Сборниците с протестантски песни, издадени у нас, са свидетелство за историята на евангелското1 движение в България. В известна степен те разкриват „еволюцията“ и „разклоненията“ в него – степента, в която една евангелска деноминация ползва дадена колекция, откроява своеобразието й като теологично-прагматични2 принципи и ориентации.
Първите издания се появяват още преди Освобождението. Д-р Алберт Лонг е пионер сред американските мисионери, превеждали песни на български – сред ранните му преводи са „Славословете Господа“, „Сей семето“ и „Радостно, радостно върви напред“, последният от които става особено известен3. През 1963 г. д-р Лонг издава малка стихосбирка в Цариград със стихове на 25 духовни песни, подготвена от него. В списание „Зорница“ също се появяват негови преводи на песни – има данни, че първият от тях е „Тиха нощ, свята нощ“4. През 1860-те години са отпечатани и нотни текстове, което подготвя появата на първите „песнарки“.
„Свещени песни“
„Свeщени песни с напеви“ е поредица от сборници, издавани многократно през следващите десетилетия, като броят на песните, преводите и редакциите „набъбва“ с всяко следващо издание5. Един от най-ранните образци е книжката „Правила за пение и священни песни с напевите им“6 от 1866 г.
Първите двадесет и шест страници представляват сбито въведение в елементарната теория на музиката и нотната грамотност – вероятно първото по рода си на български. Езикът е архаичен, например тактът е „мера“, паузата е „премълчателен знак“, гамата е „лествица“, сол ключ е „требл“, консонансът е „съгласие“ и т.н. Tова помагало обаче да поставя теоретичното мислене на пътя към изработване на музикалнотерминологичен апарат – нещо, което продължава през следващите десетилетия. След стр. 27 следват десет песни, предназначени за музикално обучение в училищата7, написани според С. Томов от „много заслужилия учител Йоаким Груев“8.
Едва след тях започват християнските песни – предимно четиригласни, с хомофонна фактура и традиционни хармонични връзки9. Срещат се образци с по-енергичен, маршообразно точкуван ритъм. Налице са типични характеристики на протестантския подход в пеенето – мелодиите са силабични и лесно възпроизводими, с тонов обем около октава. Любопитно е, че първата от тях – „Царю наш всесилний“ – е нагодена върху мелодията на днешния английски химн „God Save the King/Queen”10. Хармонизацията е почти същата с няколко дребни различия:
God Save the King/Queen
Четвърта по ред е песента „Ще ходим напред“, която се отличава с маршообразен ритмичен рисунък. Словесното ù послание е било недолюбвано от османската власт, разчела в борбата срещу греха призиви за друг вид борба:
Определен брой песни са преведени както на български, така и на турски. Те, според С. Томов, са взети от „сборника на караманлийските и греко-турски свещени песни“11. Любопитно е, че турските текстове са изписани на кирилица – през XIX в. на турски се пише все още с арабски букви! Вероятно съображенията са практически – арабският шрифт се изписва от дясно наляво, което, меко казано, „спъва“ разполагането на букви под нотните знаци12. В края на сборника са поместени няколко библейски текста (Псалм 23, псалм 8, Матей 11:28-30, Откр. 22;17 и „Отче наш“), предназначени за изпяване в т. нар. „равнопение“ или „равнотон“13 – техника, при която библейски текст се пее така, че повечето срички са на един и същи тон, като само финалният сменя височината.
