява, е общият им произход, сходният начин на служе- ние (например практикуване на тиха молитва и отсъствието  на танци по време на служение при баптисти, адвентисти, кон- грегационалисти или практикуване на гласолалия, разказване  на лични свидетелства за изцеление, централното значение  на музиката и включването на танци в богослуженията при  петдесятници и т.н.), ролята на авторитетния пастор (който ги  сплотява и има силно влияние върху членовете на общността)  и споделяне на еднакви вярвания (вяра в силата на Светия дух  при петдесятниците и голямото значение на чудесата, които се  случват с новите християни). Циганските пастори делят църк-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  55
Съществуват различия в развитието на конгрегациите
преди и след 1989 г., защото по време на социализма тяхната  религиозна и обществена дейност е била забранена, а някои от  пасторите им са преследвани и съдени. В много случаи тяхната  дейност се развива нелегално, а вярващите се събират за бого- служения в домашни условия. След края на социалистическия  период, дейността на протестантите изживява истински бум,  заради обявената свобода за извършване на религиозна дей- ност. Съхранените, макар и тайно, отпреди структури и връз- ки в рамките на деноминациите са възобновени. Създават се  контакти с международни евангелски организации. Настъпват  промени в развитието на конгрегациите и се увеличава броят  на последователите. Формират се нови общества и групи. Поя- вяват се редица иновации при неопротестантските общности.
Влияние  сред  циганите  в  България  имат  различни
конгрегации,  както  по-рано  разпространените  традицион- ни църкви, така и други неопротестантски движения, които  възникват по-късно. Към традиционния клон на протестант- ството се отнасят деноминациите, чиито мисионери започват  да идват по българските земи още от ХІХ и началото на ХХ  в. Те имат строго йерархизирана вътрешна структура, консер- вативни са по отношение на промени в своята организация  и  ритуали.  Техните  служения  се  различават  от  проповеди-

 

 

 

 

 

 

 

дейността, която английски и американски пропо- ведници започват в Близкия Изток в началото на ХІХ в. След  мисиите сред мюсюлмани и евреи на преден план идват еван-
гелизациите при християните – сред гърците в Османската  държава (1815 г.), християните в Сирия (1821 г.) и Палестина  (1822 г.) и т.н. Първоначално най-активна е дейността на „Бри-

 

 

апочва периодът на организираната мисионерска дей- ност (Несторова 1991; Илчев и Митев 2003). С евангелизатор- ска работа се заемат Бордът на Американската конгрегациона- листка църква и Мисионерското общество на Методистката  епископална църква. Двете групи постигат споразумение за  разпределение на дейността си по географски принцип. Кон-

грешаните извършват мисионерска работа в земите на юг от  Стара планина заедно с македонските, албанските и сръбските  земи, а методистите – на север от Стара планина, включително  с румънските земи.

До 1878-1879 г. в българските земи се разпространява  баптизмът. През 1866 г. семейства от немски произход, живе- ещи в Русия, искат разрешение да бъдат настанени в Каталуй  в Северна Добруджа (Зарев 1993: 18-19). Те са от село Рорбах,  Николаевска  област,  изгонени  заради  протестантските  си  убеждения. След известно време проповедниците, пътуващи  като книжари на Библейските дружества, започват да развиват  усилена дейност в Скопие, Лом, Русе и Казанлък. Сред тях са  Яков Клюндт (в Скопие), Херболд (в Русе) и Мартин Херингер

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  57 (в Лом). През 1909 г. се създава Съюз на обединените евангел- ски църкви, в който влизат конгрегационалисти, методисти и  баптисти. След Освобождението, наред с досега разпростра- нените деноминации, се разпространяват и нови движения,  сред които е адвентизмът. Първите адвентни мисионери идват  в края на ХІХ в. и в началото на ХХ в. (Зарев 1993: 19-21; Кара- петрова и Коен 1998: 301-328).

Проповедници методисти, конгрегационалисти, бапти- сти и адвентисти насочват своето внимание към циганите и  организират целенасочено свои мисии сред тях. Те въвеждат  т.нар. протестантски религиозен подход към тях, който се ос- новава на развиване на религиозна, просветителска, социална  дейност, но без това да се прави по агресивен начин. Използ- ва се подходът на опознаване на общността и адаптиране на  мисионерската дейност съгласно етнокултурните специфики  на групата. Той се доразвива по-късно от неопротестантските  движения. Преимущество на протестантите, които работят в  България е, че достигат до циганските общности, развивайки  дейност в техните махали. Те започват да ги третират равнопо- ставено с другите общности, сред които работят. Мисионери- те използват различни начини за евангелизация – мисии, съз- дадени специално за работа сред циганите („Евангелска бап-

 

 

 

1912; Атана-

 

 

песнопойки на ци-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Проповедниците са изправени пред про- блеми в дейността си сред циганите, свързани с начина им на  живот, който според тях не отговаря на християнските посту- лати. Мисионерите ги карат да свързват покръстването си в  християнството със спиране на чергарството и с отказването  на някои навици като танцуване, тютюнопушене, врачуване  (Trigg 1968: 82-109). В свои публикации те разказват за опита  си в евангелската работа сред циганите по света (Ridholls 1986;  Le Cossec 1991).

Мисионерите в България се сблъскват с подобни проб- леми в своята работа с циганите по отношение на това, че ня- кои от етнокултурните им норми и традиции влизат в проти- воречие с догмите в евангелското християнство. Чергарство- то, разделението им на отделни родове, общата собственост  върху притежаваното имущество, практикуването на врачу- ване и музикалните им заложби са едни от техните културни  специфики, които са смятани са „вродени характерни черти“  и будят притеснение у евангелистите (Християнски приятел  1939, 6). Основната дилема, която съществува при мисионери- те, е дали трябва се променят „вродените им черти“, които са в

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  59 противоречие с религията или е възможно те да станат добри  и праведни християни като си останат такива, каквито са.

Първата успешна мисия на протестантите е тази на ав- стрийски  баптисти  в  Северозападна  България  в  началото  на ХХ в. Първата циганска църква отваря врати през 1930 г.  в малкото селце Голинци (днешният квартал „Младеново“ в  Лом), в което живеят цигани от групата на решетарите, позна- ти на другите цигани в района като „цуцумани“. Вярващите се  събират на домашни богослужения още от началото на века,  ръководени от циганския проповедник Петър Пунчев, много  преди да имат своя сграда. Петър Пунчев е роден през 1882 г.  в семейство на чергари, които са били православни христия- ни. През 1910 г. той е кръстен чрез водно кръщение от Яков  Клундт  в  ломската  протестантска  църква.  След  това  Пун- чев е назначен за библейски книжар и проповядва на циган- ски език. Проповедникът успява да привлече около себе си по- вече от 30 членове и провежда богослужения в „слупен салон  за молитвени събрания“ (Евангелист 1931, 5: 2). Тържество-

 

 

Пунчев е изпратен на обуче-

Ав-

 

Про- блеми на евангелизма“ посочва повече подробности за броя  на протестантските общности до социалистическия период и  уточнява, че през 1934 г. евангелските църкви имат 22 пастори,  а методистката църква – 15 проповедници. Освен тях, има два-

 

 

60                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

До средата на 40-те години на ХХ в. се провеждат ми- сии на баптистки мисионери сред циганите още в регионите  на Фердинанд (дн. Монтана), Перник и София. Например про- поведникът Баро Боев бил известен с успешната си дейност  сред циганите във Фердинанд през 20-те години на ХХ в. (Хри- стиянски приятел 1939, 4: 17), а по същото време циганинът  Тодор Петров от Голинци е назначен за библейски книжар и е  изпратен в Перник да провежда мисионерска дейност. В пис- мо от 1940 г., на околийския управител във Фердинанд до Ми- нистерство на външните работи и на изповеданията, се съоб- щава, че: „През 1935 г. е образувана църква. Изповядващите  евангелистко-баптистката вяра нямат собствен молитвен дом,  а за такъв се наема под наем обикновена стая за живеене или  дюкян… Изповядващите същата вяра за общо 22-ма души. Ре- довен пастор е Иван Ангелов, живущ в гр. Лом… а богослу- жението в неделни дни се извършва от заместника на първия
– Баро Боев от гр. Фердинанд“ (Сборник от документи 2001:  300-301). В антропогеографско проучване за град Фердинанд  на Стоян Марков от 1944 г. научаваме повече за дейността на  Баро Боев. В книгата пише, че: „Презъ 1924 год. въ Фердинан-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  61 лигиозно общество, посещавано от цигани. Недоумение обаче  буди твърдението на автора, че те се събират в неделя, вместо в  събота и затова има вероятност да не става въпрос за адвентно  религиозно общество (1944: 55):

„По вѣра сѫ мохамедани. Голѣма часть отъ циганското  население се е покръстило… Адвентистката секта е изключи-
телно отъ млади момичета и момчета. Всѣка недѣля членоветѣ  й се събиратъ да тъллуватъ евангелието. Иматъ си и нѣщо  като черква. Всички „покаяли се братя и сестри“ се женятъ  само помежду си. Тѣ смѣтат, че живота имъ трѣбва да наподо-

 

години успех сред циганите в Кюстен-

 

българско християнско се- мейство, от чиито контакти е повлиян. Няколко години той е  единственият вярващ циганин. По-късно неговият брат Недо  Байрямов Усев се среща с мисионера от български произход  Емил Димитров и те започват да се събират в дома на Недо  Усев. През 70-те и 80-те години синът на Недо Усев започва  мисионерска работа сред циганите в Благоевградско.

