90 год. от ПЪРВОТО ПЕТДЕСЯТНО СЪЖИВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ

Д-р Теол. Доний К. Донев

От времето на Августин Блажени до наши дни, Рождество е приоритетният празник на западната църквата, а Великден е за източната. Това е така и в българската история, в която Българският Великден съвсем заслужено заема централно място. Но ако автокефалното отделяне на Българската църква прави празникът на Възкресение „Българския Великден”, то първото петдесятно съживление през 1921г. прави празникът на изливането на Святия Дух, „Българската Петдесятница”

Съвременната Петдесятница в България започва през лятото на 1920г. с пристигането на изпратените от Асамблеи на Бога мисионерски семейства на Дионисий Заплишни и Иван Ефимович Воронаев, чието пътуване, съответно за Манджурия и Украйна, е забавено поради визови усложнения в Цариград. Докато Заплишни взима лично решение да остане в Бургас, родния град на неговата съпругата Олга, Воронаев е предварително назначен като „пастор и евангелизатор в България” с решение на генералния съвет на Асамблеи на Бога от 10 март 1920г. С тяхното присъствие, петдесятното съживление в България е въпрос на време.

The Pentecostal Evangel от 5 март 1921 публикува статия под заглавието „Петдесятница в България” която съобщава: „Получихме повече [информация] от него [Воронаев], че е било невъзможно да стигне до Русия и е бил задържан в Константинопол. Разходите по престоя били толкова високи, че той счел за необходимо да напусне и Господ го довел до Бургас, България. Бог го благословил и седем души приели кръщението в Духа чрез неговото служение.”

В ответно писмо до мисионерския департамент на Асамблеи на Бога, Воронаев разказва, че през пролетта на 1921г. организира руско-български съживителни събрания в няколко български града, както следва:

1. Бургас – в конгрешанската църква 7 души са кръстени със Святия Дух
2. Сливен – 8 дни и 12 събрания в конгрешанската църква, трима са кръстени със Святия Дух на Великден (1 май 1921)
3. Ямбол – 2 дни в най-вероятно в конгрешанската църква
4. Стара Загора – 11 дни в баптистката църква, четирима са кръстени със Святия Дух
5. Варна – в методистката църква
6. София – 10 дни в конгрешанската църква

„Във всички тези градове имахме големи съживления, на които проповядвах спасение, изкупление, освещение, кръщение със Святия Дух и второто идване на Исус Христос” пише Воронаев. Проповядваното поучението е типично за ранните петдесятни, съдържайки елементите на Пълното евангелие включително доктрината за изцеление в изкуплението на Христос.

Присъствието на Святия Дух е потвърдено, като например при посещението в Казанлък. Поканата за това посещение, Воронаев получава по време на съживителните богослужения в Стара Загора, след като съпругата на баптисткият пастор там получава Святия Дух заедно с дъщерята на пастора на баптистката църква в Казанлък. На събранието в Казанлък са кръстени още пет души и мнозина баптисти стават петдесятни.

Интересно е и посещението в конгрешанската църква в Пловдив, където четирима са кръстени във вода, в река Марица. Воронаев свидетелства, че: „Господ спаси няколко души в град Пловдив, където имахме събрания. Там кръстих четирима души в реката в името на Отец, Син и Святия Дух. Това бе моята първа служба с водно кръщение в България.” Писмото на Воронаев потвърждава, че тайнството е извършено по стриктно тринитарна формула, официално възприета от Асамблеи на Бога през 1914г. за да се разграничи от т.нар. движения на единобожие (Jesus Only), които отричат доктрината на Троицата.

Великден 1921г., бележи първото петдесятно съживление в България. До юни 1921г., общо 30 човека са кръстени със Святия Дух (14 от които е Бургас), а 34 във вода. До празникът на Петдесятница 1921г., са организирани три петдесятни общества в Бургас, Сливен и Стара Загора. Въпреки че, съживителни събрания сред протестантите в България съществуват още от времето на Самоковското мисионерско училище, това съживление е малко по-различно. В него се проповядва Пълното евангелие, поучава се ортодоксалната доктрина за Троицата и мнозинството повярвали са кръстени в Святия дух с белега говорене на езици.

Чарлз Фини казва, че когато хората които си отиват от църквата са повече от тези които идват на църква, е време за ново съживление. Исторически факт е, че през 1921г. в България започва Петдесятно съживление, чиито вълни ще докосват многократно църквата и обществото през следващия век. Оцеляването на евангелските църкви в България по времето на режима, в по-голямата си част, се дължи имено на църковните общества организирани по времето на Петдесятното съживление от 1921. Дори, съживлението след падането на Берлинската стена, неминуемо води своето начало от Петдесятната проповед на Заплишни и Воронаев. И това е още едно доказателство, че историята трябва бъде разказвана от едно поколение на следващото.

Но живот в старата слава, неминуемо ни обрича на спиралата на повторяемост, която постепенно, но сигурно, се затваря и води до духовна кончина. Време е за ново съживление. Не за спорове между исторически педанти и търсачи на семейни родословия, а за истинско, неподправено, богословски автентично, исторически българско и изконно петдесятно съживление.

Но във времето когато столетни деноминации са „водени” от законно избрани, но духовно зависими, кризата за лидери е неминуема, а истинските апостоли и строители на българската църква остават на заден план. И когато петдесятните гиганти на нашето съвремие бъдат погребани в пустинята на забвението и пушекът на братоубийствените битки най-накрая се вдигне от полето на всички междуцърковни войни, някой все пак трябва да продължи да прави служение, което е не просто подобие на служението на ранните петдесятни, а има значение за вечността. Защото, съживлението трябва да продължи…