Станимашките младежи

Веселин Игнатов

Чували ли сте да има днес младежко християнско дружество към някоя от нашите църкви? Аз, поне, не съм. Но в миналото е имало. За едно такова дружество искам да разкажа.

Преди около 100 години амвонът на евангелската църква в Станимака (от 1934 г. Асеновград) е заеман от пастор Иван Цаков. Той е бил човек с богат духовен и житейски опит. Знаейки, че към някои от по-големите евангелски църкви в страната по онова време е имало младежки дружества, той предлага да се създаде такова и в Асеновград. Идеята му не е безпочвена. За нея има солидни предпоставки. Между 1900 и 1910 г. в Асеновград на християнското поприще се подвизава един много сърцат младеж. Името му е известно на по-старите протестанти. Това е Петър Илиев (Сливенски), баща на бъдещия п-р Симеон Илиев. Той се изселва в Асеновград от Сливен, където повярвал. Баща му го изгонил от града, защото бил станал протестант. В Асеновград постъпва на работа в първата промишлена фирма, „Копринената фабрика”. Тя е основана от един англичанин – Нортън Бретън (индустриален предприемач и протестантски деец), а нейни директори са изселилите се с многобройните си семейства протестанти от Меричлери, Добри Шопов и Запрян Вълчев. Те приемат младия Петър Илиев на работа, а по-късно Добри Шопов се сродява с него – Петър Илиев се оженил за племенницата му. Петър Илиев посещава евангелската църква в града, но само това не го задоволява – той искал да вложи енергията си за Христовото дело. Около него за кратко време се събира група горещи за Христа младежи и той им става ръководител, макар и неформален.

През 1910 г. Петър Илиев напуска Асеновград със семейството си, но групата, която основал продължава да съществува и новият пастор – Иван Цаков се обърнал към нейния потенциал. Той свиква младежите от обществото (официално то ще бъде църква няколко месеца по-късно, макар да съществува от 1889 г.) и им предлага да образувват официално младежко евангелско дружество. Отзовават се присъстващите 24 души. Идеята е възприета възторжено и веднага е избрано временно настоятелство със задача да изработи устав. То е в състав – Петър Т. Райчев, Анета Игнатова, Васил Хр. Монев и Васил К. Кабакчийски. Трябвало да се бърза, защото предстоял учредителен конгрес на Младежките християнски дружества в страната, насрочен за 5 юли, за който са избрани и делегати. Уставът е изработен светкавично (очевидно е ползван чужд образец) и само след една седмица, на 18 юли 1910 г. е приет. По-късно е отпечатан в членските карти. (Запазени са такива карти, с твърди корици, място за портрет и отличителни белези на притежателя и след това – текста на устава.) Според Устава, членове на дружеството могат да бъдат всички лица над 15 години. Горна граница не е имало и затова за членове били приети и „младежи” на впечатляваща възраст (но за това по-нататък). Лицата под 15 години били приемани за „спомагателни членове”. Само след по-малко от месец е утвърден списъкът на действителните и спомагателните членове. Действителните са 20 души, а спомагателните 4.

В списъка четем имена, които се помнят дълго в евангелските среди. На първо място това е п-р Иван Цаков, жена му Василка и децата му Неофит, Тодор и Естирка. По-късно Неофит Цаков е за дълги години редактор на в. „Зорница”. Срещаме името на Симеон Мутафов, включил се активно в дружествения живот още през 1910 г., негов председател през 1925-26 г. По негова инициатива е възстановен дружествения живот след 1920 г., след като дружеството е замряло поради войните. По-късно той става пастор и за известно време председател на съюзното управление. Особено се набива в очи името на Петър Т. Райчев. Той е бил избран за председател на дружеството още на учредителното събрание и е такъв около пет години. Бил е много добър организатор. Жена му , Тодорка Райчева , е също много активна. По-късно преминава към Баптисткия съюз и се опитва да създаде баптистка църква в Асеновград. Интересно е, че преди няколко години неговият син, Любен П. Райчев (спортист, участник в Олимпиадата в Мелбърн, Австралия), малко преди смъртта си поиска погребалната служба да бъде извършена в Евангелската църква в Асеновград, защото по душа се чувствал принадлежащ към тази църква. Желанието му беше изпълнено.

