проф. д-р Росица Ангелова

Протестантството и протестантската пропаганда в българските земи през ХІХ и ХХ в. е тема, която е разработвана в българската историография. Сравнително ясно са очертани началото на протестантската пропаганда в българските земи през възрожденската епоха[1], просветната, благотворителната, литературно-издателската и медицинската дейност на мисионерите, работата им в областта на въздържанието и т.н. За целта е привлечен значителен документален материал от български и чужди архивохранилища.[2]

Настоящата разработка си поставя за цел да обърне внимание на един друг аспект от протестантската пропаганда в българските земи. Използването на термина пропаганда ще бъде не само в неговото тясно значение – разпространение на религиозна вяра, а и в широк смисъл – популяризиране на идеи, възгледи и знания, различни от вярата. Така би се добила по-пълна представа за пътищата и средствата за евангелизация и по-конкретно използването на периодичният печат за тази цел. Авторката прави опит да представи протестантските вестници и списания, излизали в Пловдив в периода 1892 – 1941 г.  и превърнали града в средище на протестантския периодичен печат.  Долната  граница е 1892 г., когато започва да излиза  списание „Въздържател“ (Пловдив), дело на Пловдивската въздържателна дружина. Горната граница е свързана с последния, юнски  брой на списваното от Митко Матеев издание „Слово и дело“. В анализа са включени изданията на Съборните, Баптистките и Петдесятните евангелски църкви, както и на евангелските деноминации като Божия църква.

Важен център на протестантизма в българските земи както бе посочено е Пловдив. За това спомага не само обстоятелството, че градът е естествен център на Южна България, но и че става мисионерска станция, завеждана от деятелния  д-р Джордж Марш и неговата съпруга Урсула Марш. С името на д-р Марш се свързва и построяването на монументалната църковна сграда в Пловдив през 1900 г. До днес тя се смята за най-голямата евангелска църква не само в България, но и на Балканския полуостров.[3]

Градът с хилядолетна история, разположен в долината на река Марица, в близост до Родопите, на кръстопътно положение има славата на град, в който етническата и верска толерантност са на почит и с традиции. По думите на Никола Алваджиев „ Пловдив си имаше своите малцинства, своите вероизповедания, черкви: католическа, протестантска, униантска, арменска, две синагоги, множество джамии“.[4]

Пловдив за дълго време остава  средище на протестантската периодика. Тук се издават  общо единадесет периодични издания. За сравнение в периода 1876-1949 г. в Бургас излизат шест протестантски издания, във Варна, Свищов и Русе по три, в Лом и Враца по две, а в Самоков и Пловдив по единадесет. Най-много периодика резонно излиза в столицата София. Този факт не може да изненада никого, при все че Пловдив е родно място на българската книга, книгоиздаване, периодика. Именно тук през 1884 г. се създава Търговска печатница, която отпечатва пък стотици издания, ценни книжа, вестници, списания, брошури и др. Съчетаването на хилядолетна история, космополитност и емпатия стават предпоставка за превръщането на града и в удобно място за протестантския прозелитизъм чрез писаното слово.[5]

Съгласно споразумението в навечерието на Освобождението на България (1878 г.) земите на север от Стара планина остават поле за работа на Методистката църква, а земите на юг от Стара планина за действие на Евангелските църкви. По тази причина в южнобългарските земи и по специално в Пловдив се откриват няколко училища, през 1917 г. по инициатива на Васил Ив. Шопов се основава Милионен фонд за подпомагане на пастири и слаби църкви, тук се образува през 1891 г. от Иван Тоджаров първото младежко християнско дружество, през 1901 г. се учредява дружество „Християнско старание“ при Евангелските църкви с отделение за момчета и момичета. В града под тепетата се сформира от Анна-Виктория Монфорд през 1880 г. първото женско благотворително дружество, с името „Скобелева“ (през 1894 г. преименувано на дружество „Помощ“). В Пловдив се намира седалището на Женския мисионерски съюз.

През периода 1878-1918 г. се поставя началото на въздържателното дело. Инициативата идва от Пловдив, където мисионерката З. Лок започва да разпространява въздържателните идеи сред българите. През 1892 г. се създава Общ въздържателен съюз. Най-активен мисионер е Джеймс Кларк, който издава множество материали по проблема.[6] В българската периодика въздържателните дружества към Евангелските църкви се включват със следните издания – „Български въздържател”, „Българско въздържателно знаме”, „Въздържател” (Пловдив), „Въздържател” (Орган на Българския евангелски въздържателен съюз), „Въздържателни вести” и „Изгрев”.

