„Ямболската връзка” на „Жив е той, жив е!”

 „Ямболската връзка” на „Жив е той, жив е!”

На 11 август 1873 г. Ботев обнародва в Каравеловия в-к „Независимост“ гениалната си балада „Хаджи Димитър“. Всеизвестно е, че той я написва под влиянието на непреставащите слухове и мълви, че загиналият на 18 юли 1868 г. воевода всъщност е жив и само изчаква удобен момент за подновяване на борбата. Значително послабо известно е обаче, че с найголям принос в поддържането на тази (увинапразна) надежда е една дописка от Ямбол в Каравеловия в. „Свобода“ от 8 януари 1870 г. Нейното първостепенно значение в това отношение (и респективно  като косвен подтик към Ботевата муза) е оценено по достойнство от апостола Захарий Стоянов и той още на 20 септември 1884 г. я помества дословно в „Предисловие“  то към книгата си „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата“, излязла през 1885 г. Ето какво гласи самата дописка: „… Ида и аз да ви честитя Нова година и да ви явя твърде радостни вести… за всеки един българин. Тия вести са…: Хаджи Димитър е жив! Един наш българин кираджия, като отивал из Ямбол в село Умана, то на русокастренската планина, два часа до село Екизпие (дн. с. Дебелт), срещнал една доста голяма чета, която предвождал сам хаджи Димитър. Тая чета била… от 3040 души. Найнапред се показал Х. Димитър, когото кираджията твърде добре познавал, и… му извикал по име да се запре. Кога се поразговорили двамата…, то Х. Димитър посвирнап и дружината му един по един излязла на пътя и като поговорили с кираджията около 1/2 час, опростили се и си отишли. Х. Димитър,… като щял да тръгне, казал на кираджията…: „Кажи на моите братя българи: Хаджи Димитър е жив! Нека те се не боят и не отчайват, защото идущата пролет, т.е. 1870 г., ще бъде начало на Българското освобождение. Нека нашите братя се готвят на бой против нашите неприятели, които трябва да ни върнат ограбената у нас свобода. Носи им от нас много здраве и кажи им, че и ние сме живи и здрави“. Това се е случило на 11 декември [1869 г].“

За съжаление засега не знаем името на ямболеца – автор на тази историческа дописка. Той може би си е измислил сам тази случка или пък е бил подведен (поточно: се е оставил да бъде подведен) поради силно желание поробеният ни народ да не остава без надежда за близостта на свободата си. Разбира се, съчиняването и(ли) разпространяването на сензации не е похвално деяние, но все пак зависи и какви са подбудите… И понеже в случая повече от ясно е, че те са от найчисто родолюбие, нека „оправдаем“ нашия съгражданин от Възраждането с мисълта на Луи Леже: „Ако има добродетел, прекаленостга на която да е извинителна, това е безспорно патриотичното чувство“.