д-р Теол. Доний К. Донев
В суматохата около годишнините на СПЕЦ, 75, 80 а сега и 90, се пропуска важният факт, че петдесятното разделение през 1928г. е начална дата и на свободните Божии църкви, които обединяват вярващите водени от дарбите на Святия Дух.
В периода след заминаването на сем. Заплишни от България (1923-1926), петдесятните църкви не са оставени без ръководство или на духовен самотек. Дионисий ръкополага седем презвитера, които обгрижват осемнайсетте (според Николов/Дюлгеров) петдесятни църкви действащи по това време в България. Между ръкоположените са: Стоян Тинчев (Долни дъбник, Плевен), Борис Грозданов (Вердикал, Банкя), белобрежките братя (Перник), Иван Брошовски (Ямбол) и т.н.
При учредяването на петдесятния съюз през март 1928г., ръкоположените от Заплишни презвитери на свободните петдесятни църкви не приема поканата на д-р Николов и въпреки настоятелните му призиви категорично отказват да приемат членство в човешки организации. Самата идея за административно ръководство за тях противоречи не само на Божието водителство в църковното събрание, но и на по-ранното им отделяне от застаряващите съборни и почти изгубилите влияние методистки църкви.
Въпреки че д-р Николов успешно изпълнява мисията за която е изпратен от Асамблеи на Бога, по-голямата част от младото Петдесятно движение в България остава нерегистрирано, заради което е санкционирано и преследвано. Неотдавна публикуваните доклади на Държавна сигурност съобщават за съществуването на Божия църква (Тинчевисти) около 1922-1924г. – доста по-рано от разделението при официалното регистриране на петдесятния съюз. Организационното събрание на СЕПЦ през 1928г. само утвърждава вече съществуващото разделение между петдесятните общества, а с това и началото на Божиите църкви в България.
Това личи и от факта, че само три общества влизат първоначално в СЕПЦ. Останалите остават нерегистрирани не само заради младия и неопитен Николов, но и поради оправдания скептицизъм към държавна намеса в живота на църквата и правителствен контрол върху нейната дейност. Съвсем основателно, мнозинството гледа на организацията на Николов с едва 20 члена, като предателство към петдесятното послание донесено от Заплишни и Воронаев. Главният проблем не е просто отказ от държавна регистрация, а историческия отговорния провал да се обедини младото петдесятно движение в единна духовна сила.
Почти моментално е дадено пророчество от Спас Стефанов (бащата на п-р Тома Спасов), в чийто дом в София се провеждат петдесятни събрания. Той пътува с влака до Плевен за да го сподели със Ст. Тинчев. Думите са от книгата на пророк Исая 8:12 и посланието им недвусмислено гласи:
„Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз,
И да не се боите от това, от което те се боят,
Нито да се плашите.”
Само няколко седмици след основаването на СЕПЦ, България е сполетяна от едно от най-силните земетресения – Чирпанското (6,9 по Рихтер), последвано от две подобни в пловдивския регион (7,0 и 5,6). Засегнати са почти половин милион души, а една трета от гр. Пловдив е напълно разрушена. Загиват над 120 души и около 1000 са ранени. Земетресението е потвърждение на даденото пророчеството, особено след като са засегнати ключови евангелски църкви в Пловдив и Меричлери. Ефектът е подобен на този след пророкуваното земетресение в Сан Франциско по време на съживлението на ул. Азуза. Следва и друго потвърждение – през тежката зима на 1928-29г., когато замръзва дори Черно море, главната квартира на СЕПЦ в Бургас остава блокирана до пролетта.
С потвърдено пророчество, опозицията срещу държавно регистрирания СЕПЦ е поведена в национален мащаб от презвитерите ръкоположени от Дионисий Заплишни при първото му посещение в България. Нерегистрираните (свободни) Божии църкви акцентуват върху водителство от дарбите на Духа без човешка или държавна намеса. По-големите групи са в северна България: Разград, Плевен, Ловеч, Етрополе, Враца, Монтана, Никопол и Троян. А по-малките в селата около Ст. Загора, Ямбол и Перник. Презв. Стоян Тинчев води голямото общество в Долни Дъбник и Плевен. В Русе/Разград служи презв. Пенчо Илиев Пенев. Презв. Борис Грозданов, който е посетен от шведския евангелизатор Аксел Линдгрен, ръководи групите във Вердикал/Банкя, Перник и Разлог. В непосредствена близост до трите съюзни църкви в южна България, презв. Иван Брошовски се грижи за обществата от Ст. Загора и Ямбол до Малко Търново.
Докато движението на Божиите църкви по-късно е обединено от Ст. Тинчев, а вердикалските и пернишки общества остават в периферията на новите църкви-членки на СЕПЦ, най-голямата сред Божиите църкви около 1928г. се намира в Завет, Разградско. Ръководи се от Пенчо И. Пенев, който приема евангелизма през 1912г. Имено на него се открива името „Божия църква“ с което той продължава да нарича събранието в Завет и след като получават кръщението със Св. Дух през 1928г. Запазен е оригиналния печат на църквата, на който ясно личи името „Божия църква,” както и документи с ранните му връзки с братя Бояджиеви от Пловдив и Ст. Тинчев. Имено тези самобитна общества и тяхната духовна идентичност се споменава в архивите на Държавна сигурност като Божия църква „секта Тинчевисти” още през 1922г. – значително ранна дата за какъвто и да е организационен живот сред младото петдесятно движение в България. /следва/
Из “Житие и страдания на Божията църква”
Спространни жития и страдания на свободните Божии църкви
За прочит:
- Автобиография на Д. Заплишни (cir. 1927)
- ДА „Архиви,” ф. 319K „ЕПЦ–Русе 1927–1948,” оп. 1, а.е. 3-5
- Данаил Колев (семеен архив)
- Д. В. Дюлгеров: Петдесетници (Годишник на БФ при СУ, София, 1932)
- Динко Желев (личен архив)
- Дневник на пътуване, Мери Заплишна (cir. 1924)
- Марков, Й. „Донка Кинарева (спомени по случай 100 години от рождението й)”
- Николай Николов – служебно дело, лични документи и сем. кореспонденция (1924-28)
- Joseph Gourbalov, Birth and Early Historical and Theological Development of the Baptist Movement in Bulgaria, 2002
- Letter from Axel B. Lindgren to Boris Grozdanov (April 10, 1930)
Последни коментари