Евангелската църква в Ямбол: Неразказаната история

Историята на Ямболската евангелска църква съвсем не е неразказана. Тя е многократно писана и преписвана от поколенията. Но заради важността на църквата за евангелското дело в България, дошло е времето тази история да се разкаже още веднъж. Този път на едно ново поколение, което не е я познава. Това е и целта на настоящата статия.

Едно от най-ранните документирани сведения за протестантска активност в Ямбол намираме в писмото на неизвестен агент на Британското библейско дружество публикувано на 8 март 1828 в сп. Приятелят (The Friend: A Religious and Literary Journal). Писмото описва пътуването на мисионера от Одрин до Велико Търново и обратно, през Шипка с кратък престой в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък.

Издаването на Новия Завет на новобългарски бързо засилва интереса към евангелското учение. Разположен на пътя за Одрин и Истанбул, Ямбол започва да се появява все по често в често в докладите на пътуващите книжари, които използват централното му разположение за разпространение на евангелска литература и идеи.

Ето защо, заедно с успешното начало на църквите в Банско (1868) и Меричлери (1872), вниманието на конгрешански мисионери се насочва към Ямбол. Около Димитровден 1865 мисионерът Байингтън посещава града, спирайки в Поп Хаджи-Жельовия хан. Там среща познатия му от Самоков Петър Коняров, който по молба на мисионера поканва Колю Косев, Киро Бочков и други ямболски занаятчии. Проповедта на Байингтън впечатлява слушателите. Вследствие Колю Косев, по професия абаджия, приема протестантската вяра. Той живо чете и разяснява Евангелието на съгражданите си. Обръщението му е многократно критикувано от православното население. При един от тези случаи е ударен в гръб и убит. Чрез работата на Колю Косев повярват Недялко Поп-Иванов, Петър Георгиев, братя Качулеви, Стоян Иванов, Иван М. Зидарев, Желязко Е. Воденичаров и Никола Славов.

Мнозинството конгрешански мисионери, които живеят в Стара Загора, посещават редовно Ямбол при пътуванията си. Между тях са Байингтън, Пейдж, семействата Бонд и Хаус, Марш, Кларк и Морз. Богослужения се провеждат първо в Поп Хаджи-Жельовия хан, а после във Васил Гюлевия хан, Поп Ивановото  кафене (Пустото кафене) и Еврейския хан. Впоследствие събранията се преместват в Хаджи Георгиевия двор, където за разлика от сбирките в хановете и кафенетата, могат да присъстват и жени.

Мисионерите дават редовни сведения за развитието на евангелското дело в града. През юли 1870 Морз пише до Missionary Herald, разказвайки, че десетина вярващи от Ямбол са изпратили молба до мисионерската станция в Стара Загора да им се изпрати проповедник. Като проповедници в града работят и книжарите Начо Ямболов, Стефан Курдов и Трайко Константинов.

През май 1871 Морз пише второ писмо, в което разказва за побой, нанесен над евангелски вярващи от Ямбол. След официално оплакване неколцина от смутителите са арестувани, но гоненията не спират през цялото лято.

През септември 1871 Хаскел пише отново до Missionary Herald за нови заплахи срещу Стефан Курдов и Трайко Константинов, замервания с камъни и нападения срещу къщи на протестанти, които не спират дори при намесата на aнглийския вице-консул от Бургас. Процесът срещу нападателите продължава до януари 1872, когато те са оправдани от турския съд.

Въпреки гоненията, евангелското дело в града продължава. На 10 март 1873 мисионерите Марш и Бонд пътуват до Ямбол, където четирима нови вярващи са приети в събранието и приемането на други двама е планувано за следващото посещение. Вярващите отново молят за подходящ проповедник за нарастващата общност.

Същата молба е отправена и месец по-късно при посещението на Хаус в Ямбол. Броят на евангелските вярващи е значително нараснал. Занаятчиите протестанти в града носят Новите Завети в дюкяните си, където четат и разговарят със съгражданите си по Библейски теми. Мисионерът отбелязва напредъка на града следствие връзката му с железопътната мрежа на страната. Делото в района е подпомогнато и от 15 ученика от протестантския колеж в Самоков.

Девет дълги години минават от първото евангелско богослужение в града преди евангелската църква да бъде официално основана. Общото решение за създаването на църква е взето от вярващите на 26 октомври 1874. За пастор е поканен Никола Т. Бояджиев. На 19 ноември 1874 се състои събрание, описано в специален протокол. Приемането на 16те нови члена на църквата (10 мъже и 6 жени) става на 20-21 ноември, а на следващия ден е одобрен и пасторът на църквата. На 22 ноември 1874 е проведено учредителното богослужение със сутрешна и следобедна служби. В богослужението с ръкополагане на пастора и Господна вечеря участват мисионерите Бонд, Марш и Кларк, както и българските проповедници Иван Тонджаров, Христо Георгиев и Пано Шопов. В протокола са записани общо 90 присъстващи.

Никола Бояджиев поема Ямболската църква и я ръководи вярно в следващото десетилетие. Църквата се превръща в културен център на града и излъчва пастор Бояджиев за народен представител в I-то Областно Събрание на Източна Румелия. Основано е вечерно училище. Положени са значителни грижи за младото поколение. Направени са първите стъпки към еманципирането на женското население в региона.

След като служи като пастор в Ямбол пълни 10 години, през 1884 Никола Бояджиев подава оставка и е заместен от Костадин Терзиев, който служи в Ямбол през 1884-1889 и 1892-1893. Терзиев е заменен за кратко от Велико Петранов (1890-1891) и Иван Попов (1893-1896).

През 1895 Петър Дънов се завръща в България, където получава няколко покани да служи като пастор. Дънов кандидатства единствено за пасторска позиция в Ямбол, но кандидатурата му не е приета от църковното настоятелство. Църквата поема Лука Мирчев (1896-1897) следван от Цветко Багрянов (1897-1900), Атанас Христов (1900-1904) и Димитър Градинаров (1904-1905). Сред вярващите служат и четири библейски работнички: Юрданка Андонова,  Марийка Райкова, Ралю Хр. Гергиева и Комна Цв. Куманова.

В първите 50 години от съществуването си конгрешанската църква в Ямбол приема 138 членове, в нея служат 15 пастири, 4 библейски работници, 21 учители и учителки. Проведени са 65 венчавки, 191 кръщения, 2600 сутрешни служби, 3000 молитвени събрания и 2100 часа неделни уроци. Всеки съвременен коментатор е длъжен да отбележи значимия факт, че броят на молитвените служби превъзхожда неделните, което представя и първоначалния фокус в служението на ранните български протестанти – молитвата.

Конгрешанската църква в Ямбол е първата протестантска църква в голям български град. Множество български евангелски църкви произлизат от нея. По-значимите от тях са тези в Нова Загора и Сливен. На 10 ноември 1929, 55 години след основаването на конгрешанската общност, в града е основоположена евангелска петдесятна църква, която е сред първите големи и активни петдясетни църкви в България, изпратила мисионери и работещи пастори по целия свят. За ямболското евангелското общество в началото на 21 век все още важи и днес забравеното, но не преминало пророчество: „Ямбол, горе стой!”