ПРЕДГОВОР
В един съкратен труд, като тази малка книжка, не е възможно да се изложат всички истини, свързани с Христовите притчи, които са скъпоценни бисери, пръснати из евангелията, главно на Ыатея и Лука, а някои в Марка. Изучавали сме ги като малки деца, изучавали сме ги в неделните училища, слушали сме техните тълкувания от нашите родители и учители и все още не сме ги изучили основно и добре. Напротив, колкото повече се вглъбяваме в мъдростта на Писанията, толкова повече откриваме, че някои от притчите криво са ни били разтълкувани и ние така сме ги лредавали на нашите близки. Не мога да забравя онзи момент в живота си, когато една сестра в Господа за първи път ми отвори очите да видя, че общоприетото тълкуване на някои от Исусовите притчи /тия за Ц.Небесно/ не е правилно. Но помня, че не се възпротивих, а се заех да изучавам по-добре.Писанията, за да се коригирам. По-късно: Бог ни изпрати духовни учители, които разпределяха правилно Словото Божие пред нас и Христовите притчи не останаха само хубави фигури, с които нашият Господ Исус си е служил, за да изясни тайните на Царството небесно, но те израснаха пред нас като достъпни, интересни и необходими за знание духовни тайни. Написването на тази книжка има оамо една цел – да споделим онова, което Бог ни е открил и чрез което ни е радвал, с други наши братя и сестри, които също жадуват за познание- на истината. Предаваме в ръцете ви и на вниманието ви тази малка книжка с молитва – Бог да разшири познанието ни за Господа и за Неговите цели с човечеството.
От съставителя
УВОД
Когато прочитаме внимателно и свързано Св.Писания, много ясно ще ни стане, че Бог е имал намерение да основе на тази земя едно „видимо“ Царство и то още от създаването на човека, на когото Бог даде владичество /Битие 1:26-28/. Обаче това владичество беше. изгубено чрез „грехопадението“;’ и Сатана провъзгласи себе си като „княз на този.свят“ /Матея 4;8-10; Йоана 14:30/.’
С призоваването на Авраама Бог предприе първата стъпка за основаването на това „видимо“ Царство на земята, което прие една външна’форма в „quot;Еврейския народ“ при Моисея. Под управлението на Моиоея, Исуса Навина, съдиите и парете чак до Вавилонското пленение, сам Бог царуваше над наро-да.чрез тези човеци под формата на една „ТЕОКРАЦИЯ“ /Бoroуправление/.
При съдията Самуил еврейският народ се разбунтува против „теокрацията“ и тогава Саул беше избран от народа за цар /і Царе 9:6.7/. Но по-късно сам Бог избра за цар над евреите Давида.
Лошото управление…на неговите наследници и идолопоклон-ството на народа прекъснаха теократическо-TÒ управление в 606 год. пр.Хр, к тогава започнаха „Времената на езичниците“.
Когато изтекоха 600 години от тия „времена на езичниците“, Бог пак направи опит да оскове Своето царство на земята и ангелът Гавраил съобщи на Мария за рождението на Царя /Лука 1:26-33/.
Тридесет години по-късно Царският предтеча, Йоан Кръстител, прогласи, че Царството „наближаваше“ /Матея 3:1,2/; а когато Царят изяви себе си на Израиля, сам прогласи същото /Матея 4:17-23/; пот-късно Той изпрати „дванадесетте“ /Матея 10:?/ и „седемхесетте“, за да прокламират същото нещо /Лука 10:1-9/.
Но Царят беше отхвърлен и разпнат, основаването на Царството беше отсрочено и прие своята „тайнствена форма“ под названието „Царството небесно“.
Трябва да правим разлика между „Царството Божие“ и „Царството небесно“. „Царството Божие“ е царуването на Бога във все мира над всички Негови създания и включва в себе си времето и вечността., небето и • земята. То е духовно и „не идва забелязано“ /Лука 17:20, 21/. В него се влиза чрез „новорождението“ /Йоана 3:5/; то не е „ядене“ и „пиене“, но „правда, мир и радост в Св.Дух,“ /Римл.14:1?/.
„Царството Небесно“ е новозаветен термин и се среща само в Евангелието на Матея, където е споменато 32 пъти. Неговият характер е описан в притчите на Господа Исуса Христа, но главно в дванадесетте……
Запазена книжка, печат от пишеща машина.
Издава: Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България – Върховен съвет.
Последни коментари