По калдъръмите на Сахат тепе, на улица „Лейди Странгфорд“, се издига един забележителен архитектурен паметник – неоготическата евангелска съборна църква в Пловдив. Сградата е позната на болшинството пловдивчани най-вече покрай безкрайните им обиколки в търсене на място за паркиране близо до Главната. Този септември, обаче, имате много по-добра причина да се задъхате по стръмните улици на тепето, защото каменния християнски храм е част от Юбилейната програма на Нощта.
Началото на протестантската общност в града е положено още по време на Османската империя, когато група американски емисари идват тук, за да превеждат Библията. Техните имена още се пазят в двора на църквата, издялани върху паметни плочи. Половин век по-късно, броят на местните протестанти нараснал значително, но сбирките им все още се състояли в малки фамилни къщи. Преследвани заради религията си, много хора от съседните села се установили в по-толерантния Пловдив. През 1900 г., по време на управлението на кмета Никола Чалъков, било закупено място в подножието на Сахат тепе, за построяването на първата протестантска църква в Пловдив.
Без съмнение най-сериозна заслуга в начинанието имал един американски мисионер на име д-р Джордж Марш или Георги Марш, както го превели местните. Чужденецът пристигнал в България уж за малко, но останал тук до края на живота си – цели 40 години. Освен инициатор на стоежа, той бил негов основен спонсор. Авторът на внушителната църква е знаково име в българската архитектура – арх. Георги Фингов.
Дизайнът се оказал сложен за изпълнение и инициаторът Георги Марш няколкократно сменял строителите, защото не одобрявал работата им. Тогава се появил младият и сръчен родопски дюлгерин от с. Карлуково (днес Славеино) Славо Райчевски. Той сам сформирал група от майстори и съумял да изпълни всички изисквания на педантичния д-р Марш. Като признание за добре свършената работа българинът бил поканен да замине да строи в чужбина срещу завидно възнаграждение. Въпреки това той отказал, защото не искал да се раздели с близките и отечеството.
Издигнатият храм бил висок 25 метра, изграден изцяло от дялан гранит, добит на място от кубиците скална маса останали след разчистването на площадката и оформянето на основите. Вземайки предвид мащабите на сградата, липсата на строителна механизация по това време, сложния терен и използваните материали, трябва да признаем строителното майсторство на родопските дюлгери.
Официално църквата била осветена през 1903 г.
Дървени релси с греди, върху които лежали тежки каменни блокове, съставлявали конструкцията. Фасадните стени били изпълнени с фугирана каменна зидария, с пояси от видима тухлена зидария. Външна мазилка била използвана само по корнизи, рамки на врати и прозорци и други декоративни елементи. Покривът създал много трудности – заради силния му наклон всяка керемида трябвало да бъде продупчена и завързана с тел. Стъклописите, както и металните прозорци, били докарани от чужбина. След вековното си съществуване, храмът все още се извисява гордо и в удивително запазено състояние. Той остава единствен представител на неоготическата архитектура в Пловдив.
Макар и задушена от съседните постройки, без необходимата дистанция за цялостно възприемане, сградата буди възхищение и до днес. Отвътре църквата е семпла и изчистена, изцяло в духа на протестантската религия. Декоративният дъсчен таван и внимателно мащабираното пространство обаче успешно въздействат на посетителя. Липсва олтар, а пасторът говори от амвон. Църквата се озвучава от цели три органа, дарени от братска църква в Германия.През десетилетията Евангелсата съборна църква е била дом и люлка на редица необикновени организации: женски въздържателен съюз, мъжка въздържателна дружина, мисионерски, детски и благотворителни дружества.
Евангелската църква в Пловдив https://t.co/B2Mu8yNuGE
Ivanka Shopova liked this on Facebook.
Evgeni Kirilov liked this on Facebook.
Viara Simeonova liked this on Facebook.
Рут Кожухарова liked this on Facebook.
Tonka Tileva liked this on Facebook.
Stoqn Raikov liked this on Facebook.
Milko Piperkov liked this on Facebook.
Rachele Demireva liked this on Facebook.
Petar Niculaef Petrov liked this on Facebook.