Едно пророчество за Н. Бл. Г. пастор М. Ж. Марков в 1930 г.

Български бранител (Бургас), Г. IX,

бр. 97/8 (IX-X.1938), с. 5.

Стоян Кр. Ватралски (+ 30 авг. 1935г.)

Когато нашият юбиляр г. п-р Марков се завръщаше през 1930 г. от Съединените Щати, където бе завършил образованието си със своята другарка, той бе наречен „Надеждата на България“ от покойния Ватралски в сп. „Духовна Обнова“, с. 4 и 5, бр. 2 и 3 от 1930 г.} а редакцията печата лика му (вж. б-ка „Ватралски“-„Пъстра сбирка“, т. XVI, с. 26-29 и „Религия“, бр. 26, с. 7).

Писаното от Ватралски в P. S. на „Духовна Обнова“ днес звучи като привет от небето към Юбиляра, като пророчество:

Мили Методий,

Аз с умисъл не поставих името ти в моята, писана за тебе – за Добре дошъл – статийка, защото се боях и се боя. Боя се от преждевременно събуждане завистливата Злоба, която няма да те пощади, нито ще трепне пред красотата на твоето светло дело. Злобата, в съюз с Клюката, вместо да се зарадва и възхити, както аз се радвам и възхищавам от твоя скъп за мене и България лик, повече ще се раздразни и ехидният й език ще стреля, ще пръска клеветнишки мръсотии по твоето име и характер. Та ще увреди твоето светло дело. Ето защо замълчах твоето мило за мене име.

Обаче, аз зная, уви, че това е само отлагане. Те пак, рано-късно, ще те открият. Злобата и Завистта имат острия ястребов поглед. Особено, ако успяваш в работата си, те няма да ти простят. И колкото си по-достоен за уважаване, толкова по-ехидно лукав ще е езика им, за да отчужди от тебе дори и добрите. Затова, бъди готов и не чакай признание за доброто, което вършиш и за чистотата на ръцете, с които го вършиш.

И всякога помни думите на божествения Добротворец и Учител: „Мене ако гониха, и вас ще гонят“.

Ала „Който не носи кръста си всеки ден, не може да бъде мой последовател“.

А ти и аз, мило Братче, трябва да бъдем Негови последователи, дали други са или не.

С най-нежна и искрена любов,

С. К. Ватралски.

Според проф. Д-р Асен Златарев, има два вида люде: едните вървят напред и творят, а другите стоят отстрани и критикуват или – както казва народът:

„Защо ме гониш?“ – попитала светулката. „Защото светиш!“ – отговорил бухалът.