Старият Свищов, осемдесетте години на XIX век. Живителната светлина на изгряващото слънце бавно облива възвишенията на крайдунавския град и озарява ранобуден младеж, възкачил се тук да посрещне И з г р е в а. След години той ще е един от най-големите духовни водачи на XX век.
Внушителната сграда с класическа красота в самия център на града често се оживява от тихи, но невсякога смирени, разнородни посетители. Тя е една от най-известните в Свищов. По-възрастните я знаят като „Общината”, а по-младите – като Съдебната палата. Най-продължително време тази изящна сграда е била използвана за нуждите на Кметството, но едва ли някой вече си спомня кой я строил и за какви цели.
Сградата е построена в началото на 90-те години на XIX век за нуждите на Американското научно богословско училище в Свищов. От архива на Градското общинско управление научаваме, че през 1888 г. в Общинския съвет постъпва искане от „Американската мисия” за определяне на място за строеж на училище в Свищов. На 11 юни 1888 г. Общинският съвет взема решение да отпусне исканото място за построяване на сградата. По това време в града ни вече има действащо протестантско училище. То се помещавало в сградата на ул. „Пощенска” /днес „Д. Г. Анев"/, която се използвала като салон за събрания на протестантите и за пастирски дом. Ст. Ганчев отбелязва, че този дом е построен през 1882 г. и в същата година към него се отворило и първоначално училище – в салона, поради липса на друго помещение. Такова съобщение намираме и във в-к „Народа” /бр. 48 от 13. 12. 1882 г./: „Въ миналия брой на вестникътъ ни, ний бехме развили отчасти въпросътъ за новоотвореното въ градътъ ни Американско Протестантско Училище, като упоменахме на същото место, че целта на това училище не може да бъде освенъ гибелна за нашата младежъ”.
От Ст. Ганчев знаем, че протестантското /методистко/ дело в Свищов е положено от американския мисионер д-р Алберт Лонг през 1863 г. То е развито от неговите последователи Гаврил Илиев и Д. Чамис, работили тук като проповедници. През 1883 г. става класно, с богословски отдел и пансион. Функционира до 1896 г. От богословския му курс са се дипломирали осем младежи. Най-известният от тях е Петър Дънов /Учителя Беинса Дуно/. Знае се, че Петър Дънов постъпва през 1883 г. в първия випуск на новооткрития Богословски отдел на Американското методистко училище в Свищов и го завършва на 24 юни 1887 г. с атестат за завършен пълен петгодишен курс. Отначало Петър Дънов е живял в сградата на училищния пансион, а по-късно се премества в дома на пастора Петър Тихчев.
До 1892 г. Протестантското училище се развивало благополучно. Учениците са имали съвременни учебни помагала, кабинети по физика и химия, пансион. Училището е имало и собствена печатница. След това дейността му постепенно замира – с изселването на малобройните протестантски семейства, а вероятно и поради враждебното отношение на свищовци. В местните вестници често се появяват материали срещу тях: „…това училище не може да бъде освенъ гибелно за нашата младежъ”, „верозаконните ни неприятели” и пр. Така Методистката евангелска църква в Свищов постепенно запада. По време на пастор Вълчев „…училищното им здание било продадено на Свищовската градска община за общинско управление”. За своите нужди Американската евангелистка мисия запазва съседната сграда, която се използва за църква, пансион и училище. По-възрастните свищовци я помнят като Общински здравен дом. По-късно тя е съборена и на нейно място, но изместена към улицата, се построява сградата на Родилния дом. Тази сграда и сега съществува в съседство със Съдебната палата, но с променено предназначение.
Известната сега като сграда на Съдебната палата през годините е променяла своите стопани: възниква като Американско научно богословско училище, след това става Градско общинско управление /„Общината”/, после се използва за партийни нужди, а днес – Съдебна палата. Независимо от това през цялата си история тя не променя своя архитектурен облик и остава една от забележителните стилни сгради на нашия град. Нейната изящна фасада запазва изцяло първоначалния си вид. Тук могат да се видят много от елементите на архитектурните предпочитания от края на XIX век: сводести и обрамчени с русти остъклени двойки входове; бели русти по ъглите на постройката; хармонични обрамчени двойки прозорци с дъгообразен фронтон над тях, а под прозорците – нежни балюстри. Част от елементите по фасадата – русти, прозорци с фронтони и балюстри – виждаме и в други „виенски” сгради на Свищов, строени в края на XIX век и началото на XX век. Източният вход, който е бил към двора на училището, е на полуетажна височина. Към остъклените сводести врати води елегантно стълбище с балюстрадна ограда /сегашната е възстановена в по-ново време, но напълно в нейния първоначален вид/. Така за свищовци е запазена още една класическа „виенска” сграда от времето на първоначалното европеизиране на архитектурата на нашия красив и романтичен град.
Проф. Радко Радков
/из книгата „Свищов. Културно-исторически забележителности” дело на Радко Радков и Пети Доневски, издадена през 2007 година и посветена на 130-годишнината от Освобождението на Свищов/
СЛЕДВА
Последни коментари