Тази година Съединените щати и България ще отбележат стогодишнината на своите консулски отношения благодарение на прозорливостта и пламенната ангажираност на един забележителен човек Асен Кермекчиев – възрожденска фигура, за която се знае незаслужно малко. Български воин, носител на отличия, виден учен и лекар, кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ и основател на Американската търговска камара в България, Кермекчиев работи неуморно за България, а по-късно и за американско-българските отношения. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на Америка в България.
Духът на тези времена е уловен от великия български писател Алеко Константинов, който посещава Световното изложение в Чикаго през 1893 г., запленен от привлекателния Нов свят. Тъкмо там Алеко замисля своя най-известен литературен герой – Бай Ганьо. Онова, което изумява щастливеца при пребиваването му в Чикаго и всъщност представлява духа, който дава живот на комичния Бай Ганьо, е именно наблюдението колко малко знаят едни за други българите и американците. В малкия български павилион, както четем в пътеписа на Алеко Константинов , “До Чикаго и назад„, на видно място има изложено розово масло, както и карта на България, така че „любопитните американки… да научат откъде идва то“.
Как Америка открива България, а България – Америка? Всичко започва с американски мисионери като Алберт Лонг по бреме на Възраждането и продължава с развитието на икономически връзки – розово масло от България за САЩ и американски селскостопански машини за България. Друг отговор е политиката – във време, когато Балканите стават силно нестабилен европейски регион. Трети отговор е имиграцията, защото хора от България се преселват в Щатите в тьрсене на един по-добър живот, било то в Ню Йорк или в Чикаго, чиито огромни кланици е видял дори и любознателният Алеко.
Първият американски консулски представител в България е олицетворение на всички тези елементи.
Роден през 1872 г., Асен Кермекчиев произхожда от семейството на патриоти, които с цялата си душа и сърце участват във възраждането на българската култура през Втората половина на XIX век. Израства с вяра в научния прогрес, в силата на образованието и с желание да види икономически напредък в своята родина. Подобно на много изтъкнати българи от онова време Кермекчиев учи в Истанбул и завършва Робърт Колидж, основан през 1863 г. от американския бизнесмен и филантроп Кристофър Робъртс. Там се предлагало първокласно американско образование без оглед на расовата или религиозна принадлежност. В Робърт Колидж Асен за първи път живее сред американци и запомня за цял живот ролята, която отвъд океанските преподаватели играят, за да напра-вят обществено достояние борбата на българите за независимост. Години по-кьсно Кермекчиев пише: „Нека не забравяме, че там (в Робърт Колидж – бел. авт.) се решаваше съдбата на България.“ След завършването Асен е награден със стипендия, за да следва медицина в Париж. Тя идва от фонд, който, в унисон с утвърждаващите се идеали за възраждане, е основан от неговия чичо – за образованието на млади българи в чужбина. Кармекчиев попива и от културата на belle epoque, като се забрьща в София елегантно облечен и с подобабащи обноски.
Станал свидетел на културния и научен напредък на Запада, Кермекчиев се прибира в родината с надеждата да я либерализира и да подкрепи приобщаването на силни държави в една Балканска икономическа федерация. С помощта на братята си, Асен навлиза в попрището на журналист и анализатор, пропагандиращ, либерализма в България в сферата на политиката и науките, както и изследователската дейност в областта на епидемиологията и здравето на населението.
Именно този интерес към балканската политика привлича вниманието на Държавния департамент към Асен Кермекчиев. САЩ признават България през 1903 г., но департаментът няма далечни контакти, нито официално присъствие. Липсват хора, способни да обяснят. България и българската политика на Вашингтон, „Ню Йорк Таймес” накратко определя положението на САЩ на Балканите така: „Има нужда от повече дипломати“.
Много от възгледите на Кермекчиев веднага привличат американците, търсещи български партньори: твърдата му вяра в здравия разум, науката и икономическия напредък; желанието му да има либерални и парламентарна реформи; интересът му към регионалната икономическа интеграция и към международната търговия. Статиите му в българския печат редовно биват препращани във Вашингтон от Генералния консул в Букурещ, който пише през 1910 г.: „Почти не минава ден без повод да му се обадя за един или друг вид сведения, свързани със събития в България… Наистина не зная как бих могъл да изпълнявам голяма част от нашата работа във връзка с България, ако той не ми оказваше помощ“.
Кермекчиев е най-подходящата възможност за по-голямо сближаване на САЩ и България. Той е в приятелски отношения с българския цар Фердинанд и познава лично повечето членове на кабинета. През януари 1912 г, е назначен за консулски представител на Америка. Няколко месеца по-късно, в попълнения от него според изискванията формуляр, прави впечатление, че той вписва министър-председателя и министър на външните работи, министъра на войната и бившия министър на правосъдието като главни референти от българска страна, както и изтъкнати лекари и мисионери в ролята на американски референти.
По това бреме житейските трудности, на които е изложен Кермекчиев като политически журналист, го принузждават да започне собствена лекарска практика. И макар, че е сравнително заможен млад професионалист с годишеи доход от около 2900 долара (приблизително 66 000 долара в наше време), той живее скромно със сестрите си в малка къща близо до Военния клуб в центъра на София. Именно там, на улица „Аксаков“, се обособява малка канцелария, която съхранява библиотеката на Консулството и печатите.
Maria Todorova liked this on Facebook.