„Священни песни с напеви“14 (1893) е доста по-разширен сборник. Текстовете са все още на кирилица, използвана около средата на XIX век, а на заглавната страница е отбелязано, че е отпечатан в Цариград в „книгопечатницата“ на А. Х. Бояджиян. Кратък надпис на османо-турски дава информация за издателството:
Липсват данни за авторство на текстове или мелодии. Заглавията са само на български, като християнските песни са 422, а равнопенията – 11. Повечето мелодии са вероятно създадени от англоезични автори. С. Томов посочва, че преводите са предимно на д-р Алберт Лонг и д-р Илайс Ригс, но че „по превеждането на Свещените песни са работили още и г-да Ив.А. Тонжоров, Илия Йовчев, С.К. Варталски, М.Т. Добровски, Р. Каменов, Т.Д. Димчевси и мисионерите Р. Томсън, Е.Б. Хаскел, И.Х. Хаус, В.В. Слипър, Л. Бонд, Х.П. Пейдж и г-жа Лак“15. Англоезичното влияние е обяснимо – повечето мисионери са американци, което е причина за преобладаването на песенни образци от САЩ и Великобритания. В края на книгата е поместена песента „Твърдиня силна е Бог наш“16 – по-стар вариант на „Могъща крепост е Бог наш“.
Последното издание на „Свещени песни“ е от 1907 г17. и съдържа 626 песни, преведени предимно от мисионера д-р Илайъс Ригс18 – общо 472 от целия сборник19. Д-р Алберт Лонг, дългогодишен сътрудник на Ригс, споделя: „Евангелските духовни песни на източните езици дължат много на д-р Ригс, именно на неговите преводи на много от най-хубавите духовни песни, що имаме на английски, и които са назначени да се употребяват в богослужението. Много от тези духовни песни – мога специално да говоря за преведените на български – са трогнали народното ухо и са изтръгнали ответ из народните сърца, което е направило да се пеят те навсякъде из България от онези, които нищо не знаят за произхождението им“20. Според В. Василев21 преводът на други 40 песни е дело на д-р Алберт Лонг. Текстовете са леко редактирани и изписани с осъвременена (за периода) версия на кирилицата22. След песните отново са включени 11 равнопения23.
Данни за авторите на песните (текст и музика) отново липсват. В края е приложен списък с началния ред на английските оригинали24, а вдясно са посочени преводачите. Освен Алберт Лонг и Илайъс Ригс са включени англоезичните и българските преводачи от по-ранните издания25.
След християнските образци следва втори сборник с 47 „Въздържателни песни“, издадени от Българския въздържателен съюз26. Автори на музика или текст не са указани, но е логично да се допусне, че са предимно с американски или британски произход. Не всички творби в този „подсборник“ са със строго хорална структура (SATB), няколко са едногласни с клавирен съпровод. Издържани са в „популярната“ стилистика за периода – в духа на възрожденските или училищни песни, като някои имат леко маршообразен метроритмически профил. Мелодиите са предимно диатонични с диапазон около октава.
„Духовни песни“
Следващ етап в издаването на протестантски химни у нас е сборникът „Духовни песни“ (1923 г.)27 с актуализирани текстове и по-нов музикален репертоар. Колекцията съдържа 446 песни плюс 15 антема28 и е резултат на труда на осемчленна комисия с представители на американската мисия за Южна България и Българското евангелско благотворително дружество. Комисията всъщност се състои от две подкомисии, като единият екип отговаря за текстовете, а другият – за мелодиите. Предговорът29 подчертава, че колекцията запълва необходимостта от стилистична модификация с цел замяна на архаични лексикални единици с нови варианти, кореспондиращи с духовния живот на църквите, неделните училища и ежедневната употреба.
Предишните песни са основно преработени. Според предговора комисията е била мотивирана от желанието да запази най-добрите творби, както и да внесе допълнения в тон с по-новите и актуални потребности30. В. Василев уточнява, че „за общ председател на двете комисии била избрана г-ца А. М. Берд“, а „за участие в подкомисията за текстовете била поканена и г-ца д-р Люба Сечанова, на която по-късно била възложена трудната и неблагодарна работа да свери старите преводи с оригиналите им и да ги поправи“31.
