Момчил Петров, Георги Гърдев
Институт за българска протестантска история

Началото на баптисткото движение в България е свързано с няколко, еднакви по влияние фактори. Сравнено със зараждането на предишните две евангелски църкви – Конгрешанската и Методистката, трябва да обърнем внимание, че в случая с баптистите няма никакво участие на американска организация или мисионери.

През 1864-66 г. следствие непрестанните репресии в Руската империя около 40 семейства на руско-немски баптисти се преселват от района на Украйна в пределите на Османската империя близо до град Тулча, Северна Добруджа. Парадоксален е фактът, че една ислямска, макар и мъчително реформираща се държава проявява по-голяма толерантност към християнска общност от православна Русия. Скоро след тези събития Британското библейско дружество назначава като пътуващи книжари служителите от тази общност Яков Клундт и Мартин Херингер. За тяхното назначаване сериозна роля изиграва настояването на Християн Кшоса и Кучевски, баптисти от полско-немски произход, служители на Библейското дружество, назначени като отговорници за Северна България.

Работата за Британското Библейско дружество позволява на тези служители да проповядват благовестието в българските селища. Следствие от тяхната дейност възникват баптистките общности в Русе и Лом. В Русе служението организирано започва от 1875 г. Първите събрания са в дома на Херингер, като скоро след това се налага да бъде закупена отделна сграда.

Когато през 1884 г. Иван Каргел, баптистки пастор от немски произход, служител на църквата в Санкт Петербург пристига в Русе и поема ръководството на църквата, тя вече наброява 28 души. През 1887 г. Каргел заминава обратно за Санкт Петербург, за да се отдаде на работата си там. Русенската църква е поета от пастор Васил Марчев, който от 1883 г. се обучава в Германската баптистка семинария в Хамбург.

През 1888 църквата има 32 члена, а през 1893 нараства на 65 члена. През 1898 година църквата е поета от пастор Евгени Герасименко (от руски произход, също възпитаник на семинарията в Хамбург, служил като пастор на църквата в Тулча и женен за дъщерята на Мартин Херингер) и скоро, въпреки опозицията на властите, е открито новопостроеното църковно здание. През 19 век църквата е тясно свързана с румънското баптистко движение, поради общото подпомагане от немските баптисти.

Другата църква, възникнала непосредствено от работата на назначените книжари от Британското библейско дружество, е баптистката църква в град Лом. В основата на служението там е Яков Клундт, който заедно със съпругата си Регина започва първите събрания в дома си. Първите вярващи приели водно кръщение в Лом са Филип Каменов и Георги Искренов през 1877 г.

През следващото десетилетие обществото се увеличило и през 1893 г. била закупена сграда на брега на Дунав, където били преместени службите. Сред повярвалите в църквата през този период са бъдещите дългогодишни служители на евангелското движение Сава Лечев, Георги Чомонев, Спас Стефанов.

През 1894 г. църквата била поета от пастор Васил Кьосев, повярвал в Тулча и завършил семинария в Шефилд. Той е и първият български баптистки служител, подпомаган от американска организация – Американския баптистки мисионерски съюз (АМВU). Бързото нарастване на църквата предизвиква злобата на местни свещеници и граждани. На 19 февруари 1895 г. побесняла тълпа щурмува сградата по време на неделната служба и я разрушава до основи. Библии, песнарки и всичко намерено в църквата са изхвърлени в реката, вярващите са малтретирани, а пастор Кьосев почудо се спасява от линчуване.

Това събитие не уплашило баптистката общност в Лом. През 1898 г. на специално закупено за целта място е построен нов молитвен дом. Към този момент църквата наброявала 31 души. Многото способни и посветени на благовестието членове на църквата успяват да организират общества в селата Голинци, Ковачица, Расово, Върбово, Гнойница, Ружинци, Стубел, Мокреш, както и в градовете Берковица и Фердинанд (дн. Монтана). Църквата в Лом по това време се явява една от най-активните и плодоносни евангелски църкви в България.
Християните от църквите в Русе и Лом са в основата на възникването на баптисткото общество в София. През 1888 г. в София се преселват семействата на Трайко Порецов от Русе и Спас Стефанов от Лом. Следствие от тяхното благовестие започват събранията в къщата на Павел Бонков.

Първите водни кръщения в София са извършени от пастиря на Русенската църква Васил Марчев през 1892. Първият пастор на баптистката църква в София е проповедникът от Русе Христо Марчев. В резултат на неговото служение през този период се ражда и баптистката църква в Костенец. Скоро след това обаче смъртта на съпругата му довежда до заминаването на пастор Марчев за Германия.

Служението продължава с нустихващо усърдие и в архива на Дирекцията по вероизповеданията е запазено протестно писмо от 126 жители на махалата Юч Бунар от 1894 г. Там буквално се посочва къщата на Трайчо Порецов като основно място за служение, но се казва и «че в целия Юч бунар на всяка улица има по една тяхна черква». Описани са и кръщенията на новоповярвалите в местната река. Подписалите писмото открито заявяват, че ако властите не прекратят баптистката дейност, «ще разрушиме черквите и ще ги изгоним от целия Юч Бунар». Въпреки сериозната опозиция, успешното благовестие на софийските баптисти продължава. Църквата в София е поета от пастор Васил Кьосев през 1898 г.

