Един български образ на Америка, видяна от цариградския Робърт колеж

Според кореспонденцията на Асен Христофоров

Николай Аретов

Ще се опитам да се докосна до един несъмнено важен проблем през призмата на един ограничен, но доста богат корпус от текстове. Проблемът е образът на американската литература и култура и неговата еволюция във времето, а корпусът от текстове са главно писмата на Асен Христофоров. Хронологическият обхват е края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. Попътно става дума и за други текстове от следващите десетилетия.

Общата еволюция на българските представи за литературата на Съединените щати изглежда относително ясен проблем, особено за времето след Втората световна война. В първите години у нас се разпространява американска популярна литература (главно криминални романи) и особено филми, които изместват популярните по рано немски образци. След национализацията на издателствата (1947) и оттеглянето на Съюзническа контролна комисия издаването на американска литература рязко намалява, а критиката, доколкото се занимава с нея, от една страна громи империализма, а, от друга, извежда на преден план подчертано социални и критични спрямо „капиталистическата действителност” творби. Постепенно започва процес на либерализиране, по-точно – на нормализиране, който следва аналогична линия в Съветския съюз, като в него се наблюдават остри завои и ограничения. Сред най-ясните примери за завои е случаят със Джон Стайнбек, който първоначално е възприеман като ценен автор, свързан с комунистическите идеи, а след изказвания за Виетнамската война (1967) – като идеологически враг. Под ограничения разбирам например отношението към Е. Хемингуей, който е издаван още през 60-те години (първите преводи са от 40-те), но обвиненията към български автори в подражаване на Хемингуей (В. Попов и др.) имат ясен негативен смисъл, въпреки че не водят до особено тежки последици.

Някак неусетно и още преди началото на Перестройката (1985 г.) читателите в НРБ познават значителна част от канона на американската литература, който дори е представян като безспорна ценност. Изключенията са при съвременните автори, които са подозрителни, към отделни автори с антисъветски изказвания и при популярните жанрове – издаването на нов превод на класическия популярен роман „Отнесени от вихъра” (1986) през 80-те години не само достигна рекордни тиражи, но и се превърна в събитие, в някакъв смисъл – в знак на либерализирането на издателската политика през Перестройката. Малко по-рано сходна съдба, макар и в по-малък мащаб, имат първите преводи на Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет и др., започнали да излизат през 70-те години ¹, но разгърнали се през 80-те и, разбира се, през 90-те. Интересното при тях е, че подборът на заглавията бе осъществяван от Б. Райнов пряко или косвено (през монографията му „Черният роман” ²). Така че, струва ми се, падането на Берлинската стена не доведе до някакви значителни промени в българските представи за американската литература, която вече имаше статута на образцова.

При един по-повърхностен поглед може да се направи неточният извод, че американската литература е имала подобен статут преди войната, който е подронен от политическия съюз с нацистка Германия, в още по-голяма степен – от обвързването с СССР, и е възстановен след „размразяването”, по време на „Перестройката” и особено след падането на Берлинската стена. Струва ми се, че картината е по-сложна и през първата половина на ХХ в. американската литература постепенно и не окончателно се приближава до подобен статут.

Изграждането на един подчертано позитивен, понякога утопичен образ на Америка започва още преди Освобождението и неговите следи могат да се търсят в текстове на К. Фотинов, Л. Каравелов и др. ³ Акцентът в този образ е в развитието на техниката, в извоюването на политическата независимост от метрополията, в развитието на образованието и техниката, в модерните социални отношения и пр. Ако проследим изграждането на образа на американската литература сред българите ⁴, може би ще забележим, че в началото, донякъде и поради активната дейност на Британското и чуждестранно библейско дружество (British and Foreign Bible Society) и Американското библейско дружество (American Bible Society) до българите достигат текстове от Америка, които имат нравоучителен в най-широкия смисъл на думата, характер – такъв е случаят с първият превеждан американец Бенджамин Франклин, или литературни произведения със сензационен характер – Е. А. По. ⁵ До тях се нареждат множество текстове за техническото развитие, за екзотиката на Дивия Запад (П. Р. Славейков), но не толкова творби, обградени с ореола на авторитетна литературна класика.