Към следващото подразделение на евангелските конгре- гации, провеждащи мисии сред циганите, се отнасят харизма- тичните църкви или т.нар. неопротестантски деноминации.  Всички църкви, произлезли от това направление, определям  като нетрадиционни, заради по-късната им поява и изключи-
телната динамика в тяхното развитие, с която се характеризи- рат както по отношение на промени в догматика и ритуали,  така и по отношение на вътрешната им организация. Не на по- следно място, това са църквите, които допускат назначаването  на цигани на по-високи позиции в рамките на деноминацията,

 

 

62                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

а не ги назначават само на ниво местни пастори, както е често  при останалите протестанти.

През 1920-21 г. нюйоркската община на петдесятниците  изпраща трима свои членове – руснаците Иван Воронаев, Ди- онисий Заплишний и Е. Колшовский за проповедници в Съ- ветска Русия (Марзанова 1971; Велев 2002: 8-32). Преди да дос- тигнат по местата на разпределението си, те се установявят в  Бургас, където възниква първата петдесятна община в Бълга- рия (Марзанова 1971). Няколко години по-късно, пастор Ни- колай Николов, професор по богословие в Библейския инсти- тут в Спрингфийлд (щата Мисури в САЩ), поставя началото  на Съюза на евангелските петдесятни църкви (СЕПЦ) у нас.  През 1928 г. се провежда Учредителният събор в Бургас (Зарев  1993: 33). На събранието Стоян Тинчев от село Долни Дъбник  (Плевенско, днес град) обявява своето отделяне и обединява  около себе си църквите в Плевенско, Радомир, Перник. Така се  заражда движението на тинчевистите, наречено по името на  основателя си. Те наричат своята църква „Божия църква“ (Ве- лев 2002: 33-44). През 1935 г. петдесятниците стават членове на  Съюза на обединените евангелски църкви. По-късно, през 80- те и 90-те години на ХХ в., се отделят и започват да съществу- ват като самостоятелни Българска божия църква и Обединена  божия църква.

Първият циганин, привърженик на петдесятничество- то, за който се споменава в литературата, писана от проповед- ници, е Татар Шанов Арифов (Велев 2002: 102). През 1929 г. той  приема евангелското кръщение и посещава баптистката църк- ва в родния си Фердинанд. Задомява се и отива да живее със  съпругата си в Плевенско. Там започва да посещава местната  петдесятна църква. През 40-те и 50-те години това евангелско

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  63 движение сред циганите се разпространява и в други части  на страната. По сведения на събеседници, първите вярващи в  циганската махала в Ямбол са сестра Дуда и брат Шабан, кои- то са от различни цигански групи – сестра Дуда е от айдиите,  а брат Шабан е от фичирите, чиито членове по традиция са  мюсюлмани. През седмицата се събират в своите домове, за  да се молят, а в неделя посещават българската протестантска  църква. Последователи стават още Пошота, Хюсеин и Ибрям.  Шабан и Ибрям проповядват по време на домашни събрания.  Дълги години Шабан работи като мисионер, който разпрос- транява Словото божие сред цигани и българи. Той е привър- женик на спазването на консервативни норми за водене на  праведен начин на живот и е против гледането на телевизия,  празнуването на рождени или именни дни. Скоро „славата“ на  пастор Шабан, който изцелявал болни и помагал на нуждаещи  се, се разпространява в целия регион, при него идват цигани и  българи. Някои протестантски активисти смятат, че именно в  Ямбол възниква първата циганска петдесятна църква (�tana-

 

 

64                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

Динамика и сегментация в религиозните  общества в постсоциалистическия период

След 1989 г. настъпва динамичен период в развитието  на протестантството. Възобновени са правата и се разрешава  дейността на забранените от предишния режим сдружения и  църкви. Отделните конгрегации са утвърдени от Министер- ски Съвет по Закона за изповеданията, а техните ръководства  са регистрирани в Дирекцията по вероизповеданията. С фи- нансовата подкрепа на Западните протестантски конгрегации  се построяват молитвени домове и се преустрояват старите.  Нови движения, които не са популярни преди това като Сви- детели на Йехова, Обединителна църква на Муун, Слово на  живот, Международно общество за Кришна съзнание, Тран- сцедентална медитация, Сциентология и др. се разпространя- ват и създават свои общества (Маринов 1996: 105-117; Асенов  1998; Петков 1998). Повечето от тези движения също успяват  да се регистрират и по този начин легализират дейността си.  Срещу част от тях има негативни обществени нагласи. Такъв  бе случаят със Свидетелите на Йехова, срещу чиято религи- озна дейност в Бургас се организира протест от членове на  ВМРО и футболните агитки на „Черноморец“ и „Нефтохимик“  през 2011 г., по време на който се стига до саморазправа и ра- нени от двете страни⁷.

Масовото присъствие на стари и нови протестантски  движения в България предизвиква и съответната обратна ре- акция. Появяват се отрицателни настроения спрямо тях, силна  поляризация и недоверие по отношение на протестантските

7    http://www.trud.bg/�rticle.asp?�rticleId=861102  [Последно  влизане  27.09.2013]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

зи религия има влияние сред бедни българ- ски граждани. Вследствие на това се наблюдава стихийност в  конверсията при циганите, но само една част от тези, които  посещават молитвените домове поради икономически причи- ни, стават членове на църквите. Илона Томова (1998: 343-344)  и Алексей Пампоров (2006: 324) твърдят, че евангелизацията  има голямо влияние върху маргинализирани групи и инди- види, което според мен е вярно само за определен период от  време, най-вече, за периода на социалноикономическа криза  през 90-те години. Тогава за привличане на нови последовате- ли мисионерите извършват проповеди, просветителска, а чес- то и благотворителна дейност. Те организират различни акции  в много цигански махали, които изглеждат „недостъпни“ за  други институции. Крайният резултат е не толкова икономи- ческото замогване на хората, чрез подаръците, които осигу- ряват църквите на членовете си, колкото видимият социален  ефект от евангелизациите – редовно започват да се организи-

 

 

66                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

променя начина на живот на вярващите и предишния облик  на махалите.

Втората голяма причина за масовото разпространение  на  протестантството  сред  българските  цигани  е  влиянието  на глобално развиващия се процес на евангелска конверсия  сред различни общности и индивиди по света. Процесът на  конверсия има различни измерения и може да бъде тълкуван  както като реакция на недоволството срещу социалноиконо- мическата реалност в различни части на света и като неудо- влетвореност от традиционните църкви, така и като източник  на нова културна и политическа промяна.

Използването  на  глобалните  мрежи  за  разпростране- ние на информация от страна на евангелските общества и  мисионери им дава предимство пред другите религиозни тра- диции, които остават по-статични в мисиите си към своите  последователи. Въпреки че протестанството се глобализира,  то в отделните страни и при отделните етнически общности  се откриват редици специфики. Както казва Дейвид Уестър- лунд за глобалното петдесятничество, въпреки че мисионе- рите разпространяват универсални духовни истини, техните  проповеди биват контекстуализирани и инкултурирани в от- делните населени места по разнообразен начин, защото се сре- щат с различни религиозни и културни традиции (2009: vii).  В България, Милена Беновска-Събкова и Велислав Алтънов  смятат, че под въздействието на глобални и локални фактори,  в циганските евангелски църкви се наблюдава едновременно  включване на пасторите в международни мисионерски мре- жи и етническа хомогенизация на религиозните общности на  местно ниво (2009: 133-156).

От края на 90-те години вече говорим за установява-

 

 

 

 

 

 

 

ито търсят обществена изява на авторите- та си. В постсоциалистическия период най-масово се променя  петдесятничеството и различни други харизматични движе- ния, произлезли от него. Към петдесятното движение при- надлежат – Евангелска петдесятна църква, Българска божия  църква, Обединена божия църква, Християнски център „Пре- лом“, Българска евангелска църква „Блага вест“, Църква „Ново  поколение“, Християнска църква „Сион“, Христова евангелска  църква „Шалом“ и др. Те се ръководят от българи. За първи  път циганин е избран за главен старейшина на Българска бо- жия църква през 2005 г. Циганите регистрират своите молит- вени домове към българските конгрегации.

В България се появяват най-различни други евангелски  църкви и движения, които в определен период от дейността  си имат за приоритет работа сред циганското малцинство.  Музикантът Жоржян Банов от една от първите рок групи в  България „Сребърните гривни“, бяга в САЩ през 70-те годи- ни и там се запознава с бъдещата си съпруга. Повлиян от нея,  става евангелски християнин. Заедно със жена си Уини Банов,  двамата са мисионери и проповедници в служението „�lobal  Celebration“ (световна прослава). Една от техните мисии е спе- циално ориентирана за работа сред бедни цигани в Източна  Европа. Жоржян и Уини Банов поддържат контакти с няколко  църкви в България, повечето от които се посещават от цига- ни⁸.

 

8    http://www.globalcelebration.com/about-us/history [Последно влизане  04.10.2013] 

 

 

68                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

Влияние сред циганите имат и корейски мисионери. Те  често са презвитериани⁹, но говорят „небесни езици“, а в църк- вите им стават чудеса и изцеления, поради което част от цига- ните петдесятници ги припознават като религиозни общества  със сродна доктрина. Те работят предимно с представители на  харизматичното движение и в техните библейски училища учат  цигански проповедници. Някои от молитвените домове сменят  принадлежността си и преминават към корейската мисия, за- ради по-доброто финансиране, което получават и заради нови- те възможности за създаване на контакти с други евангелисти.  Проповедници, които поддържат връзки с корейци, има в маха- лите на София, Самоков, в регионите на Плевенско, Великотър- новско, Сливенско, Казанлъшко, Бургаско и др.