Открояват се следните нововъведения: 1) Творбите са разделени тематично, като темите са изнесени в началото на сборника, напр. кръщение, причастие, венчавка, ръкополагане на пастор и т.н.; 2) Добавени са текстове от известни български писатели като Иван Вазов, П.П. Славейков, Стоян Михайловски, Стилиян Чилингиров, Л. Бобевски, Ст. Ватралски и др.32; 3) Фигурират имена на западноевропейски композитори, сред които Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Вебер, Менделсон, Шуман, Росини, Гуно и Палестрина. Присъствието им, разбира се, внася известно разнообразие спрямо предишните издания. 4) В края на книгата са поставени подбрани призивни текстове и пасажи за ответен прочит33 от Библията; 5) Авторите на мелодиите са представени вдясно над всяка песен, в случаите, когато те са известни; 6) Добавени са петнадесет антема. 7) Дадени са кратки биографични бележки за по-известните композитори34; 8) Липсват равнопения.
Сборникът е преиздаден през 1994 г. без изменения и в този вид се ползва в някои църкви35 и досега. Любопитно е, че страниците са без номера. Номерирани са само заглавията, като в горната част на страницата са изписани поредният номер и името на песента. В края има съдържание по азбучен ред, а срещу името на всяка песен е указан нейният номер в сборника, което прави откриването ù удобно и бързо36.
„Апокрифни“ колекции
В годините на социалистическо управление у нас издаването и разпространението на протестантска литература е забранено.
След 50-те години се отпечатват ръчно песни на хелиографска хартия37. Така се появяват ръкописно изписани и подвързани колекции, които включват образци от по-ранните издания, както и нови творби. Такива са сборниците на Борис Кузманов от Петдесятната църква, който с огромен риск за себе си и своето семейство38 превежда и компилира39 песни през 50-те и 60-те години. Подбудите му са практически – Кузманов служи като пастор в Петдесятната църква в Ямбол, а след 1944 г. сборниците „Свещени песни“ и „Духовни песни“ са вече библиографска рядкост. Опитен лингвист и музикант, Кузманов превежда и аранжира от различни източници. Той се обляга на по-различна песенна литература – освен старите български сборници ползва и чужди, например немския “Dielgerlieder” (1922 г.), американските “Tabernacle Hymns” (1926 г.), “Melodies of Praise” (1957 г.), както и две руски издания – „Песни странника“ (1927 г.) и „Песни песней“ (1936).
Кузманов създава и авторски песни. В тях се долавя по-особена линия… Ритъмът е по-енергичен и маршов в духа на масовите песни след 1944 г., когато в българската интонационна среда навлизат множество руски и съветски маршове. Този нов „повей“ сякаш рефлектира и върху текстовете – срещат се творби с призивен тон, близо до поетиката и музикалната идиоматика на бригадирските песни. Няколко заглавия от ръкописен сборник на Б. Кузманов като „Елате с нас“, „Все напред“, „Буден стой“, „Дързост, братя“ са примери в това отношение.
„Евангелски песни“
През 2007 г. излиза сборникът „Евангелски песни“ с подзаглавие „Общ сборник на Обединени евангелски църкви в България“. Към днешна дата това е най-обемната колекция (657 песни), селектирала огромен брой от по-ранните сборници. Тя е плод на екипна работа – комисията включва членове на петдесятните, баптистките и конгрешанските църкви40.
Пастор Благовест Николов, член на редколегията, споделя: „Старият сборник „Духовни песни“ е използван предимно от конгрешани и методисти. В „Евангелски песни“ са събрани най-използваните и обичани песни от всички църкви, от всички традиционни деноминации, и комисията се постара да уеднакви текстовете, доколкото е възможно. Имаше един поет, преподавател в Софийския университет, Васил Василев… Той направи корекции на някои стари песни, за да прозвучат по-поетично и съвременно. Други са отпаднали… например в стария сборник има група от т. нар. „въздържателни песни“. Много от тях, които не са актуални, са премахнати от новия сборник“41. Редакторският принос на Б. Николов е, че към песните са добавени буквени означения за акордите, а текстовете на куплетите са вписани между партиите на алта и тенора за разлика от предишните издания, където в нотите (между алта и тенора) е изписан само първият куплет, а останалите са напечатани отдолу42.