Това отношение се запазва и след Освобождението, то може да бъде открито и в знаменития Алеков пътепис „До Чикаго и назад” (1893-1894). В края на ХIХ и през първата половина на ХХ в. тази представа, разбира се, еволюира, но нещо от нея се запазва. Постепенното повишаване на статуса на американската литература (и на другите изкуства) в очите и на европейците, и на българите през първата половина на ХХ в. е интересен проблем, който, заслужава специално внимание.

За възприемането американската литература като почти периферно явление без изключителен културен статут косвено говорят писмата на младия Ас. Христофоров, който наистина по образование не е литератор, но проявява сериозен интерес към литературата. При това, като възпитаник на Робърт колеж в Цариград, той е в някаква степен и американски възпитаник. Друг, не съвсем маловажен въпрос, е присъствието на американската литература в програмата на колежа. От запазените документи ⁶ се разбира, че за целия период на обучението Христофоров е учил единствено френска и руска литература (и двете на английски) през 1930-31. Други литератури не са посочени, но от други източници е известно, че по някакъв начин е изучавал Шекспир и Милтън. ⁷ Като че ли самите американски образователни институции по това време не приписват особено висок статут на американската литература.

Няколко думи за Асен Христофоров (1910-1970). Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1924-1931), след това London’s School of Economics (1934), връща се в България, отдава се на академична кариера и съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която се радва на заслужена широка популярност.

През 30-те и 40-те години излизат забележителните му икономически трудове. (Христофоров: 2010) Младият учен, член на кръга „Звено”, не попада сред първите жертви на режима. Но в края на десетилетието съдбата на Ас. Христофоров се преобръща – наскоро избраният професор в Държавното висше училище за финансови и административни науки, което по негово време и с негово участие става част от Софийския университет, е уволнен през 1947, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене (1951 – 1952). До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др.

Писмата на Ас. Христофоров от Робърт колеж, а след това и от Лондон представляват невероятно богат източник на сведения за неговите читателски интереси. В много от тях, особено от Цариград, се споменават прочетени и купени книги, гледани театрални постановки, опери, концерти, както и някои филми. По време на следването литературата като че ли преминава на по-заден план, а Христофоров се изказва снизходително за предишните си увлечения, но интересът му към литературата (и особено към театъра) остава.

Няколко неща се открояват още при първия поглед. Христофоров постъпва в англоезично учебно заведение в Цариград, но погледът му за дълго е насочен на първо място към френската литература. Причината да пише за френски автори и творби на семейството си е свързана вероятно и с факта, че майка му и брат му четат френски, а не английски. Майката знае поне още немски, но немската литература практически отсъства от писмата на Асен; „бате Гаврил”, вторият съпруг на майка му, с когото Асен е в отлични отношения, знае английски, но в писма до него доста по-рядко става дума за литература. Това обаче е само част от обяснението, а фактът е, че в Робърт колеж Христофоров изучава и чете френска литература, почти винаги на френски, в отделни случаи на английски. Англоезичната литература идва на второ място, не липсват и свидетелства за това, че Христофоров чете руски и български автори.

Втората лесно забележима особеност е в това, че, особено в началото Асен напълно обяснимо следва препоръките на своите учители и споменава предимно включените в учебната програма канонични писатели, както и автори на юношески романи; малко по-късно интересът му се насочва и към отделни съвременни романисти. Първото споменаване въобще на литературна творба е от 1926 г. и става дума за няколко книги на американеца Марк Твен, които петнадесетгодишният бъдещ писател чете на английски (The Adventures of Tom Sawyer, T. S. abroad, The Jumping Frog [The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County – разказ], [Adventures of] Huckleberry Finn, A Detective story and others) и ги намира за „ужасно интересни и смешни” ⁸. След него се нареждат други популярни автори като Уолтър Скот (романа „Пиратът”), като сред тях единственият друг американец е Франсис Крауфорд ⁹.

