1. Въведение
Биографични бележки върху американския и българския период на Алберт Лонг
Д-р Алберт Лонг е роден във Вашингтон, щата Пенсилвания, през 1832. Баща му работил в продължение на 50 години като активен член на Питсбъргската конференция на Методистката епископална църква. Той бил надзирател в методисткото сиропиталище в Питсбърг, а освен това бил пастир, отговорен за цял църковен окръг, поради което непрестанно обикалял от църква на църква, яздейки своя кон. В багажа си старият господин Лонг винаги носел и продавал английски библии, книги с химни и църковни песни, както и други книги с религиозно съдържание, отпечатани в Нюйоркското методистко издателство.
Алберт Лонг получава добро образование в американския колеж на Западния университет (West University) на Пенсилвания, а продължава да учи в Орегонския колеж в гр. Мидвил, където през 1852 г. завършва с отличие своята бакалавърска степен. Две години работи като учител, след което започва да учи богословие в Духовната семинария в гр. Конкорд, щата Ню Хемпшир. Той завършва отново с отличие, след което е ръкоположен за методистки пастир и получава лична покана от д-р Сайръс Хамлин (по това време директор на именития „Роберт Колеж“ в Цариград) да стане мисионер в България. По това време Лонг е член на Питсбъргската методистка конференция, председателствана от епископ Симпсън.
Решението за изпращане на методистки мисионер в България било взето на събрание на Мисионерския борд на Методистката епископална църква през 1852 г. Началото на мисията сред българите трябвало да започне успоредно с мисия сред гърците в Цариград. За българската мисия били предвидени 5000 долара. Главната причина, посочена като мисионерски мотив, била необходимостта да се подкрепи Българската православна църква в борбата ѝ за независимост, която след Кримската война (1853-1856) навлязла в решаваща фаза. Методистите считали, че трябва да помогнат на българите да имат свои собствени богослужения и свещеници. Между Гръцката патриаршия и българите по това време имало силно несъгласие по този въпрос. Гръцката православна църква принудила българите да използват само гръцки език и изпратила между тях да служат гръцки свещеници. От самото начало методистите се стремели да помогнат на българите да имат свое богослужение и свещеници. Тяхната позиция била, че Патриаршията не може и не трябва да принуждава хората да обичат църква, която полага всичките си усилия и енергия да унищожи българската национална идентичност.
На 27 юни 1857 г. Лонг се качва на кораб и започва своето мисионерско пътуване до Цариград. През септември същата година той пристига в турската столица заедно с Уесли Притиман, другия методистки мисионер в Северна България. Лонг и Притиман се установяват първо в Шумен, откъдето започват своята дейност по българските земи.
Неговата мисия в Северна България е резултат от политиката на Американския борд на комисарите за чужди мисии в Ориента (American Board of Commissioners for Foreign Missions in the Orient), който от 1819 г. започва да проявява интерес към народите, населяващи Османската империя. Оттогава до времето на Лонг Малта и Смирна се превръщат в центровете на американското мисионерство. До края на Кримската война арменските преси в Смирна печатат разнообразно евангелска литература. В Смирна американските мисионери се свързват с видни български книжовници като Константин Фотинов и Неофит Рилски.
След Кримската война американските мисионери преместват центъра на своята дейност в Цариград и директно се включват в българската борба за църковна и национална свобода. Печатницата на арменеца Минасян също се премества в Цариград. Той отпечатва преведена американска литература и подкрепя издаването на български възрожденски вестници. Д-р Лонг също отпечатва някои от своите книги в тази печатница, докато е мисионер в Шумен и Търново. Когато Лонг се мести в Цариград, той печата своето списание „Зорница“ в същата тази печатница. От началото на мисионерската си работа на Балканите Алберт Лонг се изявява като непримирим поддръжник на българската кауза срещу хегемонията на Гръцката църква. По време на престоя си в Шумен той бързо се включва в църковните битки срещу Патриаршията, с подкрепата на Йозеф Майзнер – емигрирал деец на чешкото освободително движение. Благодарение на него Лонг намира приятелско обкръжение в Северна България. движение.