Между другите имена в този списък е и това на Васил Хр. Монев. Той е избран за секретар още на учредителното събрание и остава такъв в продължение на пет години. Той е оставил едни обазцови протоколи, изписани с красив почерк и издържани както от административна, така и от естетическа гледна точка. Негов син е дякон на петдесятната евангелска църква в Асеновград, а внукът му Йовко наскоро завърши богословие.

Един от основателите е и Васил Кабакчийски. Скромен, но много усърден член, участва в няколко комисии. Негов син е пастор Руско Кабакчиев. Другият му син, Георги Кабакчиев, е дълго в настоятелството на църквата в Асеновград.

Между другите имена в първия списък е това на Юрданка Сендова. Заслужава да се каже малко повече за фамилията Сендови, защото нейни представители са играли доста голяма роля в младежкото и въобще в евангелското движение. Така например, синът на Стою и Катерина Сендови – Христо Сендов, е шест години председател на дружеството от 1926 до1932 г., през което време развива много активна дейнност. Това е било нещо като „златният век” на дружеството. Брат му Самуил участва в някои комисии. Сестра им Юрданка е между учредителите но е била приета само като спомагателен член поради ненавършена 15-годишна възраст. Сестра им Невенка е основателка и дългогодишна директорка на първото в България професионално Училище за милосърдни сестри при Български червен кръст. Другата им сестра Елисавета е съпруга на пастор Асен Симеонов, дългогодишен пастор на Първа евангелска църква в София и председател на Съюзното управление. Една любопитна подробност: „Баба Катеринка” е на над 50-годишна възраст, когато подава молба за „действителна членка” на младежкото дружеството. Толкова е силен магнитът на дружеството. Молбата й е удовлетворена.

Разглеждайки протоколната книга, пред очите ни изпъкват имената на Атанас и Анета Игнатови. В списъка на учредителите те стоят непосредствено след тези на пастор Иван Цаков и жена му. Особенно активна е била Анета Игнатова. Тя е първият подпредседател и остава такъв до1912 г., когато е избрена за председател. Независимо от официалната й длъжност, тя е била мнного активна. Почти няма протокол, в който да не е споменато нейното име, било като участничка в някоя комисия или като предложител на някоя идея. Нейна е инициативата за създаване на детски отдел при дружеството, на който по-късно тя става и ръководител, а още но-късно отделът прераства в неделно детско училище при Църквата. По нейна инициатива са устройвани литературно-музикални вечеринки и беседи, за които е писал и местният вестник. На нея е било възложено да изнесе доклад по случай 25-годишнината на дружеството през 1935 г. (докладът е запазен). Съпругът й Атанас Игннатов е делегат на някои от конгресите, участвал е в някои комисии и е бил викан като консултант при вземане на важни решения от настоятелството. Техен внук е п-р Данаил П. Игнатов, а тяхна правнучка, Надя, е женена за п-р Владимир Тодоров.

За известно време роля в живота на дружеството играе семейството на Манол и Мария Иванови. Манол е негов председател през 1912-1915 г. Дъщеря им Емилия (Милица) за дълго време е участвала в разни прояви на дружеството. Синът им Алберт Иванов е бил за кратко секретар. Издал е няколко броя младежки вестник ”Мозайка”, след което заминава в САЩ, където става професор по немска филология.

В по-късния период не можем да отминем името на Цветанка Петрова, по-късно – Джамбазова. Тя поема председателският пост в един много труден момент. Това е периодът на материалната и морална разруха, породени от войните между 1912 и 1918 г. Дружеството не е функционирало шест години. И всичко е трябвало да се гради наново. Цв. Петрова се справя със задачата блестящо. И след като напуска председателството, тя е много дейна членка. Тя е и първата и най-продължителна учителка в детско-юношеското неделно библейско училище.

Председател, който е допринесъл много за напредъка на дружеството, е и Димитър Капаров, който е ръководил дружеството от 1933 до 1935 г. Неговите синове и до сега са дейни членове на църквата в Асеновград.