Списание „Въздържател“ (Пловдив)  е дело на Пловдивската въздържателна дружина. Вестникът излиза веднъж месечно с цена 10 стотинка, а годишния абонамент е 1 лв. Мотото на изданието е „За бог, за дома и за Отечеството“. През 1892, 1893, 1894 г. излизат по 12 книжки, като от юни 1894 г. редактор е Иван Г. Игнатов. Освен четивата на въздържателна тематика, във вестника се поместват и материали с протестантски-евангелистки характер. След 1894 г. списанието се слива с „Българско въздържателно знаме“ и излиза под името „Въздържател“.[7]

Тримесечното издание „Евангелски вести из живота и дейността на българските евангелски църкви“  излиза за първи път през юли 1905 г. До юни 1906 г. излизат общо четири книжки. През 1907, 1908 и 1909 г. също излизат по четири книжки под редакцията първоначално на Иван Сечанов, а след това на п-р Димитър Фурнаджиев. Брой трети през 1908 г. е юбилеен и е посветен на петдесетгодишнината на евангелската проповедническа дейност в България. За отпечатването му се ползват две печатници – „Съгласие“ в Пловдив и „Светлина“ на Стефан Рясков в Ловеч. През 1909 г. се преустановява издаването на списанието.[8]

През 1920 г. Павел Мишков започва да издава поредицата „Библиотека Живот и светлина“. Списанието обаче излиза само в един брой през декември 1920 г. и помества  речи изключително на Павел Мишков. Отпечатването става в Търговска печатница.[9]

Отново с името на Павел Мишков се свързва едно друго издание, което излиза в периода 1921-1932 г.  Това е месечното семейно илюстровано списание „Духовна обнова”. Негов дългогодишен главен редактор е Павел Мишков.

Павел Мишков е роден на 15 декември 1887 г. в Хасково.[10] Завършва Научно-богословското училище в Самоков. През 1908 г. заминава за САЩ, където следва в библейско училище.[11] Завръща се в България през 1911 г. и започва евангелска работа като заместник-пастир на Варненската методистка църква.[12] Именно тук започва да издава сп. „Искрица”.[13] След кратък престой в Берковица се установява в Свищов като пастир на църквата и редактор на сп. Християнски свят”.[14] През 1913 г. отново се връща във Варна. Евангелизатор на Българското евангелско дружество.[15] Последователно работи в Пловдив и София. Редактира още сп. „Духовна обнова” и „Християнски реформатор”.[16]

От 1932 г. П. Мишков е председател на Съюза на Евангелските баптистки църкви. Проповедите и речите му стават известни извън границите на Царство България. През 1932 г. той е в САЩ, където посещава 106 църкви и държи 260 проповеди и сказки. Подпомага материално младежи, църковни общества и църкви.[17]

Павел Л. Мишков умира на 10 януари 1938 г.[18]

„Духовна обнова” е  друго месечно протестантско религиозно списание, излизало в Пловдив. Помества статии, стихове, разкази, биографии на видни проповедници, медицински беседи, преглед на събитията у нас и в чужбина. Излиза в Пловдив и в София  от ноември 1921 г. до декември 1932 г. Изданието има притурки, посветени на Стоян Кръстев Ватралски, Рождество Христово, Възкресение, Гроздобер и Снежинка. В периода 1930-1932 г. списанието излиза с приложение Другарче. Тиражът му достига 5200 броя.[19]

През 1924 г. излиза само един брой на изданието „Вестител на хилядогодишнината“. Издател е Международното дружество „Библейски ученици“. Вестникът се списва в Пловдив, а се отпечатва в печатница „Напредък“ в гр. Стара Загора.[20]

През 1920 г. пастирите и проповедниците при протестантските църкви (съборни, методистки, баптистки и петдесетни) в България се обединяват във формирование, което приема името „Пастирско братство“.[21] Единението им е продиктувано от необходимостта да се подготвят провежданите ежегодно летни библейски училища. Организацията е под юрисдикцията както на Съюза на Обединените евангелски църкви, така и на Министерството на вътрешните работи. Дългогодишен председател на Братството е Димитър Фурнаджиев. [22]