Разбира се, в по-ново време са издавани и други, по-малки „песнарки“… През 1998 г. се появява изданието „Той е нашата песен: сборник с младежки песни“ на издателство „Нов живот“:
Върху корицата липсва изрично упоменаване на „духовно“ съдържание, но то е ясно подсказано от епиграфа на вътрешната страница43, както и от песенните заглавия – „Аз желая да хваля Бога“, „Аз не желая без теб, Исусе“, „Ако си загубил вяра“, „Алилуя“, „Бог изпрати Своя Син“ и т.н. Творбите – изписани едногласно или четиригласно, със или без съпровод – са доста разнородни. Според признание на издателите нотният текст е с компромисно качество поради ограниченията на ползвания софтуер44.
Песните са 76, като до всяка е даден композиторът и авторът/преводачът на българския текст без допълнителна информация, например (м: J. Hayford, б.т: Ив. Колев). Много автори са англоезични като в по-старите сборници. Понякога до заглавията стоят означения като „еврейска песен“, „немска песен“, „кубинска песен“, „руски романс“ и др. Срещат се едногласни песни с буквени означения на акордите, напр. „Нека душата ми хвали“, Мое прибежище“ и др. Интересен пример е „Ний носим мир“, лаконично отбелязана като „еврейска песен“ без данни за аранжор и автор на българския текст. Представена е едногласно, като под нотите е изписан текст на три езика – иврит, немски и български:
Освен нотните песенни сборници има и колекции, които съдържат единствено текстове. Тъй като повечето хора в църквите нямат нотна грамотност, нотите всъщност се ползват от музиканти, които обучават останалите. Повечето пеещи четат стиховете в текстовите сборници и пеят едногласно, а инструменталистът свири всички партии от „тетрадка“ с ноти, но без текст. Такъв е случаят с Адвентната църква в София. В последните години там се ползва ксерокопиран сборник само с ноти, озаглавен „Нотна песнарка: Духовни песни“:
Повечето заглавия са на немски, напр. “In Gott find’ ich Buflucht un Ruh”, “Mensch, wenn von deiner Laft dedrückt” (166), “Steh’ seft in Versuchung”, “Fahre fort“ и др. Творбите са разписани четиригласно, без текст45. Както и другаде, музикалният език се характеризира с традиционни хармонични връзки и лесно възпроизводими силабични мелодии.
•••
Разказът за първите български нотни колекции с евангелски песни навежда на заключението, че музикалният аспект от дейността на ранните западни мисионери (през 60-те години на XIX в.) несъмнено е стимулирал развитието на нотната грамотност у нас. Тя им е била необходима поради спецификата на тяхното служение – не случайно сборникът „Свещени песни“ от 1866 г. съдържа кратко въведение в теория на музиката.
Преводите се натъкват на трудности през годините… Много стихове се „напасват“ върху „вечни мелодии“ със значимост на музикална „иконография“ – добре известни и твърдо „фиксирани“. Интензивното развитие на българския език в края на XIX и хода на XX в. налага лексикални и (дори) граматически актуализации. И тук изниква стилистичният проблем… В даден момент текстовете зазвучават архаично и преди осъвременяването на превода се пеят във вид, който създава смехотворен ефект или усещане за езикова неточност. От друга страна, новият превод би трябвало да е съобразен прозодически с вече добре познатата мелодия, като запази „същото“ текстово съдържание в нова езикова форма, което не винаги е лесно.
Друга особеност, ако не трудност е, че повечето колекции представят песните четиригласно, докато в практиката присъстващите изпълняват само сопрановата (т.е. мелодическа) партия. Творбите са изписани „хорово“, но далеч не всяка църква разполага с хор. Вероятно затова по-нови сборници „дават“ някои мелодии едногласно, а съпровождащите акорди са отбелязани с букви и цифри, което подсказва, че съпроводът може да се поеме от китара.
Тази тенденция се засилва след 1990 г., когато общностното пеене започва да „губи позиции“ пред вокално-инструменталните хвалителни групи в „поп“ формат.