През 1857 г. Алберт Лонг за първи път среща в Шумен Гаврил Илиев, тогава търговец, който по-късно става известен като първият продавач на евангелски книги. Между тях възниква истинско приятелство и през 1860 г. Илиев се присъединява към Лонг в Търново и става неговият най-надежден и доверен помощник. След като в продължение на две години изучава Библията с помощта на мисионера, Илиев отива да продължи обучението си в Цариград. Междувременно прекратява своята търговия в Сливен, Солун и Цариград. С получените пари Гаврил Илиев си купува кон и кожени дисаги, които напълва с издания на Новия Завет, в превод на йеромонах Неофит Рилски. Този превод, който е осъществен през 1840 г. с финансовата подкрепа на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД, British and Foreign Bible Society), Илиев неуморно разпространява на огромна територия от Цариград до Солун и от Солун до Видин, често с риск за живота си.
През 1859 г. Алберт Лонг остава в Търново като мисионер и успява да спечели доверието на водещи общественици, свещеници и учители. На 14 декември същата година поставя началото на първите протестантски редовни богослужения в своя дом. Като проповедник, мисионерът се сприятелява с членовете на Общинския съвет. Докато е в Търново, Лонг установява приятелски взаимоотношения с видния български писател и книжовник Петко Рачов Славейков, с когото остават близки приятели в продължение на много години.
Около 1866-68 г. в Цариград д-р Лонг дава идеята и поема инициативата за създаването на благодетелно братство „Просвещение“. То се развива като организация, свързана с Цариградската библиотека, която насърчава българското образование и подкрепя финансово много студенти (сред които известния революционер и общественик Георги Измирлиев). Активист на братството в Македония е Петър Мусевич (друг продавач на евангелски книги). През 1871 г. Петко Славейков, българският книжовник Константин Фотинов, Христодул Костович, д-р Лонг и презвитерианският мисионер и надарен лингвист Илайъс Ригс успяват след дългогодишен упорит труд да преведат Библията на съвременен български език. Този превод е добре познат като „протестантски“ или „Славейкова Библия“. Той отново е направен с пари, дадени от БЧБД. Когато д-р Лонг решава да се установи в Цариград, той извършва своите литературни и политически дейности в партньорство със Славейков, Иван Дочков, Петър Мусевич и др. Първоначално Дочков, Славейков и Лонг започват да публикуват в-к „Гайда“, в който проповядват със забележителна и безмилостна упоритост в защита на религиозното и образователно движение на българите в Македония. По-късно тази политика Славейков разгръща на страниците на в-к „Македония“, който отново се издава с финансовата подкрепа на д-р Лонг. През 70-те години д-р Алберт Лонг играе важна роля в развитието на женското движение в Северна България, особено за създаването на женски общества и за полагането на основите на девическото образование.
Д-р Лонг има също така принос в Българското национално освободително движение през 1870-те години. Чрез книжарницата на Христо Данов в Русе, той установява връзка с Киряк Цанков – заместник-председател на Централния революционен комитет в Букурещ. През 1871-72 г. Лонг и Цанков подкрепят плановете на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за южнославянско въстание. Американският мисионер обръща внимание на въстанията в Босна и Херцеговина и хвърля усилията си да събере финансова помощ за двете провинции. След жестокото потушаване от турците на Априлското въстание в България (1876), архимандрит Методий Кусев от Прилеп започва да събира подробна информация за българските жертви във въстанието. Той изпраща тази важна информация в Англия чрез учителите в Роберт Колеж, сред които е и д-р Лонг. Самият Лонг отпътува към Лондон, за да се включи в осъществяването на известната „българска агитация“ на Уилям Гладстоун. Алберт Лонг събира повече информация за българските страдания и прави подготовка за бъдещото посещение на известната депутация на Марко Балабанов (редактор на в-к „Век“ в Цариград), и Драган Цанков (бъдещ български министър-председател), която си поставя за цел да разкрие пред света нещастната съдба на българския народ след Априлското въстание и да представи исканията за тяхното освобождение.
През есента на 1876 д-р Лонг се завръща в Цариград и бързо се придвижва към областите, пострадали от турското насилие по време на Априлското въстание. Той сформира английска мисия в Пазарджик и помага на пострадалите до началото на Руско-турската война (1877-1878). След започването на войната, той се премества в Лондон и това бележи края на неговия престой в България.
Проф. д-р Славчо Вълчанов, Библейското дело в България – история, традиции и значение,
Виж http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm (достъпна към 19.08.2015).
Последни коментари