Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев)

През втората половина на 19-и век, когато Православната църква получава своята независимост, Католическата църква прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ. Тогава е имало личности, които са търсели правилния път за своето духовно израстване. Особено интересен е случаят с братя Тихчеви. Те са живеели в с. Каменово (с. Гюзелдже алан, Русенско) сега Разградски окръг.

Петър Тихчев бил православен свещеник. В своята духовна работа той се убедил в предимствата на евангелския начин на богослужение. Той започнал да ползва преведената Библия от д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков и Хрисотдул Костович-Сечанов и се радвал, че хората разбирали Словото Божие. В двамата братя Тихчеви започнала да зрее мисълта да преминат към евангелистите- методисти, които работели в Северна България.

След много колебания, през м. август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към Евангелската методистка църква, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото.

Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе.

Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.

Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената „от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава.

През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България. Дотогава всички мисионери, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции. На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия.

Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души.

През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с. Пожарево (с. Български косуй).

През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20.

На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение.

Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога!

Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир.

Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква.

„… Преподобния Петър Тихчев …“

Християнски свят, Г. V (1896), бр. 9, с. 1.

Преп. Петър Тихчев е в Русе, за да настани сина си Александра в Държавната Гимназия.

Председателствуващият Презвитер са завърна от Силистра вчера и рапортира, че съпругата на бр. Иван Тодоров е на подобрение. Тя още не е на крака, но се „учи да ходи“, както тя се изрази. Още, и двете им големи деца, които бяха болни, са по-добре сега. Всичко, като се вземе предвид, бр. Ив. Димитров е минал през големи трудности откак отиде на Силистра. Само два дена след пристигането му, съпругата му се разболя твърде тежко. Благодарение Богу, ако се не появи някоя реакция на лошо, сега все има надежда, че тя ще изплува на сухо.