Хронологически, изпъкват три значими сборника (или групи сборници): 1) поредицата „Свещени песни“ (издаван около десетина пъти46 – за първи път още през 1862 г., 2) „Духовни песни“ (1923 г.), фототипно преиздаден през 1994 г. и 3) „Евангелски песни“ (2006 г.). Между тях има приемственост – едни песни отпадат, появяват се други. Не бих подминал и ръкописните колекции на Борис Кузманов през 50-те и 60-те, които в условията на сурова цензура и открито преследване запълват глада за песенна литература.
Старинната правописна норма на „Свещените песни“ от 1866 г. и 1893 г. създава асоциации с черковнославянска словесност. Излъчването на архаика се засилва от призивния библейски текст под заглавието „Разговаряйте ся с пения и песни духовни, пейте и възпявайте Господу в сърдцето си, Еф 5:19“. Естествено правописът се осъвременява през следващите години, а старинните форми се изчистват и актуализират.
Променя се не само езикът, но и лексикалните конотации на новите названия. Словосъчетанието „свещени песни“ препраща към дихотомията „свещени“ и „не-свещени“, което е някак близко до опозиции като „сакрално“ и „несакрално“ или „сакрално“ и „светско“. „Духовни песни“ също задвижва подобни представи, макар по-индиректно, докато комбинацията „евангелски песни“ сякаш се дистанцира от тези опозиции, различавайки творбите единствено спрямо всяка останала песенност.
Преформулирането носи по-скоро социологически, отколкото църковно-теологични измерения. „Еволюцията“ в заглавията неусетно препраща към нов начин на концпиране – неосъзнат или частично осъзнат процес на „секуларизация“ на някога „сакралното“.
Откъм „вътрешния поглед“ причината е друга… Промените според някои протестанти са продиктувани по-скоро от практическата нужда за разграничаване на колекциите, тъй като те отбелязват различни етапи на издателска дейност и новите названия посочват хронологията на тези етапи. Според Славимир Димов, член на Петдесятната църква в София, сборникът „Евангелски песни“ (2007 г.) е наречен така, тъй като отпечатването му е организационно свързано с дейността на „Обединени евангелски църкви“.
В този смисъл различните наименования отразяват порядъка в поетапната поява на новите издания47.
▪▪▪
Д-р Михаил Луканов е доцент в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк), сектор „Музика“ на БАН. Неговите научни интереси са насочени предимно към полето на популярната музика. През 2012 г. той защитава дисертация, посветена на българския рок, а по-късно разработва теми, отнасящи се до историята на старата градска песен у нас. Михаил Луканов е автор на изследвания и анализи в списанията „Българско музикознание“, „Изкуствоведски четения“, „Медиалог“ и „АртДиалог“, както и на три книги: „Мильо Басан – живот и творчество“(2017), „Конвенция и иновация в българската рок музика: върху опита на ФСБ“, (2018) и „Музиката на арената на българския цирк“ (2020).
Въпреки възможни възражения от теологично-терминологично естество, в този текст понятията „протестантски“ и „евангелски“ ще се използват синонимно.
Наричам ги „прагматично-естетически“, защото те не са чисто естетически, а са винаги обвързани с определена доктринална позиция и нейно практическо следствие. В този смисъл приоритетите на вярата диктуват практиката, която на свой ред диктува и песенната стилистика.
Вж. Василев, Васил. Цит. съч., с. 28.
Публикувана на 02.01.1876 г. Вж. Пак там, с. 29.
По данни на Васил Василев, сборникът е издаван общо 12 пъти. Вж. Пак там. Авторът още твърди, че първото издание на сборника е от 1862 г. Вж. Пак там. Тези данни обаче будят известни съмнения, тъй като на страница 28 Василев твърди, че през 1863 г. д-р Лонг първоначално издава малката стихосбирка „Свещени песни“. Ако това е началото в издаването на евангелски песни, твърдението, че първият от сборниците (нещо значително по-обемно!) е издаден още през 1862 г. звучи неправдоподобно.
Заглавието е изписано с по-стара версия на кирилицата, което позволява предаването ù със съвременна кирилица само частично.
