Евангелската църква в Дупница

През 1928 г. се образува Евангелско дружество в България. Избрани са около 8 утвърдени евангелски християни за мисионери. Разпределили ги в различни райони на България, да проповядват благата вест за раждането на Исус, живота Му на земята и възкресението Му. И че който повярва в Него и се кръсти, ще бъде спасен.

За Югозападна България били изпратени семейство Апостол и Еленка Папратилови. Сестра Еленка споделяше, цитирам: „Аз бях против това да се преселим от Пловдив в Дупница. Често плачех и казвах на Апостол „Къде ще ме водиш в непознатия град, където няма църква и вярващи. Аз не мога без общение и църква. Но той ме успокояваше и казваше: Еленке, не се тревожи. Бог и там ще ни даде вярващи братя и сестри“.

Семейството се премества в Дупница през 1928 г. Отначало живеят на квартира. След това построяват и свой собствен дом. Брат Апостол започнал да обикаля определената му област от Дупница, до Петрич и Кулата.

 

Сестра Еленка започнала където ходи и пазарува да говори за Исуса Христа. Някои от жените се присмивали, но други се заинтересували.

Сестра Еленка ги канела у дома. Четяла им Библията, пеела им песни, разяснявала им подробно за Исус Христос.

През това време брат Апостол обикалял градове и села, проповядвал и раздавал библии, евангелия и брошури и стигал до Петрич и Кулата. Активно посещавал и разнасял литература в църквите в гр.Рила и с.Стоб.

Първите повярвали в Дупница са сестра Невена и мъжа й, сем. Милка и Борис Петрунови, сестра Павлина, сестра Сийка, сестра Йорданка. Тук е повярвал брат Димитър Ников – дълги години пастир в гр.Пловдив.

В неделните дни, когато брат Апостол си бил в Дупница проповядвал Божието Слово. Той имал голяма дарба за проповядване, но тъй като често отсъствал, замествала го неговата съпруга.

Така официално през 1930 г. се образувала Евангелската църква в Дупница. Бог дал голямо духовно съживление. Повярвали в Исуса Христа много братя и сестри. Брат Стефан Стефанов от София идвал често в Дупница. Той кръстил в реката над 10 новоповярвали души.

Църквата е била посещавана често от брат Спас Стефанов от София – главен редактор на списание „Духовно слово“, от неговия син брат Стефан Стефанов, брат Христо Ръсовски, а по-късно и неговия син Георги Ръсовски.

Брат Форбс – английски пастир със своята съпруга Зорка (българка) живеят около един месец у сем. Папратилови. Брат Форбс проповядвал. Бог дал ново съживление и още души се прибавили към църквата.

Редовно богослуженията са се провеждали в дома на сем. Папратилови. В едната стая са се събирали възрастните, а в другата стая сестра Еленка започнала да събира децата. Учила ги на духовни песни, разказвала им библейски истории. Така тя създала и неделното училище към църквата. По онова време жените в църквата са имали и своите женски събрания. Те са се провеждали най-често под формата на седенка. Всяка жена е идвала с ръкоделието си, с плетката си. Разговаряли са, споделяли са заедно, молили са се.

От основаването си до 1970г. църквата е била към Свободните братя.

През 1970 г. църквата официално се регистрира към Евангелски Баптистки съюз в България.

На 8 юни 1973 г. на 84 години Бог прибира при Себе Си брат Апостол.

След смъртта на брат Апостол, събранията започват да се провеждат в дома на брат Илия Янев, който е и главния говорител по това време.

През лятото на 1980г. сестра Еленка Папратилова организира в своя дом честване на 50г. от Евангелската църква в Дупница. Бяха поканени братя и сестри от различни градове, свързани с делото в Дупница. На този ден присъстваха и пастир Иван Оджаков с неговата съпруга. Целият ден бе прекаран в пеене на духовни песни, разисквания върху Божието слово, споделяне на опитности през всичките тези години. Беше един благословен ден за Живата църква в Дупница.