Проповедническото братство при протестантските църкви в България започва да издава свой орган, озаглавен „Евангелски вести“[23]. Това става през януари 1924 г. Коричната цена на списанието е 1 лв., годишният абонамент 5 лв., а тиражът 500 броя. Първоначално изданието излиза в интервал от четири месеца, но от брой трети през 1924 г. става тримесечно. Още от втория брой на изданието „Евангелски вести“ започва да излиза в столицата.[24]

Проповедническото братство списва и протестантски пропаганден лист като свой печатен орган. Издава се по един брой на всяко четиримесечие в тираж 500 броя в Пловдив, а след това в София в периода януари 1924 – 1 май 1925 г. [25]

Духовно периодично списание под редакцията на Христо Бояджиев, излизало в Пловдив е „Фара на живота”[26].  Първоначално Димитър Бояджиев и сина му Христо членуват в Петдесятната църква и в края на 20-те години на ХХ век се отделят от нея.[27] Това става през второто десетилетия на ХХ век. Отцепниците, които се идентифицират като „тинчевисти“, по името на Стоян Тинчев (1880-1965)[28] поставят основите на „Божията църква“ в България[29]. Според най-добрия изследовател на Божията църква у нас Павел Игнатов „разделението  на петдесятните общества в България, случило се през 1928 г., е плод на сблъсъка на двете школи, които от самото начало носят белезите на различия в духовните практики, както и в организацията и администрирането на църковната дейност“.[30]

Именно отцепниците около Д. Бояджиев започват да издават списание „Фара на живота“. Началото е поставено през април 1924 г. , а последната книжка излиза през декември 1936 г.  За периода 1931 – декември 1935 г. липсват сведения за изданието. Тиражът е висок – между 2000 и 3000 броя. На страниците му се публикуват предимно религиозни поучения и проповеди.

През  януари 1925 г. на страниците на кн. 8 на списанието „Фара на живота“ излиза съобщение, че редакционната колегия възнамерява изданието да продължи да излиза под името „Евангелска тръба“. Това става обаче чак през 1928 г. Междувременно през периода септември 1925 – януари 1926 г. спира издаването на  „Фара на живота“ (от брой втори на 1925-1926 г). Неговото място временно заема духовното периодично списание „Благовестителна тръба“.[31]  Приходите от продажбата отново са в полза на „Църквата Божия“. Отпечатването става в Търговска печатница. Излизат само два броя, а редактор е Христо Д. Бояджиев[32]. В съдържанието влизат предимно проповеди с текстове от евангелието.[33]

Периодичното духовно списание „Евангелска тръба“ се издава в полза на „Божията църква“  Излизат няколко (8-12) книжки в периода 1928-1936 г. [34] На страниците на списанието се поместват материали, свързани с дейността на Божията църква в Европа и кратки мисионерски известия.

Независимо от името на изданието, на страниците му се прокрадва полемиката между членовете на Божията църква и тези на Съюза на Евангелските петдесятни църкви и Съюза на Евангелските баптистки църкви, които са определяни като секти. Това не е случайно. Отдавна зрее конфликт между старите евангелски деноминации, а причината бързото разпространение на петдесятничеството и непрекъснато увеличаващата се членска маса на Съюза на Евангелските петдесятни църкви. Подобно е положението с Баптистката църква, както с адвентистите и с „Божията църква“. Последните не само не спазват уговорката да не създават свои общества в села и градове, в които вече има протестантска общност. Нещо повече, те агресивно разпространяват учението си и изместват първата вълна протестанти – а именно Евангелските и Методистки църкви.

Както бе посочено, п-р Димитър Николов Фурнаджиев (1867 – 1944) е несменяем председател на Пастирското братство от 1920 г. до смъртта му през 1944 г. Фурнаджиев е председател и на Българското евангелско благотворително дружество от 1912 г. до 1943 г., дългогодишен представител на протестантските църкви в България пред Министерството на външните работи и изповеданията.  Дългото му стоене на тези постове не се харесва на част от протестантската общност, която показва това на  провелия се събор на БЕБД в с. Лъджене през 1932 г. За да бъде избран пастор Д. Фурнаджиев отново за председател се стига до нарушения и дискриминация спрямо част от присъстващите делегати и гости.[35]

