Американският колеж в Самоков

Христо Ярловски

Американският колеж има своята 60-годишна история, свързана със Самоков. Първоначално колежът е открит в Стара Загора, но след една епидемия от коремен тиф в тамошния край се взима решение да се намери друг български град, населението в който има по-добри хигиенни навици.

Американските мисионери се спират на спретнатото и чисто градче в подножието на Рила с доказан възрожденски дух, а съгласно условията и с пословични хигиенни навици, с почистени домове и улици.

Най-напред през1870 г. е преместен девическият колеж, а на следващата година и мъжкият.

Консервативните самоковци не са били особено благосклонни към новото учебно заведение, въпреки че то внася една нова култура и дух в бедното градче.

Ябълката на раздора е била на религиозна основа – в колежа се проповядвало протестантството, на което се поддали и някои самоковци. Като противодействие ръководството на тогавашната Самоковска епархия открива в Самоков Духовна семинария, която се е намирала на мястото на сегашното училище “Митрополит Авксентий Велешки”.

Често явление в града били бурни религиозни спорове между семинаристи и колежани, а когато в тези спорове се намесвала и трета страна – гимназистите от самоковската Педагогическа гимназия /в която били много популярни атеистичните кръжоци/, се стигало и до по-сериозни инциденти.

Наличието на такива престижни учебни заведения – Педагогическа гимназия, подготвяща учители за българското образование, Духовна семинария, подготвяща свещеници за Православната българска църква, и единственото в страната чуждестранно учебно заведение – Американския колеж, издига авторитета на нашия град като водещ образователен център. От тогава е и популярната по това време песен: “Самоков е център на просветата…”

В Американския колеж не само преподавателите, които предимно били американци, но и обслужващият персонал задължително са били с протестантско вероизповедание. На това основание през1903 г. за печатар в колежа е назначен Георги Димитров. Неговата майка в града е била известна като Парашкева протестантката. Особено активни протестанти са били семейство Баръмови, чиято снаха Магдалена е сестра на Георги Димитров и майка на Любчо Баръмов, загинал като партизанин – политкомисар на Трънския партизански отряд.

Протестантите изграждат свой храм в центъра на града, който и в момента е действащ. Оформят и свое протестантско гробище в горната част на града, над някогашната фабрика “Бъдащност” /впоследствие месокомбинат “Родопа”/. В това гробище след смъртта й е погребана и баба Парашкева.

Независимо от конфликтите, Американският колеж е изиграл важна роля в развитието на Самоков. Благодарение на него градът е един от първите в страната, в които са прожектирани филми, играли са се футбол, баскетбол, карали са се ски, кънки, на специално изградени площадки прощъпулник прави хокеят.

Колежът издава собствен вестник, списание, печатни годишници, правят се научни известия, публикуват се произведения и разработки на колежаните. В продължение на много години випускниците на колежа са част от политическия, индустриалния и интелектуалния елит на България.

Ръководството на учебното заведение, което е разполагало със сериозен за времето си финансов ресурс, е подпомагало бедните самоковски семейства. Помощите обаче са се раздавали срещу действително извършена работа – почистване на Боклуджа и Искъра, на Ридо, Лаго, залесяване около града и т. н.

След неколкократни неуспешни опити през1923 г. общината взима окончателното решение и се договаря с ръководството на колежа за неговото изместване. Общинарите дават петгодишен гратисен период до1928 г., през което време са били построени новите сгради на колежа в Симеоново. На това място учебното заведение съществува до1944 г., когато е окончателно закрито, а в сградите се нанася школата на МВР.

През1990 г. в България се промениха доста неща. Тогава от група ентусиасти в Самоков възникна идеята да се възстанови колежът. Подхвърли я Кръстан Дянков, известен български преводач на американска литература, основал в града ни група, наречена “Приятели на САЩ в България”. Кръжокът се събираше в някогашния Дом на учителя – реставрирана възрожденска сграда /Бутиловата къща, която е била щаб на руското командване по време на Руско-турската освободителна война/. Впоследствие тази сграда, реставрирана с много средства, дадени от Общината, беше реституирана.

На мен като кмет на Самоков ми беше възложено да запозная американското посолство с тази идея и да поискам съдействие от американските институции за нейното реализиране.

Спомням си първото ми посещение в американското посолство. В София валеше като из ведро. Влязох мокър до кости. Посрещна ме секретарят на посолството Джон Мензес. За мое учудване той знаеше за идеята за колежа и за самоковската група “Приятели на САЩ в България”, а на мен освен името, ми знаеше и биографията.

Разговаряхме надълго и нашироко за самоковската история на колежа. Събеседникът сподели, че в САЩ продължава да съществува /и то със сериозен финансов ресурс/ фондацията, която на времето е издържала учебното заведение. Г-н Мензес ме уведоми, че предстои представители на фондацията да посетят България и са готови да реализират нашата идея в още по-сериозен мащаб – Американски университет. Договорихме се, че ние ще бъдем поканени на тази среща, за да уточним подробностите и условията за изпълнението на това мащабно начинание.

Неочаквано таи дея беше подхваната от популярната и влиятелна по това време Зелена партия на Каракачанов. Те организираха многолюден митинг в Южния парк на столицата, който мина под мотото “Да възстановим Американския колеж в Самоков”. Беше открита подписка, в която за един ден изразиха своята подкрепа над 5000 човека. Своя подпис сложи и тогавашният посланик на САЩ в България – Сол Полански. Събитието беше широко отразено от всички национални медии.

След няколко дни Сол Полански дойде на посещение в Самоков. Запознахме го с нашата идея колежът да се настани в сградата на Спортното училище /тогава целият комплекс там се стопанисваше от това учебно заведение/.

Посланикът прояви интерес да разгледа училището и беше приятно изненадан от добре поддържаната база. “Тя сякаш е проектирана за американски колеж – със сериозен учебен корпус, голям спортен комплекс, общежитие, просторен терен”, сподели Сол Полански с мен.

Предстоеше срещата с фондацията, за която ние се готвехме усилено.

Срещата не се състоя. Всъщност – състоя се, но не със самоковци, а с благоевградчани.

Делегация от току-що появилите се самоковски демократи беше посетила посолството със следното искане – задръжте нещата една-две години, докато дойдем на власт, и тогава ще го направим колежа ние, а не комунистите.

Междувременно идеята и прокараният от нас път бяха прихванати от ръководството на Благоевград с подкрепата на всички местни политически сили и Американският университет – едно от най-престижните висши учебни заведения в България, отиде там.

 

Христо Ярловски