По съвсем друг ред протичат събитията, довели до създаването на първата баптистка общност в България – църквата в Казанлък. В основата на нейното създаване е Стефан Курдов, казанлъшки книгопродавец. При едно от пътуванията си до Цариград попада в Арменската евангелска църква, където приема благовестието. След завръщането си в Казанлък започва ревностно да разпространява евангелската вяра сред приятели и роднини. През 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана от благовестието на Курдов. Малката общност е изправена пред яростната съпротива на православните свещеници и характерните и за други случаи тълпи безчинстващи. През 1871 г. почива Илия Курдов, брат на Стефан и неговото погребение не е допуснато в градското гробище. След два дни семейството му успява да го погребе в полето край града.

През 1875 г. обществото вече наброява 12 души и след многократни настоявания американската мисия на Конгрешанските църкви назначава за постоянен проповедник Никола Влаев. През същата година обаче казанлъшката църква е посетена от Херболт, баптист, работещ като книжар към Британското библейско общество (според информация от църквата Херболт е бил предварително поканен от казанлъшките вярващи). Практически от 1867 г. до 1875 г. обществото в Казанлък се организира, дисциплинира и обучава напълно самостоятелно. Казанлъшките вярващи са свикнали сами да изследват Писанията и – въпреки че вече имат проповедник от Конгрешанската църква – с интерес слушат и изследват проблема за кръщението във вода основано на съзнателна вяра и покаяние.

Следствие от тези разговори и изследвания църквата в Казанлък приема учението за кръщение във вода с вяра. Въпреки опитите на пастор Влаев и Л. Бонд от Конгрешанската мисия да ги убедят да се придържат към доктрината на конгрешанската църква, казанлъчани остават твърди привърженици на кръщението, следствие вяра. Членовете на църквата изготвят две официални писма до американските мисионери и Благотворителното евангелско дружество, в които подробно излагат убежденията си и решимостта си да се придържат към тях. След тези събития църквата преживява подем и към нея се присъединяват нови семейства. През Освободителната война Казанлък е опустошен от турците, а в погромите загива основателят на църквата Стефан Курдов.

След войната казанлъшката баптистка общност отправя молба да им бъде изпратен пастор, като писмото е публикувано в германски баптистки вестник със заглавие: “Македонския призив за помощ се повтаря от самата Македония”, като очевидно се прави паралел с известното откровение на апостол Павел, описано в Деяния на апостолите. През септември 1880 г. Иван Каргел пристига в Казанлък и извършва първите водни кръщения. Каргел посещава Казанлък и през 1882 г. и 1883 г. година за нови водни кръщения, следствие успешната работа на обществото. Баптистката църква в Казанлък се утвърждава като една от големите в страната. Нейното възникване е следствие на духовните търсения на призвани казанлъчани, а действията на мисионерите само подпомагат служението на местните вярващи.

През 1902 г. е основана и баптистката църква в Чирпан, следствие служението на пастор Петър Дойчев, завършил богословие в САЩ. Скоро след основаването си църквата се сдобива със собствена сграда. Към този момент българските баптистки наброяват 160 члена и много по-голям брой посетители, тъй като баптистките пастори прилагат строги изисквания към желаещите да бъдат кръстене във вода.

През 1908 г. делегати, избрани от всички баптистки църкви, основават и Съюза на Евангелските Баптистки Църкви. Пръв негов председател е пастор Павел Дойчев. Началното развитие на баптисткото движение в България е свързано в много по-малка степен с чужди мисии, сравнено с конгрешанската и методистката общност. Практически няма външна централа, която инициира началото на баптисткото служение. Помощта и намесата на германските баптисти идва като подкрепа на вече създадените баптистки църкви. Разбира се, работата на баптистки служители като книжари към Британското библейско дружество, благоприятства създаването на първите баптистки църкви. Но това в никакъв случай не е била инициатива на дружеството и практически няма връзка с неговата дейност.

Така от самото си начало баптисткото движение в България е зависимо преди всичко от жертвоготоността, посвещението и уменията на неговите членове, което се оказва възможно най-добрата основа за бъдещи успехи. Трябва да си дадем сметка, че учението за кръщение в съзнателна възраст представлява много по-тежко предизвикателство и конфронтация с традиционната култура в България, сравнено със съществуващите до този момент евангелски църкви в България. Самото баптистко служение обаче е много по-органично свързано с манталитета на българите, атмосферата на българските баптистки събрания е искрена и непринудена, неповлияна от външни църковни модели и съобразена с хората, които трябва да бъдат достигнати. Баптистката църква изглежда много повече като общност от единомишленици, отколкото като строго организирана институция. Всичко това прави възможно постепенното нарастване на българската баптистка общност.