В този период, освен петдесятни и божии църкви, се  създават нови методистки, евангелски, адвентни и баптистки  религиозни общества. Съборни църкви има в региона на град  София и Южна България. Един от храмовете с най-много чле- нове се намира в квартал „Христо Ботев“. Методистки църкви  има в Източна България (Elliot 1991: 1-5) и те са регистрирани  към Евангелската методистка епископална църква. Такива мо- литвени домове има в кварталите „Победа“ и „Горно Езерово“  в Бургас сред милет, в крайните квартали на Варна и Добрич,  селата Пчелник и Старо Оряхово сред рудари (Варненско), в  Шумен сред цигани, които се идентифицират като милет и

 

9    Презвитерианството е протестантско калвинистко движение, свър- зано с името и личността на Джон Нокс, сподвижник на Жан Калвин, който  е основателят на калвинизма в Швейцария. От Швейцария калвинизмът про- никва в Шотландия, където след 1560 г. се развива като презвитерианство в  резултат на активната дейност на Нокс, а по-късно се разпространява в други  части на света.

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  69 турци, в Стралджа сред челендери, айдинии. Най-голяма кон- центрация на молитвени домове от баптисткото направление  има в Северозападна България. Само в Лом и селата около  него  (Трайково,  Сталийска  Махала,  Крива  бара,  Медковец,  Дългоделци, Ковачица, Долни Цибър и др.) те са над дваде- сет. Други църкви има в Санданско, Пловдивско, Варненско  (Dawson 2002: 1-10). Най-влиятелните адвентни църкви се на- мират в Кюстендилско и в Плевенско. Други по-малки религи- озни общества са основани във Видинско, Ломско, Русенско,  Пазарджишко, Сливенско. В България Лютеранската църква  няма голямо влияние сред циганите. Все пак в село Дунавци  (Видинско) съществува молитвен дом, който се посещава ак- тивно от представители на тази етническа общност¹⁰.

Различни други религиозни общества като Свидетели-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10        http://www.wels.net/news-events/four-new-pastors-in-eastern-europe  [Последно влизане 21.09.2013]

 

 

70                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

Лом се посещава изключително от влахички цигани, а в кон-

грешанската църква в квартал „Христо Ботев“ ходят цигани,  които предпочитат да се идентифицират като стари българи  или джоревци. В Русенско, Силистренско, Бургаско и др. има  църкви, които се посещават най-вече от представители на ми- лета, а в региона на Плевенско, Новозагорско от цигани, които  се представят като турци. Рударските църкви се срещат в Лет-

шничарски молитвени домо- ве има в Луковит, бургуджийски църкви се срещат в района  на Левски, Горна Оряховица, Вятово, а в Ямболско храмовете  се посещават от айдинии и челендери. В България съществу-

 

 

(например в село Кортен, Новозагорско). Сред по-

 

 

 

 

на населението в Бълга- рия от 2011 г. протестантите в страната са 64 476 души. При  преброяването през 2001 г. те са били 42 308 души, т.е. техният  брой се увеличава значително в рамките на десет години. Не  се знае точно колко цигани евангелисти има в страната, защо- то официалните статистики не посочват такава информация.  Според пастор Асен Христов, основателят на „Асоциация на  ромските пастори, църкви и общества в България“ (преиме- нувана на „Асоциация на ромските пастори в България“), в  страната има около 800 цигански църкви, като той смята, че  болшинството от тях са от петдесятното направление. Според  Мирослав Атанасов, един от дейците в Асоциацията, публи-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  71 кувал своя книга за ромското петдесятничество в България,  броят на петдесятните пастори, ръкоположени презвитери и  дякони е над 600, а общият брой на петдесятните цигани е око- ло 50 000 (2010). Независимо дали тези цифри са обективни, е  вярно, че общият броят на евангелските цигани не е малък, за-

 

Броят на вярва- щите в молитвените домове е различен. Има домашни църкви,  посещавани от 2-3 християни, както и молитвени домове, в  които вярващите са около и над 1000.

За успешния резултат от евангелизирането на циганите  допринасят фактори от различен характер. Влияние върху раз- витието на процеса оказват сложната политическа и социално- икономическата ситуация в страната по време на различните  режими на управление през ХХ в. и в началото на ХХІ в. През  годините, в зависимост от условия, при които циганите живе-

 

 

 

 

 

 

протестантските църкви. Проповедниците разби-

 

добри“ християни, а трябва да им по- зволят да служат на Бог по свой начин.

Евангелската религия се оказва привлекателна, заради  прокламираните идеи за лично спасение. Тя разкрива на от- делния човек и едновременно с това на цялата етническа общ- ност възможността да вярват в Исус Христос и така да бъдат

 

 

72                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

благословени. Исус Христос удовлетворява надеждите на вяр- ващите цигани за благословия, закрила и изцеление, и предо-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

спе- цифичният начин на възприемане на догмите, ритуалите, нор- мите и правилата в протестантската религията от циганите,  които в тяхна среда придобиват собствен израз и приложение.  Съществуват хомогенни и етнически смесени църкви. В днеш- но време ролята и мястото на църквите в общностния живот  и социалната организация на циганите е от изключително зна- чение и тяхната роля не е чисто религиозна, а оказват благо- приятно въздействие върху развитието на циганските групи.

Под циганска църква трябва да се разбира евангелски  храм, управляван от проповедник от цигански произход, чи- ито членове (и посетители) са също цигани. Те се събират за-
едно на богослужения няколко пъти в седмицата, изпълняват  общи  ритуали  и  посрещат  заедно  религиозните  празници.  Освен това, църквата е религиозна институция. Пасторите и  другите християни участват заедно в институционализиране- то й. Служителите поддържат вярата у хората чрез ресурса на  властта, но и чрез грижата за тях, а те ги даряват с уважение и  обещават да имат морално поведение в обществото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Циганските пас- тори се опитват да провеждат самостоятелна политика сред  своите последователи в махалите и да поддържат добри взаи- моотношения с ръководителите на конгрегациите. Авторите-
тът на духовните водачи и благосъстоянието на молитвените  им домове зависи от различни фактори. Един от тях е поддър- жането на контакти с пасторите от българските деноминации.  Влошаването  на  взаимоотношенията  с  проповедниците  от  не-цигански произход би довело до изолацията на църквите,  а това не носи преимущества за тях. Проповедниците провеж-

амостоятелна политика под „шапката“ на някоя от кон- грегациите. При всички случаи в рамките на махалите те са  истинските ръководители и българските лидери не оспорват  тяхната власт. Проповедниците не-цигани също имат полза  да са в добри взаимоотношения с тях. Циганското население  представлява важна част от обръщенците в България. При- вличането им в храмовете, грижата за тях (под най-различна  форма), сътрудничеството с проповедниците оказва влияние  върху позицията на българския ръководител и запазването  на властта му. В повечето протестантски църкви има специ- ално назначени „отговорници“, обикновено цигани, които се  занимават с вярващите от цигански произход. Така например  пастор Христо Чакалов дълго време е член на Старейшинския  съвет и е „национален отговорник на турско-циганското мал-

 

 

74                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

натор през 1993 г. в Евангелската петдесятна църква за рабо- тата с малцинствени групи и църкви; пастор Русин Русинов е  отговорник за направление „Ромски евангелизации“ в Църква  на адвентистите от седмия ден.

Циганските молитвени домове упражняват своята дей- ност съгласно законите на държавата. Поради финансовата  нестабилност на някои от храмовете, те имат статут на клоно- ве (дъщерни църкви) или функционират като домашни групи  към регионалните български и цигански църкви. Всяка по-го- ляма и силна циганска църква се опитва да създаде собствена  ниша, в която да управлява колкото е възможно повече цър- ковни тела, брой вярващи и да има доминираща роля в маха- лите. Големите църкви се регистрират като самостоятелни ре- лигиозни структури, които включват всички техни дъщерни  молитвени домове. Проповедник от Ямбол създава религиоз- на организация – Съборна структура евангелски църкви „Ду-

егистрирана през 2003 г., в която членуват двана- десет молитвени домове в Ямболско. Църква „Ветил“ в Лом  се развива динамично през годините. Първоначално е част от  направлението на Божиите църкви и съществува като отделна  подденоминационна организация със свои молитвени домо- ве (Божия църква „Ветил“), които се намират в околията на  града, а през 2004 г. се регистрира като независима структура
– Християнски център „Ветил“.

Концентрацията на молитвените домове в отделните ре- гиони е различна. Те се основават в градски и селски условия.  Съвременното географско разпределение на молитвените до- мове е в резултат от множество фактори. От една страна, има  значение дали е провеждана мисионерска дейност в региона  и дали мисията е била успешна. От друга страна, важно е сред

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  75 каква общност е провеждана мисионерска дейност (дасикане  рома, хорахане рома, бургуджии и др.), защото техните чле- нове изповядват различни вероизповедания и са възпитани  в различна културна и религиозна традиция, и какъв е типът  на групата (затвореност на общността, спазване на брачна ен- догамия), защото сред групи, при които общностният начин  на живот е запазен и връзките между членовете се поддържат,  по-трудно навлиза евангелизмът. Протестантски църкви има  в Източна и Западна България, но в източната част на стра- ната преобладават молитвени домове, които се посещават от  бивши мюсюлмани, а в Западна България тези – от бивши пра- вославни християни.

