д-р Елиас Ригс

 Християнски свят, Г. X, бр. 5 (V.1901), с. 88-90.

Джемс Мартино

На 3 (16) миналий януарий д-р И. Риггс, ветеранинът-мисионерин, свърши земното си поприще в дома си в Скутари, Цариград.

Ето що пише за него и неговата деятелност д-р Ал. Л. Лонг в „Christian Advocate“, органа на Методистката епископална черква в Америка.

„Д-р И. Ригс почнал своето мисионерско поприще в 1832 г. и дългият му и интензивно деятелен живот е бил прекаран в библейски работи на езици гръцки, арменски, турски и български, в превеждане и издаване разни издания на Библията и други религиозни списания. За тази работа той беше отлично приспособен. Той беше много добре запознат с еврейските и гръцки оригинални текстове, повечето европейски езици владееше доволно добре.

При това той присъединяваше инстинктите на един филолог и навика да обработва внимателна, трудолюбива и добросъвестна акуратност във всички подробности. Към Словото Божие той питаеше жарко и дълбоко благоговейна любов, и докато първата му грижа като преводач беше да изрази, доколкото свойството на езика е позволявало, точно смисъла на оригиналния текст, пак той същевременно имаше изряден вкус в употребението на езика, който е успявал да оздрави онзи достолепен стил тъй необходим за всеки превод на Свещеното Писание.

Евангелските духовни песни на източните езици дължат много на д-р Ригс, именно на неговите преводи на много от най-хубавите духовни песни, що имаме на английски, и които са назначени да се употребяват в богослужението. Много от тези духовни песни – мога специално да говоря за преведените на български – са трогнали народното ухо и са изтръгнали ответ из народните сърца, което е направило да се пеят те навсякъде из България от онези, които нищо не знаят за произхождението им.

Моето лично познанство с д-pa Ригс почна в 1858 г. От онова време нашето приятелство е било непрекъснато и твърде интимно. За мене той всякога е бил като любезен баща. По-чистосърдечен човек не съм познавал. Никога не съм прекарвал един час при него без да почувствувам, че съм се ползувал и умствено, и духовно. За мене ще бъде за всегда причина за сърдечна признателност това, дето, освен дългото ни приятелство и задружна християнска работа за тази страна, имах специалната привилегия да бъде негов сътрудник в превода на Свещеното Писание на български. Всекидневно работих аз с него около четири години. Всякога съм считал тези за четирите най-производителни години на своя живот.

Д-р Ригс е продължавал до последния час да се занимава с работа, що е вършил през целия си живот. При последното ми свиждане с него, той каза със сладка усмивка, че би желал, ако да имах време, да поговоря с него по някои точки относително преглеждане превода на Библията. След туй той прибави: „Имам и две-три нови духовни песни на български, които Ви моля да прегледате с мене.“ Малко мислих аз, че това беше последното ми стискане на онази бащинска ръка.

Д-р Ригс принадлежеше на Презвитерианската черква. С мене той беше методист, който се интересуваше и радваше тъй усърдно в успеха на Методистката черква, както и аз. Той с удоволствие сочеше на едно свидетелство за доживотно членство в Мисионерското общество на Методистката епископална черква, що беше окачено в неговото писалище. Както покойният д-р Кайлер, сърцето му беше много широко, за да се ограничи любовта му само на една деноминация. Той любеше всички Божии люде и се радваше на Божието дело, дето и да се вършеше то.

Няма по-добър противояд против песимистичната философия на днешно време, отколкото запознанството ни с добри мъже. Да е познавал човек някого четиридесет години и да може да каже за него: „Колкото повече се запознавах с него, толкова повече го любях“, е много добра опитност. Такъв човек беше д-р Ел. Ригс. Такава е моята опитност в моето приятелство с него. Бог да въздигне повече като него!“

„Ако предадем себе си на Бога и искрено приемем своя жребий като от Него отреден, то ние ще приброяваме съдържанието му и не ще обръщаме внимание на опущенията му; и било, че този жребий е слаб като на сакат човек, и тесен като на дете, пак ще намерим в него средства за струване добро, които надминуват най-доброто ни устроение и свещени притежания, които ще държат будна най-високата ни воля.“