От 1983 до 1991 г. църквата се събира в различни домове на вярващи хора.

През 1987 г. на 80 годишна възраст Бог прибира при Себе Си и сестра Еленка Папратилова. До последния ден на земния си живот тя беше активна християнка и много милееше за Божието дело.

През 1991г. ни беше предоставен клуб на ОФ – организация, където се събирахме в продължение на 3 години.

През този период/от 1983 до 1991г./ в църквата проповядват брат Илия Янев, брат Иван Симеонов, брат Дамян Подгорски, брат Борислав Георгиев.

През лятото на 1991 г. бе проведено изборно събрание за пастир на църквата и бе избран брат Дамян Подгорски.

През месец октомври 1993 г. църквата закупува  сграда, която реконструира и на 9 юни 1995 г. молитвеният дом е официално открит с тържествена служба. В резултат на постоянните молитви на нашите братя и сестри през тези цели 65 години църквата в Дупница има свой собствен молитвен дом.

На 17 септември 2000г. бе отбелязана 70 годишнина от основаването на църквата. Присъстваха братя и сестри от страната и чужбина. Тук бе и пастор Димитър Ников от Пловдив. Денят бе един голям празник за вярващите.

На 1 август 2001г. се открива медицински център в църквата, който обслужват пациенти, както от църквата, така и от квартала, от града  и от селата около Дупница. Също така се обслужва и Сдружението на инвалидите в града, които получават безплатни противогрипни ваксини от медицинския център. Това е изключително голяма и ценна придобивка, както за църквата ни, така и за града ни. Към медицинския център имаше и диакониса, която посещаваше болните по домовете им и оказваше медицинска помощ.

През 2005г. бе открит в родната къща на Пастор Дамян Подгорски в с.Микрево малък салон за молитва за около 40 души. Вярващите в с.Микрево имат свои редовни Богослужения всяка събота вечер. Тази малка църква е измолена от Бога в продължение на 25г.

Църквата през всичките тези години извършва огромна благотворителна и социална дейност. От 1990г. тя помага на един старчески дом в гр. Кочериново и седем сиропиталища/с.Стоб, с.Слатино, с.Горна Козница, Дупница, Дрен, Роман/. Двете сиропиталища в гр.Роман ги посещавахме в продължение на 5-6 г. по 10 пъти в годината. Изнасяхме библейски уроци, младежите от Дупница ходеха да разговарят с тях, да си играят с тях, да пеят заедно. Работата ни там с децата беше много успешна.

През м.декември 2006г. стартира проект съвместно с фондация Българско дете и мисия КОЕН, в който четири жени и един мъж от църквата ни, обучени, посещаваха децата редовно. Децата в Горна Козница, въпреки умствените проблеми се научиха да говорят, други да пишат, трети да рисуват. Те бяха обгърнати с нежност и любов, които не познаваха до сега. Децата се промениха към по-добро. С този проект цялата църква порасна.

През м. март 2008г. закупихме в с. Крайници къща, която преустроихме за молитвен дом на вярващите в Крайници. Официално църквата беше открита на 25 октомври, 2008г.

 

ОТ 2011г. до 2017г. с помощта на финансовата подкрепа на наши партньорски църкви успяхме да подпомогнем през различните години 6 деца, като всеки месец им предоставяхме памперси, специална храна или медицински консумативи. Тези деца бяха отглеждани в техните семейства, където единият родител се грижеше за детето. Бяха с различни заболявания като целебрална парализа, ХОББ.

Благодарим на Бога за Неговата голяма благодат. Бог да ни дава здраве и сили да продължим делото Му, което са започнали нашите верни братя и сестри, които Той вече е прибрал при себе Си.

Евангелието на Лука 17: Втората част на 9^-ти стих:

„Ние сме безполезни слуги;

извършваме само това,

което бяхме длъжни да извършим„