Повечето  от  съществуващите  църкви  са  част  от  пет- десятното              направление.                          Петдесятниците                                    слагат    различни  наименования  на  своите  молитвени  домове  –  Християнска  църква „Сион“, Християнска обединена божия църква „Ша- лом“, Божия църква „Синай“, Апостолски християнски цен- тър „Живот в слава“, Църква „Усъвършенстване на светиите“  и др. След 1989 г. се правят неуспешни опити за регистрация  на храмове, които показват етническата си принадлежност –  „Самостоятелна ромска църква в България“. Циганите в своя  начин на богослужение и вярвания се придържат към основ- ната доктринална позиция, която се признава в протестант- ството и в частност в петдесятничеството, но в последните  години се правят опити за представяне на собствена доктрина
– „Доктрина на Апостолско движение на ромите в България“¹¹.  Регистрират се различни неправителствени сдружения като

 

11       http://www.bis.bg/entry.php?id=42387      [Последно       влизане  09.09.2013]

 

 

76                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

„Асоциация на ромските пастори в България“, основана от  Асен Христов през 2002 г. Към настоящия момент Асоциаци- ята е с председател пастор Методи Атанасов. Религиозните ак- тивисти създават организации, с които реализират дейности  специално ориентирани към цигани, провеждайки не само ре- лигиозна, но образователна и социална политика – сдружение  „Рома Дестини“ (ромска съдба) на пастор Иво Койчев, слу- жение „Рома ин Глори“ (роми в слава) на проповедник Илия  Панов и др. Техните членове участват в различни граждански  инициативи, с което показват, че циганите са част от обще- ството и желаят да работят за общото подобряване начина на  живот на всички хора. Например младежи от сдружение „Рома  Дестини“ се включват в националната кампания „Да изчистим  България за един ден“ през 2013 г. и се заемат с почистване на  квартал „Лозенец“ в Стара Загора¹².

По традиция управленческата структура в молитвените  домове е йерархична и най-важните властови позиции се за- емат от мъже. По-рядко се срещат случаите, когато мъжът и  неговата съпруга управляват съвместно храма и тези, в които  жени стават духовни лидери. Въпреки това, тези модифици- рани модели на управление показват развитието на циганска- та църква като динамична политикорелигиозна структура. В  България и на Балканите мъжът като религиозен лидер е често  срещано явление. При православното християнство свещени- ците са мъже, както и при исляма, където имамите (наричани  още ходжи) също са мъже. Както отбелязва Йелис Еролова, в  нейната статия за циганите мюсюлмани в тази книга, при би-
товото практикуване на исляма службите могат да се ръково-

 

12  http://www.romadestiny.org [Последно влизане 09.09.2013]

 

 

 

 

 

джа- кините водят ритуалите сред женската половина на общност- та, следпоменалните молитви, четат молитви за здраве и др.  Не е чудно, че при тези културноисторически условия по-раз- пространеният вариант при евангелските цигани е мъжкото  лидерство. То е свързано с основаването на първите цигански  молитвени домове, появили се в началото на ХХ в.

Пасторът е ключова фигура. Ръководителите може офи-

 

 

 

 

ависимо от това на каква позиция е назначен циган- ският проповедник, за вярващите той е девлеско мануш (божи  човек). При този вид управление жените заемат спомагателни  длъжности, например – учители в неделното училище, каси-
ери, хвалители (хора, които участват в групите за евангелиза- ция и разпространяват словото божие чрез проповеди и пес- ни) и др. Съществува строго разграничение както в заеманите  позиции от мъжете и жените, така и по отношение на ролите,  които могат да изпълняват в ритуалите и богослуженията. На- пример само мъж, и това обикновено е проведникът, може да  извършва водно кръщение. Жената може да помага на пастора  в извършването на ритуала. По време на ежедневните служби  мъжете и жените трябва да седят отделно. Мъжете сядат на  едната, а жените на другата редица или първите се настаняват  на челните места в залата, а вторите сядат зад тях. Това е свър- зано с представата, че е срамно представителите на двата пола  да са заедно по време на служба, дори и да са съпрузи, защо-

 

 

78                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

то това може да предизвика помисли у тях, които са свързани  не с духовните, а с плътските им желания. Различният израз  на религиозността, присъщ на мъжете и жените, които се на- мират в йерархични отношения и половото разделение меж- ду вярващите, присъстващи на богослужение, е присъщо и за  други религии. При сунитския ислям в джамията ходят само  мъжете, но ако има жени – те са отделно от тях. При русите  старообредци, живеещи в селища в Североизточна България,  храмът има два входа – за мъже и жени, през които влизат от  различни пътища. Жените влизат през задната или странична  част на молитвения дом и заемат средното пространство, за- щото това пред олтара е предназначено само за мъже и юноши  (Анастасова 1998: 109; Еролова 2010: 207-209).

В Италия, Салваторе Кукиари отбелязва, че организация- та и разпределението на позициите в петдесятните общности  в Сицилия през 80-те години на ХХ в. наподобяват структура- та на сицилианското семейство. Подобно на много други из- следователи на евангелизма, той смята, че религиозните групи  приличат на „семейство“, в което членовете са братя и сестри,  а молитвеният храм е Божи дом, в който мъжете и жените  имат отделни сфери на изява (1990: 687-707). Традиционният  модел на управление в църквите и възможностите за реализа- ция, които имат мъжете и жените, наподобява модела на ци- ганското семейство. Мъжете заемат ръководните позиции в  храма и са негови официални представители, а жените изпъл- няват второстепенни, но все пак неотменими роли в религи- озния живот. Срещат се случаи, при които властта се предава  по наследство. Повечето пастори имат желание да подготвят  своите синове и внуци за духовни лидери, които да ги насле- дят след тяхното оттегляне. Например през 40-те години на ХХ

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  79 в. първата циганска църква се управлява от Тодор Еринкин, а  неговият син Йосиф Петров заема пасторска длъжност в края  на 70-те години.

Ръководството на деноминацията решава как ще се раз- предели финансирането към църквите, регистрирани към тях  и определя заплатите на духовните лидери. Молитвените до- мове, които се регистрират към традиционните протестантски  конгрегации (методисти, конгрешани, баптисти, адвентисти)  са в голяма степен зависими от централните им ръководства,  защото не само изпълняват еднаква религиозна политика, но  са и финансово свързани с тях.

Управленческата  структура  при  религиозните  обще- ства, произлезли от петдесятното направление, е по-различна  в сравнение с тази при традиционните църкви. Молитвените  домове имат по-независимо управление. Техните структури  се развиват динамично. В един период може да не се допускат  жени да заемат ръководни функции, но в друго време – това  вече да е практика. В някои случаи храмовете не получават  редовно финансиране от централното ръководство за поддър- жане на материалната си база и за заплати на проповедниците.  Членовете на религиозната общност се грижат сами за финан-
совата си издръжка. Те събират пари (десятък) при ежеднев- ните служби, за да се плаща заплата на проповедника и да се  поддържа молитвеният дом. Човекът, който е отговорен да на- мери допълнително финансиране, е проповедникът. Ситуаци- ята с финансирането оказва влияние върху това църквата да  стане независима по отношение на собствената си политика в  махалата, въпреки че пасторите се съобразяват с общата поли- тика на деноминацията. При всички религиозни общества, не- зависимо дали принадлежат към традиционното направление

 

 

80                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

или към неопротестантските деноминации, се събира десятък,  но при първите той се отчита в касата на конгрегацията, а при  вторите – служи за самоиздръжка.

Различните условия на зависимост от централното ръ- ководство на деноминацията са предпоставка за създаване на  собствени модели на управление на циганската църква. Това  е възможно да се случи при всички религиозни общества, но  най-често се среща при петдесятните. В молитвените домове в  повечето случаи не е от голямо значение на каква длъжност е  ръкоположен официално проповедникът. За всички вярващи  в църквата той е „пастор“, „пастир“ или „пайстир“, в зависи- мост от това как хората наричат своя ръководител в съответ- ния регион. По-големите и влиятелни молитвени домове имат  повече служители и по-добра материална база. Домашните  църкви функционират само с проповедник (и помощник/ци).

Ръководният орган на храма е Духовният съвет (някъде  наричан Старейшински съвет), който има нормативни и съве- щателни функции. Съветът се ръководи от пастора и той сам  решава кой ще е член и за какъв период от време. Съветът се  занимава със създаването на норми и правила, които важат  за всички, с финансови въпроси, с проблеми от живота на ре-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

писа- не на песни“ или подбира песенния репертоар за служенията.  Циганската църква е не само молитвен дом, обединяващ
вярващите,  които  посещават  ежедневните  богослужения  и  участват в общите ритуали. В нея могат да бъдат назначавани  цигани за духовни водачи и те да поддържат контакти с мест- ни и международни евангелисти. От трета страна, тя е ефек- тивен механизъм на етносоциална организация. Властта на  пасторите надхвърля очертанията на религиозното общество  и оказва влияние върху взаимоотношенията между хората в  ежедневния им живот. Какво ще бъде влиянието на пастора и  докъде ще се простира неговият авторитет зависи от личните  му качества. Около молитвения дом се образува регламенти-

 

 

82                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

запази и да разшири своята власт е познание, морал и авто- ритет. Вярва се, че той притежава тази духовна власт първо и  преди всичко, защото е благословен от Бог и е част от богоиз- брания народ на циганите и на всички евангелисти по света.  Проповедникът трябва да има определено ниво на светско и  религиозно образование, но по-важна е неговата квалифика- ция по религиозни дисциплини и то тази, която е придобита в  протестантски училища в България или чужбина.

Възрастта не е толкова важна за заемане на проповед- ническата позиция. Съществуващата по традиция норма при  повечето цигански групи, при които възрастните мъже при-
тежават най-високия авторитет и биват най-почитани в общ- ността, заради опита и мъдростта, който са придобили в жи- вота си, се променя, защото дори млади мъже могат да станат  пастори. В евангелската общност проповедници стават хора  на различна възраст, от младежи до зрeли мъже. Хората, които  притежават най-големия признат авторитет от подвластните  на тяхната харизма, са духовните лидери. Проповедниците ре- гулират взаимоотношенията между членовете на молитвения  дом и влияят върху поведението им в обществото. Контролът  се осъществява чрез авторитета, който притежава ръководи-
телят на църквата. Той е обект на почитание и неговите морал  и поведение са пример за подражание за вярващите. Пасто- рите от петдесятното направление имат особен начин на про- повядване, при който по време на богослужението повишават  тон, когато трябва да се наблегне на определена част от речта
– жестикулират с ръце, падат на колене, плачат, викат, говорят  „непознати езици“. Тези действия могат да доведат до изпадане  в транс на присъстващите, тогава те падат на земята, плачат от  щастие, защото са посетени от Светия дух.