Това са песните „Наука, благий дар“, „Елате сега“, „Подателю на мудростта“, „Пред олтаря на наука“, „Малки неща“, „Слънцето“, „Бързай, зимо“, „Отечество“, „Опитвай ся пак“ и „Приятелство“. Вж. Правила за пение и священни песни с напевите им. Цариград, в печатницата на А. Минасяна и съдруж., 1866, сс. 27-36.
Томов, С. Сказката на С. Томов. – В: Юбилеен сборник по случай петдесетгодишнината от започването на евангелската мисионерска дейност в България с прибавка Сказките държани по същото време в Лятното училище. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1909 г., с. 50.
Хармоничните последования са също семпли – обикновено тоника, субдоминанта и доминанта.
Правилната версия на английския химн зависи от пола на монарха. Когато управляващият монарх е мъж, химнът е „Боже, пази краля“. Когато управляващият монарх е жена, химнът се променя на „Боже, пази кралицата“. Така например, когато кралица Елизабет II беше на трона, правилната версия на химна беше „Боже, пази кралицата“. “God Save the King/Queen” е химн на Великобритания от 1930 г., но още от XVIII в. се счита за един от няколкото песни-символи на Британската империя.
Томов. С. Цит. съч., с. 50.
Това днес се прави със специално „огледално писане“ (буквите се изписват от ляво на дясно), но това са съвременни способи, които едва ли са били на разположение в средата на XIX в.
Вж. Правила за пение и священни песни с напевите им. Цит. съч., с. 71.
Священни песни на напеви. Цариград, книгопечатницата на А.Х. Бояджияна, 1893.
Томов. Цит. съч., с. 52.
Священни песни с напеви. Цариград, В Книгопечатницата на А. Х. Бояджияна, 1893, с. 309.
Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907.
Д-р Илайс Ригс е основна фигура в преводната дейност за нуждите на протестантските евангелизации в България. Д-р Алберт Лонг разказва, че още от началото на мисионерската си дейност през 1983 г., Ригс посвещава живота си на преводна и редакторска дейност на библейски текстове и религиозни списания, превеждайки на гръцки, арменски, турски и на български. Според свидетелството на д-р Лонг, Илайъс Ригс е владеел достатъчно добре повечето европейски езици, като освен това е познавал и оригиналните еврейски и гръцки текстове в Библията. Вж. https://beinsa.bg/izgrev.php?id=8827. (Посетен на 08.12.2022 г.)
Любопитна подробност е, че в издание на сборника, собственост на Първа съборна евангелска църква, се посочва друга цифра – 478 преведени песни от общо 626. Независимо от разноречието в информацията, остава изводът, че основният масив от песните са преведени именно от д-р. И. Ригс.
Вж. https://beinsa.bg/izgrev.php?id=8827 (Посетен 06.12.2022 г.)
Вж. Василев, Васил. Цит. съч., с. 29.
Думата „священни“ в заглавието е заменена с по-съвременната форма „свещени“. Вж. Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907.
Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907, сс. 429-434.
Този първи ред всъщност играе роля на заглавие, тъй като именно неговият преводен еквивалент стои над песента и се използва за обозначаване на творбата. Вж. Българските свещени песни, сс. 1-19. – В: Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907.
Mrs. Locke, J. H. House, L. Bond, R. Thomson, W. W. Sleeper, E. B. Haskell). В преводите са участвали и някои българи (Ив. А. Тонжоров, И. Йовчов, С. К. Ватралски, Р. Каменов, М. Т. Добровски, Тод. Д. Димчевски.) Вж. Българските свещени песни, сс. 1-19. – В: Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907.
Посочената дата на този втори сборник, поместен в същата книга след първия е 1908 г. Тъй като те са включени в основния сборник от 1907 г., вероятно става дума за преиздаване на сборника през следващата година, където тези „въздържателни песни“ са били добавени и комплектовани от К. Т. Бояджиев. Въздържателни песни. Издава Български въздържателен съюз, Второ издание, София, 1908. – В: Свещени песни с напеви. Самоков, Евангелско-училищна печатница, 1907.
Духовни песни. София, печ. „Гладстон“, 1923.