Освен канонични, представата на младият Христофоров за литература е и европоцентрична. Струва ми се, че това не е някаква индивидуална особеност, а белег за общата представа по това време, споделяна дори от възпитаниците на Робърт колеж.

Струва ми се дори, че тази представа е по-обща. По подобен начин по това време са виждани не само другите изкуства, както и днес най-познато е американското кино, а дори и другите сфери на културата в най-широк смисъл. Америка вече е разглеждана като страна на богатството (в крайна сметка американец – президентът на Робърт колеж – Кейлъб Гейтс (Caleb F. Gates, Jr) – осигурява финансова подкрепа на Асен за следването му в Лондон), но все още като култура провинция, която не е особено привлекателна. За младия Асен Америка е и страна на спорта и той разпалено разказва на брат си за новите спортове, които е започнал да практикува в Цариград (наред с футбола и атлетиката, особено важен е свързаният с Америка баскетбол, споменава се и base-ball), за спортна екипировка и пр. В запазената кореспонденция на Асен, често става дума за избор на университет – за него, за брат му и за сестра му. Предпочитанията са за извън България – освен Лондон, се обсъждат Париж и Женева, споменава се със снизхождение Нанси („Изглежда, че всичките селянчета от цяла България са си дали среща в Нанси.” ¹⁰), въпреки че в крайна сметка, по финансови причини, Веселин и Адриана се записват в Софийския университет. ¹¹ Възможностите за следване в САЩ не се обсъждат, вероятно и поради географската отдалеченост. Същевременно трябва да се държи сметка, че по това време в двупосочното по принцип движение пред Атлантическия океан на желаещите да придобият по-висока култура като че ли по-масово се осъществява от Америка към Европа.

Сред многобройните споменавания на литературни творби, театрални пиеси и филми, американските произведения са малко и отношението към тях също е повече или по-малко европоцентрично. Вероятно най-интересно е мнението му за Синклер Луис:

Прочетох една книга от Sinclair Lewis, американец, за когото се говори, че ще вземе Нобеловата премия. […] „Elmer Gantry” [„Елмър Гантри”] – говори за американските пастори – протестанти, за американците въобще, много саркастично. Пише на диалект, никак не е художествено, но пък това е защото пише за американците, за които само най-прозаично и вулгарно трябва да се пише. ¹²

Заслужава си да се отбележи, че интересът към американския автор е свързан с евентуалното получаване на европейската, все пак, нобелова награда, която С. Луис наистина получава през същата 1930 г.

Любопитни са и представленията, които учениците организират в Робърт колеж, както и начина, по който Асен ги представя. Те не са свързани с изучаваните канонични автори, а с по-популярни съвременни творби. През 1927 г. колежаните поставят „Котката и канарчето”, Асен не споменава автора – американският драматург Джон Уилард (1885 – 1942), а пиесата е съвсем нова, от 1922 г.
Заслужават внимание и коментарите на някои филми, за които Асен пише до семейството си от Цариград. Силно впечатление му направила мелодрамата Quand la chair succombe [„Пътят на всяка плът”, The Way of All Flesh, 1927] с Емил Янингс. Всички в салона плакали. И той барабар… ¹³ От Лондон реакцията му към друг образец на жанра, този път с участието на Грета Гарбо, е по-различна: „Втръсна ни от припадъците ѝ.” ¹⁴

Може би трябва да се уточни, че Е. Янингс (Emil Jannings,1884 – 1950) е европейски актьор, роден в Швейцария, започнал и завършил кариерата си в Германия, но филмът е от успешния му холивудски период. Грета Гарбо също е европейка, която започва кариерата си в родната Швеция, продължава с филма на немския режисьор от австрийски произход (родният му град Рoуднице-над-Лабем е в днешна Чехия) Георг-Вилхелм Пабст „Улица без радост” (1925), преди да се превърне в холивудска звезда. Т.е. и двамата американски филмови актьори, които Асен споменава, са с европейски произход. Това всъщност са може би единствените киноактьори, за които той говори; в писмата му става дума и за няколко значими фигури в британския театър, както и за (европейски) музиканти.