Недоволните от начина на провеждане на избора се обединяват в Акционен комитет на протестиращите в Лъдженския събор членове. Те поставят на дневен ред вижданията си в открито писмо до настоятелството на БЕБД[36], както и на страниците на „Евангелска трибуна“. Евангелският лист „Евангелска трибуна“ излиза в един-единствен брой на 5 август 1932 г. веднага след провеждането на събора в с. Лъджене. Материалите са насочени против настоятелството на Българското евангелско дружество. Издава го отново Акционния комитет. Тиражът е 1000 броя. [37]

Петър Илиев-Сливенски редактира „Нов живот” – периодично илюстровано списание за просвета в периода 1934 -1938 г.. Той  е роден през 1881 г. в Сливен, но в началото на ХХ век се установява в Пловдив. Там Сливенски работи като касиер на Търговско-индустриалната камара в града. Той е сред основателите на Младежките християнски дружества в България. Печата и разпространява духовна литература, кореспондент е на протестантски периодични издания, автор на въздържателни и поучителни сбирки.[38]

Списание „Нов живот“ се отпечатва в Търговска печатница в Пловдив в периода 1934 – януари 1938 г. Поддържа отделите – мисионерски и прочути евангелизатори. Единичната цена на списанието е 2 лв., а годишният абонамент е 25 лв. Тиражът варира между  800 и 900 броя. В периода 1934-1936 г. излизат десет книжки, а от ноември 1937 до януари 1938 г. само три. [39]

Съюзът на Евангелските петдесетни църкви като една от няколкото евангелски деноминации, заема видно място в пъстрата религиозна картина у нас. Началото на Евангелските петдесятни църкви в Царство България датира от есента на 1920 г., когато руските мисионери се установяват във Варна и Бургас. Това са Иван Воронаев, Дионисий Заплишни, Борис Клибик, Василий Колтович и един грузинец. Скоро около тях се оформят и обособяват от останалите евангелски църкви малки общества, които полагат основите на Евангелската петдесятна църква в България.[40]

Постепенно петдесятното движение се разпростира по други градове и села и се утвърждава като отделна деноминация. През 1926 г. от САЩ пристига пастир Николай Николов и се заема с образуването на един общ съюз, основан на устав и правилник към него от всички петдесетни църкви и общества.[41]

Не закъснява и появата на печатни издания, които да пропагандират петдесятното движение. Началото се поставя през 1928 г., когато излиза брой първи на сп. „Благовестител”. Списанието се редактира от пастир Николай  Николов и се издава в Бургас. От 1937 г. редакторската работа поема Донка Кинарева. Изданието се разпространява се безплатно в 2000 тираж и  излиза до декември 1948 г.

Други издания на Петдесятната църква са: „Библейски уроци[42], „Благовестител”, „Бюлетин Младежки вестител на Съюза на младежките евангелски организации в България”[43], „Петдесетни вести”[44], „Светлина и живот”[45], Бюлетин „Петдесетни вести”[46]. [47]

Единственото издание на Петдесятната църква, което се отпечатва в Пловдив е месечният лист за спасение „Светлина и живот“.  Годишният абонамент е 15 лв., а тиражът достига 1500 броя. Изданието излиза в периода април 1934 до 1938 г. като първоначално е обозначено като лист за спасение, след това като месечно духовно-просветно списание, и накрая списание за духовна просвета.  Сред редакторите са Григор Ив. Кузманов и Георги Чернев. На страниците се поместват статии, религиозно-поучителни четива и хроника на дейността на протестантската деноминация петдесятници. Авторите им са утвърдени петдесятници – Харалан Попов, Павел С. Рахнев, Георги Чернев и Гр. Кузманов.

Григор Иванов Кузманов е роден през 1893 г. в с. Карохад, Карловска околия в заможно семейство. Завършва Електротехническото училище в София. Започва работа като чиновник в Пловдив през 1921 г. Семеен, с една дъщеря. Сред дейните пастори в Петдесятната църква. Евангелизира в района на Пловдивско. [48]

 През месеците юни и юли 1935 г. излизат два броя със същото име „Светлина и живот“. Обозначеното като месечно духовно-просветно списание е редактирано от Георги С. Беров и Григор Кузманов. Тиражът му е 2000 броя и вероятно е отцепническо издание на едноименното петдесятно списание. [49] Нещо повече, показва трудностите, които Петдесятната църква изпитва в Пловдив и ролята на Гр. Кузманов като обединител на двете течения. Името на Георги Беров пък се свърза с учредяването на Божията църква. Роденият в Тракия Беров се преселва в България по време на Балканските войни. Семейството му се установява в село Златитрап, Пловдивско.[50]

През средата на ХІХ в. в пределите на Османската империя се заселват тридесетина семейства – руси от немски произход, които проповядват баптисткото учение и стават активни проводници на своите убеждения.[51] След 1875 г. те започват да откриват постепенно евангелски баптистки църкви в градовете Русе, Казанлък и Лом. Активни проповедници на баптизма са Якоб Клундт, Мартин Херингер, Кристиян Кшоса, Петър Дойчев и др.