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  83 Най-важният момент от живота на евангелистите е тях-
ното кръщение, с което стават пълноправни членове на рели- гиозната общност и се социализират изцяло в нея. Това е ду- ховното раждане, началото на истинския диалог с Исус Хрис- тос и важна крачка по пътя към спасението. Покръстването  означава да вярваш в силата на Исус Христос, но и да спазваш  редица правила и норми. Да бъдеш евангелист е не просто въ- прос на личен избор, а възможност, предоставяна на цяла една  общност да вярва и да приеме Исус Христос като спасител. Из- вън света на праведните или тези, които са евангелисти, ос- тава „светският“ живот и хората, които нямат страх от Бога.  Споделянето на обща представа за морал е от голямо значе- ние да бъдеш евангелски християнин. Водното кръщение и  духовното кръщение са двата символни акта, които маркират  „скъсването“ със стария живот, целящи да направят раздели-
телна граница с предишните социални и културни контексти,  в които са живяли циганите и да отбележат началото на новия  живот. С други думи, един човек може да бъде морален, не- зависимо от неговия етнически или социален произход, мъж  или жена, ако е приел кръщението, посетен е от Светия дух  и е получил харизма (при петдесятниците), и само ако спазва  евангелските морални правила и норми. Ежедневието на вяр- ващите представлява арена на борбата между Бога и Дявола.  Усилията на всеки човек да се запази като праведен христия- нин и да направи правилния избор между двата „свята“ очер- тава контурите на протестантските общности, както твърди  Джоел Робинс за петдесятните групи (2010: 166). Възприема- нето на това какво е морално и какво не създава дистанции с  не-евангелистите и може да предизвика конфликти с родни- ните, които не са покръстени. Разликата между циганите еван-

 

 

84                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

гелисти и не-евангелисти се състои не толкова в това, че имат  различни религиозни убеждения, колкото в това, че имат друг  начин на живот и спазват определени морални правила, които  често не се разбират от тези, които не са вярващи. Съблюдава- нето на правилата и морала, проповядван от църквата, трябва  да създаде образа на „добрия“ циганин (Уилямс 2002: 102).

Циганският пастор се превръща в универсална фигура,  която съчетава религиозни лидер и публичната личност. Той  извършва всички ритуали и действия, от които имат нужда  вярващите. Например благославя младоженците, новородено- то и неговите родители, също така бива канен от опечелените  да присъства и да прочете слово на погребението. Например  Петър Пунчев, който бе споменат по-горе, при своето офици-
ално ръкополагане за баптистки служител през 1923 г. получава  властта да извършва венчавки, водно кръщение и да погребва.

В някои ситуации пасторът играе ролята на лечител.  Така например проповедникът може да изцерява болни. Вяра- та, че той има способността да лекува е разпространена сред  различни цигански групи. Често представата в „изцелението“  е основен мотив за представители на отделни цигански общ- ности да приемат кръщението. Всъщност за околното населе- ние евангелистите стават видими чрез масовите евангелиза- ции през 90-те години, организирани на публични места като  паркове и стадиони в различни части на страната. Важна част  от тях е лекуването или случващото се чудо с вярващите. Ев- гения Троева също пише за вярата в изцелението като движещ  мотив за приемане на евангелизма при българите мюсюлмани  в региона на Кърджали, сред които има наблюдения (2011: 120- 153). При мюсюлманите се вярва, че ходжата или ходжакиня- та имат лечителски способности, които се изразяват в четене

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

). При вярващите основен по- средник в разрешаване на споровете е проповедникът, тъй като  той притежава най-големия признат от общността авторитет.  За разлика от не-покръстените, който могат да търсят изход от  проблемите по различен начин, включително чрез скандали и  побой, то вярващите разрешават възникналите противоречия  чрез разговор и обсъждане. Като публична фигура пасторът  може да има свой частен бизнес, да бъде общински съветник  и т.н. Дейността, която извършва в „светския“ живот, трябва  да бъде подчинена на задълженията му в молитвения дом, т.е.  той приема своята работа извън църквата като още едно сред- ство да направи живота на вярващите по-добър.

Някои от пасторите нямат трайно ориентирани полити- чески позиции и не гласуват на избори. Други стават широко  популярни след включването си в политическия живот. На  парламентарните избори през юни 2005 г. пастор Асен Христов  е кандидат за депутат от листата на политическо движение

 

 

86                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

„Евророма“. По време на парламентарните избори през 2013  г. в медиите бе тиражирана новината, че Коалиция за Бълга- рия е сключила споразумение за подкрепа с „Асоциацията на  ромските пастори в България“. Тази новина бе широко дис- кутирана и на фейсбук страницата на Национален лидерски  форум¹³. Пастор Методи Атанасов излезе с отворено писмо, в  което съобщи, че тази новина е невярна. Той написа, че Асо- циацията не е политическа организация и не би се ангажирала  с подкрепа за която и да е партия, още по-малко да застане до  тази, която е отговорна „за съсипването на хилядите животи  на вярващи хора“ преди 1989 г. Проповедникът призовава по- литическите формации да не се опитват да въздействат върху  духовните лидери по време на избори¹⁴.

Ръководителите спазват правилото за ненамеса в дела- та на другите проповедници, когато в махалите има повече от  една църква. Тези, чиито молитвени домове са от една деноми- нация, си сътрудничат. Въпреки това, лидерите понякога може  да си съперничат кой да има по-голямо влияние в регламен- тираното пространство на циганите и кой да привлече повече  вярващи. Противопоставят се пастори, чиито църкви произ- лизат от едно и също направление, например може да са в не- разбирателство няколко петдесятни проповедници. По-често  обаче се конфронтират ръководители на молитвени домове,  които принадлежат към различни направления в протестант- ството. Те се противопоставят на основата на различната си  деноминационна принадлежност. Водачът на една баптистка  църква може да каже, че в един храм от структурата на Бъл-

 

13  https://www.facebook.com/bgforum [Последно влизане 18.09.2013]

14  http://www.evangelskivestnik.net/news [Последно влизане 18.09.2013]

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  87 гарска или Обединена божия църква много се скача и танцува,  и „това не е приятно за Бога“. Действителната причина те да са  в конфликт е желанието за надмощие. Борбата за надмощие  между пасторите ясно очертава границите между евангелисти- те и не-евангелистите, и между отделните протестантски общ- ности. Противоречията между тях не отричат твърдението, че  ние говорим за създаване на въобразена циганска евангелска  общност,  съгласно  теорията  на  Бенедикт  Андерсън  (1998).  Тези вътрешни противопоставяния очертават границите на  локалните евангелски общности (Славкова 2007: 160-162; 267).  Освен на местно ниво, противоречия между духовните вода- чи може да съществуват и на национално равнище, когато се  използват други средства за борба. Независимо дали осветля- ването на това кои пастори са били сътрудници на Държавна  сигурност има чак толкова голямо значение за членовете на  религиозните общности и техния духовен живот, то инфор- мацията се ползва като способ за преразпределяне на властта.

Евангелското християнство сред циганите се разглежда  през различни перспективи, но едно от първите анторополо- гични изследвания за петдесятните цигани, представено чрез  джендър подхода, е това на Палома Гай и Бласко. Тя разглежда  испанските цигани в Мадрид през призмата на социалните и  политическите връзки между родовете. Тя анализира отно- шенията между жените и мъжете и техните социални роли  спрямо разбирането на общността за морал (1999). Авторката  твърди, че за да се създаде социално сближаване между обръ- щенците във въобразената им диаспора се променят общест- вените отношения в групата и се развива йерархия в църквата,  която има преимущество да работи отвъд политическите раз-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

институционализираната и инспи- ративна власт. Институционализираната власт се притежава  от мъжете, които са пастори или мисионери, докато инспи- ративната власт е характерна за жените, които са хвалители,  евангелизатори, изцелители и др. Според Джоел Робинс, който  анализира глобализацията на харизматичното християнство,  в ежедневен контекст жените по-често от мъжете получават  дарби и имат досег със Светия дух и затова получават духовна  власт (2004: 132). В циганска среда институционализираният  и инспиративен авторитет се притежава от мъжете и те могат  да бъдат едновременно пастори, лечители, тълкуватели на „не- бесни езици“ и др. В съвремеността настъпват промени и ще  разгледаме случаи, в които някои жени започват да се ползват  с все по-голям авторитет, като например изцеряват болни и  стават лидери на религиозната група.

15  Повечето от последователите на Евангелска църква „Филаделфия“ в  Испания са цигани и затова тя става по-популярна като циганска религиозна  общност. Циганското евангелско движение „Филаделфия“ е официално приз- нато от испанската държава през 1969 г.

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  89 Едно от първите сведения за засилването роля на жени-
те в циганското религиозно движение не е свързано с петде- сятничеството, а със създаването на първата баптистка църк- ва. По времето на пастор Петър Минков, който управлява  молитвения дом през 20-те години на ХХ в., се създава Хрис- тиянското общество „Ромни“ (жена). По-късно, дъщерята на  циганския проповедник Георги Стефанов, който управлява от  края на 30-те години – Кева Стефанова, става известна като

първата циганка мисионерка.

