Моята Петдесятница

Доний К. Донев

Силата на Петдесятното движение, неговата ефективност и успех, не се дължат на изключителни лидери, схоластична теология или стратегическо планиране. Зад него не стоят могъщи мултикорпорации, глобални консорциуми, политически алианси или институционна интелигенция. Напротив, Петдесятното движение се гордее със своето бедно и смирено начало, семпла теология и умението да оцелява през кризи и гонения. Защото силата на Петдесятница не е нищо друго, освен личното и свръхестествено преживяване на Святия Дух.

Ето защо, централна част от Петдесятната вяра е даването на свидетелство. Всеки вярващ може да свидетелства за своята лична среща с Бога и трансформацията, последвала това преживяване. Това свидетелство не може да бъде имитирано. То се вижда ясно и реално в живота на вярващия и не може да бъде спряно от гонения или репресии. Историята, която тези свидетелства корпоративно създават, трябва бъде разказвана, защото тя прави Петдесятница лична и наша.

Аз преживях Петдесятница в Ямбол по време на първата евангелска конференция след падането на режима, където Бог ме кръсти със Святия Дух с белега говорене на езици. Моето лично преживяване на духовното кръщение направи Петдесятница повече от историческо събитие или Библейски нератив, повече от теологическа терминология или пасторска проповед – то я направи моя, лична Петдесятница, мое свидетелство и моя надежда за вечността.

Но моята Петдесятница нито започва, нито спира там. Тя следва историята на четири петдесятни поколения в семейството ми и продължава в малката църква в Правец, където видях и свидетелствам, как в едно свръхестествено съживление Бог промени живота на стотици.

Като пето поколение петдесятен вярващ и като български петдесятен проповедник, аз не мога да не се гордея с петдесятното си наследство. Не мога да не се гордея с факта, че петдесятното движение е оцелявало през комунистическите гонения и продължава да бъде инструмент в ръката на Бога, чрез който само за последните две десетилетия стотици хиляди българи са намерили спасение и са преживели своя лична Петдесятница.

Но дори и с тези успехи моята Петдесятница съвсем не е перфектна. Тя познава разделенията и болката. Тя знае как да минава през гоненията и умее да разпознава враговете отвън и отвътре. Тя е белязана с цената на приятели, които стават предатели, дори и без трийсет сребърника. Защото моята Петдесятница има и моя Голгота.

Тя умее да помни и да разказва, защото знае, че онези, които забравят историята, са обречени да я повтарят. Разказът й запазва библейската идентичност, непроменена от гонения, кризи и страх. Тя знае, че ония, които живеят в спомените, са обречени на безбъдеще и затова смело гледа напред, там където вярата в Бога побеждава завинаги.

Моята Петдесятница не е забравила десетките хиляди, които въпреки че са я преживели, днес предпочитат да не са част от нея. Тя знае тяхната болка и огорчение, а често и страх. Но въпреки това ги помни и ги чака, и не може да ги забрави. Тя остава в техните сърца завинаги, до самия край, защото иначе не би била истинска.

Въпреки всичко и въпреки всички, тя остава моята Петдесятница. И дори, че е рана до рана, тя продължава да говори истината, дори когато е заплашвана и гонена. Тя издига гласа си за безгласните и защитава делото на немощните. Тя не се плаши дори от смъртта защото тя винаги побеждава.

В зората на шестото Петдесятно поколение в България, аз съм отново уверен, че моята Петдесятница не може да бъде манипулирана от човешки планове или повлияна от човешки провали. Предателите я правят само по-силна, гонителите я правят само по-издръжлива, огнените пещи я правят само по-чиста, а затворническите решетки по-свободна.

Библейската история е все още вярна и днес. Има ли Голгота, непременно има Възкресение. Има ли кръст, непременно има кръщение. Има ли предаване, има и Петдесятница.

Ето защо, моята Петдесятница съвсем не спира до тук. Тя не може да спре и не може да бъде спряна. Моята Петдесятница продължава …