Като свидетелство за общите нагласи на читателските предпочитания на българската публика писмата на младия Христофоров са отностелно надежден източник, свидетелстващ за по-общи нагласи по това време. И той разкрива един не толкова престижен образ на американската литература, а и култура. Тя като че ли предлага преди всичко юношески четива, приключенски повествования, тя се обогатява от присъствието на европейци в нея (а не обратното). Образователната система, през която се оформя Асен (включително Робърт колеж) не изгражда някакъв възможен канон на американската литература, която по това време като че ли е склонна да се самоколонизира. Някаква подобна представа се носи и от „Безкраен празник” на Ъ. Хемингуей¹⁵, а и от „Един американец в Париж” (1928) на Дж. Гершуин.

Десетилетия по-късно, в доста по-различна среда Христофоров се налага като един от водещите преводачи от (а и на) английски. Ако през 50-те години, когато излизат първите му преводи, американската литература все още не си е спечелила престижния си днешен статут, то през 60-те отношението към нея бързо се променя. Преводаческите предпочитания на Христофоров са предимно британски – Х. Фийлдинг (1956), Ем. Бронте (1956), Дж. К. Джером (1964), Дж. Джойс (посмъртно за преводача издание на „Дъблинчани”, 1973); към този списък могат да се прибавят предговори и статии за Шекспир и Текери. Ясно е, че субективните предпочитания на Христофоров са към литературата от страната, в която е следвал (и в която, парадоксално, той се е най-отдалечен от литературата). Дали обаче това може да се приеме като запазване и на европоцентричната му представа за световната литература? Мисля, че до известна степен е точно така. По-сложен е отговора до каква степен тази представа е показателна за времето, а и за някаква социална група, към която Христофоров принадлежи.

Все пак, американската литература присъства сред преводите на Христофоров – „Белият зъб” (1956) на Дж. Лондон. Христофоров е и редактор на превода на „Старецът и морето” на Хемингуей и съставител на сборника „Седем разказа за седемте океана” (1966), в който са включени няколко американски автори. Христофоров явно държи на работата си по „Старецът и морето”, смята я за важна и престижна, щом я включва в своето Заявление до директора на Икономическия институт към БАН „да бъда допуснат да участвам в конкурса за старши научен сътрудник по икономика на капиталистическите страни” от 13 ноември 1959. ¹⁶

Сборникът „Седем разказа за седемте океана” (Варна, Г. Бакалов, 1966, 2 изд. 1980) включва произведения от седем автори, като пет от тях са преведени от Христофоров (Франк Стоктън, Уилям Скорзби, Стийвън Крейн, Е. А. По и Дж. Конрад), а другите – от Тодор Вълчев (Дж. Лондон) и Невена Розева (Х. Мелвил), като при Мелвил съставителят е използвал глава от публикувания превод на „Моби Дик”. Всички те, с изключение на Скорсби (William Scoresby, 1789 – 1857) са американци; всички те са представени по-скоро като високи образци на популярната литература. До известна степен същото важи и за Дж. Лондон – един автор, когото Христофоров цитира в свое литературно произведение:

От цялата му фигура лъхаше някаква спокойна, кротка самоувереност, която ми напомняше героите от популярните романи на Джек Лондон. ¹⁷

Образът на Америка и нейната литература в съзнанието на младия Асен е сравнително ясен. Ако сгъстим малко боите, става дума за географска и културна периферия, видяна откъм европейския център. Една битова реплика на тийнейджъра поставя Америка редом с Африка и Австралия, не дори с Азия:

Бате Стефан е видял Америка, сега ще види и Африка, а после може би ще се запъти и към Австралия. ¹⁸