Орган на Българския евангелски баптистки съюз е списание „Евагелист”. Списанието излиза от януари 1920 до декември 1938 г. в тираж между 900 и 1200 броя. Съдържа статии от пропаганден и апологетичен характер, стихотворения и разкази,  биографични очерци за видни български и чужди баптисти, неделни уроци и материали за младежта и историята на баптизма. През 1939 г. изданието продължава да излиза под името „Християнски приятел”. Сред редакторите му са: Запрян Д. Видолов, В. Тахтаджиев, Е. Петрик, П. Зашев, Васил Чакалов, К. Грабайн, Хр. Нейчев, Ел. Райчева и др. Последователно излиза в Чирпан, Фердинанд, Лом, Русе, София и Казанлък.  Към книжка седма през 1927 г. излиза притурка на цигански език. [52]

Периодични издания на баптистката църква още са: „Духовен живот”[53], „Духовен подем”[54], „Духовни речи”[55], „Дървото на живота”[56], „Евангелист”, „Не мога да мълча”, „Проблесък”[57], „Светилник”[58], „Славяни, господ иде!”[59].

През 1935 г. една група около М. Матеев се отделя от СЕБЦ. Движението „ Евангелски християни“ се оформя през 1935 г. във връзка с трудностите, които преживява Баптисткия съюз и поради желанието на част от баптистите да бъдат независими от външната мисия. Начело застават пасторите Митко Матеев и Иван Д. Изев. През януари 1936 г. Митко Матеев Димитров започва да издава месечно периодично издание за мечтание и живот „Слово и дело“.  В тираж от 1000 броя списанието излиза до юни 1941 г. , като общият брой на книжните тела е 56. На редактора М. Матеев помагат още Иван Неделчев (помощник-редактор), Стефан Ангелов (уредник). Брой 5-6 през 1938 г. е посветен на Павел Мишков.[60]

Митко Матеев е роден на 11 януари 1909 г. в Долна митрополия. Завършва Трета мъжка гимназия в столицата. От есента на 1926 г. до есента на 1927 г. учи в Евангелската богословска семинария във Вернигероде, след това в Руска евангелска семинари в Рига, и отново в Германия, където завършва богословското си образование през лятото на 1930 г. във Виденест. Тук се запознава с Иван Степанович Проханов (1869-1935), руски реформатор и основател на общества и църкви „Евангелски християни“. През 1931 г. Матеев се завръща в родината и започва обиколки из България с цел учредяване на общества и църкви. На 15 октомври 1935 г. лично Проханов е в Българи и основават „Съюз на Евангелските християни в България“. [61]

През 1941 г. към Съюза на евангелските баптистки църкви се присъединяват членовете на движение „Евангелски християни”. Членовете поради невъзможността да съществуват самостоятелно в условията на авторитаризъм и световна война избират сигурността в Съюза на евангелските баптистки църкви и Обединените евангелски църкви.[62] Според М. Матеев след обединението организацията носи наименованието „Евангелски християни и баптисти”.[63] Повече подробности той не посочва, освен че през средата на 1941 г. спира да издава редактираното и издавано от него християнско – просветителско списание „Слово и дело”. От 1934 г., когато М. Матеев се премества в столицата до арестуването му през 1948 г. той работи като пастор заедно с Никола Михайлов в Евангелската баптистка църква на улица „Осогово” № 63 в София. [64]

Направеният преглед и кратък анализ доказват ролята на гр. Пловдив като център на протестантския периодичен печат. Резонно тук няма издания на Методистката църква, предвид уговорката, която Евангелската съборна и Методистката епископална църкви имат за работа съответно на юг и на север от Стара планина. Деноминациите от т.нар. от мен „втора вълна“ – баптисти и петдесятни, не спазват тази договорка, и имат свои общества и църкви на територията на цялата страна. По тази причина и те издават периодика в Пловдив.  Пловдив и пловдивската общественост за поред път дават пример за верска толерантност и спомагат за развоя на българската периодика, в частност на протестантската. Редактираните тук вестници и списания съдържат предимно духовни четива, но дават и ценни сведения за история на протестантството в българските земи в периода от Освобождението (1878) до четиридесетте години на ХХ век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВ – ЦЕНТЪР  НА ПРОТЕСТАНТСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (1892-1941)