Пасторът, чиято жена е вярваща и му помага в неговата

дейност, се радва на голям респект сред общността си. В някои  от случаите жената на проповедника има само представител- ни функции, но в други случаи тя заема активна позиция. Же- ната е основния помощник на лидера в духовната му работа.  Вярващите я наричат „пасторка“. Тя може да заема и водеща  роля в управлението на молитвения дом. При мъжкото ли- дерство  става  въпрос  за  йерархизирана  политикорелигиоз- на структура, при която водещите позиции се заемат само от  мъже и където има ясно разграничение между отговорностите  на мъжете и жените в религиозните дейности и в публичния  живот. За разлика от този модел, при женското лидерство се  забелязва изравняване на ролите между мъжете и жените или  израстване на позицията на жената. Когато говорим за израв- няване на ролите, това означава, че заедно пасторът и неговата  съпруга се възприемат от общността като лидери, независимо  дало официално са ръкоположени. Например някъде храмо- вете са известни не по своята официална регистрация като  Обединена божия църква, а като църквата на Начко и Лили  и т.н. Кирстен Уенг също наблюдава, че при хитанос, които са  членове на Евангелска църква „Филаделфия“, жената на пас-

 

 

90                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

тора (пасторката) има важна роля в общността. Тя е модел за  морално поведение, изпълнява функциите на духовен съвет- ник на женската част от вярващите и организатор на женския  хор, който има изпълнения по време на евангелски събирания  (1990: 173). При част от петдесятните църкви в България това,  което е любопитно и което съм наблюдавала например в Лом  е, че на съпругата на духовния водач започва да се признава  правото да изцерява болни, иначе това е било право само на  нейния съпруг проповедник. Дарбата й да помага на болни се  запазва при условие, че тя е съпруга на лидера. Ако двамата се  разделят, тя би могла да загуби авторитета си.

Същността на модела на съвместното управление е, че  при него се набляга на силното и сплотено семейство от вяр- ващи. Съпрузите се радват на голямо уважение в общността.  Жената на пастора става организатор на различни инициати- ви, които целят да утвърдят нейната роля в религията. Напри- мер на интернет страницата на Апостолски християнски цен- тър „Живот в слава“ е публикувана следната история:

„Иво и Ганка Койчеви започват своето служение през  1995 г. Бог ги призовава със слово от книгата на Исус Нави- ев 1:8-9… Служението на Иво и Ганка Койчеви е фокусирано  главно  към  реформация  на  църквата  и  трансформация  на  ромското общество. През 2006 г. те основават Движение „Рома  Дестини“, което има за цел да съдейства за промяна и интегра- ция на ромите чрез изграждане на християнските ценности и  добродетели в тях. В самото име на Движение „Рома Дести- ни“ се съдържа послание; английската дума за съдба (дестини)  показва, че Движението няма да се ограничи само до ромите

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  91 в България, но то ще достигне ромските общества в другите  нации.“¹⁶.

През  2012  г.  Движението  свиква  първата  национална  женска конференция, наречена „Жени на съдбата“, защото,  както казва пастор Ганка Койчева: „Църквата в България ни- кога няма да влезе истински в своята съдба, ако жената не бъде  напълно възстановена в Божията цел“¹⁷.

В протестантското служение по света женското лидер- ство е познато отдавна, но не във всички страни се приема ед- нозначно. Както пише Торстен Льофстед в своя статия, посве- тена на Руската църква на евангелските християни (петдесят- ници), през 1999 г. ръководството й отказва да назначава жени  за пастори. Те могат да заемат други позиции в структурата на  общността. Въпреки че в много американски и западни петде- сятни деноминации ръкополагането на жени е често срещано  явление, в Русия това се възприема като западноевропейска и  американска иновация и дори като сектантство, и затова не се  прилага в някои протестантски общности (2009: 171-172).

Назначаването на жени за проповедници не се среща  често при цигани. За да бъде духовен водач, жената трябва да  има същите лични качества като опит, морал и познание, как- вито има мъжът лидер. Жените обаче се сблъскват с повече  трудности в техните усилия да са ръководители, защото миро-
гледът на хората е подвластен на традиционното разбиране, че  ролята и мястото на жената е в семейството, където е съпруга  на мъжа си, отговаря за отглеждането на децата и се грижи за  домакинството. Влияние върху мисленето на вярващите има

 

16  http://www.lifeinglory.org [Последно влизане 07.09.2013] 17  http://www.lifeinglory.org [Последно влизане 07.09.2013]

 

 

92                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

представата, че по традиция пасторът е мъж, а не жена. Уси- лията на жената да бъде духовен водач понякога се посрещат  с насмешка от вярващи и не-вярващи. Според теренната ин- формация, жената може да бъде лидер в случай, когато не е  намерен подходящ мъж. В друг случай, тя изпълнява пастор- ските задължения временно, докато бъде намерен мъж за ръ- ководител. След време е възможно тя да се утвърди на пропо- ведническа позиция. Ако в махалата има повече от една църк- ва, информаторите смятат, че по-голям е авторитетът на мъжа  в сравнение с този на жената пастор. За членовете на нейната  църква обаче тя е най-уважаваният лидер. Жената трябва да  съчетава успешно своите семейни и религиозни задължения.  В някои от случаите тя получава финансова помощ от цен- тралното ръководство на деноминацията, друг път изпълнява  задълженията си доброволно. Според информацията на събе-
седниците, жените лидери прекарват повече време от мъжете  в разговори с членовете на църквата. Те посвещават повече  време в упражняването на невластови дейности като служба  сред млади хора и деца, посещение на болни. Например жена е  духовен водач в една църква в Югоизточна България, в маха- ла, където живеят цигани, които се представят за турци и/или  милет. Тя е вдовица и е със средно образование. Приема еван-
гелското кръщение през 1989 г. В нейната църква има около  30 човека членове, повече от които са семейни двойки, но има  няколко разделени със съпрузите им жени, и вдовици. Офи- циално е ръкоположена за лидер и може да извършва всички  дейности в храма. Има силна опозиция срещу нейното назна- чаване от мъжете в другите молитвени домове, защото според  тях жена няма право да бъде на тази длъжност. Според пастор- ката един човек може да бъде лидер, независимо дали е мъж

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  93 или жена, ако е посетен от Светия дух и е получил харизма. В  няколкото случаи на извършване на ритуали по благославяне  на младоженци в молитвения дом, те са били извършени от  проповедник от централното ръководство на деноминацията,  защото неговият авторитет е по-голям от нейния и защото по  онова време тя е била в период на обучение. Тя посещава рели- гиозни конференции, семинари и обучения, за да бъде добре  подготвена за ръководната позиция. В България съществуват  няколко протестантски образователни института за подготов- ка на пастори, евангелизатори/мисионери, младежки и женски  ръководители, учители и други служители. Пасторката е ак- тивно въвлечена в публичния и политически живот на града,  в който живее, където е била кандидат за общински съветник  и участва няколко пъти в организирането на различни светски  общобългарски празнични чествания, граждански инициати- ви и в подготвянето на ромски празници.

Църкви, които се управляват от жени, съм срещала по  време на теренните ми етнографски изследвания в региони- те на Бургас, Нова Загора, Плевен. Циганските молитвени до- мове, регистрирани към Българска божия църква „Емануил“
– Стара Загора, издават свой календар за 2005 г. На неговите  страници е поместена снимка на жена пастор от село Калити- ново (Новозагорско). Това означава, че тя е призната за ръко- водител в структурата на църквата.

Пасторите и идентичността на вярващите Евангелските цигани представляват хетерогенна общ-

ност, съставена от хора, покръстени в една вяра, но членове на  различни деноминации. Протестантството предлага различна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Мараната“, последните две от които са от петдесят- ното направление. Двамата автори разглеждат религиозната  група (независимо от нейния католически, православен или  протестантски произход) като хибриден тип социална мрежа,  чиято уникалност се състои в това, че въз основа на религията  се създава общност от типа на семейството и вярващите полу- чават нов (религиозен) социален капитал. Те имат възможност  да разширят своите контакти извън роднинския си кръг и да  създадат трайни връзки с други вярващи в рамките на религи- озната общност, което оказва влияние върху тяхната социална  интеграция (2010).

Все пак, трябва да се отбележи, че колкото и да се засил- ват социалните връзки с другите вярващи в рамките на рели- гиозната общност, покръстените запазват контактите си със  своите роднини и дори те често са доминиращи, независимо  дали тези роднини са евангелисти или не. Много по-лесно за  покръстените е да спазват обещанието за привързаност към  евангелската култура, когато повечето от техните роднини са  също вярващи в Исус Христос. Тогава наистина говорим за съ-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  95 ществуването на социална кохезия и интегриране на хората в  религиозносоциалните общности на протестантите. В другия  случай, те са част от евангелските общности, но остават част  и от своя роднински кръг, въпреки че в техния живот вярата  е най-важна за тях. Тоест тези християни проявяват двойна  лоялност – към две различни общности на вярващи и не-вяр- ващи.

Социалният живот на членовете на религиозната група  е организиран около молитвения дом. Принадлежността към  отделна църква означава не просто да се ходи на богослуже- ния в една сграда, но че се спазват норми на поведение и се  уважава личността на пастора. Това означава още, че вярва- щите следват определена ежедневна и празнична култура, коя- то може да е подобна, но и различна от тази на други новопок- ръстени християни. Например съботният ден е особено важен  за адвентистите. На този ден те не вършат никаква физическа  работа и се отдават в служба на Бога, ходят на богослужение,  четат книги, посещават болни, събират се с други братя и сес- три да пеят божии песни. В събота не трябва да се готви и чис- ти. Домакините чистят къщата и приготвят яденето в петък.  За петдесятните християни съботата няма такова значение и е  обикновен ден от седмицата. Ако част от роднините са адвен- тисти, а останалите са петдесятни, всеки уважава избора на  другите без това да води до конфликти. За самите евангелски  цигани няма чак такова значение, че едните ходят на богослу- жение в петдесятната, а другите в адвентистката или баптист- ката църква. Например има махали, в които има по пет-шест  различни молитвени домове и е напълно възможно младите  да ходят в една, а родителите им в друга сграда. Това не нару- шава ежедневния или празничния начин на живот на родни-

 

 

96                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

ните, но поводите да се събират стават повече. Те проявяват  разбиране към хранителните или други правила, които трябва  да спазват близките им. Например ако на празничната трапеза  има курбанна храна или такава, пята от свещеник, то вярва- щите не ядат от нея.

