Арест и заточение на п-р Иван Воронаев

Извадки от Живот и служение на Иван Е. Воронаев: Разширено юбилейно издание, включващо ИСТОРИЯТА на ДЕЦАТА на ВОРОНАEВИ, КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА на ИВАН ВОРОНАЕВ и ПЪРВИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ в БЪЛГАРИЯ (ИК „Игъл-2001“)

Доний К. Донев

Неминуемо, огромното влияние на едно такова национално движение не може да не попадне под наблюдение на болшевиките. След като е узурпирана всяка форма на организиран живот в Русия, а всеки водач със свободно мислене или визионер на каквато и да е свобода е изпратен в концлагерите на Гулаг или убит на място, атеистичното правителство се обръща към единствената организация извън КПСС, която може да събере хиляди на едно място  – Христовата Църква. Гонението на евангелските общества е наредено отгоре и проведено в поетапен ред.

Първоначално, през зимата на 1929 г., сем. Воронаеви е изхвърлено от дома им на ул. „Жуковская” No.22,[1] а Воронаев е постоянно привикван за разпити и тормозен от комунистическата милиция.[2] Когато приятелско семейство ги приютява в дома си на ул. „Артеома” No.8,[3] Иван е арестуван отново и жестоко пребит.[4]

В началото на следващата година над 800 руски пастори са арестувани и заточени.[5] Някои от най-близките съработници на Воронаев, между които Б.Р. Колтович, са отведени от чекистите на КГБ.[6] Иван знае, че и неговият арест наближава, но въпреки това остава в Одеса и продължава да проповядва. Синът му Пол си спомня как го чува да се моли „… просейки от Бога дни на сила и кураж…”

И тогава се случи. Бе студена зимна нощ и всички бяхме заспали. Сигурно бе след полунощ. Разбудиха ни многобройните удари по вратата и викове: „Отворете вратата в името на закона!”[7]

След пълно претърсване на квартирата им, комисарите конфискуват кашони с Библии и религиозна литература, а заедно с тях е отведен и п-р Иван Воронаев.

„Майка вървеше тихо до него. В един-единствен момент, животът й се превърна във вакуум; съпругът и бе отнет, шест деца, за които да се грижи, най-малкото от които само на три години. Как би могла да издържи!… Още веднъж татко прегърна мама, опитвайки се да я насърчи с думите: „Кураж” скъпа Катюша. Бог ще се грижи за теб… върни се и прибери децата. Скоро всичко ще бъде добре…”[8]

В следващите няколко месеца п-р Воронаев е преместван постоянно от един затвор в друг, „бит, изтезаван, без да може да има посетители или лична поща. След това, без съд е заточен до живот в затворите на Сибир”.[9] Един-единствен път, вторият му син Питър (Петя) е допуснат да го посети в концлагера за около седмица. Съвсем сам Петя поема трудното пътуване, което му отнема 11 дни с влак от Москва до Котлас, параход до Иствам, а от там скрит в затворническия камион до концентрационен лагер УФТ-Уза, където е баща му. [10] Това е последният път когато някое от децата на Воронаев го вижда.

[1] Voronaeff, Paul. Christians under the Hammer and the Sickle, 40.

[2] Ibid, 39.

[3] Letter to Aid to Political Prisoners. Assemblies of God Archives – Springfield, MO.

[4] Voronaeff, Paul. Christians under the Hammer and the Sickle, 42.

[5] Perkins, Noel. Letter to Commissioner General of Immigration (July 27, 1934). Assemblies of God Archives -Springfield, MO., 1. McLeod, Hugh. Christianity: World Christianities c. 1914-c. 2000 (Cambridge: Cambridge University Press, 2006), 97.

[6] Voronaeff, Paul. Christians under the Hammer and the Sickle, 43.

[7] Voronaeff, Paul. My Life in Soviet Russia, 32-3.

[8] Ibid, 35.

[9] Voronaeff, Paul. Russian Nightmare.

[10] Voronaeff, Paul. My Life in Soviet Russia, 37.