Нека напомня, че под „антем“ в българската евангелска терминология се разбира хорова песен с по-сложна и разгърната структура, изпълнявана обикновено от хора на съответната общност.
Вж. Духовни песни…, с. 3.
Вж. Пак там.
Костов, Валери. Западноевропейски коледни песни. Пловдив, ЕФ. ELF, 1992, с. 29.
Пак там.
Ответният прочит се практикува само в някои евангелски църкви, напр. конгрешанската и по същество представлява своеобразен, но и далечен отзвук на диалога между свещеник и конгрегация в ранните християнски църкви.
Вж. Духовни песни…, с. 3.
Например в съборните църкви.
За да сработи този подход е необходимо да не се дават две песни (с два различни номера) на една и съща страница – принцип, който се спазва още от първата песенна сбирка.
Разговор с Божидар Кузманов, син на Борис Кузманов, на 23.02.2023 г. Б. Кузманов споделя интересни подробности за копирането върху хелиографска хартия – Нотите се изписват ръкописно върху паус (оризова хартия) с туш, който се поставя върху стъкло. Отгоре се полага хелиографска хартия, а зад нея – картон. Тази заготовка се фиксира със скоби по ъглите, след което стъклото и записът върху пауса се насочват към слънцето за 15 – 18 секунди. В резултат на преминаването на слънчевите лъчи, записът се отпечатва върху хелиографската хартия.
Разговор с Божидар Кузманов, 23.02.2023 г.
Според Божидар Кузманов общият брой на ръкописните сборници е около 150. Разговор с Божидар Кузманов, 23.02.2023 г.
Милена Божикова е също в редколегията, която отговаря за „силабическото съгласуване на текст и музика“. (Разговор с Милена Божикова, 14.12.2022 г.) Адвентистите впрочем не са част от „Обединени евангелски църкви“ поради специфики на тяхната теологична доктрина, както и по-различните песенни практики, попаднали под влиянието на „немския поток“ в протестантските движения.
Разговор с Благовест Николов, 29.07.2022 г.
Разговор с Благовест Николов, 29.07.2022 г.
„Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия Цар, пейте. Защото Бог е Цар на цялата земя; Пейте с разбиране!“ Станчева, Елисавета, Караколева, Виолета, Иванова, Мария. Той е нашата песен: сборник с младежки песни. София, издателство „Нов живот“, 1998, с. 1.
Пак там. с. 2.
Каквато е и практиката в Адвентната църква. Разговор със Станислав Георгиев на 18.02.2022 г.
Според В. Василев общо 12 пъти от времето на първото си издаване през 1962 г. до последното от поредицата през 1907 г. Василев, Васил. Цит. съч., с. 29.
Разговор със Славимир Димов, 12.10.2022 г.
•••
Abstract: This article presents a chronological exploration of collections of evangelical songs published in Bulgaria, shedding light on their historical significance within the Bulgarian protestant movement. Such collections first emerged shortly before Bulgaria’s liberation from Ottoman rule. The article tracks the evolution and characteristics of these compilations over time, examining different approaches in song selection in light of the changing sociocultural conditions in our country. The study offers valuable insights into the musical practices of Bulgaria’s evangelical circles and their historical relevance within the broader context of the Bulgarian protestant movement.
Keywords: Protestantism, protestant, evangelical, evangelical songs, collections, Albert Long, Elias Riggs
▪▪▪
Dr Mihail Lukanov is an Associate Professor in the Music Department of the Institute of Art Studies at the Bulgarian Academy of Sciences (BAS). His research interests are oriented mainly toward the field of popular music. Since his doctoral dissertation (2012) dedicated to Bulgarian rock, he has also dealt with topics related to old urban songs in Bulgaria. M. Lukanov is the author of articles in journals, such as “Bulgarian Musicology”, “Readings in Art”, “Medialog”, “ArtDialogue” as well as three books, namely “Milo Basan: Life and Creative Work” (2017), “Convention and Innovation in Bulgarian Rock Music: On the Experience of FSB” (2018), and “Music on the Bulgarian Circus Arena” (2020
Последни коментари