Покрай лицата, заемали ръководни постове в дружеството, има и други, по-скромни, но не по-малко всеотдайни дейци на младежкото християнско движение. През периода след 1926 г. срещаме името на Тодор Кожухаров. Той идва от православна среда, но се приобщава и става много деен член на дружеството. В по-късни години той преминава към петдесятното движение и даже става пастор там.

Както се каза по-горе, периодът 1926-1936 г. е разцветът на дружеството.През това време се изявяват следните лица, чиито имена трябва да се отбележат със златни букви. Не може да пропуснем несменяемата библиотекарка Хришица Хр.Начева. След 1930 г. в града идват библейската работница Христина Димитрова от с. Хотанца, както и Руска Иванова от Хасково. Те раздвижват младежите и дават тласък на поривите им. Тогава се изявават няколко лица, които са в центъра на всички инициативи на дружеството.Тук можем да споменем Ангел Спасов, Ангел Драгнев, Иван Найденов (чийто внук е пастор Евгений Найденов), Райчо х. Райчев (баща на п-р Никола Райчев и дядо на п-р Благовест Николов), Илия Жел.Петров. Освен че са включвани в разни комисии, те са привличали и външни лица към дружеството и църквата. Последният от тази славна фаланга – Илия Жел. Петров – отиде при Небесния ни Баща на 20 февруари 2007 г. на 95-годишна възраст.

„По пллодовете им ще ги познете” казва Словото. Нека видим какви плодове е дала тази малка група „станимашки младежи”. От нея и от поколението й са излезли девет пастори. Ето имената им: Симеон Мутафов, Тодор Кожухаров, Симеон Илиев – син на Петър Илиев, Руско Кабакчиев – син на Васил Кабакчиев, Никола Райчев – син на Райчо Н. х. Райчев, Благовест Николов – внук на Райчо Н. х. Райчев и син на п-р Никола Райчев, Данаил Игнатов – внук на Анета и Атанас Игнатови, Евгений Найденов – внук на Иван Найденов и Йовко В. Монев с предстоящо служение. Към списъка можем да добавим и първите помощнички на пасторите – техните съпруги.

Елисавета (п-р Ас. Симеонова) – дъщеря на Стою и Катерина Сендови, Румяна (п-р Величко Бунарджиева) – внучка на Васил Кабакчийски и дъщеря на п-р Руско Кабакчиев, Надя М. Аврамова (п-р Владимир Тодорова) – правнучка на Анета и Атанас Игнатови. Стефанка (п-р Дим. Никова) – дъщеря на Иван Найденов. Списъкът се продължава от внучката на Стою и Катерина Сендови (и дъщеря на Самуил Сендов) – Лили – съпруга на сина на п-р Крум Бумбаров – Данаил Бумбаров; дъщерята на Ангел Драгнев, Снежка – съпруга на сина на п-р Крум Бумбаров – Георги Бумбаров.

След този „именник” на служители, нека се върнем назад, за да видим как е постигната тази „реколта” на църковната нива. Да започнем историята отначало.

Още на учредителното събрание е било направено предложение, бъдещото дружество да се слее с въздържателното такова (очевидно е имало въздържателно дружество, но няма данни за него).Основанието е било, че целите на двете организации се почти припокриват, а и хората са почти едни и същи. Това предложение е било отхвърлено, за да се даде тежест на духовното начало, отразено в чл.1 на устава – усърден християнски живот, сърдечна чистота и благочестие, дела на милост и любов към ближния, телесно и умствено развитие. Според чл. 2 от устава тази цел е трябвало да се постигне чрез частни и публични събрания, сказки, литературно-музикални вечеринки, беседи, гимннастически упражнения, разходки и други невинни забавления. Четейки протоколите, се убеждаваме, че тези цели не са били само на книга, а са преследвани много последователно и упорито.

Особено се е държало на молитвените събрания. Денят и часът са били променяни според условията, но са били провеждани редовно. За известен период даже тези молитвени събрания изместили вечерното богослужение в неделя, но след време се убедили, че това не е полезно и ги преместили сутрин, половин час преди службата, а после – някой ден през седмицата, понякога и по домовете. Държало се е много на присъствието и дисциплината. Така например, за нередовно посещаване е следвало изключване (прилагано е!) Даже в едно решение е постановена глоба от 5 лева за закъснение. Оказано било специално внимание на молитвената работа с децата. Преценили са, че детският ум не може да разбира смисъла на молитвите на възрастните и затова решили да има отделни молитвени събрания с децата.

