Протестантството в България

Институт за българска протестантска история

През 1815 г. мисионерът У. Х. Пинкертон предлага на Британското библейско общество издаването на нов превод на Библията на български език. Идеята му е поддържана от мисионерите Лийвс и Баркър, а по-късно и от Ригс. През 1840 г. излиза от печат Новият завет на новобългарски език в превод на Неофит Рилски. Това събитие е резултат от широката образователна дейност на протестантското движение по българските земи. Построени са мисионерски станции, печатници и училища, които заемат водеща роля в просветата на възрожденска България. Образователната дейност, която следва протестантските идеи и пуританската духовност, обучава ново поколение, което се включва активно в борбата за независима Българска църква и създаването на български евангелски църкви. Когато историческият момент настъпва, българските евангелисти активно се включват в освободително движение, Априлското въстание и сформирането на държавните институции на следосвобожденска България.

Българската Библия

През 1819 г. чрез руския консул в Букурещ Пини и Пинкертон и мисионерите Лийвс и Баркър се свързват с Теодосий Бистрички, който превежда Евангелието според Матей (издадено в Санкт Петербург през 1823 г.). Делото е продължено от Петър Сапунов, който през 1828 г. издава Четвероевангелието в Букурещ. През 1835 г. д-р Ригс се споразумява с Неофит Рилски за изготвянето на нов български превод на Новия завет, който през 1840 г. е завършен и издаден в Цариград.

Константин Фотинов и Стойно (Сава) Илиев Радулов се включват в ревизирането на текста, тиражиран 9 пъти в няколко издания през 1850 г., 1853 г., 1857 г., 1859 (2) и 1866 г. Фотинов работи върху превода на Стария завет от 1851 г. до смъртта си през 1858 г. Работата му е продължена от българския учител Христодул Костович (Сечан Николов). В  периода между 1862 и 1863 г. в ревизията на текста се включва и поетът Петко Р. Славейков. До 1865 г. текстът на Новия завет е изцяло ревизиран според източнобългарското наречие. След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. цялата Библия на български език е публикувана в Цариград, с което се поставя началото на национална езикова реформа на българския език.

Протестантите и Българското възраждане

Дейността на протестантското движение в България през 19. век:

• допринася изготвянето на нов български превод на Библията;
• въвежда модерни методи на образование и изграждане на национална образователна структура;
• изгражда мрежа от мисионерски станции;
• предлага религиозна алтернатива и духовност, базирана на пуританските принципи на вярата;
• катализира движението за независима Българска църква;
• организира първите български евангелски църкви;
• обучава български протестантски свещеници;
• изгражда българо-американски взаимоотношения;
• участва в освободителното движение на България;
• обучава първото поколение български държавници.

Ролята на българските протестанти в освободителното движение

Цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” е дело на евангелския християнин Петър Вежинов. Като куриери на Вътрешната революционна организация служат българските евангелски проповедници Велико Петранов от Панагюрище, Н. Бояджиев и Н. Кочев от Пазарджишко, Благо Сарандов и Петър Мусевич от Македония. На чирпанския пастор Петър Дойчев са възлагани важни разузнавателни мисии. Иван Нейков е личен куриер на Георги Бенковски, а В. Караиванов от Чирпан е заподозрян и арестуван от турските власти.

Стефан Балабанов обезпечава голяма част от въстаническите униформи, а Рад Манев (оръжеен майстор) изработва оръжията за въстаниците. Проектът за Черешовото топче е дело на евангелския християнин от Панагюрище, майстор Стоил Финджиков. На решителното събрание в Оборище той е помолен да произнесе молитвата за благословение на делото за освобождението на България.

Роберт колеж и елитът на новата българска държава

Едни от най-видните политически и културни дейци на България, които реформират българската политика и култура през следвъзрожденския период, са завършилите протестантския Роберт колеж. За някои от тях пише „Ню Йорк Таймс” през 1918 г.:

• Константин Стоилов – министър-председател след Стефан Стамболов.
• Иван Евстратиев Гешов – министър-председател от началото на 20. век.
• Петър Димитров – след като се дипломира, преподава в Турция, по-късно като дипломат представя България на международно ниво.
• Константин Качов – банкер, който многократно работи в правителствата на Източна Румелия и България.
• Димитър Икономов – работил за няколко български правителства.
• Стефан Камбуров – офицер, умира през 1882 г.
• Стефан Панаретов – 43 години професор в Роберт колеж, след това посланик на България в САЩ.
• Иван Славейков – министър на информацията и печата.

Хронология на протестантството до Освобождението на България

1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.

1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.

1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.

1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.

1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.

1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.

1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.

1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.

1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.

1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.

1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.

1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.

1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.

1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.

1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.

1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.

1876 г. Избухва Априлското въстание.

1878 г. Освобождението на България.