Наративът представя различен аспект от протестантската пропаганда в българските земи след Освобождението. Използването на термина пропаганда е не само в неговото тясно значение – разпространение на религиозна вяра, а и в широк смисъл – популяризиране на идеи, възгледи и знания, различни от вярата. Така  се добива по-пълна представа за пътищата и средствата за евангелизация и по-конкретно използването на периодичният печат за тази цел.

Авторката прави опит да представи протестантските вестници и списания, излизали в Пловдив в периода 1892 – 1941 г.  и превърнали града в столица на протестантския периодичен печат.  Долната  граница бележи годината 1892, когато започва да излиза  списание „Въздържател“ (Пловдив), дело на Пловдивската въздържателна дружина. Горната граница е свързана с последния, юнски  брой на издаваното от Митко Матеев издание „Слово и дело“. В анализа са включени изданията на Съборните, Баптистките и Петдесетните евангелски църкви, както и на евангелската деноминация „Божия църква“.

Направеният преглед и кратък анализ доказват ролята на гр. Пловдив като център на протестантския периодичен печат. Резонно тук няма издания на Методистката църква, предвид уговорката, която Евангелските и Методистки църкви имат за работа съответно на юг и на север от Стара планина. Деноминациите от т.нар. от авторката „втора вълна“ протестанти – баптисти и петдесятни, не спазват тази уговорка, и имат свои общества и църкви на територията на цялата страна. По тази причина и те издават значителна по обем и съдържание периодика в Пловдив.  Това прави и оформилата се през 20-те години на ХХ век „Божия църква“.

 

[1] Трайков, В. Протестантските мисионери на Балканите и българите (до 1878 г.). – В: Българо – американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ в. С., 2004, 39-46; Трайков, В. Протестантските мисионери и борбата на българския народ за църковна свобода. – В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С., 1979, 461-467.

[2] Икономов, Т. Протестантската пропаганда у нас и нейните ползи за България. Шумен, 1892; Стоянов, М. Начало на протестантската пропаганда в България. – Известия на института по история. Т. 14-15, 1964,45-65; Шопов, П. Пропагандата и просветната дейност на американските библейски общества в българските земи през ХІХ в. – ИИИ, т. 23, 1974, 149-184; Христов, Х.  Протестантските мисии в България през ХІХ в. – Годишник на Духовната академия  „Св. Климент Охридски”, 26, 1981, 139-237; 27, 1982, 113-171; Traikov, V. The First Amerikan Protrstant missionaries in Bulgaria. – In: Bulgaria. Past and Present. V.ІІ, S, 1982, 195-201; Несторова, Т. Американските мисионери сред българите 1858-1912. С., 1991; Конев, И. Америка в духовното пространство на българското възраждане. С., 1996.

[3] Вестители на истината. История на Евангелските църкви в България. Под редакцията на п-р Христо Куличев. Второ разширено издание. С., 1994, с. 57.

[4] Алваджиев, Н. Пловдивска хроника. Пловдив, 1984, с. 275.

[5] Пловдив и Пловдивска област. С., 2009, с. 203.

[6] Пантев, А. Архивът Кларк в България. – Векове, 1985, кн. 5, 62-66; Ангелова, П. Проф. д-р Джеймс Франклин Кларк: “Библейските общества, американските мисионери и националното възраждане на България”, Харвард, 1938 г.”.  В: Българо-американски културни и политически връзки през XIX – първата половина на XX век (съст. Иван Илчев, Пламен Митев), С., 2004, 100-107; Генов, Р. Джеймс Ф. Кларк (1832-1916) – мисионер, просветител, филантроп. –  В: Българо-американски връзки, 80-90.

[7] Ангелова, Р. Периодичният печат на протестантските църкви (1844-1944). С., 2003, 27-28.

[8] Ангелова, Р. Периодичният печат, 38-39.

[9] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 23.

[10] Има сестра Анка Л. Мишкова и брат Марин Л. Мишков. – Слово и дело, 1938,  бр. 5-6, с. 4.

[11] Християнски свят, бр. 6, 1 юни 1911, с. 15.

