В поредицата от изследване за мисията на американските мисионери в България, откривам в труда на Пенка Ангелова „Преподобният д-р Джеймс Ф. Кларк в Пловдив“: „Конкретно решение за станция в Пловдив е взето на 12 март 1859 г. от мисията в Константинопол (Истанбул) и по-късно тук са изпратени Уилям Мериам и Джеймс Кларк със съпругите си. На 22 октомври 1859 г. в Пловдив се открива такава станция.
Благодарение на записките, направени от Дневника на Уилиъм Мериам, писмата и докладите до централата в Бостън, и други източници днес могат да се възстановят много и интересни моменти от живота и дейността на мисионерите. Заедно с тях в Пловдив пристига и техният помощник-книгопродавец, който отваря книжарницата им в един хан. Тук, в техния дом, както и в кафенетата двамата мисионери първоначално имат възможността да се срещат с местните хора, и да обсъждат с тях религиозни теми. В много скоро време са продадени 150 екземпляра от Новия завет на български език. Кларк възприема една линия на непрекъснато разширяване на своите контакти с изтъкнати български дейци, заема се да преподава музика в Средоточното училище “Св. Кирил и Методий” и английски език на учителя Йоаким Груев. Установяват се контакти с Найден Геров, Цоко Каблешков, Павел Куртович, мнозина младежи и пр. Когато д-р Стоян Чомаков[14] през месец април 1861 г. заминава за Цариград като представител по църковния въпрос на Пловдивската българска епархия, мисионерите го снабдяват с препоръчително писмо до Цариградската мисия. Това писмо е и един своеобразен начин мисионерите в Пловдив да изявят категоричната си подкрепа за българите и в средата на тази година окончателно да скъсат с гърците.“[15] “С жив интерес д-р Ригс обясни работата на Съюза, и каза, че ако тези владици и народа са готови да приемат словото Боже за единствено правило на вярата и живота, Съюзът щеше да им помага. Д-р Чомаков втренчи очи на д-р Ригс, но като разбра, че помощ щеше да им се даде само по тези условия, светлината изчезна от очите му. Тази среща вероятно се е състояла по време на годишното събрание в Константинопол в края на м. май 1861 г. Действително в столицата протичат известни преговори между протестантите и български представители по църковните дела, но те не завършват успешно.“[16]
По изключително живописен начин Пенка Ангелова ни уведомява за установяването на мисионерските семейства в пловдивската станция. „Семейство Кларк по това време е все още в Бостън и на 13 юни отпътува от там на борда на кораба “Raсehоrsе“. След презокеанското пътуване на 28 юли те пристигат в Смирна (Измир), на 21 септември са в Константинопол и на 30 септември в Адрианопол (Одрин), където се срещат със семейство Мериам, за да се отправят към своето местоназначение. Мериам е този, който се заема с намирането на къща, подходяща за резиденцията във Филипопол, както по това време мисионерите наричат Пловдив. Веднага след като лятната горещина намалява достатъчно, “за да може, според израза на Мериам, да се проведе успешно пътуване по голямата равнина на юг от Балкана” на 18 август той прави първото си пътуване от Адрианопол до града на тепетата. Разстоянието между двата града определя на около сто и две мили и го изминава за три дни на кон. След шестдневно търсене успява да вземе под наем за три години къщата на един грък на име Макринидис, която е трябвало да бъде ремонтира до месец октомври. Договорът обаче много бързо е развален поради силния натиск на гръцкия владика и гръцките свещениците върху самия Макринидис и обитателите на съседните къщи. “В гръцките църкви всички протестанти и всички, които имат нещо общо с протестантството …били анатемосвани без да се пестят сили.” /Писмо на У. Мериам от 25 окт. 1859 г./
Дори самият Мериам по пътя за Адрианопол телеграфически е уведомен за прекратяването на договора. С помощта на Американското консулство в Константинопол обаче е получено везирско писмо, с което Портата, т.е. правителството препоръчва мисионерите на пашата на града. При повторното си отиване във Филипопол в началото на октомври Мериам за три дни успява да наеме къщата на Аргир Загарлията, която след развода му става собственост на жена му и се намира на Джамбаз тепе. / Н. Генчев, Възрожденският Пловдив, с.281 също и Из АНГ, II, с. 718 – да се види повторно!/ Едногодишният наем е 5 000 пиастри, а хазяйката е гъркиня. Мериам телеграфира: “Наехме къща. Изпратете вещите.” И така на 22 октомври 1859 г. с талига в Пловдив пристигат семейство Кларк, придружени от г-жа Мериам и благополучно се настаняват в общата им квартира. Действително още на 25 октомври пашата им изпраща своите поздрави и уверения, че ще ги покровителства при отсъствието на представители на американското и английско консулства тук.
Kъщата на Петър К. Загарлията
Последни коментари