Вълко Шопов

През 1891 г. Акционерно анонимно копринарско дружество ,,Свила” заявило, че възнамерява да открие фабрика за коприна в Станимака, както пише ежедневникът Основател и председател на дружеството е Вълко Шопов, а фабриката, построена в Станимака става първата фабрика след Освобождението за точене на коприна в страната. Тя е наградена със златен медал от първото българско земеделско – промишлено изложение в Пловдив, състояло се между 15 август и 1 ноември 1892 г., заради високото качество на обработената от нея бяла и жълта коприна. На Всемирното изложение в Париж през 1900 г. Акционерното копринарско дружество ,,Свила” от гр. Станимака показва пашкули и коприна. За изложението в Милано през 1906 г. от Станимака е първата пратка пашкули – 10 кг, бели, с много добро качество (Нов век, бр. 1036, 2-15 юни 1906). Рекламирането на фабричната продукция е с цел спечелване на чуждестранните пазари. Вълко Шопов създава и организира свой собствен разсадник за отглеждане на черничеви дръвчета, необходими за бубохраненето. През декември 1906 г. обявява за продан от този разсадник 15 хиляди широколистни, тригодишни чернички. Засажда черничеви дървета и около дома си. През 1906-1909 произвежда и търгува с бубено семе. Отглеждането на качествени буби изисква редовното им хранене, поддържане на подходяща температура и проветрение Спазвайки всичко това, бубите на Вълко Шопов ,,не боледуват и дават хубав и бърз плод” (Зорница, бр. 14, 6 април 1906).

Но кой е Вълко Шопов и какво всъщност го свързва със Станимака?
Pоден през 1856 г. в с. Меричлери, Хасковска област. Смъртта му съвпада с последната година на Първата световна война, 1918 г. Трудно може да се изброи всичко, с което се е занимавал. В продължение на 11 години Вълко Шопов работи като гимназиален учител по химия в Пловдивската девическа гимназия (1884 до 1895 г.). Земеделски предприемач, индустриалец, търговец, председател на Пловдивската търговско- индустриална камара (1905-1908 г. и 1913-1918 г.) общински съветник, народен представител в ХІІІ Обикновено народно събрание, пловдивски общински кмет (май 1906- март 1908 г.), основател и председател на първото Въздържателно дружество в страната (21 юни 1888 г.), инициатор за издаването на вестник ,,Въздържател” и негов сътрудник, председател на Настоятелството на Българската Евангелска църква в Пловдив (1913- 1918 г.) и т. н.
Интересът към България от страна на американски религиозни, образователни и филантропски организации датира от средата на ХІХ век (Кларк, Дж. Американците откриват българите 1834-1878 г., Академично издателство ,,Проф. М. Дринов”, С. 2013, 38-39). Първите протестантски общности възникват в Северна и Средна Европа и САЩ. Протестантската дейност по българските земи е вследствие от голямото мисионерско движение в Америка и Англия от XIX в. България се смята за единствената от независимите балкански държави, в която американската мисионерска дейност има някаква степен на успех (Хол, У.Пуритани на Балканите, изд. Нов човек, С. 2008, с.

През 1860 г. в Пловдив e открито мисионерско училище за момчета, a oт 1872 г. Самоков става център на протестантската пропаганда. Следзавършването на Самоковската гимназия на американските мисионери, Вълко Шопов с помощта на английската благородничка, лейди Амелия Странгфорд учи естествени науки в Лондон.
С получената диплома от Кралската колегия в Лондон, Вълко Шопов се завръща в родината си, където намира различни начини да бъде полезен на българите, респ. на пловдивските си съграждани.
При него впечатляват широтата на мисълта, свободата на действията, енергията, с която наведнъж се заема с няколко обществени ангажимента. В продължение на 25 години той е кореспондент на прочутата телеграфна къща „Райтерн“, която доставя телеграмите на всички ежедневници в Лондон. Когато започват да се предават телеграми, които подбиват престижа на България, той се отказва от това представителство. В края на ХІХ век всички телеграми идват до Пловдив и оттук се предават за Англия (Зорница, бр. 42, 31 октомври 1918).

На Международното изложение в Чикаго, състояло се от 1 май до 1 ноември 1893 г., българското правителство за първи път участва на световно изложение с отделна изложба, а не като подсекция на Отоманския павилион. Изложението е посветено на 400-годишнината от откриването на Америка от Колумб. Разположено е било в живописна местност на брега на езерото Мичиган. непосредствено след организираното Пловдивско изложение в края на 1892 г. Като официален делегат и управител на българския павилион в интервю за в. ‛Chicago Tribune“, Вълко Шопов заявява: ,,Русия и Турция са особено упорити в желанието си да държат България на заден план, защото появата ни в Чикаго като призната държава ще ни даде съществени предимства в Европа, за които малко американци подозират. Вашият народ тук е толкова свикнал със своята великолепна свобода, че я взима за даденост. Вие сте източникът, вдъхновяващ българската демокрация. Вашата покана да участвуваме в изложението е първата, която получаваме като самостоятелен народ” (Won by Bulgarians: Turkey and Russia Defeated in a Diplomatic Fight“, Chicago Tribune, бр. 120/30 апр. 1893; срв. ‛Bulgaria’s Debut“, Chicago Tribune, бр. 177/26 юни 1893, цит. от Иванов, П. Как Алеко се потурчи или лъжите на пътеписа, -В: Култура – Брой 11 (2715), 23 март 2007). В произведението на Алеко Константинов ,,До Чикаго и назад” е описана личността на Княжеския представител на България, Вълко Шопов. Той впечатлява както чужденците, така и българските посетители с ,,крайна любезност” и съвестно изпълнение на задълженията си. Сънародниците му получават указания за любопитните места в изложението, придружава ги лично до Midway Plaisance или това е продължението на всемирното изложение, панаир с дължина 3 км, след което ги удостоява с обяд. На чужденците разказва за красотите на България с помощта на карта, на която показва нейните граници. Розовата долина ,,за по- голям ефект” я е прекръстил на ,,тъй наречения земен рай” (Константинов, Ал. До Чикаго и назад, С.2004, с. 118-120).