Промяната в начина на живот на евангелистите рефлек- тира  пряко  върху  идентичността  им  и  в  отношението  им  към тези, които не са приели Исус Христос за свой спасител.  Ежедневието, празниците и общностният начин на живот на  покръстените се конструират в зависимост от личната и обще-

 

 

 

 

 

 

 

 

ъзприемат евангелската религия по спе- цифичен начин, по който могат да съхранят своята идентич- ност. При тези с циганско самосъзнание ние говорим за запаз- ване на тяхната „цигъния“ (или самочувствието, че са цигани  и са горди от това), наричана „�ypsyness“ в литературата на  английски език. Те продължават да се идентифицират като хо- рахане рома, ерлии, милет, но по-важното за тях е, че са вярва- щи в Исус Христос и праведни християни. Някои обръщенци  с преферирана идентичност са по-склонни да смятат, че имат  цигански/ромски произход, отколкото преди да се покръстят.  При новите християни продължава да се поддържа представа- та, съществуваща по традиция, че между цигани и не-цигани

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Об- щностният начин на живот на циганската група се съхранява,  както преди покръстването. Успешните евангелизации сред  тях не разрушават етносоциалната структура и вътрешнообщ- ностния начин на живот на отделните групи, а напротив това е  начин да се поддържа вътрешната им хармония.

Новите правила и норми на циганската църква влизат в  противоречие с част от традиционните празници и ритуали.  Някои от циганите спират да отбелязват тези, които влизат в  противоречие с нормите на църквата. Други приемат новите  елементи към културата си и едновременно с това остават вер- ни на своя Бог. Същестуващата представа, че евангелизмът  променя коренно традицията на отделните цигански групи,  трябва да се възприеме в контекста на това, че се променят  възгледите на хората, а не отделните им действия, извършва- ни по време на празничните чествания. Важното в случая е,  че не циганите се отказват от своята „цигъния“, за да станат  част от „богоизбрания народ“, а обратното, по-често приемат  промените в собствения си начин на живот, с което утвърж-

 

яло е като храм Бо- жии. Поради това вярващите е добре да се откажат от привич- ки като прелюбодейство, пиене на алкохол и приемане на не- здравословна храна. Лошите навици правят тялото негодно за

 

 

98                                                                      МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

храм и човекът носи отговорност пред Бога за своите действия  и помисли. Храната, която се поднася на трапезата може да  бъде разнообразна, но не и да бъде ритуално натоварена. Съ-

ботянските църкви се опитват да наложат на своите миряни  т.нар. „адвентен начин на живот“, който включва и определен  режим, отнасящ се до ежедневното и празничното хранене.  Например препоръките на църквата са да не се яде свинско  месо, тъй като то се възприема за нечисто. Част от съботяни- те предпочитат изобщо да не консумират месо и мазнини от  животински произход. Всички протестантски църкви се опит-

 

 

свет- ци е добре да бъде преодоляна. Тези норми трябва да доведат  до унифициране на евангелската култура.

Важна промяна, която настъпва при всички покръсте- ни цигани, е практикуването на задължителна молитва преди  ядене. Без значение къде се намира обръщенецът и дали е сам  на трапезата, той отправя молитва към Бог и благодари, че има  храна пред себе си. С молитвата се изразява благодарност за  предоставената храна и молба към Бог всички на масата да бъ- дат благословени. Тя се казва по желание от някой член на се- мейството. Циганите се молят както на майчиния си език, така  и на български език. Когато домакините имат гости е проява  на уважение някой от тях да бъде поканен да произнесе мо- литвени слова. Ако сред гостите присъства пастор, то тогава  той произнася молитвата, а ако те са няколко, проповедникът  с най-голям авторитет се моли и благослава всички. Когато се  хранят навън сред други цигани или не-цигани, чрез практи- куването на молитва преди ядене евангелистите демонстрират

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА                  99 принадлежността си към общността на богоизбраните и така  могат да се разпознават помежду си сред останалите.

 

Транснационални измерения на циганския  евангелизъм

Анализът на измеренията на циганската църква като по- литикорелигиозна структура не би бил пълан, ако не се вземат  предвид нейните транснационални проявления. Случващото  се сред евангелските цигани в България е нито уникално, нито  може да бъде разглеждано само в неговите национални рам- ки, въпреки че е вярно, че циганският евангелизъм във всяка  страна има своите локални специфики, които произтичат от  типа на общностите, сред които става популярен и конкрет- ния социалноикономически и културен контекст.

Евангелското християнство демонстрира сериозни ус- пехи не само в Източна Европа, но сред различни етнически  общности и социални прослойки в Западна Европа, Латинска  Америка, Азия, Африка и действително говорим за глобални  измерения в неговото развитие. От началото на протестант- ската им пропаганда сред различни общности, евангелистите  идентифицират циганите като една от групите, от които се  интересуват в своята глобална мисия. Мисиите на различните  деноминации се оказват успешни, макар и в различна степен,  в това да „спасят“ душите на едно транснационално малцин- ство, както казва Йоханес Рийс в статия, посветена на дина- миките на петдесятната мисия сред циганите в Румъния (2010:  271).

Повечето протестантски движения имат международ- ни  мисии,  но  най-популярно  сред  циганите  става  неопро-

 

 

100                                                                    МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

тестантското петдесятно движение. То се заражда в Северо- западна Франция през 50-те години на ХХ в., когато бретон- ският пастор Клемен Льо Косе от конгрегацията „Асамблеи  на Бога“ извършва първите покръствания сред мануши. През  50-те години на ХХ в. той основава циганска евангелска ми- сия (Mission �vang�li�ue tsigane de �rance) и подготвя пропо-

 

 

 

петдесятното движение достига до и се разви- ва в различни части на света, където много цигани приемат  кръщението и създават независими църкви.

Най-добре  проучено  и  документирано  в  литература- та, посветена на циганите, е евангелското петдесятничество.  Повечето от етнографиите проследяват, чрез различен научен  подход, влиянието на тази религия в определен регион или сред  една циганска общност (�ay y Blasco 1999; Lange 2003; Canton  Delgado et al. 2004; Ries 2007; �oszto 2009; Thurfjell 2013 и др.).  В първата моя цялостна публикация „Циганите евангелисти в  България“, целта бе в сравнителна перспектива да се проследи  влиянието на различни традиционни и нови протестантски  църкви сред разнообразни цигански групи – бивши мюсюлма- ни и бивши православни християни (2007). През 2009 г. участ- вах в научен семинар „Ромското петдесятничество“ в Сток- холм, Швеция, на който присъстваха учени, пастори и други  евангелисти. Идеята на семинара бе да се обсъди изготвяне- то на публикация, посветена на ромското петдесятничество,  която  да  обединява  специалисти,  работещи  сред  различни  общности и ползващи различни научни похвати. От разгово- рите, проведени в рамките на работната среща, стана ясно, че

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА               101 циганският/ромският евангелизъм е с многоаспектни измере- ния, развива се различно в отделните социалноикономически  и културни контексти, подвластен е на разнообразни научни  интерпретации и може да обедини (или разедини) учените,  както и да събере учени и активисти на едно място, за да дис- кутират проблемите на общността (Thurfjell and Marsh 2013).

Транснационалните измерения на циганския евангели- зъм не са характерни само за петдесятното християнство, но  измежду всички протестантски движения най-добре са разви- ти при него. Общото между всички покаяни, независимо в коя  част на света живеят, е чувството за принадлежност към общ- ността на „богоизбраните“, която общност е въобразена, защото  нейните членове знаят и са уверени в силата на връзките между  вярващите хора по света, без да е задължително те някога да са  се срещали. Тази приндлежност има своите локални и трансна- ционални измерения и членството в нея може да има съвсем  конкретни ползи за съответния християнин. Принадлежност-
та към евангелската общност се оказва много важен фактор  в условията на емиграция, когато хората напускат родните си  места и се установяват в други държави, търсейки трудова реа- лизация и по-високи доходи (Slavkova 2008: 1-18). След 1989 г.  циганските групи от България се насочват към трансгранич-

 

 

раз- лични групи цигани в Испания (местните хитанос, мигрантите  от България и Румъния) се чувстват част от една общност, тази  на повярвалите в Исус Христос. При евангелистите има начен-

 

 

102                                                                    МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

изследвания в Мурсия (Югоизточна Испания), срещнах цигани  от Пловдивско, които просеха пред католическите църкви. Те  бяха протестанти и се опитваха да си намерят работа по еван-

 

 

умънските да ги счи-
тат за чужди, конкуренти за работни места и да имат негативно  мнение за тях. В Мурсия, в една изоставена сграда, живееха за-
едно български (ерлии) и румънски цигани (келдерари), които в  свободното си време организираха евангелски богослужения на  поляната пред общия им дом. Няколко мъже си оспорваха пра- вото да са пастори като твърдяха, че са ръкоположени официал- но в родината си. В Испания има също случаи, в които циганите  провеждат заедно с българите общи евангелски богослужения  в домашни църкви или посещават църквите на испанците, как- то правят милета от Ямбол, които живеят в Северна Испания  (Славкова 2010: 225). Смесените молитвени домове създават  условия за установяване на трайни социални контакти между  членовете им в рамките на религиозната общност, които имат  значение и в ежедневието им. Другаде обаче съществуват при- мери, където циганите се отделят от българските християнски  групи и си създават свои евангелски общности. Например таки- ва случаи съм срещала в Парла (Испания), Порто (Португалия),  Крит (Гърция) и др. Йелис Еролова също съобщава за наличи-
ето на цигански църкви сред наши мигранти в Кипър (2013а:  173-203).