[12] По това време той се сгодява за Анка Я. Дойчева, учителка в Американската детска градина в София. – Християнски свят, бр. 7-8, 1 юли 1912 г.

[13] Списание за протестантска религиозна пропаганда под мотото „Додето имаш искрица съзнание, чуй”. Излиза в периода септември 1911 – декември 1912 г. във Варна. От отпечатаните 12 книжки, последните две са издания на Свищовската евангелска църква. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 46.

[14] Слово и дело, 1938,  бр. 5-6, с. 5.

[15] Християнски свят, бр. 8, 1 авг. 1919, с. 4.

[16] Слово и дело, 1938,  бр. 5-6, с. 6,7.

[17] Тодоров, А. Павел Мишков. – Слово и дело, 1938,  бр. 5-6, с. 14; Мишков, П. Кой е Павел Мишков?. С., 1933, 29 стр.

[18] Вестители на истината, 260-261.

[19] Ангелова, Р. Периодичният печат, 34-35.

[20] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 27.

[21] Вестители на истината, с. 244.

[22] Вестители на истината, с. 245.

[23] Според Вестители на истината, с. 245, печатният орган носи името „Пастирски вести“.

[24] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 39.

[25] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 39.

[26] Ангелова, Р. Периодичният печат, 75-76.

[27] Ангелова, Р. Петдесятната църква в България (1920-1949). Историческо изследване. Велико Търново, 2016, с. 17;.Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989. С., 1993, с. 45.  Поглед отвътре вж: Дрянов, Й. История на евангелските петдесятни църкви в България 1920-1976. С., 2015, 32-39

[28] Игнатов, П. Съхраняване на спомена. Сравнителен анализ на учението на Иван Воронаев (1886-1937?) и Стоян Тинчев (1880-1965). – В: Международна научна конференция „Деветдесет и пет години Харизматично движение в България“ (София, 3 май 2014 г). С., 2017, 217-236.

[29] За зараждането и особеностите на Божиите църкви в България подробно вж: Игнатов, П. Проблеми на евангелизма. Част І. С., 2006, 241-291 и посочената там литература; Алтънов, В. Божиите църкви и гражданското общество в България. – В: Международна научна конференция „Деветдесет и пет години Харизматично движение в България“ (София, 3 май 2014 г). С., 2017, 141-174; Велев, В. История на Божията църква в България. С., 2002.

[30] Игнатов, П. Проблеми на евангелизма. Част І, с. 153.

[31] Фара на живота (Пловдив), бр. 4, август 1925.

[32] Христо Д. Бояджиев е пастир на Пловдивската Божия църква и надзирател на Божиите църкви в Царство България.

[33] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 24.

[34] Евангелска тръба, 1936, кн. 1.

[35] Флад, С. За разпространението на христовата вяра. История на Българското евангелско дружество (1875-1958). С., 2015, с. 127 и сл.

[36] Акционен комитет на протестиращите в Лъдженския събор членове. Открито писмо в отговор на Окръжно № 9 т.г. от н-вото на Б. Ев. Бл. Д-во: до Г. Г. членове на Българското еванг. Бл. дружество. Пловдив, 1932, с. 16, 17, 19-21.

[37] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 38.

[38] Вестители на истината, 293-294.

[39] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 55.

[40] Зарев, И История на евангелските петдесятни църкви, 22-31.

[41] Зарев, И. История на евангелските петдесятни църкви …, 32-37.

[42] Издание, което излиза в София. Печата се в печатница „Доверие”. Отпечатан е само един брой на 5 януари 1941 г. като Лист на Евангелската църква „Петдесетници”.

[43] Бюлетин Младежки вестител на Съюза на младежките евангелски организации в България.  Печата се в печатница „Гладстон” в тираж 1500 броя. Евангелски организационен и просветен младежки бюлетин, списван от ученици. Издание на младежкото християнско дружество при Първа евангелска църква Петдесетници с редактор Петър Минков. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 26.

[44] Периодичен лист на евангелските петдесетни църкви в България с редактор и уредник пастор Николай Николов. Излиза в Бургас в периода май 1929  –  5 април 1941 г. Съдържанието му допълва официалния орган на Съюза „Благовестител”. Застъпва отделите: Дарбите на Светия Дух, Основните истини на вярата ни; Вести, Из божията нива, Новини от чужбина, Страница на неделните училища и др. В редактирането на изданието през годините участие вземат още Донка Кинарева, Емануил С. Манолов, Йончо Н. Дрянов и др. – Ангелова, Р. Периодичният печат, 57-58.