Представата на Христофоров в годините на неговата зрялост е, разбира се, по-различна. И все пак, и тогава той като че ли свързва американската литература преди всичко с високата популярна литература, с повествования за приключения, а не толкова с някакви образци на респектиращ канон или на модерно писане. Дали такова е представата на съвременниците му в България, и особено на хората от неговия кръг, на литераторите, с които той е свързан (очертаването на този кръг не е толкова лесна задача, която трябва да бъде разглеждана отделно). Едва ли мнозина са споделяли изцяло подобна представа, вероятно в Лондон Христофоров е възприел и елементи от британската метрополийна представа спрямо бившите отвъдморски колонии. Но едва ли това може да бъде цялостното обяснение.

Доклад на конференцията Феноменът Америка в българската литература – От романа до гротеската и по-нататък
(110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)
4 дек. 2012 НБКМ.

Бележки

¹ Чандлър, Р. Високият прозорец. Прев. от англ. Радка Лафчиева, Жечка Георгиева. София : Нар. култура, 1976.

² Вж. Райнов, Б. Черният роман. С.: Наука и изкуство, 1970; Райнов, Б. Масовата култура. С.: Наука и изкуство, 1974.

³ За представите на българите за Америка и за рецепцията на американската литература преди Освобождението на България вж. Конев, Ил. Америка в духовното пространство на Българското възраждане. С.: УИ Св. Климент Охридски, 1996; Филипов, Вл. Проникването на английската и американската книжнина в България през Възраждането. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2004; вж. и Аретов, Н. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. – Литературна мисъл, 1983, № 4.

⁴ Не без основание Вл. Трендафилов настоява, че в началото названието „Англия” е редукция на „Британия”, която включва и отвъдморските колонии. Вж.Трендафилов, Вл. Неизличимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. С.: Кралица Маб, 1996, с. 72 и сл.

⁵ Вж. Аретов, Н. Една мумия коментира Българското възраждане. Непозната адаптация на Едгар По от 1874 г. – Литературна мисъл, № 2, 2009, с. 65-76.

⁶ Certificate, April 21, 1931. – Национален литературен музей, Инв. № а 3056/88.

⁷ Асен подготвя „теза” за Шекспир през 1930 (писмо до майка му от 23 ноември 1930 – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77). Св. Паланков си спомня, че дипломната работа на Христофоров, оценена много високо, е била върху Джон Милтън, за нея той подготвил и „аматьорски” превод на части от „Изгубеният рай”. Това съобщение обаче не се потвърждава от друг източник. Вж. Млекарова-Бонева, С. Дипломна работа. Научен ръководител Ив. Сарандев. ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 4.

⁸ Писмо до брат му от 15 февруари 1926. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.

⁹ Francis Marion Crawford (1854 –1909) американски писател, станал известен с романите си с италиански сюжети. Христофоров споменава неговия роман „В кралският дворец” (In the Palace of the King, 1900) в писмо от 21 януари 1927.

¹⁰ Писмо до брат му Веселин, Нанси, 28 март 1932. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2., а.е. 79.

¹¹ „Мишо [Хаджимишев] учи в Париж, но баща му е пълномощен министър и може да му праща валута.” – Писмо на Асен Христофоров до брат му Веселин, Hastings, 15 юли 1933. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2., а.е. 79.

¹² Писмо до брат му от 11 ноември 1930. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2.

¹³ Писмо до брат му от 29 октомври 1928. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.

¹⁴ Писмо до майка му от 26 януари 1932. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 78.

¹⁵ Книгата A Moveable Feastе публикувана за първи път през 1964, по ръкописи на Хемингуей, но е свързана с 20-те години.

¹⁶ ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 40.

¹ Христофоров, Ас. В дебрите на Рила. 2 изд. С.: Медицина и физкултура, 1968, с. 43.

¹⁸ Писмо до майка му от 18 февруари 1926. – ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.