Голямо влияние върху създаването и развитието на ци- ганската църква като политикорелигиозна структура има све-
товното евангелско движение (най-вече църквите в Западна  Европа и Америка) чрез материалната подкрепа, която оказва

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА               103 на отделни общества или чрез обучение на пастори в между- народните  библейски  училища.  Пасторът  увеличава  своите  възможности чрез обучението в чужбина и чрез включване- то си в международните мрежи на протестантите, както и има  достъп до финансови ресурси. Например пасторите в първата  баптистка църква са се обучавали в религиозното училище в  „Сент Андре“ в Австрия. За първата половина на ХХ в. това е  изключителна възможност за циганите, които искат да полу- чат добро образование в чужбина. Те предварително са взима- ли уроци по немски в църквата, където такива са се организи- рали за всички членове. Глобалните измерения на конверси- ята ясно си личат в случая, в който след смъртта си, първият  проповедник Петър Пунчев от Голинци е наречен български- ят „�ypsy Smith“, по името на известния цигански евангелист  Родни Смит (станал популярен като Джипси Смит), роден в  Англия през 1860 г. и посветил голяма част от своя живот в  проповядване на Евангелието (Lazell 1997). Пастор Асен Хри- стов е бил на обучение в училището на Божията църква в Кли- влънд, САЩ, а ръководителят на Християнски център „Исус е  Господ“ в Ямбол, която църква преди това се казва Християн- ска обединена божия църква „Шалом“, завършва в библейския  колеж „Рома-Тюрк“ и е участвал в обучения в Украйна, Сър- бия и Гърция¹⁸. Образователният потенциал и връзките пома-
гат на проповедника да създаде собствена визия на църквата  си, както и да подпомогне развитието й като самостоятелна  политикорелигиозна структура. Духовният лидер придобива

 

 

18       http://jesusislord-icc.net/bg/?page_id=395       [Последно       влизане  18.09.2013]

 

 

104                                                                    МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

самочувствие и си позволява дори известна свобода в интер- претирането на доктриналните истини.

Важна част от глобализирането на циганския протес- тантизъм е създаването на връзки с международни проповед- ници от цигански и не-цигански произход и организирането  на мисии в чужбина. Например един от молитвените домове  в София се нарича „Живот и светлина“. Неговият лидер има  контакти с други проповедници от световното циганско пет- десятно движение „Живот и светлина“ и чрез името на храма  подчертава принадлежността към него. Цигански пастори от  различни църкви се срещат периодично, като включително в  България се организират такива мероприятия. През лятото  на 2003 г. проповедникът на една от божиите църкви в Лом  организира международна среща. Сред поканените гости бяха  духовни  водачи  от  „Международния  мисионерски  евангел- ски ромски център“ (Le centre missionnaire �vang�li�ue roms  international) и техните семейства. В рамките на техния прес-
той бяха организирани и публични евангелизации. Центърът  е организация, в която членуват проповедници от Европа и  САЩ, предимно от сродните цигански групи на келдерари,  ловари и чурари. През 2012 г. в Истанбул, по време на меж- дународната годишна среща и конференция на Дружеството  за изучаване на циганите „�ypsy Lore Society“, се запознах с  цигански пастор от Южна Испания от църква „Филаделфия“,  който ми разказа за впечатленията си от скорошната среща на  пастори от различни страни, на която присъстват и цигански  проповедници от България. Пастор Илия Панов от София,  който е и изпълнител на евангелски химни, често е канен да  участва в концерти в чужбина (Франция, Швеция, Америка,  Великобритания и др.). Международните му участия оказват

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА               105 влияние върху повишаване на неговата популярност в еван-
гелската общност. Той внася някои иновации в собствената си  църква под въздействие на опита, придобит в чужбина. Вече  определя своя стил в пеенето като „кристална пророческа му- зика“, а служението си започва да нарича „кристално проро- ческо поклонение“. Илия Панов се запознава с тази духовна  музика при посещенията си в чужбина и осъзнава, че еван-
гелските химни, които се пеят в България, са твърде различни  като стил и ритъм. Според него, в последните години започват  да наподобяват балканските поп-фолк ритми, а преди това са  имали естрадно звучене. Той решава да се придържа към из- пълнението на божии песни, което да отговаря на тенденции- те в световната протестантска музика.

Днес циганският протестантизъм популяризира своите  идеи не само чрез евангелизации, издаване на преводи и пес- нопойки на цигански език, но и чрез музика и проповеди, раз- пространявани чрез телевизионните медии, радиа и интернет.  Някои учени подчертават ролята, която имат химните, наред с  други символи и образи, за създаването на глобална християн- ска общност, посредством разпространението им в средствата  за масова информация (Oosterbaan 2011: 56-74). От 1996 г. на  вълните  на  Транссветовното  радио  започват  излъчвания  на  християнски програми на цигански език: „Алава на надежда“  (думи на надежда), предаване на проповедника на една от бап-
тистките църкви в Лом. Религиозните химни се разпространя- ват чрез аудиовизуални продукти или се публикуват в интер-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

петдеся- тен произход, се превръща във важен източник за изграждане  на нови общностни стратегии за калдерашите. Петдесятни- чеството им помага да затвърдят груповата си обособеност  сред другите цигани и сред католиците в Аржентина, но също  така им предоставя достъп до международни мрежи, финан-
сови източници и ритуали, които те използват, за да развиват  своята общност (2011: 161-176).

Циганският евангелизъм отдавна е излязал извън чисто  религиозните си рамки и е фактор за развитие на световното  ромско движение. Организацията „Международно евангелско  дружество на циганите и травелърс“ (�ypsies and Travellers  International  Evangelical  �ellowship),  начело  с  Рене  Занелато,  извършва социална, хуманитарна, образователна, правна, ме- дицинска дейност в Европа, Америка, Азия и Австралия. Ня- кои от представителите в международното ромско движение  са евангелисти и проповедници. Пастор Флорин Чиоба, ръко- водител на Християнски ромски център, обединяващ някол- ко петдесятни църкви от Румъния, дълго време е заместник-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА               107 председател на Международния ромски съюз, а от април 2013  г. до смъртта си, няколко месеца по-късно, е президент на ор- ганизацията.

 

Заключение

Религиозната конверсия при циганите има разнообраз-

ни духовни, политически, социални и културни измерения. Тя  символизира приемането на всеки покръстен в новата вяра,  дава привилегия на него и на неговите роднини да бъдат до- стойни християни, поемайки лична отговорност за своите дей- ствия пред религиозната общност и обществото. Посредством  покръстването на циганите се създава социален контекст, в  който те имат други възможности за общностно развитие, со- циална кохезия и личностна изява. Тази религия се превръща  в източник на овластяване и предоставя възможности за про- мяна на социалния им имидж. Под влияние на евангелизма  настъпват промени в социалната организация на „традицион-

 

 

108                                                                    МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

и активни мисионери от цигански произход, но те са единич- ни случаи. Циганските ръководители разполагат с ограничени  ресурси да влияят върху развитието на собствените си общно- сти, заради малкия брой на вярващите и рестрикциите върху  вероизповеданията. След края на социалистическия режим,  процесите на разпространение на протестантизма сред ци-

 

 

 

 

 

 

 

 

тереотипизираната циганска култу- ра бива изместена от диалогичната циганска култура на еван-
гелското християнство. В много случаи традицията съществу- ва заедно и едновременно с новата евангелска култура, при  което границите между отделните цигански групи и между  циганите и не-циганите се запазват, но същевременно този  нов модел помага за развитието на общностите.

Въпреки че циганите в България стават привърженици  на  различни  протестантски  църкви,  петдесятното  харизма- тично движение се оформя като най-влиятелното и динамич- но течение. Чудесата и изцеленията, които се случват с вярва- щите, са основателна причина за хората да бъдат привлечени  от  него.  Другата  причина  за  масовото  разпространение  на  петдесятничеството е опростената управленческа структура и  достъпа на цигани до ключови ръководни позиции. Ограни- чено е влиянието на други религиозни движения като Свиде-

 

 

ЦИГАНСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА КАТО ПОЛИТИКОРЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА               109
телите на Йехова. Почти никакво влияние сред тях не оказват  Обединителната църква на Муун, Слово на живот, Междуна- родно общество за Кришна съзнание и др., защото те изглежда  не припознават представителите на тази етническа общност  като свои последователи и нямат целенасочени мисии сред  тях. Много често наблягат повече върху индивидуалното, а не  върху колективното духовно преживяване и прераждане.

Един от крайните резултати от успешните протестант- ски евангелизации е създаването на циганската църква и ней- ното формиране като политикорелигиозна структура. Тя е не  само религиозна институция, но придобива редица полити- чески и организиращи функции сред своята общност. Ней- ни основоположници са проповедниците от традиционните  протестантски деноминации, които задават първоначалния й  облик, начин на функциониране и модел на управление. Пет- десятните ръководители са най-вече тези, които доразвиват и  глобализират политикорелигиозната организация на църква- та. Пасторът получава достъп до различни привилегии като  обучение в чужбина, възможност за създаване на връзки с ми- сионери, финансиране на дейността на религиозната общност,  а самата общност го дарява с уважение. В резултат на разви- тието на евангелското движение, проповедниците вече не са  само ръководители на общност, която е обект на религиозно  въздействие, а стават активни участници в разпространени- ето на вярата на различни нива – създаване на организации,  мисии в страната и чужбина, разпространение на идеологията  на циганския евангелизъм в интернет и медиите. Циганска- та църква успява да се развие като структура с национални и  транснационални измерения, която получава независимост в  рамките на протестантските деноминации и придобива собст-

 

 

110                                                                    МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА

вена визия. За нея стават характерни три типа управление –  традиционен начин на управление, в което водещите позиции  се заемат от мъже, съвместно ръководство на пастора и него- вата съпруга, което може да се приеме и за преходен модел към  управление, при което жените имат активна роля като служи-
тели в името на Бога.