[45] Религиозно списание на протестантската деноминация Петдесетници. Излиза всеки месец от април 1934 г. до 1938 г. Редактира се от Гр. И. Кузманов и Г. Чернев. Съдържа статии, религиозно-поучителни четива и хроники. – Ангелова, Р. Периодичният печат, 67-68.

[46] Евангелски организационен и просветен младежки бюлетин, списван от ученици. Издание е на Младежкото християнско дружество при Първа евангелска църква петдесетници. Не са запазени сведения за първите четири годишнини. Петата година е 1939 г., когато през декември излиза един брой. През следващата 1940 г. отново излиза един брой през месец май. Изданието се печата в София, в печатница „Гладстон” в тираж 1500 броя.

[47] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 14.

[48] Светлина и живот, 1934, бр. 1,  6-7.

[49] Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 68.

[50] Беров, Г. С. Моето свидетелство. – Фара на живота, бр. 12, април 1925, с. 4.

[51] Вестители на истината, 328-346; Ангелова, Р. Баптизмът по българските земи (средата на ХІХ – началото на ХХ в.). Историкии. Т. 9. Велико Търново, 2016, 27-75. От същият автор: Съюзът на Евангелските баптистки църкви в България при председателството на Христо Марчев (1921-1923). – Журнал за исторически и археологически изследвания, 2016, кн. 1-2, 125-151;

[52] Ангелова, Р. Периодичният печат, 36-38.

[53] Според съобщение на страниците на сп. „Евангелист” под заглавието „Духовен живот” се появява през 1915 г. периодическо издание в Русе, издание на Русенската баптистка църква. Излизат само три броя. – Евангелист, 1920, кн. 2, с. 13; Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 34.

[54] Протестантски баптистки вестник с отговорен редактор Христо Н. Паташев, който излиза във Враца в един брой на 20 юни 1937 г. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 34.

[55] Протестантско баптистко списание. Стопанин и издател Запрян Д. Видолов. Печата се в печатница „Г. М. Чомонев” в София. Първият брой излиза на 1 юли 1916 г., а последният на 15 декември 1918 г. За трите години излизат общо 60 броя. На страниците на списанието се поместват речи от български и чужди църковни писатели с религиозно-нравствено съдържание. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 35.

[56] Духовно тримесечно списание на Евангелската баптистка църква в Казанлък под редакцията на Марин Л. Мишков. Излизат 68 книжки, като всяка книжка съдържа отделна евангелска проповед. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 36.

[57] Списание, издавано от дирекцията на Американската девическа гимназия. Полугодишно, а от 1915 г. годишно със задача: „да държи в течение на училищния живот многобройните си ученички, възпитателки и възпитатели, излезли вече из Самоков”. Служи по-скоро обаче за мисионерско-баптитска пропаганда.  Излиза в периода март 1911 до август 1915 г. в тираж от 1000 броя. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 59.

[58] Издание на Евангелската баптистка мисия между циганите в България. Излиза от печат само един брой на 15 януари 1927 г. в Лом под редакцията на пастор П. Минков. – Ангелова, Р. Периодичният печат, с. 66.

[59] Месечно списание за религия и наука между славянските народи, орган на Младежкото християнско дружество при Ломската евангелска баптистка църква. Главни редактори са Мойсей Прокопов и Трифон Димитров. В периода 15 септември – 17 ноември 1922 г. излизат три броя, на чиито страници са поместени статии по религиозни въпроси и въздържание, стихотворения, сведения из живота на баптистките църкви в България. Изданието се печата в Лом, в печатница „А. Н. Димитров”. – Ангелова, Р. Периодичният печат, 71-72.

[60] Ангелова, Р. Периодичният печат, 72-73.

[61] Матеев, М. На словото Ти уповавах. С., 1993, 15-16.

[62] Матеев, М. На словото Ти уповавах. С., 1993, с. 31; Асенов, Б. Религията в България. Свитък І. С., 1987, с. 50; Петров, М. История на Българското протестантство между двете световни войни. Софийски университет, 2001. – http://protestantstvo.com/read/202, с. 28.

[63] Само Матеев сочи за промяна в наименованието на  Съюза. Не бяха открити други доказателства в тази посока. – Матеев, М. На словото Ти уповавах …, с. 31.

[64] Матеев, М. На словото Ти уповавах …, с. 18.