Освен молитвени е имало и „образователни”събрания, на които е изучавана Библията, или са разглеждани някои книги. За отделните дейности е имало различни комисии и по този начин почти всички членове са били ангажирвани с някаква дейност. Примерна програма на дружеството е протокол № 6 от 21 май 1926 г. В него се предвиждат четири събрания месечно: две религиозни, едно научно-просветно и едно социално (последната събота на месеца). Програмата на събранията се е определяла от отделните комисии, които си имали имена: религиозна, образователна, детска, „увеселителна”. Последната организирвала „социалните вечери”, разходките, екскурзиите, посещения на околните селища.В резултат на такива посещения , в близкото с. Козаново е създадена евангелска група, която просъществува доста години.

Особено популярни бяха „социалните срещи”. Употребявам глагол в минало свършено време, защото имам непосредствени спомени от тях. Те бяха провеждани обикновено в последната съботна вечер на месеца. На тях с удоволствие присъстваха и възрастни хора. В програмата се включваше обикновено игра на „библейски карти” – състезание за най-добро познаване на Библията. Имаше и състезание за „културно хранене” (например, кой ще изяде една ябълка за най-кратко време, но „културно”- спомням си, че победител веднъж беше Самуил Сендов). Имаше и подвижни игри като марширувване около празни столове и т. н. Въобще животът на младежите в дружеството е бил толкова привлекателен, че млади хора от други църкви са членували в него. Показателен е примерът с Пенка Сечанова от Пловдив. Тя е дъщеря на известния в миналото п-р Иван Сечанов. Била е приета за членка и даже по едно време е била и секретар.

За по-широк кръг хора се организирали публични сказки на нравствено-религиозни теми, понякога оповестявани с афиши или листовки. Такива сказки е изнесъл, например, големият деятел на младежкото християнско движение Ст. Бочев, от когото има издадени няколко книги за младежкото движение. Желанието да имат по-широка аудитория ги е навело на мисълта да си построят собствена сграда. В протоколната книга има и решение за това, но за жалост то не е могло да се осъществи.

Дружеството е поддържало връзки със Съюза на младежките християнски дружества в България (по-късно преименуван на Съюз на младежките евангелски организации в България). Интересно е, че още на учредителното събрание на асеновградското дружество са били определени четирима души за делегати на учредителния конгрес на този съюз. Не е зле да кажем няколко думи за този национален съюз, възникнал едновременно с дружеството в Асеновград. Той е вдъхновен от идеите на YMCA – съкращ. на Young Men’s Christian Association – сдружение на млади християни, създадено през 1844 г. от Джордж Уйлямс в Лондон. Това движение е ратувало за християнизиране на младежта чрез младежта. То е междуцърковно, а не прицърковно. И не е давало предимство на никоя религиозна деноминация. Българският Съюз на младежките християнски дружества отначало също е бил междуцърковен, но такъв облик е получило само дружеството при Първа евангелска църква в София (правени са опити да се сдружи със студентско християнско дружество, но по мои сведения – безуспешно). Нямало е условия за такова широко сдружаване. И останалите младежки християнски дружества в страната, включително и асеновградското, са си останали прицърковни.

Дружеството в Асенновград просъществува до1949 г., когато е извършен погромът над евангелизма в България чрез арестуването и съденето на почти всички пастори. Дружеството поддържа тясна връзка със Съюза на младежките евангелски организации в България, в чието ръководство влизали такива бележити протестанти като пасторите Цветан Литов, Васил Зяпков, Петър Минков, Крум Стоянов. Секретар за известно време е Александър П. Илиев – син на споменатия в началото Петър Илиев Сливенски и брат на п-р Симеон Илиев. Историята на младежкото дружество в Асеновградската евангелска църква свидетелства за духовен живот, достоен за подражавание от поколенията.

Редакция: Весела Илиева